София – такава столица, каквато искаме да бъде

Дойде време да започнем активно да градим бъдещето на българската столица. Добрите проектни идеи са поводът, а европейските средства - инструментът, с който да осъществим необходимото. И след като кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова разказа за бъдещите си намерения като градоначалник и от страниците на вестник „Строител” обеща много работа за доброто на града, ние потърсихме главния архитект Петър Диков, който трябва да претвори идеите в правилните проекти. Той е човекът, който осигурява новите строителни площадки, които освен че променят облика на София, дават работа на много строителни компании. Че визията на столицата има нужда от коренна промяна – не е въпрос на полемика. Това е даденост, за която отдавна трябваше да започнем да мислим. Острата нужда от саниране на старите жилища във всички квартали, необходимостта от общо архитектурно оформление на централната част, инфраструктурните и екологичните проблеми са само първи точки от дневния ред... И наред с вечните въпроси за паркингите и дупките, днес питаме за новите спортни обекти, пешеходните зони и парковете. По време на първи копки и рязане на ленти ние често виждаме арх. Диков в сериозен професионален разговор с хора от ръководството на Камарата на строителите в България. И както той сам казва, „всяко съвместно действие е добре дошло в каквато и да е посока”. Ние вярваме, че възможностите на българските строители ще бъдат правилно използвани и те ще бъдат главното действащо лице в спектакъла „София – такава столица, каквато искаме да бъде”.   Главният архитект на Столичната община Петър Диков: Строим паркинги след януари Безплатни разрешителни и типови проекти за панелните сгради ще се предоставят на желаещите да санират   Арх. Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Висшето си образование получава във ВИАС в периода 1973–1978 г. Започва кариерата си като проектант в Комплексния научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура, където по-късно става научен сътрудник и ръководител на ателие. Работи в Националния център по териториално и селищно устройство, в Националния център по териториално развитие и жилищна политика и Националния център по териториално развитие. От 2006 г. е главен архитект на Столичната община.     Г-н Диков, след местните избори съставът на Столичния общински съвет е променен. Как гледате на сътрудничеството с новите колеги? Вие отдавна се опитвате да прокарате своите виждания за решаването на въпроса с паркингите. Очаквате ли раздвижване в най-скоро време? Проблемът с паркингите не се състои в положителната или отрицателната нагласа на общинския съвет. Той основно се корени в неяснотата в уреждането на взаимоотношенията при публично-частно партньорство. Паркингите не могат и няма да бъдат общинска инвестиция. Те ще бъдат частна инвестиция в общинска собственост. В момента чакаме да се приеме Законът за публично-частното партньорство. На какъв етап е той? След като беше разгледан от Парламентарната комисия по правни въпроси, той беше преработен. Всеки момент ще бъде внесен в зала за първо четене. Приеме ли се до края на януари, каквито уверения имам, ние можем да стартираме изграждането на паркингите според неговите разписания. След дълго обсъждане беше избрано трасето на третия метродиаметър. Оптимално ли беше финалното решение? Какво предстои по този проект? Той се прие от експертния съвет след доста продължително обществено обсъждане. Проведохме го в засегнатите, аз бих казал - облагодетелстваните райони, през които ще минава третият лъч на метрото. Мисля, че приехме добър вариант на трасе. В момента колегите от Прага доработват проекта. Срокът им е краят на февруари. Едновременно с това ще започнем работа по устройствената част. Това са подробни планове, регулационни планове и т.н. Искаме в началото на 2013 г. да имаме необходимата проектна готовност, с която да кандидатстваме за европейско финансиране през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Една друга тема – предстои изграждането на новия затвор в София. Това е сериозен строителен обект. На какъв етап са дейностите по него? Намираме се в съвсем първоначален етап. В Министерството на правосъдието все още имат колебания по отношение на терена. Разглеждат се две възможности. Единият терен е този, който е предвиден в общия план – намира се в района на Волуяк. Другата опция е на мястото на сегашното затворническо общежитие в зоната на Кремиковци. В момента, в който от Министерството определят своето решение, ние ще започнем процедура по градоустройствения статут на терена. Аз отдавна съм заявил, че категорично трябва да се предприемат действия по преместването на Централния софийски затвор от мястото му в момента. Той се намира в ключова част от центъра на града. Неговият терен е ценен и би могъл да бъде използван за други цели. Освен това по мнението на органите, които се занимават с тази материя, затворът не отговаря на изискванията на Европейския съюз по отношение на разположение, квадратура и функционалност. Така че изграждането на нова сграда е наложително. Всяка модерна столица в Европа има голям увеселителен парк. Тази тема широко се дискутира и по нашите географски ширини. Заговори се за „Софияленд-2”. Ще имаме ли наистина подобен парк? София със сигурност ще има модерен увеселителен парк. Заедно с Мария Бояджийска, която е зам.-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване”, внасяме доклад за концесия на Западния парк. Надявам се Общинският съвет да я одобри. Веднага след като това стане, ще стартираме търга за концесиониране. Планираме да изградим комплекса точно на мястото на старата сграда на „Озеленяване”. А какво ще стане с терена на „Софияленд”? Той отдавна пустее... Нямам идея какви са намеренията на собствениците. Това е тяхна работа. Да поговорим и за пешеходните зони в столицата. Отново няколко интересни проекта се лансират в общественото пространство. Какво да очакваме? Най-значимият проект е преустройството на бул. „Витоша”. Аз лично настоявах да започнем реализацията на пешеходната зона от ул. „Алабин” до бул. „Патриарх Евтимий” още през 2012 г. И мисля, че ще успеем да се справим. Така че до края на другата година ще имаме красива алея на „Витошка”. Други конкретни идеи за пешеходни зони в София нямаме. В по-дългосрочен план мислим и за ул. „Граф Игнатиев”. Това обаче изисква сериозен финансов ресурс и едва ли в скоро време ще стане. Ще заработи ли ефективно Програмата за енергийна ефективност и саниране на сгради в столицата? Вече бяха осъществени няколко пилотни проекта. Какви са основните пречки? Основната пречка я знаем всички – недостатъчната мотивация на гражданите. Пари има, желание няма. А и освен това механизмите, които са създадени, предполагат решения по Закона за етажната собственост, които у нас явно се вземат трудно. Става дума за създаването на сдруженията, които да бъдат реализирани като юридически лица. Защото, ако се работи по правилника за етажната собственост, решенията се вземат с пълен консенсус. И понеже в България винаги ще се намери някой, който да е против, трудно се стига до финален резултат. Независимо от това обаче аз мисля, че хората все повече ще оценяват колко е важно да пестят енергия. Защото тя е и ще става, още по-скъпа. Това е световна тенденция. Как ще подпомогнете процеса? В момента правим усилия да облекчим гражданите, които желаят да санират сградите. Моя идея, която в момента разработвам, е да се правят типови проекти за панелните сгради. Те ще бъдат финансирани от общината и ще се предоставят безплатно на желаещите да санират жилищата си. Освен това подготвям доклад до Общинския съвет, в който да се даде съгласие и самото строително разрешение да се дава безплатно. Като спестим усилията на хората за намиране на проектант, за внасяне и придвижване на документите за строително разрешение, това ще бъде допълнителен стимул за гражданите, желаещи да санират сградите, които обитават. Споменахте за това колко е важна енергията занапред. Актуална тема в Европа са електромобилите. Кога може да очакваме София да притежава добра инфраструктура, подходяща за новата генерация превозни средства? Работим по тази тема. Изградихме седем зарядни станции. Инфраструктурата обаче е най-малкият ни проблем. Голямата трудност е цената на електромобилите. Всеки, който отвори сайтовете на производителите, ще види, че този тип превозни средства струват много повече от стандартните автомобили. И колкото и да се дават бонуси като безплатно място в синята зона или удобни възможности за зареждане, докато цената на електромобилите не стане нормална, българите ще се въздържат от тях. Скоро четох, че в София имало между 12 и 15 електромобила. Следя медиите и виждам, че тенденцията в Европа е към масово преминаване към този вид транспорт. До 3-4 години това ще стане явно и видимо и при нас. Обяснението за цената на електромобилите е, че те все още носят статута на прототип. Произвеждат се до 10 хил. автомобила, главно от основните френски и японски компании. Когато станат серийно производство, и в София ще имаме повече такива коли. А ние ще сме готови с необходимата инфраструктура. Доколкото знаем, във Франция има закон, който задължава строителите и инвеститорите на всяка нова жилищна сграда да я оборудват със зарядни инсталации, които да обезпечат голяма част от живеещите в нея. Може ли да очакваме такъв закон и в България? Тази идея е добра. Нищо не ни пречи да я реализираме и у нас, но тогава, когато има явна нужда от нея. Много се изговори за строителството на новия национален стадион. Няколко пъти се променяха идеите за терен. Какво е окончателното решение? Мястото, което подготвяме, е в близост до бул. „Ботевградско шосе” и северната част на летището. Теренът е държавен. Разпростира се на 188 дка. Според мен извървяхме нашия път. Сега остава инвеститорът да си направи сметката и да го построи. Видимо нито държавата, нито общината имат средства да изградят такова съоръжение. Идеята е отново да използваме публично-частното партньорство. В замяна на предоставяне на друга част от терена за търговски функции. Ако на инвеститора му излезе сметката, може да имаме стадион в следващите 2-3 години. И пак във връзка с това – премиерът Бойко Борисов лансира идеята за облагородяването на други софийски стадиони. Беше предложена схема стари и пустеещи обекти да се дават на инвеститори, а парите от тях да се вложат в подобряване на няколко стадиона. Какво точно е предложението? Тук става дума за държавни терени, които държавата трябва да придвижи. Каквото се изисква от нас, ще дадем като подкрепа. Няколко думи по темата „София – столица на културата”. Ваша теза е, че нещата, които се правят, трябва да засегнат и периферията на града, а не само централната му част... Това е изискване на самата инициатива за европейски град – столица на културата. Мисля, че е основателно, защото само с база в центъра не може да претендираш за такова призвание. Ние работим по този въпрос. В плановете, които правим, отделяме специални терени в кварталите „Младост”, „Дружба” и „Люлин”, където на общинска земя ще построим сгради, свързани с културата. Отново обаче тяхното изграждане трябва да стане с помощта на публично-частното партньорство. В момента ситуацията с бюджета е много тежка и аз не съм оптимист, че в близко време общината ще има възможност да се занимава с такъв тип сгради. Приоритет остават инфраструктурата, училищата, детските градини. В покрайнините на София забелязваме много нови логистични центрове и производствени бази. Имате ли целенасочена политика в тази област? Категорично, да, защото София тепърва трябва да започне да реализира ползите от средищното си положение в Югоизточна Европа. А това на първо място е развитие на логистика. В тази сфера сме много назад. И то не защото не сме правили усилия, а защото нямаше инфраструктура, която транспортно да ни свързва с другите части на страната и околните държави. Сега се строи усилено. Една от най-сериозните ползи от инфраструктурното строителство в България за София ще бъде развитието на логистиката от международен характер. Какви са следващите ходове за подобряване на екологията? По ОП „Околна среда” се изградиха много канализационни колектори, а през следващия програмен период предстои и финансирането на пречиствателни станции... Ако трябва да говорим за цялостната екологична ситуация в София, най-тежкият проблем си остава транспортът. Веднага след него се нареждат канализациите и пречистването на водите. Транспортът в момента носи двете най-големи замърсявания в София – изгорели газове и прах. Второто е резултат и от недостатъчния контрол при строителството и недобрата организация на строително-монтажните работи. Директно от изкопите излизат камиони, които разнасят калта по улиците на града. По ОП „Околна среда” не спираме да реализираме проекти. Нуждите са ни големи и дано успеем да свършим максимална работа в близките години. Вие често поддържате контакт с българските строители и ръководството на КСБ. С какво още Камарата може да помогне в осъществяването на инициативите, за които споменахме? Аз не съм убеден, че на Камарата в момента й е до партньорските взаимоотношения с нас. Строителите днес имат далеч по-сериозни проблеми. Ситуацията в бранша остава тежка и най-важното е фирмите да се съхранят. Лично аз се стремя да помагам на строителите като гилдия и отрасъл с всичко това, което правим главно по отношение на инфраструктурата. Неслучайно в тази сфера осъществяваме толкова проекти с европейски пари. Много предстои да се случват. Всичко това е работа за фирмите. А иначе по отношение на преките ни взаимоотношения, всяко съвместно действие е добре дошло в каквато и да е посока. Ние сме открити и партньорството с КСБ винаги е било добро. Вярно е, че се печелят проекти, които дават работа на фирмите, но понякога процедурите са опорочени. Има ли възможност с вашите правомощия да помогнете за решаването на този проблем? Аз на практика не се занимавам с тези неща. Моята задача е да осигуря проекти за строителството. Работя, за да няма пречки пред строители и инвеститори по отношение на проекти и градоустройствен статут. Оттам нататък всичко остава в ръцете на зам.-кмета по строителството.