Предизвикателства при контрактуването на проекти за ПСОВ

Забавяне или пропускане усвояването на инвестиционните средства от Европейската общност (ЕО) за опазване на водните приемници от замърсяване чрез изграждане на пречиствателни станции е сериозен проблем на отговорните държавни институции. Проблемът е многостранен и свързан с взаимнозависими действия. Едно по-разширено разглеждане на поставената тема би било от полза за разбиране на причините за проблемите и предложенията за отстраняването им при контрактуване на ПСОВ.     Обща информация √ България се числи към страните с континентален климат, но същевременно с много микроклиматични райони (Балкански, Черноморски и др.) √Тъй като биологичните пречиствателни процеси са зависими от температурата в биобасейна, то проектантите трябва да са добре запознати с географските и климатичните особености на районите, в които се изграждат съответните ПСОВ. √Съществуващите ПСОВ, преди стартирането на използване на европейските фондове, са с остаряла машинна техника, класически схеми от 60-те – 70-те години, предвиждащи механично стъпало и биологично за редуциране на органичното замърсяване и заустване в нечувствителни зони без отстраняване на биогенните елементи N-азот Р-фосфор. √Административната организация на провеждането на търгове е основно реформирана според изискванията на Европейската общност и съответното национално законодателство е хармонизирано съгласно с това на ЕО. √Университетското техническо образование на ВиК инженери (УАСГ) е сериозно затруднено без необходимото финансиране като научно-приложна специалност (лаборатория, техникум и др.). Нуждата от помощ за курсове за повишаване на квалификацията, както и за обучение на технически експлоатационен персонал е текуща задача. Специалисти и глобални участници Заедно с инвестиционните програми на ЕО, Световната банка и др. в България навлизат чуждестранни специалисти главно от държавите, стари членки (Германия, Франция, Дания, Испания, Англия и др.). Правилата за участие в търгове за изграждане на ПСОВ в България са отразени в правилници на МОСВ, ЕО, банки и др. Правилниците за участие в търговете са изготвени от ЕО специалисти за ЕО специалисти, както субсидиите за ПСОВ и ВиК мрежи (воден цикъл) се смятат за присъединителна помощ или просто „помощ” за европейските постижения в опазване на общите водни ресурси. Критични практики За проектиране на ПСОВ са необходими конкретни данни, измерени на място по възможност през цялата година и в различни сезони. Ползването им от таблици, получени от многогодишни измервания, не се покриват с тези за България, където няма такива статистически изследвания. Особено при смесени канализационни мрежи (дъждовни и битови отпадъчни води) приемането на чужди с нищо необосновани норми води до големи грешки в оразмеряването на ПСОВ, често в направление преоразмеряване. Желателно e да се промени отношението на администрацията да отказва измерване на изходни данни на ПСОВ на място поради непредвидени средства и/или липса на време. Това се отразява негативно върху цялата пречиствателна система и инвестиционните разходи. Първата стъпка към проектиране на ПСОВ е изборът на технологична схема. Би трябвало да се знае, че схемата на ПСОВ за нечувствителни зони е позната, но за чувствителни е нова, намира се в непрекъснато развитие и не е стандартизирана. Големите допълнителни разходи за ПСОВ с отстраняване на N и P са причина да се търсят нови решения. Опитът от такива построени пречиствателни станции е ограничен и важи само за конкретната схема на ПСОВ, но не и генерално. При представяне на референции от проектантски организации следва да се изисква практически опит от конкретно предложената схема. Пропуск в България е, че населеното място (общината) поради липса на средства и/или капацитет не отделя необходимото внимание на избора на схемата своевременно (още във фаза предпроектни проучвания), а много по-късно, когато ПСОВ вече е построена и се сблъсква с директните проблеми по експлоатацията. Чуждестранните инженерни бюра, получаващи договори, често нямат опит в България и с локалните особености. Опитът на инженерните бюра не трябва да се определя само от реализираните проекти. Резултатите от реализираните проекти също трябва да се вземат под внимание при избор на проектантско бюро. Често има реализирани проекти на ПСОВ с големи отклонения от поставените цели. Комисията, одобряваща избора на проектантското бюро, трябва да потърси информация за посочените в референциите реализирани ПСОВ. Последващ мониторинг и контрол След построяване на ПСОВ трябва да се изследват параметрите, използвани за оразмеряване на ПСОВ, като: водни количества, параметрите на вход/изход ПСОВ с цел спазване на разрешителните за заустване, обследване на реалните експлоатационни разходи (особено енергийна ефективност и разходи на реагенти) и др. Резултатите от тези изследвания са от голямо значение при проектирането и строителството на нови ПСОВ. Опит от чужди ПСОВ √оразмеряването не отговаря на реалните параметри; √ПСОВ са преоразмерени; √много от стоманобетоновите обеми са преоразмерени; √липса на познания за пречиствателните процеси и експлоатацията на ПСОВ; √при избирането на проектантската организация се търси само най-ниската оферта. Поради липса на собствен опит от проектиране и изграждане на ПСОВ членовете на комисията не могат да преценят качеството на фирмите, респективно качеството на предаваните работи; √след подписване на договора концепцията (технологичната схема) практически не може да се промени и напасне според местните условия (поради опасност от подмяна на тръжните изисквания, респективно невалидност на тръжната процедура); √ЕО и местните административни институции са далеч от реалните местни условия, обуславящи инженерната специфика, и често по тези причини се отхвърлят алтернативни по-добри предложения; √рискови части от ПСОВ не са включени в калкулацията. Предизвикателства при контрактуване на ПСОВ √Омаловажаване необходимостта от знания и практика в съответната област на членовете на комисията, одобряваща проекта. √Непознаване на моментното състояние на фирмите и техните възможности към момента на сключване на договорите. Например познати са фирми, които са спечелили европейски проекти, но нямат персонален капацитет и са с последващ фалит. √Комбиниране на фирми с различни референции за прехвърляне на референции от една фирма на друга. √Фирма с най-малко точки за техническо предложение (респективно компетентност), но с най-ниско предложение за цена печели търга. Този тип методология за оценка изкривява търговете към нереално ниски цени. С по-голям шанс за добър избор би трябвало да са тези фирми или обединения/консорциуми, които са близки до средната подадена стойност за реализация. √Ако не се вземат мерки за укрепване на малките и средните проектантски организации, каквито са типичните за България фирми, то те ще изчезнат за сметка на навлизането на пазара на големите консултантски европейски и световни фирми. Това е лоша перспектива за инженерите в България. След изграждането на предвидените ПСОВ развитието на специалността ВиК и пречистването остават само в поддръжката и оптимизацията на вече изградените станции.     Автор: Проф. д-р инж. Иван Секулов, Технически университет - Хамбург, Германия