В настоящото изложение са разгледани части от програми и планове
в рамките на анализа на нормативната уредба за енергийна ефективност на сградите
1. Приемане на НДПЕЕ
Агенцията по енергийна ефективност прие през 2005 г. Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г. (НДПЕЕ) в изпълнение на Заповед № РД 14/415 от 11.10 2004 г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и въз основа на чл. 4, ал. 2,
т. 9 от Закона за енергетиката.
Мотиви за подготовка
на програмата
Програмата конкретизира тезите на управленската програма на правителството и Енергийната стратегия на България, като формулира инициативите и мерките за повишаване на ЕЕ. Основната цел е намаляване енергийната интензивност на БВП чрез намаляване енергийната интензивност във всички икономически сектори - крайни потребители на горива и енергия: индустрия, транспорт, услуги, бит и селско стопанство. Секторите са анализирани последователно, като са взети под внимание дяловете им в крайното енергийно потребление. Реализирането на програмата ще доведе и до:
намаляване вредните газови емисии и емисиите на парникови газове, отделяни в атмосферата, водещо до подобряване параметрите на околната среда;
намаляване на отрицателния ефект от повишаване цените на енергиите и горивата върху крайните потребители и подобряване комфорта на живот на домакинствата;
рационално използване и забавяне процеса на изчерпване на природните енергийни ресурси;
намаляване зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси;
създаване на нови пазарни възможности за търговци (производители, фирми за услуги и т. н.) на енергийноефективни съоръжения, разкриване на нови работни места;
постигане на устойчиво развитие.
Очаквани ефекти
от реализирането
НДПЕЕ дефинира мерки за намаляване на енергопотреблението във всички сектори на националната икономика, т.е. 100% от крайното потребление на енергия в страната.Точното определяне на необходимите средства ще бъде правено текущо в рамките на краткосрочните програми по ЕЕ, където ще бъдат формулирани най-близките приоритети в зависимост от динамиката на енергийния пазар, специфичното развитие на отделните сектори, разширяването на специфични пазари и др.
Прогнозата за развитието на енергийната интензивност на макроикономиката предвижда постепенно намаляване на енергийната интензивност на БВП както на ниво първично потребление, така и на ниво крайно енергийно потребление. Препоръчаните в програмата мерки, свързани с мащабни инвестиции и още по-интензивна законодателна подкрепа, следва задължително да се реализират до края на прогнозния период, за да се доближи енергийната интензивност на националната икономика до средното европейско ниво.
Изпълнението на НДПЕЕ ще доведе до значително намаляване на вредните газови емисии и емисиите на парникови газове, отделяни в атмосферата, водещо до подобряване параметрите на околната среда, устойчиво развитие и изпълнение на поетите от страната ни международни ангажименти, свързани и с приемането ни в ЕС.
Изпълнението на програмата ще има значителен ефект върху конкурентността на българската икономика и заедно с непрекъснатото нарастване на цените на енергийните ресурси ще упражни силно въздействие в посока намаляване на енергийната интензивност на БВП на страната в посока към нормалните европейски нива.
2. Политика относно ВЕИ
Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за: висока конкурентоспособност, сигурност на енергоснабдяването и спазване изискванията за опазване на околната среда, не може да бъде постигнато без мащабно внедряване на ВЕИ.
Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България и Енергийната стратегия на страната и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимализиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентоспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.
Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката.
Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (НДПВЕИ) се разработи в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 9 от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове към него.Тя е съобразена с общата концепция за развитието на ВЕИ в страната, с набелязаните индикативни цели за производство на електрическа енергия от ВЕИ и средствата за постигането им.
В договора за присъединяване към ЕС България приема следната индикативна цел: 11% от брутното вътрешно потребление на електроенергия към 2010 г. да бъде произведено от ВЕИ. На базата на предварителен анализ и актуализирана информация целта 11% се основава на положително развитие на възобновяемите технологии и благоприятни климатични условия. Възможността за достигане на тази индикативна цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и от други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и използването на слънчева енергия и енергия от вятъра. Целите на НДПВЕИ са:
Производство на електроенергия: Делът на ВЕИ през 2010 г. да надвиши 8% от брутното производство на електрическа енергия, а през 2015 г. - 9%. Постигането на посочения за 2010 г. дял в съчетание с мерки по ЕЕ доближи страната до приетата с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз индикативна цел.
Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от
1300 ktoe годишно.
Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата да бъде съобразено с реалните възможности и пазарни условия в страната.
Съдържанието на програмата включва:
анализ на настоящото състояние на енергийното потребление и прогноза за бъдещото енергийно развитие на страната;
формулира цели за оптимално енергийно оползотворяване на достъпния потенциал на
ВЕИ в страната;
дефинира необходимите мерки и въздействия за насърчаване на използването на различните видове ВЕИ в условията на непрекъснато нарастване на БВП;
идентифицира бариерите и предлага съвкупност от механизми (включително финансови) за провеждане на държавната политика чрез интегрирането й в общата политика за икономическо и социално развитие на страната.
Програмата формулира мерки и политики за насърчаване използването на ВЕИ в енергийния баланс на страната, след като оценява:
състоянието на използването на ВЕИ в страната,
необходимостта от ускореното въвеждане на ВЕИ в следващия десетгодишен период,
съвместното влияние на подобряването на ЕЕ и разширяването на използването на ВЕИ в страната от гледна точка достигане на устойчиво енергийно развитие.
Очаквани резултати
от програмата
Република България внася около 60% от необходимите й първични енергоресурси и се характеризира с по-висока енергоинтензивност на БВП от средната за ЕС (≈2 пъти). Едновременно с това прогнозата за развитието на българската икономика предвижда заедно с постепенното нарастване на БВП увеличаване както на КЕП, така и на ПЕП.
Увеличаването дела на произведената енергия от ВЕИ, произтичащо от изпълнението на НДПВЕИ, ще доведе до:
забавяне процеса на изчерпване на природните енергийни ресурси;
намаляване зависимостта на страната от внос на първични енергийни ресурси;
създаване на нови пазарни възможности за търговци (производители, фирми за услуги и т.н.) на съоръжения за ВЕИ, разкриване на нови работни
места;
повишаване конкурентоспособността на българската промишленост;
постигане на устойчиво енергийно развитие и подобряване на показателите на околната среда, свързано с изпълнение на поетите задължения от Република България относно:
Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, приета през юни
1992 г., и ратифицирана от България на 16 март 1995 г.;
Протокола от Киото, ратифициран през 2002 г. Страната ни има задължение да намали емисиите на парникови газове в периода 2008-2012 г. с 8% от общото количество емисии спрямо базисната 1988 г.;
Директива 2001/77/ЕС - в подкрепа на произведената от ВЕИ електроенергия във вътрешния пазар на електроенергия.
Програмата поставя база за разработването на национални краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ. В тях ще се прави текущо определяне на необходимите средства въз основа на по-точно формулиране на най-близките приоритети в зависимост от динамиката на енергийния пазар, специфичното развитие на отделните технологии, използващи ВЕИ, разширяването на специфични пазари и др.
Намаляване на емисиите на парникови газове чрез внедряване на ВЕИ. Устойчиво регионално развитие.
Анализът на възможностите за използване на ВЕИ показва реален потенциал за снижаване на емисиите на ПГ с около 8129 kt CO2 еквивалент през
2015 г. Основните насоки в развитието на ВЕИ са следните:
използване на биомаса за отопление и производство на електрическа и топлинна енергия;
изграждане на ВЕЦ;
използване на геотермални ресурси;
увеличаване на електроенергията, произведена от ветрови генератори;
соларни термични и фотоволтаични панели.
Обобщен анализ - прогноза на възможни спестени емисии ПГ от оползотворяването на икономически реалния потенциал на ВЕИ към 2015 г.
Биомаса
Използване на биомаса за производство на електроенергия - очаквано производство в размер на 73 ktoe/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 705 kt CO2 еквивалент/год.
Използване на биомаса за производство на топлоенергия - очаквано производство в размер на 14 233 GWh/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 4270 kt CO2 еквивалент/год.
Ускорено развитие
на хидроенергетиката
Изграждане на нови хидроенергийни мощности - очаквано общо производство към 2015 г. в размер на 257 ktoe/год. електроенергия, което означава очаквано намаление на емисиите с около 2480 kt CO2
еквивалент/год.
Развитие
на геотермалната
енергия
Очаквано производство на топлинна енергия в рамките на 1081 GWh/год., което би довело да намаляване на емисиите с 324 kt CO2 еквивалент годишно.
Очаквано производство на електрическа енергия в рамките на 3 ktoe/год., което би довело да намаляване на емисиите с 25 kt CO2 еквивалент годишно.
Развитие
на вятърната енергия
Очаква се годишно производство в размер на 22 ktoe електроенергия, което ще доведе до намаляване емисиите на ПГ с около 214 kt CO2 еквивалент.
Развитие
на слънчева енергия
Фотоволтаични инсталации - очаква се произвеждане на електрическа енергия в размер на 4 ktoe /год., водещо до намаляване на емисиите на ПГ с около 39 kt CO2 еквивалент.
Слънчеви термични панели - очаква се произвеждане на топлинна енергия 239 GWh/год. Реализирането на този потенциал ще доведе до намаляване на емисиите с около 72 kt CO2 еквивалент.
Общите възможности за спестяване на емисии се оценяват на 8129 kt CO2 еквивалент към 2015 г.
3. Приемане на НПДЕВИ
На 30 юни 2010 г. е приет Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници съгласно модела за национални планове за действие в областта на енергията от ВИ съгласно посоченото в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на съвета. Настоящият документ е разработен от МИЕТ и с помощта на консорциум от фирми от Португалия, Великобритания и България с помощта на ЕБВР.
Обобщение на националната политика за използване на ВЕИ
Приоритетна цел за управлението на България е модернизацията на обществения, политическия и икономическия живот в страната в съответствие с европейските норми и стандарти. България активно се включи в международните усилия за предотвратяване изменението на климата, като прие съгласуваните цели на Европейския съюз и широкомащабния пакет от мерки в областта на енергетиката. Тези мерки дават нов тласък на енергийната сигурност в Европа и са в подкрепа на европейските цели „20-20-20“.
Този Национален план за действие за енергията от ВИ (НПДЕВИ) е документът, който осигурява реализирането на националните цели в областта на възобновяемата енергия. Националният план е разработен въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО съгласно образеца, приет с решение на Европейската комисия от 30 юни 2009 г. Целта е да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика, основана на съвременни технологии и широко използване на възобновяеми енергийни източници. Използването на ВИ заедно с рационалното използване на енергията е важна движеща сила на устойчивото развитие и същевременно осигурява постигането на целите за сигурност на енергийните доставки, намалява зависимостта от резки промени на цените на петрола, допринася за намаляване на търговския дисбаланс и стимулира създаването на нови работни места.
Основните инструменти на НПДЕВИ - регулаторни, икономически, финансови, информационни - отчитат особеностите на българската икономика, социалните условия, наличните ресурси и технологии, но в същото време и възможностите за сътрудничество със страните от региона и Европейския съюз. При разработването на НПДЕВИ се отчита, че България тръгва от много по-ниска степен на икономическо развитие в сравнение с повечето държави - членки на ЕС.
Все още предстои да бъде напълно развит енергиен пазар с необходимите компоненти както в електроенергетиката, така и в газовия сектор. Недостатъчният опит на енергийните доставчици и консуматори в областта на ВИ технологиите и относително по-високите им цени водят до по-слабото търсене на технологиите за ВИ с малка мощност в сравнение с други части на Европейския съюз. В определени аспекти, особено по отношение на системите за отопление и транспорт, бавно навлизат нови технологии, което пречи за използването на значителния потенциал за намаляване на енергийната интензивност на икономиката.
Търговията с въглеродни кредити, сертификатите за произход и други подобни пазарни механизми, които имат важна роля за развитието на устойчива енергетика в много европейски страни, все още не се прилагат в България. Развитието на сектора за ВИ и изпълнението на НПДЕВИ са пряко свързани с напредъка и внедряването на мерките по енергийна ефективност. Значими фактори са развитието на капацитета от човешки ресурси на всички нива (държавни и местни органи, секторите за доставки и услуги, т. е. бизнеса) и осигуряването на информираност на заинтересованите страни. Преди всичко обаче разработването на задължителните национални цели на страната за ВИ се опира на икономическите условия и възможностите й за прилагане на финансови инструменти.
Националната индикативна цел за 2010 г., определена в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и Директива 2001/77/EО, е достигане на 11% дял на електрическата енергия от ВИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия. С Националната дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогоривата в транспортния сектор беше определена национална индикативна цел от 5,75% дял на биогоривата в потреблението на бензини и дизелови горива в транспорта, която съвпада с определената цел за общността в Директива 2003/30/ЕО.
Съгласно Директива 2009/28/EО задължителната национална цел на България е през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16% дял от крайното брутно
потребление.
Използването на енергията от ВИ според изискването на Директива 2009/28/ЕО се анализира, поощрява и отчита поотделно в три направления:
Потребление на електроенергия - от водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия и биомаса;
Потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане - слънчева и геотермална енергия и биомаса;
Потребление на енергия от ВИ в транспорта - биогорива и електрическа енергия, произведена от ВИ.
Дългосрочното изпълнение на политиката в областта на възобновяемата енергия се осигурява от националното законодателство в рамка, която отразява и напълно въвежда изискванията, определени от Европейския парламент и съвета по отношение производството на енергия
от ВИ.
Националната политика за насърчаване на производството на енергия от ВИ има следните цели:
насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от ВИ и алтернативни енергийни източници;
насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта;
диверсификация на енергийните доставки;
повишаване капацитета на малките и средните предприятия, производителите на енергия от ВИ и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива;
опазване на околната среда;
създаване на условия за постигане устойчиво развитие на местно и регионално ниво;
създаване на национална публична информационна система, която да обхване:
а) разполагаемите ресурси на ВИ, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива;
б) производителите на енергия от ВИ и алтернативни енергийни източници;
в) производителите на биогорива и други възобновяеми горива; подкрепа на научните изследвания и развойна дейност, свързани с производството и използването на ВИ, алтернативни енергийни източници и биогорива.
При съществуващото законодателство енергийната политика в България по отношение на ВИ се определя от Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ). Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола. Законът има като основна цел създаването на условия за:
Високо качество и надеждност на доставките на електрическа, топлинна енергия и природен газ за обществеността;
Развитие на енергетиката и енергийната сигурност на страната чрез ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
Създаване и развитие на конкурентен и финансово устойчив енергиен пазар;
Осигуряване на енергия на минимални цени;
Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
Стимулиране на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия;
Развитие на инфраструктурата за пренос на електрическа енергия, природен газ, суров петрол или нефтени продукти в рамките на и през цялата територия на страната, като всички дейности по производство, внос, износ, пренос, транзитен пренос, разпределение и търговия с електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти се извършват при гарантирана защита на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.
Със Закона за ЕЕ са въведени стимули и задължения към участниците на пазара за електрическа енергия от ВИ, а именно:
приоритетно присъединяване на производителите на електрическа енергия от ВИ към преносната и/или разпределителната мрежа;
задължително изкупуване на произведената електрическа енергия от ВИ с изключение на водноелектрическите централи (ВЕЦ) с инсталирана мощност над 10 MW;
преференциални цени на изкупуване на произведената електрическа енергия с изключение на ВЕЦ с инсталирана мощност над
10 MW;
срок за присъединяване, не по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект;
собствениците на преносната и разпределителните мрежи предвиждат средства за развитие на мрежите, свързани с насърчаване на производството на електрическа енергия от ВИ в инвестиционните си програми.
Преференциалните цени се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) до 31 март всяка година. В края на 2008 г. бяха направени промени в закона по отношение срока на действие на дългосрочните договори, а именно:
срокът на договорите за производители на електрическа енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, се увеличава от 12 на 25 години;
срокът на договорите за производители на електрическа енергия, произведена от други видове ВИ, се увеличава от 12 на 15 години.
Сроковете за задължително изкупуване за новите производители на електрическа енергия от ВИ с изключение на ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW са в сила от въвеждане в експлоатация на енергийния обект, но не по-късно от 31 декември 2015 г. Преференциалната политика в съответствие със ЗЕ и ЗВАЕИБ по отношение на електроенергията се прилага от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Преференциалните тарифи за изкупуване на електроенергия от ВИ се определят в съответствие с Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия. Тези тарифи са в размер на 80% от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР. Размерът на добавката зависи от вида на технологията и мощността на енергийния обект.
Автор: Камен Горанов
експерт в КСБ
Следва продължение...
