Настоящото изложение разглежда финансови аспекти на енергийната ефективност в рамките на общия анализ на нейното нормативно регулиране Камен Горанов експерт в КСБ Законът за възобновяеми и алтернативни енергийни източници и био­горива (ЗВАЕИБ) посочва, че: „лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за нуждите на транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива”. Със Закона за акцизите и данъчните складове се урежда прилагането на следните финансови стимули за потреблението на биогорива: √ нулева акцизна ставка за чистия биодизел с код по КН 3824 90 99; √ намалена акцизна ставка за безоловния бензин със съдържание между 4 и 5%, включително на биоетанол с код по КН 2207 20 00; √ намалена акцизна ставка за газьол със съдържание между 4 и 5%, включително на биодизел с код по КН 3824 90 99. Производството на електроенергия от ВИ е в обхвата на насърчаваните сектори по Закона за насърчаване на инвестициите. Насърчителните мерки по този Закон са насочени към създаване на по-благоприятна бизнес среда и инвестиционен климат и са в съответствие с Регламент (ЕО) 800/2008 относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар. В Националната дългосрочна програма за насърчаване на използването на ВИ 2005-2015 (НДПВИ) е заложено значително увеличаване на дела на ВИ. НДПВИ има за цел делът на електроенергията от ВИ през 2015 г. да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия. Към настоящия период на развитие и разпространение на технологиите енергията, получавана от ВИ, е по-скъпа, понякога значително, от тази на изкопаемите източници. Изпълнението на програмите и мерките за насърчаване на използването на ВИ не би могло да бъде проведено без източници и механизми на финансиране. Основният източник на финансиране на прехода и изпълнението на нисковъглеродната енергийна политика е потреблението, т.е. икономиката като цяло. Финансовите потоци се определят главно от финансовите механизми за поощряване на производството и доставката на енергия от ВИ: √ преференциални тарифи, които покриват повишените разходи не само на производството на енергия, но и повишените разходи на енергийните системи и мрежи за изграждане на Национален план за действие за енергията от възобновяемите източници; √ различни видове съоръжения, резервни и регулиращи мощности, системи за управление и много други - но те се допълват от спомагателни източници, които имат специфични цели и направления и различни мащаб и възможности. Основните финансови механизми, които се прилагат в страната за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, са: √ Оползотворяването на потенциала на местните ВИ е заложено като приоритет и в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. Отделни операции са включени в оперативни програми „Конкурентоспособност на българската икономика” и „Регионално развитие”, както и по „Програма за развитие на селските райони 2007- 2013 г.” Двете оперативни програми се финансират със средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). √ Около 66,5 млн. евро са отделени за ВИ проекти за програмния период 2007-2013 (2,1% от общия ЕФРР бюджет за страната). ЕФРР основно финансира публични (нестопански) организации. Субсидията за публичните организации е до 100%, докато при частните – от 50 до 70%, в зависимост от размера на предприятието. Свързаните с мрежата инсталации на възобновяеми енергийни източници не получават финансова подкрепа от ЕФРР, понеже те се стимулират чрез преференциални цени. √ Фондът за „Енергийна ефективност”, който финансира инвестиции в енергийна ефективност и ВИ. Той предлага безплатна техническа помощ и по-ниски от пазарните лихви по кредити. Финансират се проекти с размер от 30 хил. лв. до 3 млн. лв. и възвръщаемост до 5 години. √ Кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (КЛЕЕВИ) предлага на частните предприятия безплатна техническа помощ и субсидия в размер до 15% от размера на главницата по заема. КЛЕЕВИ финансира голямо разнообразие от проекти в областта на енергийната ефективност и ВИ при частните предприятия. √ Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) - държавно предприятие, създадено със Закона за опазване на околната среда. Предприятието предоставя финансова помощ на множество проекти, допринасящи за по-чиста околна среда. В областта на ВИ предприятието подпомага изграждането на малки ВЕЦ, като предоставя безлихвен заем със срок до 5 години в размер до 70% от общата стойност на проекта, но не повече от 1,5 млн. лв., като има изискване инвестиционната стойност на застроен киловат да е до 2500 лв./kW. √ Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, програмата „Енергийна ефективност” (ПЕЕ) на Европейската инвестиционна банка и Международния фонд „Козлодуй” насърчават развитието на енергийната ефективност и ВИ в България. ПЕЕ предоставя заем, комбиниран с 20% субсидия (дарение), както и техническа помощ за подготовката и изпълнението на проекти. Изисква се проектите да са в размер от 40 хил. до 25 млн. евро. √ Кредитната линия за енергийна ефективност в бита на ЕБВР и Международния фонд „Козлодуй” предоставя помощ на домакинства и асоциации на собственици на сгради за намаляване на разходите за отопление, чрез прилагане на мерки по енергийна ефективност и ВИ. По отношение на енергийната ефективност в България действа Закон за енергийната ефективност, чиято цел е да стимулира енергийната ефективност като основен фактор за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, надеждността на енергийните доставки и опазването на околната среда. Съгласно Директива 2006/32/ЕС за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги страната ни e приела индикативна национална цел за енергийно спестяване до 2016 г. в размер на не по-малко от 9% от крайното енергийно потребление за 9 години (2008-2016, средно по 1% годишно), което означава, че трябва да се осигури спестяване на горива и енергия в размер 627 хил. т.н.е. Директивата изисква страните членки да разработят три национални плана за действие по енергийна ефективност, всеки с обхват от три години. Увеличаването на дела на ВИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаването на енергийната ефективност са сред заложените приоритети, които ще бъдат поддържани от правителството през следващите 10 години. 1) Заявяване на прекалено много инвестиционни намерения за вятърни и соларни паркове, непосилни за енергийната система; 2) Случаи на изграждане на ВИ проекти в чувствителни екологични зони с неспазени процедури по издаване на екологични оценки; 3) Получаване на искания за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди във връзка с реализиране на проекти за изграждане на вятърни и фотоволтаични централи от инвеститори с неосигурени финансови средства за проектите води до промяна в статута и предназначението на плодородни земи и невъзможност за по-нататъшното им използване за селскостопански дейности. Голяма част от потенциалните инвеститори, които подават заявления за проучване, нямат сериозни инвестиционни намерения или не са достатъчно финансово и технически подготвени за реализирането на тези проекти. Едва 10-15% от заявените проекти са активни и действително се работи по тяхната реализация. С разработването на НПДЕВИ се отговаря на изискванията на Директива 2009/28/ЕО всяка държава членка да разработи план за действие, който да гарантира постигане на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на националните цели за използването на ВИ, както по отношение на брутното енергийно потребление, така и по отношение потреблението в транспорта. НПДЕВИ дава общата рамка, която ще бъде осъществена чрез отразяването й в законите и нормативните актове на страната ни, и дефинира действията, които трябва да предприемат държавните, общинските и регионалните институции до 2020 г. за насърчаване използването на ВИ. Българският енергиен подход има за цел да направи производството на енергия по-чисто и ефективно чрез разгръщане на ВИ и по-ефективно използването на изкопаемите енергийни източници, да минимизира влиянието на производството и използването на енергията върху околната среда, да подобри управлението на естествените ресурси и да намали вредното влияние на изкопаемите ресурси. Очакваните резултати от тая политика са двояки: минимизиране на замърсяването и предоставяне на нови възможности за дейност. И двете чрез по-голяма ефективност и чрез поощряване на нови технологии за бързо развиващия се глобален пазар, от намаляването на енергийното потребление до сигурно, разнообразно и евтино енергоснабдяване. През юни 2011 г. в София е изработен Втори национален план за действие по енергийна ефективност 2011-2013 г. √ Цел - за спестяване на първична енергия. Досега е постигнат резултат на спестяване на първична електрическа енергия от 23%. √ Национална индикативна цел - за крайно потребление. Постигнати спестявания, отчетени по метода „отгоре надолу”. Извършени спестявания от местните органи, от търговските фирми на енергия, изпълнение на целеви програми и изпълнение на схеми за кандидатстване за безвъзмездна помощ. √ Очаквани спестявания през 2013 г. от 5892 GWh. Цели за спестяване на енергията: √ Подобрено използване на местните енергоресурси; √ Повишаване на енергийната ефективност; √ Използване на възобновяеми енергийни източници; √ Комбиниране на топлинна и електрическа енергия; √ Въвеждане на високи технологии. Мерки при производството на енергия: √ Стимулиращи преференциални цени и задължително изкупуване на електрическа енергия; √ Стимулиращи преференциални цени и задължително изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ; √ Създаване на електроенергийна борса; √ Създаване на информационни кампании за информиране от ползата от енергийни инвестиции; √ Създаване на висококвалифицирано обучение на специалисти; √ Осигуряване на благоприятни кредити и безвъзмездно финансиране за децентрализирано производство на енергия, в това число микрокогенерация и микротригенерация. Мерки при преноса и разпределение на енергията: √ Изменение на Закона за енергетиката и създаване на ефективен енергиен пазар; √ Укрепване на професионалния капацитет и независимостта на регулаторния орган ДКЕВР; √ Облекчаване методите при преноса на енергия в полза на потребителите; √ Създаване на условия за стимулиране на съвременни технологични решения и инвестиции; √ Задължително изпълнение на мерките по обследванията на ЗЕЕ; √ Разработване и изпълнение на програма за битова газификация; √ Енергийни спестявания по крайното потребление на енергия. Индикативна цел през 2016 г. за България е 7291 GWh енергийни спестявания, които са 9% от крайното енергийно потребление (КЕП). На 29 септември 2011 г. Министерският съвет прие отделен Национален план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г., както и Заявление за предоставяне на безплатни квоти за емисии през преходния период 2013 - 2020 г. и определи органа, който да представи заявлението на Европейската комисия, съобщиха от правителствения пресцентър. С Директива 2009/29/ЕО се определят основните параметри на търговията с емисии за периода от 2013 до 2020 г., като за производството на електрическа енергия всички квоти трябва да бъдат закупувани от инсталациите чрез търг. Директивата предвижда и възможност за разпределяне на безплатни квоти на преходен принцип на инсталации за производство на електрическа енергия при определени условия. Най-добре е да се поиска дерогация за всички български централи - тоест те да продължават да получават безплатно необходимите им квоти емисии парникови газове, но да ги гарантират с инвестиции в пречиствателни съоръжения. Това е становището на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Ефектът върху крайната цена на тока от това, че от следващата година производствените централи ще трябва да купуват квоти въглероден двуокис, няма да е повече от 10% в цената на едро и до 7% за цената за крайния потребител, посочи Семерджиев. България също може да се възползва от тази възможност, с което сектор „Електропроизводство” ще премине постепенно от безплатни към квоти, осигурявани чрез участие в търгове. В замяна на това всяка инсталация, включена в Националния план за инвестиции за периода 2013 - 2020 година, ще трябва да изпълнява проекти на стойност, равна на предоставените безплатни квоти. Правителствена политика и действията на Националната агенция за устойчиво енергийно развитие По Закона за енергийната ефективност в чл. 3, ал. 1 държавата упражнява функциите си за повишаване на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет. (2) Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя националната индикативна цел за енергийни спестявания, етапите, средствата и мерките за нейното постигане. Националната стратегия се актуализира на всеки 5 години. (3) Министерският съвет определя държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги, която е съставна част от политиката по устойчиво развитие на страната. (4) При осъществяване на функциите си по ал. 3 Министерският съвет: 1. внася за приемане от Народното събрание националната стратегия по ал. 2 по предложение на министъра на икономиката и енергетиката; 2. приема национални планове за действие по енергийна ефективност; 3. приема ежегодни отчети за изпълнението на плановете по т. 2; 4. приема наредбите, предвидени в този закон; 5. приема и други актове, свързани с повишаване на енергийната ефективност, по предложение на министъра на икономиката и енергетиката. Съгласно чл. 4, ал. 1 държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги се провежда от министъра на икономиката и енергетиката. Министърът на икономиката и енергетиката: 1. разработва и предлага на Министерския съвет националната стратегия по чл. 3, ал. 2; 2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални планове за действие по енергийна ефективност; 3. представя ежегодно за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националните планове по т. 2; 4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на наредби в случаите, предвидени в този закон; 5. разработва проекти на програми за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги и ги внася за приемане от Министерския съвет; 6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своите компетенции по този закон; 7. осъществява взаимодействие с другите държавни органи и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност; 8. организира подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз; 9. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност; 10. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейския съюз; 11. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз; 12. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове; Според ал. 3 съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 2, т. 10 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката. Устройствен правилник на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е приет на 8 ноември 2011 г. Съгласно чл. 1 на правилника се определят дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията по енергийна ефективност (изм. Агенция за устойчиво енергийно развитие ) към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, наричана по-нататък „агенцията”. Агенцията е юридическо лице със седалище в София и има статут на изпълнителна агенция (чл. 2 на устройствения правилник). Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката и енергетиката. При осъществяване на своята дейност агенцията се подпомага от териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие със седалища, определени в чл. 13, ал. 4. Издръжката на агенцията се формира от субсидия от републиканския бюджет и от собствени приходи. Агенцията е администратор на следните приходи: 1. субсидии от републиканския бюджет; 2. приходи от собствена дейност; 3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ); 4. приходи от международни програми и споразумения; 5. други източници, определени с нормативен акт. Събраните суми от глоби и имуществени санкции по чл. 6, ал. 4, т. 3 от ЗЕЕ се разпределят, както следва: 1. петдесет на сто - в държавния бюджет; 2. петдесет на сто - в бюджета на агенцията. Финансовите средства по чл. 6, ал. 5, т. 2 ЗЕЕ се разходват, както следва: 1. четиридесет на сто - за обезпечаване контролната дейност на агенцията; 2. двадесет на сто - за придобиване на дълготрайни материални активи от агенцията; 3. десет на сто - за обучение и повишаване квалификацията на служителите в агенцията за осъществяване на контролната дейност; 4. тридесет на сто - за допълнително материално стимулиране по реда, определен в чл. 20. Агенцията подпомага изпълнителния директор при осъществяването на неговите функции и осигурява технически дейността му (чл. 4 от функ. правилник). В съответствие с чл. 5. ал 1 агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на икономиката и енергетиката съгласувано с министър-председателя. Съгласно чл. 5, ал. 3 на ЗЕЕ изпълнителният директор: 1. представлява агенцията и отговаря за цялостната й дейност; 2. ръководи, координира и контролира изпълнението на функциите и задачите на агенцията, както и връзките на агенцията с държавните и международните институции; 3. участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност; 4. организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие по енергийна ефективност; 5. организира изпълнението на дейности и мерки по други програми по енергийна ефективност; 6. представя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката отчет за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност; 7. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийни услуги чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност; 8. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност; 9. осъществява контрол в предвидените от ЗЕЕ случаи; 10. организира изготвянето на примерни договори за предоставяне на енергийни услуги, насочени към използване на различни финансови инструменти от купувачите на енергийни услуги, и изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност; 11. организира изготвянето на проекти, сключва доброволни споразумения и осъществява мониторинг за изпълнението им; 12. взаимодейства с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с други юридически лица с нестопанска цел по изпълнение на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност; 13. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност; 14. организира създаването и поддържането на публичните регистри по чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4 ЗЕЕ, както и издаването на удостоверения на лицата, отговарящи на изискванията на чл. 23 и 34 ЗЕЕ; 15. оказва съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийни услуги при изпълнението на задълженията им по ЗЕЕ; 16. организира популяризирането на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност; 17. съдейства за развитието на обучението по енергийна ефективност; 18. организира създаването и поддържането на списък на сградите, промишлените системи, водогрейните котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност; 19. утвърждава образец на отчетите по чл. 12, ал. 3 от ЗЕЕ; 20. представя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката доклад за дейността на агенцията; 21. представя на министъра на икономиката и енергетиката за утвърждаване проекта на бюджет на агенцията; 22. представя на министъра на икономиката и енергетиката периодични и годишни отчети за изпълнението на бюджета на агенцията; 23. отговаря за целесъобразното и законосъобразното разходване на бюджетните средства и приходите от собствена дейност; 24. утвърждава структурата на дирекциите, длъжностното разписание и работните заплати; 25. назначава и освобождава държавните служители в агенцията; 26. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение в агенцията; 27. сключва договори, свързани с осъществяването на дейността на агенцията; 28. командирова работещите в агенцията; 29. представя на министъра на икономиката и енергетиката за одобряване обхвата на изпитната материя и начина на оценяване, изготвени от акредитираните висши технически училища. Изпълнителният директор изпълнява и други функции и задачи, определени с нормативните актове. В дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителен директор. Трудовото правоотношение със заместник изпълнителния директор се сключва, изменя и прекратява от изпълнителния директор съгласувано с министъра на икономиката и енергетиката. Изпълнителният директор със заповед определя функциите на заместник изпълнителния директор, като може да му делегира и свои правомощия при спазване ограниченията на закона. Функциите на изпълнителния директор в негово отсъствие се изпълняват от заместник изпълнителния директор или от определен със заповед за всеки конкретен случай служител на ръководна длъжност в агенцията.