Автор Камен Горанов  експерт в КСБ Както е отбелязано в Енергийната стратегия от 2002 г., през периода 1990-2000 г. в България, за разлика от другите страни в преход, енергийната интензивност не намалява, а в някои години дори расте. След 2000 г. се установява устойчива тенденция на намаляване на стойността на показателя – съгласно стратегията стабилният икономически растеж през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност. За периода 1999–2007 г. БВП нараства средногодишно с 5,3%, докато брутното вътрешно потребление на енергия – с 1,4%, а това на електрическа енергия - с 0,9%. Като резултат енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4%. Въпреки това различията между България и останалите европейски страни остават значителни. Подобряването на енергийната ефективност е една от европейските цели 20-20-20 до 2020 г. Докато целта за 20% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия е разпределена на национално ниво между държавите членки и е задължителна за изпълнение, дискусиите дали тя да стане задължителна, или не, продължават. В заключенията на Европейския съвет от март 2007 е записано, че: „ЕС подчертава нуждата от увеличаване на енергийната ефективност в Европа така, че да се достигне целта за спестяване на 20% от европейската енергийна консумация в сравнение с прогнозите до 2020, както са определени в Зелената книга за енергийна ефективност”. Целта за енергийна ефективност на ЕС е до 2020 г. да се постигне 20% допълнително спестяване на първична енергия (брутно вътрешно потребление на енергия) спрямо това, което би се постигнало при провежданата до 2007 г. политика. Както се вижда, отправна точка за измерване на постиженията не е вече постигнатото (напр. през 2007), а сравняване на прогнозите за 2020 г. при настоящата и при новата политика на ЕС. С оглед съвместимост и възможност за сравнения Европейската комисия използва прогнози, направени през 2007 г. за всички държави членки и за Общността като цяло при еднакви допускания - базисен и целеви сценарий. За ЕС като цяло това означава, че за да бъде изпълнена целта за 20% енергийно спестяване, прогнозното потребление през 2020 г. при съществуващата политика, възлизащо на 1967 млн. тне*, трябва да бъде намалено с 368 млн. тне. Съответно за България 20% енергийно спестяване през 2020 г. означава намаляване на прогнозното потребление през 2020 г. при съществуващата политика, възлизащо на 21 млн. тне, с приблизително 4 млн. тне. Въпросът е дали България има амбицията да догонва европейските постижения или се задоволява със сегашното незавидно положение. Стратегията съдържа отговор на този въпрос – България има амбицията да намали с 50% до 2020 г. енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт и тази цел ще бъде третирана като минимална и абсолютно задължителна за изпълнение. При тази постановка общата консумация през 2020 г. ще достигне до 15,8 млн. тне, което, модифицирано в енергоспестяване спрямо базисната прогноза, представлява около 26%. По представените данни се вижда, че в 2020 г. няма да достигнем европейското равнище. Именно затова целта за 50-процентово намаляване на енергийната интензивност е минимална и абсолютно задължителна за изпълнение. Как може да се намали енергийната интензивност на националния БВП? Увеличаването на дела на енергийните ресурси, които се използват пряко и децентрализирано, тоест – без да бъдат преобразувани и транспортирани на големи разстояния през мрежа, ще доведе до ежегодно спестяване на над 2 млн. тне. Конкретните мерки, чрез които това може да се осъществи, са предвиденото в Стратегията осигуряване на достъп до газификация на 30% от населението в страната и въвеждането на децентрализирано потребление на енергия, най-вече от ВЕИ. Подобряването на ефективността в сектора на енергоснабдяването (увеличаване на дела на комбинираното производство, намаляване на загубите при транспортиране на енергия, увеличаване на ефективността на централите и т.н.) ще доведе до допълнителен принос на енергийния отрасъл в изпълнението на националната цел. При потреблението на енергия висок потенциал за енергоспестяване и енергийна ефективност е налице във всички сфери – транспорт, индустрия, услуги и бит.   Стратегия в енергийния и строителния сектор През 1999 г. от МС е разработена Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., която е приета от НС. В нея са включени основни дългосрочни цели за сигурно електроснабдяване, енергийна ефективност, опазване на околната среда и ядрена безопасност. Средствата за постигането на целите, дефинирани в стратегията, са общоприети: законодателна база, съответстваща на европейските регулации, пазарни условия, конкуренция и приватизационни действия. Тъй като първо се премина към преструктуриране и приватизация, след което се създадоха регулаторен орган, регулаторни правила и структури, не се постигна задоволително изпълнение на националната стра­тегия. Нова Енергийна стратегия на Република България беше приета с Решение на Министерския съвет № 279 от 11 май 2002 г. и одобрена с Решение на Народното събрание - ДВ бр. 71 от 23 юли 2002 г. За развитието на енергетиката в нея беше заложена необходимостта от паралелни действия основно в следните аспекти: - финансово преструктуриране: създаване на финансово жизнеспособни комерсиализирани дружества; - институционални промени: укрепване на позициите, автономността и влиянието на регулаторния орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР); - търговско преструктуриране: преход от администриране към регулиране и към създаване на ясни регулаторни правила за участниците на пазара; - дерегулиране: създаване на ясни и устойчиви пазарни правила и ясен график за отваряне на вътрешния и външния енергиен пазар за конкуренция, включително делегиране на права на ДКЕР за прилагане на пазарните правила; - законови промени: обсъждане и приемане на нов Закон за енергетиката, който да създаде законова възможност за успешно осъществяване на посочените по-горе аспекти на реформата; - приватизация: смяна на собствеността с цел привличане на инвестиции и модернизиране на управлението. Въпреки усилията през годините беше постигнат значителен напредък, но поставените задачи бяха изпълнени частично. На 1 юни 2011 г. 41-вото Народно събрание прие Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика. Тя беше изградена върху отправните точки на европейската енергийна политика, като прие няколко приоритетни направления: 1) Овладяване на негативните промени в климата; 2) Намаляване енергоемкостта на икономиката и увеличаване на енергийната ефективност, включително и енергийно независими сгради; 3) Ограничаване на външната зависимост на Европейския съюз (ЕС) от вносни енергийни ресурси; 4) Насърчаване на икономическия растеж и заетостта.   I. Очертаха се следните направления на развитие на българската енергетика (1) Пряко участие на България в самостоятелна регионална енергийна инфраструктура; (2) Развитие на адекватни финансови инструменти; (3) Краткосрочни инвестиционни мерки; (4) Приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ; (5) Развитие на безопасна ядрена енергетика; (6) Значение на местните въглища за енергийната сигурност; (7) Нарастващ дял на възобновяемите енергийни източници; (8) Активна подкрепа на методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; (9) Изграждане на газоразпределителна мрежа на територията на страната; (10) Техническа обезпеченост на енергийната система.   II. Намаляване емисиите на парникови газови 1. Общата европейска цел за намаляване емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. ще се реализира чрез намаляване на емисии от инсталации. 2. Участие в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове от 2013 г. 3. Намаляването на емисиите на парникови газове може да бъде постигнато чрез: - Използване на по-малко енергия, т.е. подобряване на енергийната ефективност при производството и при потреблението на енергия; - Използване на по-чиста енергия, т.е. подобряване на енергийния микс чрез увеличаване дела на нискоемисионната енергия; - Бърз технологичен напредък, в т.ч. въвеждане на нови енергийни (чисти въглищни) технологии. 4. В бюджета на страната ще постъпват допълнителни приходи от продажбата на квоти на търг. Поне 50% от тези приходи трябва да бъдат вложени в екологични проекти, до 300 млн. емисионни квоти с прогнозна стойност между 6 и 9 млрд. евро са заделени на европейско ниво за финансиране на чисти технологии.   III. Увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници в общото крайно потребление на енергия 1. Европейска рамка - Директива 2009/28 за поощряване на енергията от възобновяеми източници постави общата рамка за развитие на сектора в ЕС. Делът на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на енергия на ЕС е 8,5% през базовата 2005 г., което означава, че за Общността е нужно средно увеличение от 11,5% за постигане на целта от 20% през 2020 г. Директива 2009/28 предвижда и съществен стимул за по-широко разпространение на електрическите превозни средства, захранвани с енергия от възобновяеми източници, като при отчитане на националния баланс в дела на ВЕИ използваната от тях енергия се отчита в увеличение от 2,5 пъти. 2. Статус и потенциал По данни за базовата 2005 г. (съгласно Евростат) енергията от възобновяеми източници в страната възлиза на 1 млн. тне, или 9,4% от общото крайно потребление на енергия, от които: биомаса – 70%, хидроенергия – 24%, и други ВЕИ – 6%. Географското положение на България предопределя сравнително минималния дял на вятърната енергия (≈7,5%). 3. Цели Националната задължителна цел, която България трябва да постигне, е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми източници, като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6,6%) спрямо останалите държави членки. 4. При подобряване на съществуващите механизми за насърчаване на ВЕИ и следващите механизми - да продава „излишъка“ - 1685 хил. тне за периода 2011–2020 г. – чрез приетите механизми за трансфер на сертификати към други държави в ЕС. 5. Регулаторна/законодателна подкрепа за създаване на необходимата законова рамка за осигуряване достъп на производителите на биогаз, преработен до метан, до газопреносната мрежа - Облекчаване на процедурите за изграждане на малки (битови) ВЕИ енергийни мощности; - Използване на слънчевия потенциал за топла вода, отопление и/или производство на електрическа енергия; - Въвеждане на изисквания за ефективност на битовите отоплителни уреди; - Подготвяне на нормативна уредба, уреждаща регистрацията и сертификацията на квалифицирани монтажници на котли и печки за биомаса, фотоволтаични и слънчеви топлинни системи, повърхностни геотермални инсталации и термопомпи във връзка с изискванията на Директива 2009/28. 6. Търговски преференции, данъчна и слединвестиционна подкрепа: Удължаване след 2015 г. на срока за прилагане на преференциалните изкупни цени и задължително изкупуване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници. 7. Пряка финансова подкрепа за изграждане на гъвкави финансови инструменти и схеми и стимулиране изграждането на ВЕИ и развойната дейност за ВЕИ. 8. Информационна и административна подкрепа и засилване ролята на местните власти. Основна роля за повишаване използването на местния потенциал на ВЕИ ще имат местните и регионалните власти, 35% в краткосрочен план. От 1 януари 2017 г. това намаление трябва да бъде поне 50%, а от 1 януари 2018 г. – поне 60% за биогоривата и течните горива, произведени в инсталации, в които производството е започнало след 1 януари 2017 г.   IV. Повишаване на енергийната ефективност Оползотворяване на пълния потенциал за икономия на енергия с акцент върху сградния сектор и транспорта ще става чрез: 1. Укрепване на конкурентоспособността на промишлеността чрез повишаване на ефективността. 2. Увеличаване ефективността на енергийните доставки. Интелигентен растеж или развитие на икономиката - намаляване на енергийната интензивност. За периода 1999–2007 г. енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4%. Въпреки тази положителна тенденция енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (42,6%, като различията между националния и европейския показател е получен чрез измерването на крайното енергийно потребление (≈900 млн. евро повече разходи за енергия годишно). 3. По линията на публично-частното партньорство е създаден и вече успешно функционира Български фонд за енергийна ефективност (сега Енергийна ефективност и възобновяеми източници). Налице е потенциал за енергоспестяване при крайното потребление, в т.ч. при домакинствата, транспорта, индустрията и услугите, както и спестяване на енергия в процесите на производство и преобразуване на енергия, в т.ч. развитие на газоразпределителната мрежа. 4. Съществени усилия се правят за подобряване на енергийните характеристики на сградите, т.нар. зелени градове. V. Независим регулиран и конкурентен енергиен пазар От гледна точка на развитието на газовия пазар в ЮИЕ и нови междусистемни газови връзки с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия отделянето на преносните оператори от дейностите по производство и доставка е наша първостепенна задача.   VI. Средносрочна програма до 2013 г. 1. Диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Осигуряването на регулаторни стимули за инвестиции в мрежовата инфраструктура и институционалната подкрепа и мониторинг на проектите е със стратегическо значение за енергийната сигурност. 2. Активно участие на държавата в европейските процедури за финансиране на чисти технологии. 3. Увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници в общото крайно потребление на енергия. 4. Повишаване на енергийната ефективност. - Промени в Закона за енергийната ефективност (ЗEE); - Разработване на втори Национален план за действие по енергийна ефективност; - Разработване и приемане на Програма за ускорена газификация - схемите на фонд „Енергийна ефективност“, специализирани кредитни линии. 5. Изграждане на конкурентен енергиен пазар. Възможно е изграждане на регазификационен терминал за втечнен природен газ (LNG) и реализиране на проект за доставка на компресиран природен газ (CNG) от Азербайджан през Черно море, както и изграждане на междусистемни газови връзки с Турция, Румъния, Гърция и Сърбия и газова междусистемна връзка с Турция. Възможно е изграждане на газопровода България – Румъния (Русе – Гюргево) и на газопровода Гърция – България с приблизителна дължина 168,5 км, свързващ гръцката газопреносна система в района на гр. Комотини с българската газопреносна система в района на Стара Загора; газова междусистемна връзка България – Сърбия, която ще позволи доставки на природен газ за България през Сърбия от газо-преносната система на ЕС и от алтернативни на Русия доставчици на природен газ.   Очакваните резултати Резултатите са свързани с намалена с 20% енергийна интензивност на БВП до 2013 г. и увеличен дял на ВЕИ до 12% в общото крайно потребление на енергия до 2013 г.   VII. Поглед към 2020 г. в цифри Към 2020 г.: - намаляване на общите енергийни разходи с 2,7 млрд. евро годишно спрямо базовия сценарий; - намаляване на общите разходи за енергия като процент от БВП от 34,2% при базовия сценарий до 26,5% при целевия сценарий; - намаляване на енергийните разходи за един МВтч в крайното потребление на енергия от 91,5 евро при базовия сценарий до 86,4 евро при целевия сценарий. *тне - тона нефтен еквивалент   Продължение - в следващия брой на в. "Строител"