Необходим е нов подход при строителството и поддържането на градските озеленени площи

Доц. д-р ланд. арх. Пенчо Добрев

Доц. д-р арх. Пенчо Добрев има над 39-годишен стаж в областта на ландшафтната архитектура. Професионалният му опит е свързан с преминаване през всички нива на практиката - проектиране, строителство, научни изследвания, административна и преподавателска дейност. Има множество разработени научноизследователски задачи, проекти - от териториално устройство до работни проекти, публикации, доклади. През 1994 г. създава и развива дирекция (тогава управление) „Зелена система” при Столичната община. Понастоящем е доцент по ландшафтна архитектура в Архитектурния факултет при ВСУ „Любен Каравелов” в столицата.

Строителството и особено поддържането на озеленените площи в градовете на нашата страна като общински инвестиционен процес в началото на новия век трябва да промени основната си цел.В рамките на световната тенденция за устойчиво развитие все повече се налага разбирането, че градините и парковете в градската среда освен създаването на възможности за отдих много повече трябва да бъдат активен фактор за подобряване състоянието на екологичните условия в градовете.

Проучванията засега са установили, че с увеличаване биоразнообразието в озеленените площи се увеличава и положителното им екологично и психологическо въздействие върху градските жители. Това означава, че когато се оценяват качествата на зелената система на един град, трябва да се преценява възможността дали градините и парковете като нейни елементи действително могат да въздействат и съдействат за това. В тази посока естествено възниква и проблемът при изготвянето на общите устройствени планове. В тях основно внимание трябва да се обръща на опазването на терени в градските строителни граници и жилищните квартали, в които има установен съществуващ потенциал на биоразнообразие, с оглед изграждането на нови озеленени площи. Съществуващи практики в рамките на Европейския съюз показват, че важна роля за вземане на ефективни екологични решения се отрежда на широкото обществено участие при обсъждане състоянието на елементите на градската зелена система и многобройните въпроси, свързани с нейното качество. Политиката на всяка градска община у нас за устойчиво развитие трябва да бъде насочена към опазване на биологичното разнообразие и свързаното с него обществено здраве, което изисква по-добро взаимодействие между общинската администрация и жителите на града при формирането на градската среда. Не само в Европа, но и в световен мащаб нараства разбирането, че градската зелена система и съставните й елементи (градини, паркове и други озеленени терени) са ценен ресурс за създаване на устойчиви градове. Зелените системи на градовете допринасят за осъществяване на концепцията за устойчивото развитие и опазване на биоразнообразието, но същевременно те са и важен градоустройствен фактор за ежедневен контакт на градските жители с природата. Взаимодействието между градското население и озеленените площи в градската среда се основава на взаимната им обвързаност и двустранност на ползите. Стратегиите за управление на градовете и зелените им системи трябва да бъдат насочени към взаимно допълване между екологичните изисквания и нуждата на хората от по-добри и здравословни условия за живот в градската среда. Поради взаимната необходимост от управление на градското биологично разнообразие и създаването на екологосъобразна среда за обитаване управленските решения на общинските администрации трябва да бъдат насочени към обвързването им в една обща градоустройствена цел.

  Изложените съображения за значението на зелените системи от градоустройствена гледна точка по-долу ще бъдат конкретизирани като екологични ползи за общинските администрации, градското стопанство и за градските жители, ако при проектирането, строителството и поддържането на градините и парковете целта е постигане на екологичност и устойчивост. Пасивно слънчево отопление За да съдейства за максималното използване на слънчевата енергия при отоплението на сградите, ситуирането на растителността около тях трябва да създава минимално засенчване на фасадите в началото и края на отоплителния сезон. От значение е да не се засенчват с иглолистни дървета южните фасади, като под внимание трябва да се взема наклонът, под който падат слънчевите лъчи, и дължината на хвърлената сянка. Изчисленията трябва да се правят при височина на съответния иглолистен вид в зряла възраст, като се има предвид, че в градски условия дърветата достигат 60-70% от размерите, които имат в природата. Когато се търси икономия на енергия за охлаждане в сградите, дървесната растителност, засадена около тях, трябва да създава максимално засенчване през летните месеци. Тук трябва да се има предвид, че различните видове широколистни дървета правят пълно разлистване по различно време в края на пролетта и съответно пълното им обезлистване настъпва по различно време през есента. Подборът на широколистните дървесни видове, които са избрани да създават сянка през лятото върху фасадите, трябва да е съобразен и с изискването през зимата хвърлената сянка от клоните да е максимално прозрачна, така че слънчевата енергия свободно да преминава през мрежата от клони и да може да се използва за затопляне на фасадите. Освен прякото влияние на сенките, хвърляни от дърветата върху фасадите на сградите, за икономията на енергия в интериора съдейства и начинът на озеленяване на околното пространство, озеленяването на фасадите и покривите. Видът, подборът и разполагането на растителността в озеленените площи около сградите трябва да се съобрази с конкретните климатични особености, големината на площите в околността, които са с твърда настилка, поглъщаща и отразяваща слънчевата енергия, наличието в близост и на други озеленени площи и др. Ветрозащита По време на студения сезон въздушните течения около сградите предизвикват топлинни загуби в тях чрез конвекция от повърхността на фасадите. Ето защо при проектирането и строителството на озеленените площи под внимание трябва да се вземат както посоката и силата на преобладаващите ветрове в района, така и въздушните течения, които се формират в селищната среда. Същността на ветрозащитния ефект се състои в това, че озеленените площи като цяло и растителността в тях формират неравна повърхност с меки очертания, която забавя скоростта и променя посоката на въздушните течения, докато твърдите геометрични граници на сградите предизвикват турбулентни явления. Микроклиматичният подход при проектирането на озеленените площи в градската среда трябва да има стратегическата цел не само да създава повече неравни повърхности, но и те да бъдат разположени на такива интервали по посоките на въздушните течения, които в максимална степен да неутрализират неблагоприятното ветрово въздействие. Оптималната продухваемост на растителните прегради е 40-50%, а най-ефективната зона на ветрова сянка е до 7 пъти нейната височина. Като ефективно средство за намаляване на топлинните загуби от фасадите вследствие на конвекция, предизвикана от въздушни течения, се препоръчва тяхното озеленяване с вечнозелена растителност. Листната покривка създава изолационен слой около стената без движение на въздуха, с което се намаляват топлинните загуби. По подобен начин действа и растителността при покривното озеленяване. Използване на екологични строителни материали В оценката за устойчивост при сградостроителството винаги по-висок бал се дава за сгради (категория „зелени”), в които са използвани строителни материали, непредизвикващи негативни последици за околната среда. Тези отрицателни въздействия се проследяват за целия жизнен цикъл на съществуване на материалите (LCA ) - от добива им до извеждане от експлоатация, рециклиране и повторна употреба или обезвреждане. При обектите на ландшафтната архитектура в някои страни - членки на ЕС, положителна оценка за устойчивост се дава например, ако за 80% от настилките на алеите и площадките в градините и парковете са използвани материали и елементи, получени от рециклирани строителни материали. В болшинството от случаите при оценка на озеленените площи за устойчивост на използваните материали обаче е установено, че все още критериите по сегашната методология са доста ниски и широко се използват материали, които са вредни за околната среда. На първо място, доста пожелателно е изискването да се насърчава използването на рециклирани инертни материали за основа при изгражданите алеи и площадки. Второ, изискванията за устойчивост към останалите материали, използвани в ландшафтната архитектура, са доста общи и не стимулират търсенето на по-иновативни, които да доведат до подобряване на екологичната обстановка в озеленените площи. Например за изграждането на подпорни стени от камък се дава оценка за умерена устойчивост и не се отчита, че този камък например е добит от местна кариера при използването на екологично сертифицирана технология, на което по изискванията за устойчивост би трябвало да се даде висока оценка. В момента при разработването на критерии за оценка на озеленените площи за устойчивост на материалите в страните от ЕС се търси нов подход, при който за постигането на 80-процентно използване на екологични суровини и спецификации в строителството да се включат и допълнителни точки за оценка по отделните категории: ● Разработване на подробна спецификация на материалите с оценка за техния природен произход, трайност на атмосферни въздействия, нетретиране с химически средства за консервация и т. н. ● Замяна на досега използваните материали с такива, които са получени след регенерация и рециклиране. ● Изискване всички материали, които ще се използват в строителството на озеленените площи, да се закупуват от производители и доставчици, които имат сертификация за добри екологични практики. ● Използване на материали, които може да се влагат повторно в строителството и позволяват да се сведат до минимум разходите за поддържане. ● Използване на материали, които имат ниска въплътена енергия, намират се в района на изграждания обект и при транспорта им не се предизвиква замърсяване на околната среда. При изготвянето на такива универсални критерии за оценка на използваните материали за изграждане на градини и паркове обаче има някои пречки. Например категорията „местен материал” е много разтегливо понятие и се предлага то да отпадне. Това изискване при обекти в големите градове може да доведе до натиск върху минералните ресурси в съответните райони, с което да се предизвикат екологични проблеми за природната среда. Друго мнение в подкрепа отпадането на този критерий е, че щом има изискване да се използват регенерирани или рециклирани материали, те може да бъдат произвеждани и доставяни от по-големи разстояния и ще бъдат по-екологични независимо от допълнителната енергия за транспорт в сравнение с „местни материали”, в добива на които може да има значителна въплътена енергия. Изчислено е, че стойността на произвеждани „местни” суровини като тухли, инертни материали и стомана се равнява на стойността на рециклирани такива, докарани от разстояние, повече от 300 км. Накрая дефиницията „местен материал” може да се приеме различно в зависимост от използвания транспорт за доставка, заетите в тези процеси лица и т. н. Енергията, изразходвана за доставка на тон строителен материал с жп транспорт, е много по-малка в сравнение със същия еквивалент разстояние с автомобилен транспорт. Във връзка с горните анализи като критерий за оценка се предлага да отпадне категорията „местен материал” и да се замени с категорията „материал с ниска въплътена енергия, незамърсяващ околната среда при производството и влагането му в строителството”. Управление на водите При „зелените” сгради оценката за устойчивост при управлението на водите в сградите се фокусира върху използването на ефективна водопроводна арматура, използване на естествения напор на водата вместо електрически помпи, оборотно използване на отработените води и т. н. При тази оценка не се отчита потреблението на вода за производството на строителните материали или при строителството. Не се отчита и ефективното използване на покривните дъждовни води чрез тяхното акумулиране, пречистване и използване отново в бита. При изготвянето на критерии за оценка устойчивостта на озеленените площи е ясно, че критериите за „зелените” сгради не може да се използват. Ето защо е предложено да се въведат като критерии: събирането и оползотворяването на повърхностните дъждовни води за напояване, намаляване на изпарението на вода от почвата и използването на такива растителни видове, които са издръжливи на продължителни засушавания. При последния показател все пак се прави уговорката, че под внимание трябва да се вземе географското и климатичното местоположение на паркоустройствения обект. Създаване на екологична среда за пешеходно и велосипедно движение При създаване на условия за устойчиво градско развитие особено внимание се отделя на възможността за провеждане на пешеходното и велосипедното движение в обособена озеленена среда. Това е необходимо от гледна точка както на здравословния ефект от този начин на предвижване в града, така и на безопасността на движение. Растителността по тези пешеходни и велосипедни маршрути трябва да създава благоприятна микроклиматична среда чрез засенчване и защита от токсичните изгорели газове на автомобилното движение. Начинът на засаждане и композиране на растителността по тези маршрути трябва да осигурява защита от шума и от праха. Не на последно място една от целите на озеленената среда край пешеходните и велосипедните маршрути е да създава визуална изолация, която да предразполага към спокойствие, чувство за безопасност и общителност. Пешеходните и велосипедните маршрути трябва да бъдат обзаведени съответно с места за почивка, информационни и указателни табели, кошчета за отпадъци, осветление, чешми и т.н. Провеждането на тези маршрути трябва да е съобразно релефа на терена, но максималният наклон за пешеходци не трябва да бъде повече от 1:12, и то на много късо разстояние, и 1:14 за велосипедисти на разстояние, не повече от 30 м. При наклони и разстояния, по-големи от посочените по-горе, при хора, които имат сърдечни увреждания, вместо здравословен, ефектът може да бъде обратен. На такива места от маршрутите за препоръчване е да се поставят парапети за опора. При строителството ширината на пешеходните и велосипедните алеи трябва да варира в зависимост от очаквания пешеходен и велосипеден поток. В централните градски части, където се предполага, че броят на ползващите маршрутите ще бъде по-голям, ширината трябва да бъде 3,0 м (по 1,5 м ширина на лентите в двете посоки). Тази ширина позволява в едната посока да се движат едновременно електрически инвалидни колички и пешеходци. При създаване на локални (местни, квартални) маршрути с очаквано ниско натоварване от ползватели ширината на пешеходните и велосипедните алеи трябва да бъде 2,0 м. Тази ширина дава възможност за движение и разминаване на пешеходци, велосипедисти и майки с детски колички. Най-доброто безконфликтно решение е, ако може да се раздели пешеходното от велосипедното движение и да няма препятствия по трасетата. По отношение изграждането на настилките най-общото изискване е те да не са плъзгави, особено при влажно време. Велосипедистите предпочитат гладки, дренирани настилки, без дренажни решетки и капаци за отводнителните шахти. Когато пешеходните и велосипедните маршрути са съвместени, отделните трасета за движение на пешеходци и велосипедисти може да се обозначат с промяна в материалите за настилка, с повдигане на едното трасе чрез бордюри, чрез хоризонтална маркировка и т. н. При по-големи финансови и пространствени възможности отделянето може да се осъществи с растителни ивици (зелени бордюри), елементи на градския дизайн, осветление и др. В някои европейски страни за създаване на квартали с по-голяма безопасност по отношение на движението, с по-естетична и екологична среда за обитаване все по-голяма популярност добива концепцията за споделените вътрешни улици („домашни зони”), които са предоставени изцяло на пешеходци, велосипедисти и за игра на децата с богато озеленяване и подходящ градски дизайн. Подобряване екологичната стойност на озеленените площи В европейската практика за управление на зелените системи с оглед на техния принос за устойчиво развитие на градовете са въведени три етапа на изследване и развитие на местообитанията и опазване на екосистемите в тях: ● Проучване на съществуващите елементи на зелената система с основна цел обогатяване на съществуващия екологичен капитал в тях. ● Възстановяване на съществуващи озеленени площи и местообитания, чието устойчиво състояние е било нарушено. ● Създаване на бъдещ екологичен потенциал чрез изграждане на нови озеленени площи, където има подходящи условия. Възстановяване и изграждане на нови озеленени връзки между елементите на зелената система. При тези етапи на работа се проучват и реализират възможностите за увеличаване на екологичния потенциал на озеленените площи чрез нови засаждания на растителност с оглед на съществуващите характеристики на местообитанията. Проектантските и строителните мерки са насочени към интегриране на новата растителност в дизайна на съществуващата растителна композиция и предвиждане на мерки за физическото опазване на нововнесената растителност. По отношение избора на растителни видове се държи сметка за биоразнообразието в рамките на съществуващите местообитания, хетерогенността по отношение на вертикалната и възрастовата структура и броя на растителните видове, които са от ключово значение за стабилността на растителните съобщества. Европейските изследователи констатират, че биоразнообразието в градските озеленени площи се определя от броя на растителните видове и етажността, която те формират. Чрез изследвания е установено, че различните етажи, формирани от короните на дърветата, са от важно значение за подпомагане на разнообразието от безгръбначни. Многообразието от форми в местообитанието на една озеленена площ може да бъде увеличено и чрез използване на отпадъчни материали от строителството или мъртва и изкоренена растителност, които да бъдат заровени в пръстта под дървесната и храстовата растителност. Регулирането на вертикалната и възрастовата структура при строителството и поддържането в растителните композиции на озеленените площи трябва да се извършва с цел да се осигури достъп на част от слънчевата светлина и на семената до земната повърхност. Старата и мъртва дървесина в такива растителни масиви, ако не представлява нарушение на естетичния облик, трябва да се остави на място или да се премести там, където има условия за постоянна влага и светлина. По такъв начин ще се създадат условия за увеличаване на биоразнообразието. Друг важен момент при строителството на озеленените площи те да отговарят на изискванията за устойчиво развитие на градската среда е изборът на подходящ посадъчен материал от дървесна и храстова растителност. Той трябва да съответства на показателите в разработените за целта стандарти, за да може да се развива оптимално и да е устойчив на болести и вредители. Освен това изборът на дребноразмерни, средноразмерни или едроразмерни фиданки за засаждане в градските озеленени площи трябва да става и с оглед възможността растителността да се адаптира към конкретните условия, особено, ако съществува растителност. Друг фактор при избора на растителност е да се прецени рискът от вандализъм. Там, където той е голям, за предпочитане е засаждане или на едроразмерна, или на по-голям брой средноразмерна растителност с надеждата, че поне част от фиданките ще оцелеят. Разгледаните най-общи указания за проектиране на отделни елементи на озеленените площи с оглед осигуряване устойчивост на градската среда далеч не изчерпват всички страни на проблемите, които трябва да се имат предвид при проектантския и строителния процес. Не по-малко значение при проектирането и строителството има например изборът на строителни материали, които не замърсяват околната среда, имат дълготрайност и са получени след регенериране и рециклиране на използвани строителни материали. На фона на намаляване на водните ресурси все по-наложително стои въпросът при проектирането и строителството на озеленените площи да се създават предпоставки за използване на малки количества вода за напояване и да може за целта да се използват по-ефективно повърхностните валежни и отработени („сиви”) води. Тези и много други въпроси на проектирането и строителството в ландшафтната архитектура изискват задълбочено разглеждане, което е невъзможно да се изложи в настоящата статия. В заключениие, по-горе бяха разгледани само някои страни на многообразието от проблеми, които ландшафтната архитектура (и не само тя) трябва да решава, за да отговори на изискванията на новата градоустройствена парадигма на ХХI век за устойчиво развитие на градовете. За отбелязване е, че докато в страните от Европейския съюз от години се извършват в тази насока сериозни и задълбочени научни изследвания и даже експериментални градоустройствени реализации, то у нас, въпреки че сме член на този съюз, все още се намираме в началото на пътя (етап на обсъждане). За да се даде тласък в тази насока обаче, всички наши нормативни документи в строителството, архитектурата и екологията трябва да се приведат в съответствие с изискванията за устойчивост. Това е наложително, след като навлязохме във второто десетилетие на ХХI век, а все още нищо не се предприема в практиката.