Минимални изисквания за третиране на строителни отпадъци в страните - членки на ЕС

През ноември 2011 г. Комисията на Европейския съюз подготви и представи за обсъждане проект на доклад за минималните изисквания за третиране на отпадъци в страните - членки на ЕС. В него се отчита първостепенното място на строителните отпадъци. Поради това за тях е съставена самостоятелна първа група и са посочени „методите на механично обработване” при рециклиране. Класифицирани са по минимални изисквания за отражението върху околната среда при третирането им. Въведен е и различен правен режим при обработката им в отделните страни - членки на съюза. Съгласно Директива 96/61/EC и Директива 99/31/EC приетите методи за третирането на строителните отпадъци са само механичното обработване и последващото сортиране. Основните стъпки на механичната обработка са раздробяване и влажна обработка. Данните показват, че в рамките на страните от ЕС се извършва до 75% сортиране на строителните отпадъци. В резултат на това се получават инертни материали, тухли, камъни, циментови и железни отломки и др. Тяхното разделяне, а също отделянето на метални от неметални материали, дърво и пластмаса, стъкло, азбест и гипс създават условия за рециклиране. Съставяне на минимални стандарти. Преглед за отделните страни от ЕС Препоръките и указанията, свързани с третирането на строителните отпадъци, се отнасят преимуществено до състава на остатъците от дейността. Когато се говори за тях, следва да се има предвид не само ново строителство, но така също и разрушителната дейност от стари обекти, вкл. индустриални обекти и пътна инфраструктура. Пет относителни стандарта са идентифицирани за Австрия. Те включват указания за мобилното третиране на оставащото от конструкциите, от изкопаната почва до получаване на минерален остатъчен продукт. Налице е и регулация за емисии на отпадъчна вода и третирането й. В сила са и изисквания към завод за мобилни отпадъци и към федерален завод за управление на отпадъците, в който се специфицират качествените и количествените изисквания за въздушни, водни и шумни емисии при процедиране с тях. В Белгия административното управление изцяло е посветено на три региона - Брюксел, Валон и Фландерс. В повечето случаи обаче изискванията са приложими общо към трите региона, тъй като стандартите на специфичните региони са били провъзгласени от белгийската конституция и приложимите към нея други нормативни документи. Например разпореждането на фламандското правителство от 1 юни 1995 г. съдържа генералните и секторните разпоредби и се отнася до опазване на природната среда. То определя количествените и качествените изисквания за лимити за въздушни, водни и шумни емисии. VLAREA 2004 е разпореждане на фламандското правителство за установяване на регулации за опазване на природната среда от отпадъци и тяхното управление. Това се отнася предимно до състава на емисиите, ограниченията на тяхното съдържание и управлението на този процес. VLAREM 1991 е разпореждане на фламандското правителство от 6 февруари 1991 г. и се отнася до лиценз за контрол по опазване на природната среда. То също така съдържа разпореждания относно цялостния процес и избор на най-добрата приложима технология. Продължителното строителство в Белгия и техническите изисквания за чакъл и едри парчета и отломки при третирането се определят от допълнителни указания за отделяне и поглъщане на отпадъци. Два финландски документа са идентифицирани: Технология за управление на природната среда при обработката на отпадъците, която е свързана с изискванията към въздуха, водата и шумните емисии, и правителствено Разпореждане 591/2006 относно възстановяването на отпадъци от земята, което обезпечава стандартите при третирането на строителните отпадъци и тези при разрушаване на строителни обекти. Вътрешни френски регулации определят стандартите за качествени и количествени показатели относно въздушна и водна емисия и шумни ограничения, а също и концепцията за нови технологии относно третирането на строителните отпадъци. ED 948 също е свързан с процеса и указанията за нови технологии. Има осем германски документа за рециклирането на строителните отпадъци и изискванията за процеса на третиране на отпадъците и новите технологии по тяхното рециклиране. В MОET 2008 и LAGA 2003b са записани изискванията към образуването, отделянето и рециклирането на отпадъците. Само един съответен документ е идентифициран за Гърция. Това е проект на президентско разпореждане, което осигурява изискванията на процеса за третиране на отпадъците. В Ирландия има указания за плановите органи, които осигуряват най-добрата практика и облекчаващи мерки за въздушно, водно и шумно подобряване на емисиите, изискванията към процеса и към прилагане на най-добрите технологии. Управлението на строителните отпадъци осигурява ръководство за обработване на отпадъците, изискванията към процеса и налагане на модерни технологии. В Испания Директива 105/2008 и още няколко акта обезпечават информация за процеса, изискванията към него и прилагането на технологиите. Серии на националните стандарти за Великобритания се отнасят до местното третиране на строителните отпадъци. Стандартните правила SR2010 No11 и 12 и SR2011 Nо4, както и такива от 2009 г. разглеждат добрата практика в прилагане на оборудване за рециклиране на материали и отпадъци при конструирането и разрушаването на строителни обекти и осигуряване на определен състав за въздушни, водни емисии и поддържане на определени допустими данни за шум. Протоколът за качество на производство на инертни материали осигурява указанията за контрола върху процесите на приемане за рециклиране на отпадъците и получаването на строителни материали чрез потенциални средни спецификации. Практиката за управление на строителния отпадък и икономическото отражение на неговото третиране осигуряват указания и правила за оценка и контрол при прилагането на новите технологии. Стандартите, указанията или препоръките за работа със строителните отпадъци не са идентифицирани в Чешката република, Дания, Италия, Люксембург, Холандия, Полша и Швеция. Като обобщение може да се подчертае, че девет стандарта за въздушните емисии са идентифицирани за Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Ирландия и Великобритания. Основните елементи при всички са изискването за потискане на въздушното замърсяване от автоматизирани инсталации, прилагане на водно впръскване и избягване на операции при мощни въздушни течения. За минимализиране или лимитиране на въздушните емисии трябва да се спазват фиксираните от законодателството нива на замърсяване (мръсни емисии) и изискванията за изолиране на третиращите инсталации. Въвеждане на задължителни минимални изисквания за страните членки при замърсяване чрез въздушни емисии и тяхното влияние върху развитието на обществото Влияние върху обществената среда През 2007 г. беше оценено, че има около 4100 оборудвания за сортиране на строителни отпадъци и 4500 инсталации за разрушаване на строителни обекти в ЕС, никоя от които не покрива изискванията на Директива IPPC/IED на ЕС. Всички тези машини отделят замърсен въздух и газове чрез разрушителни, разпръскващи или контактни източници. Документ Е3 идентифицира годишната емисия от прах (РМ10) и замърсен въздух от сортиране и разрушаване на строителни обекти в ЕС на 6,4 килотона/годишно, величина, която е 80 пъти по-висока от РМ10 емисии от рискови отпадъци. Намаляването на замърсения въздух ще допринесе за общото намаляване на вредните емисии в страните членки. Здраве и безопасност за работниците Въздушните емисии без съмнение влияят върху здравето на работниците. Дишането на замърсен въздух е свързано с определени заболявания, най-вече при хора със сърдечни и белодробни проблеми. Намаляването на концентрацията на въздушните емисии чрез полезно третиране и управление на замърсяването би повлияло добре върху здравето на работниците, заети с третиране на строителните отпадъци, и би повишило производителността на труда им. Икономически аспекти Всяка политика, свързана с третирането на строителните отпадъци чрез специализирани машини, може да изиска усъвършенствани инсталации за емисии с въздушно замърсяване (GNG). Това струва скъпо, специално за усъвършенстване на съществуващите инсталации. Установено е, че приблизително половината от инсталациите използват различни технически средства за контролиране на вредните замърсяващи емисии. За такива инсталации, които вече имат контролиращи средства, новото законодателство за ограничителни нормативи ще води до увеличаване на печалбата, докато конкурентите без такива средства ще бъдат принудени да достигат новите изисквания, да правят допълнителни инвестиции и да намаляват своите икономически резултати. Както вече споменахме, от тези инвестиции ще се постигне социално-икономически ефект чрез увеличаване на производителността на труда от подобряване на условията на работа. Значителен брой от налични стандарти От общия преглед на законодателството на страните членки се установява, че те имат различни стандарти и нормативи за управление на концентрациите на въздушни вредни емисии: Белгия, Финландия и Франция имат качествени стандарти за процеса на третиране и за емисиите замърсен въздух. Има също и количествени лимити за въздушно замърсяване, за мъгла и за газови емисии. Австрия, Ирландия и Великобритания имат изисквания за качествено съдържание на емисиите и възможност за управление на процесите, насочени към облекчаване на здравословните изисквания и безопасната практика. Не е възможно да се определи дали Германия и Гърция имат някакви стандарти за въздушните емисии от третиращите инсталации. Вероятно много от страните членки ще подобрят или допълнят националните регулации, ако в ЕС се приемат по-прецизни общи ограничения по отношение на дискутираните въздушни емисии. Следователно степента на промяна, покриваща новите изисквания за инсталации в рамките на ЕС, ще варира в различните страни членки. Политиката на подобряване на околната среда Директива 2008/50/EC за изисквания към заобикалящата околна среда и по-чист въздух за Европа понастоящем изисква страните да въвеждат изисквания към околната среда по отношение на серен двуокис, азотен двуокис и азотен окис, праха (РМ10), оловни, бензинови и въглеродни окиси. Следвайки Европейската програма за подобряване на околната среда, Европейската комисия предложи в своята тематична стратегия за въздушното замърсяване да се запазят и постигнат посочените изисквания в тази стратегия. Сега лимитите за въздушно замърсяване са център на регулации в екологичното законодателство на ЕС и са насочени към подобряване стандартите на живот в съюза. Целта е подобряване нивата на ограничения на въздушното замърсяване след 2020 г. като част от всестранната работа за усъвършенстване на Европейската стратегия за подобряване качеството на околната среда. Въвеждат се ограничения за нови въздушни съставки, които са необходими при усъвършенстване на изискванията за въздушно замърсяване. Изискванията към тези национални регулации за лимити ще подобрят качествения състав на въздушната среда и ще подпомогнат минимализирането на вредния състав на въздушните емисии в индустрията и в частност при третирането на строителните отпадъци. Относно очакваното технологическо развитие Ще се подпомогне развитието на националните индустрии и правителствените политики в търсене на ново оборудване и модерни технологични решения с качествена енергоефективност, контролиране и управление на потока от замърсители на въздуха и конкурентоспособност по отношение на стойност. Всички тези качества ще бъдат насочени към подобряване на въздушните емисии след рециклиране на отпадъци и ще съвпадат с целите и политиката на страните - членки в ЕС. От една страна, това ще увеличи контрола при работата с третиращите инсталации, а от друга, ще подобри качеството на въздушните емисии. Всичко това ще доведе до разширяване на рециклиращата дейност при строителните отпадъци и до реална полза за обществото.   Автор:  Камен Горанов,  експерт в КСБ