Търговската улица през триъгълника на властта

Автор Красимир Ненчев     Освобождението заварва улицата като криволичещ сокак. През булевард „Княз Александър Дондуков” преминава една от първите трамвайни линии в столицата. В началото е застроен като търговска улица със сгради, чиито приземни етажи са магазини. След войните булевардът значително се променя. На мястото на двуетажните постройки израстват 3-4-етажни, а магазинната мрежа чувствително нараства. Сред първите забележителности на булеварда са сладкарниците „Охрид”, „Роза”, „Ница”, магазин за захарни и шоколадови изделия „Бераха”, млекарница „Швейцария”. Това е и мястото, където се намира триъгълникът на властта – сградата на Министерския съвет, на Президентството и на Партийния дом.   Булевард „Княз Александър Дондуков” е една от най-старите артерии на столицата, свързана с немалко забележителни моменти от нейната история. В годините около Освобождението е бил малка и нерегулирана улица, носеща името „Капанска” заради едноименната махала, през която минава. Съгласно първия регулационен план на София, утвърден през 1881 г., за кратко време улицата се нарича „Булевардна”. През 1883 г. с протокол на Софийския общински съвет получава сегашното си име – „Княз Александър Дондуков”. Може би никой друг централен столичен булевард не е променял толкова своя облик, както той в периода от Освобождението до наши дни. Това се отнася особено за частта от пл. „Света Неделя”, откъдето е започвал булевардът, до ул. „Георги С. Раковски”. Наред с новите застроявания в източната му посока от центъра се запазват и редица обществени, стопански и жилищни постройки, изградени главно през периода от края на ХIХ до началото на ХХ век. Някогашната си известност бул. „Княз Ал. Дондуков” дължи на оживената търговска дейност, многобройните магазини и популярните в миналото ханове, ресторанти и бирарии. Едни от най-елитните заведения на София от началото на ХХ век са ресторантът и сладкарницата на хотел „Панах”. По-късно на негово място е открита сладкарница „Феникс”. По двата фронта на булеварда през този период се издигат и сградите на няколко банки, основани през различни години с български, чуждестранни или смесени капитали. По-известни от тях са Обединената популярна банка - на мястото на „Шератон”, Македоската народна банка - около ъгъла с улица „Веслец”, Генералната българска банка - на ъгъла с ул. „Сердика”, и Пражката кредитна банка, чиято сграда е запазена и досега на ъгъла с ул. „Бачо Киро”. Много от старите еднофамилни къщи, съществували в началото на ХХ век, са отстъпили място на жилищните кооперации. Повечето от тях са били разположени от двете страни на изчезналата начална част на булеварда. Но на северозападния ъгъл на ул. „Будапеща” и бул. „Княз Ал. Дондуков”, незасегната от съдбата на повечето къщи, се издига стара пететажна сграда, чиято архитектура не може да не привлече погледите на минувачите. Това е домът на проф. Иван Георгов. Така е известна и до ден днешен красивата сграда, макар че всъщност проф. Георгов, класикът на българската философия и един от първите ни университетски преподаватели, никога не е живял там. Негова собственост е парцелът, върху който е построена къщата. Значително по-голям той фигурира още в първия регулационен план на София от 1879-1882 г. Около 1881 г. задната част на парцела е застроена в П-образна форма с нееднакви части, като северната част остава незастроена. По онова време постройката е била известна като Тетевенски хан по старото име на ул. „Будапеща” – „Тетевенска”. Ханът представлявал сравнително ниска постройка. Партерът е бил питейно заведение, а на мецанина са се намирали стаите за гости, достъпни през дървен чардак. Негови съдържатели били зетят на професора и дъщеря му Мария Георгова. В периода между 1900-1910 г. се извършват преустройства на предната част на сградата към бул. „Княз Ал. Дондуков” и надстрояване на два етажа и полуетаж с кула. Оттогава историята за собствеността на къщата не е добре проучена. В регистъра за паметници на културата сградата е заведена като „къща на проф. Иван Георгов”, но надпис на нейния фронтон с инициали „Г. Георгов” дава яснота, че може би зданието е принадлежало на по-големия брат на професора - Георги Георгов. Самият той е бил състоятелен търговец и директор на известното по онова време застрахователно дружество „Ню Йорк”. През 1922 г. следва застрояване на предната част на къщата с нови два етажа, същата година и северната страна е преустроена за жилище на дъщерята на професора и нейното семейство. Тъй като жилището става по-голямо от застроената част на партера, част от сградата остава на колони. По-късно през 1933 г. къщата е основно променена по проект на архитектурно бюро „Горанов – Русев”. Сега групата представлява композиция от три постройки, като от първоначалния вид на някогашния хан е останала само средната част. Постройката откъм булеварда е решена най-представително. Запазена е оригиналната външна архитектура в стил необарок. Елементът на арката се използва многократно и се забелязва в арковидните прозорци и балкона лоджия, завършващ с дъговиден свод. Раздвиженост на силуета придава кръглата еркерна кула и най-вече кокетният й купол с форма на пресечен конус, с който е увенчан ъгловият еркер. Пластичната декорация е обогатена с женски фигури над арката на лоджията. В миналото къщата е била украсена отвътре със стенописи, които по-късно са замазани. Днес от интериора са съхранени част от оригиналните мозайки и стълбищните парапети. Това, естествено, не е пречка сградата да бъде обявена за паметник на културата и да краси един от централните ни столични булеварди – „Княз Александър Дондуков”.   Княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. в Петербург. Следва право, а по-късно постъпва на военна служба. Участва като генерал в Руско-турската война (1877-1878), начело на 13 армейски корпус от Източния отряд на Руската армия, а след време е командващ на целия отряд. На 8 май 1878 г. е назначен за руски императорски комисар и оглавява Временното руско управление в България до избирането на Александър Батенберг за български княз. Напуска София на 10 юни 1879 г., изпратен от цялото население на града. С участието на княз Дондуков се създават структурите на централната държавна и общинска администрация, на финансовите, съдебните, образователните и военните органи. Има решаваща роля за изработването на Конституцията, приета от Учредителното народно събрание във Велико Търново, както и за избирането на София за столица на страната. Княз Александър Дондуков умира на 15 април 1893 г.