2011-а: година на несигурност, борба за оцеляване, фалити и умерен оптимизъм за бъдещето в строителния бранш

Възможностите за ръст на европейската икономика намаляват. Прогнозните данни от доклада на Европейската комисия за следващия близък период носят малко оптимизъм - според тях дългоочакваният растеж ще започне едва през 2013 г. Прогнозата за 2012 г. е 0,3%, като се очаква и безработицата да спре нарастването си. Растежът обаче ще бъде твърде скромен и няма да може да подобри силно засегнатия пазар на труда. Безработицата ще остане на равнище от около 9,5% и макар да се движи със забавен ход, има опасност от нова фаза на рецесия. За 2011 г. безработните в отрасъл строителство наброяват 51,4 хиляди, което е увеличение от 5,5% в сравнение с 2010 г. Според анализа на КСБ цифрата надхфърля 70 хил. души. Какво донесе 2011 година на строителния бранш в България Строителството като традиционно водещ отрасъл на икономиката у нас генерира 5,6% от БВП за 2011 г. На строителния пазар по данни на НСИ присъстват около 20 000 предприятия за 2011 г. с 203 хил. заети по предварителни данни на НСИ. Подобно на другите европейски държави делът на малките и средните предприятия е около 97%. Големите, по критерия заети лица, са не повече от 59 предприятия. Разпределението на фирмите по критерий заети е около 17 000 микро, 2328 малки, 613 средни и 59 големи, сочат данните на Евростат. До пиковата 2008 г. се наблюдава нарастване на броя на фирмите, включително и през 2009 г., и намаляване с 10% през 2010 г., сравнена с 2009 година, като тенденцията за намаляване се запазва и през 2011 г. Персоналът в сравнение с пиковата 2008 г. през 2011 г. намалява с 25,6%, което се равнява на над 94 000 хил. души по-малко. Тенденцията се запазва и през 2011 г., когато заетите в отрасъла намаляват с 20 хиляди. Общият поглед върху данните показва, че намалява броят на регистрираните фирми в сектор строителство и броят на заетите. За 2011 г. продукцията, формирана в сектор строителство, по предварителни данни на НСИ е 6 млрд. евро., което е с 10,7% по-малко в сравнение с 2010 г. Спрямо пиковата 2008 г. намалението е драстично и е с отрицателен знак от 45-50%. Секторът създава 6% от брутната добавена стойност на страната. Почти 100% от предприятията са с частен капитал. √ Сградното строителство бележи снижение в сравнение с 2010 г. от 8,7% и 60% занижение в сравнение с 2008 г. √ Инженерното строителство бележи умерено намаление от 12,7% в сравнение с 2010 г. и 16,5% в сравнение с 2008 г. √ Въведените в експлоатация сгради според тенденцията от 2004 г. до 2009 г. генерират увеличение, а през 2009 г. спад в сравнение с 2010 г. от 21%, или 605 по-малко въведени в експлоатация сгради. Ситуацията през 2010 – 2011 г. носи положителен знак с измерение от 26%, или 611 сгради повече. В т.ч. жилищата бележат трайно нарастване през 2004 г. - 2009 г. Наблюдава се обрат през 2009 – 2010 г. Тогава има намаление с 28,5%, което е 6287 жилища по-малко. Тенденцията продължава и през 2011 г. с намаление от 11,2%, което е 1759 жилища по-малко. Това е факт, защото търсенето отново е крачка назад от предлагането. √ Започнато строителство общо бележи ръст от 8,6% на годишна база 2010 г.–2011 г. Тенденцията за спад на жилищата се запазва, като границата е 11,4% - 913 бр. √ Други сгради - ръст от 24,6 % на годишна база. √ Административни сгради - 0,8% на годишна база. √ Издадени разрешителни за строеж - общо на годишна база са 9,3%. Очакванията 2011 г. да донесе нови възможности за строителната индустрия не се сбъднаха. Положителните тенденции по отделни показатели не могат да бъдат знак за подем в сектора. Все още строителният сектор се движи в аварийното платно. Първата шокираща сметка на кризата в бранша сочи, че: √ Предлагането се повишава, а същевременно търсенето намалява. Тази ситуация се задълбочава и от факта, че не се наблюдава намаляване на цените на предлаганата строителна продукция, а сделките се отлагат във времето в очакване на по-добри възможности. √ На практика фирмите, които са били зле финансово, стават още по-зле. √ В добро финансово състояние остават фирмите, които са били стабилни. Данните говорят за криза при, която се виждат сериозните сътресения в бранша. Анализите на показателите за 2011 година са достатъчни, за да залезе приказката от 2008 г. за икономическия прогрес и да се сложи край на тази илюзия. Строителната индустрия ще достигне предкризисните си нива едва в края на тази година или в началото на 2013 г. Тенденции и перспективи √ Инженерно строителство - има тенденция за увеличаване до 2009 година. От 2009 до 2011 г. намалява с 12,6%. Произведената продукция в инженерното строителство за 2011 г. е 5871 млн. лв. и представлява 49,6% от общата продукция на отрасъл строителство. Инженерното строителство ще доминира, като през 2012 г. ще формира над 55% от строителната продукция. Водещи сегменти ще са пътното строителство, подпомогнато от многобройните инфраструктурни проекти, финансирани от Европейския съюз. Голяма роля ще играят и общинските проекти за реновация. √ Инженерното гражданско строителство през периода 2012 – 2013 г. ще компенсира спада в останалите два подсектора: жилищно и нежилищно. Правителството планира да постигне през тези две години най-висок процент на усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз. Тенденция: нарастване до 2008 г. Спад от 8,7% за 2011 г. Сградното строителство формира 5960 млн. лв продукция, което е 50,4% от общата строителна продукция. √ Жилищното строителство ще има стимул за периода 2012/13 г. само от определени дейности за реновация и саниране. Тенденцията е значително намаление поради пренасищането на пазара. √ Индустриалното строителство пък ще е най-важно за нежилищното строителство. √ По време на кризата в жилищното строителство се наблюдава известна промяна на типовете сгради. Масивните многофамилни комплекси отстъпиха пред индивидуалните малки по размер проекти. Инвеститорите са притиснати от слабото търсене и трудността, с която намират финансови ресурси. Купувачите са привлечени от спадащите цени на имотите, но в същото време икономическата несигурност ги спира с риска в бъдеще да загубят доходите си. √ Нестабилна година чака и нежилищното строителство. През 2011 г. нямаше нито един завършен голям проект. Особено характерно е това за трите досега водещи сегмента: строителство на търговски обекти, офиси и хотели. Но все пак за 2012 г. и 2013 г. прогнозите за строителството на молове са по-оптимистични, като много нови обекти ще бъдат завършени. √ Сегашните обекти обаче се характеризират с повече незаети търговски площи и спадащи наеми, което от своя страна може да ограничи бъдещите инвестиционни инициативи. Спасение за този подсектор може да дойде от индустриалното и свързаното с аграрния бизнес строителство: инвестициите там дълго са били отлагани, а в момента има на разположение подкрепа от Европейския съюз. √ Най-големи обеми през 2011 г. регистрира строителството на транспортна инфраструктура благодарение на амбициите на правителството да изгради транспортна мрежа, съответстваща на модерните стандарти. В това число влизат магистрали, скоростни пътища, рехабилитация на националната пътна мрежа, метро, жп линии. √ В следващите години би следвало да се засилят строителните проекти, свързани с екологията, защото към края на 2011 г. състоянието им беше неудовлетворително. Броят и значението на т.нар. зелени проекти нараства и България става партньор в много международни инициативи. √ През 2011 г. нямаше международни енергийни проекти, в които България да участва, но постепенно административните процедури се изпълняват и реален старт на строителните дейности може да се чака в средата на 2012 г. Основните притеснения на бизнеса свързани с кризата са свързани най-вече са замразяването на чуждестранните инвестиции. Ситуацията в отрасъл строителство Над 35% от инвестиционните проекти са спрени поради кризата. Друг е въпросът дали България е подготвена да достигне нивата, които се наблюдаваха в пиковите години. Потокът на чуждите инвестиции в отрасъл строителство за 2011 г. възлиза на 5,6 млн. евро, което е 0,5% от общите инвестиции за икономиката. Спадът на инвестициите общо за страната на годишна база е 40,1%. Наблюдава се драстичен спад от 94% на инвестициите в отрасъл строителство за 2011 г. в сравнение с 2010 г. При недвижимите имоти има спад от 146,7% Нито външната, нито вътрешната среда дават основание да очакваме през 2012 г. съществен приток на ПЧИ към стагниращата национална икономика. Три са основните сфери на инвестиране в строителството: √ енергийна ефективност √ воден сектор √ транспортна инфраструктура. България трябва да доизгради и да модернизира инфраструктурата си. Една от най-успешните формули за изпълнение на тази задача, както сочи и европейската практика, е публично-частното партньорство (ПЧП). Предстоящите големи проекти не само в транспортната, но и в екологичната и социалната инфраструктура водят до мащабни инвестиции, които не са по силите само на държавния и общинските бюджети. Тук проекти от ПЧП могат да осигурят липсващата част от финансирането, както и да подобрят разработването, изпълнението и контрола по експлоатацията на обектите. Общо средствата по националната стратегическа референтна рамка за 2007 - 2013 г. са в размер на 6,7 млрд. евро. Средногодишната инфлация за 2011 г. е 4,2% и е по-висока от тази за 2010 г., равняваща се на 2,4%. Възможности и предизвикателства пред сектора: √ В последните години страната ни запази стабилно финансово състояние. √ Бизнес средата е подобрена от гледна точка на улеснения достъп на чуждестранните инвеститори до българския пазар с въвеждането на 10% корпоративен данък - най-ниския в ЕС. √ Членството на България в ЕС дава възможности на българските строителни предприятия за неограничен достъп до новите технологии и материали, използвани в общността. √ Ниските производствени разходи. √ Не на последно място строителството е традиционен сектор и натрупаният опит е от полза за бъдещото развитие. Браншът е барометър за икономическото развитие. √ Консолидирането на българските строителни предприятия води до: - по-голяма конкурентоспособност; - по-лесен достъп до обекти извън пределите на България; - по-конкурентни условия за придобиване на инвестиции и оборудване. Камарата на строителите в България работи за създаване на необходимата публичност и прозрачност за възложителите и обществото относно възможностите и търговската репутация на местните и чуждестранните компании. Проблеми пред строителния сектор: √ Значително намаля интересът от страна на чужди и български инвеститори да построят или закупят имот с цел инвестиция от типа втори дом. √ Строителните предприятия спряха да инвестират в обновяването на техническото си оборудване поради финансови затруднения. Борбата е за оцеляване при силно конкурентна среда. √ Все по-малко се прибягва към кредитиране. √ Пикът при лошите кредити в България вероятно ще бъде достигнат около средата на 2012 г. √ Статистиката на централната ни банка в края на февруари показа, че лихвените проценти по някои кредити са се повишили. √ Бумът в търсенето на строителна продукция и услуги вследствие натрупаните вътрешни инвестиции, а също така и засиленият интерес, и притокът на чуждестранни инвестиции се сринаха. √ Огромната част от българските строителни предприятия не разполагат с достатъчно финансов ресурс за изпълнение на големи проекти. √ Въпреки желанието за инвестиции в ДМА голяма част от средните и малките фирми не са в състояние да отговорят на напредналото ниво на технологично развитие. Липса на възможности за осигуряване на банкови гаранции за участие в големи инфраструктурни проекти. Прекалено високите критерии в тръжните документи поставят българските строителни предприятия в неравнопоставено положение с другите участници. √ Продължава междуфирмената задлъжнялост, главно поради дългите срокове за разплащане с възложителите. Задълженията на държавата и общините към строителния бизнес нарастват. √ Задълженията на общините са над 220 млн. лв. - половината към доставчици на комунални услуги, а останалите 100 млн. неизплатени лева са задължения към бизнеса - предимно към строителни компании, по данни на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). √ Недостатъчната квалификация на изпълнителските кадри, като същевременно продължава изтичането на опитна работна ръка към други държави. Сериозно внимание следва да обърнем и на квалификацията на персонала. За разлика от строителните инженери и техници все повече мениджъри изразяват безпокойство за нивото на подготвеност на изпълнителските кадри. Все още е значително присъствието на сивата икономика. За да се контролира сивият сектор, е необходима съдебна и законодателна реформа, както и прозрачно управление на публичните средства, включващо строг контрол на обществените поръчки, концесиите и замените на земя. Според изследване на Европейската комисия от 7% до 19% от икономическите дейности в ЕС не са декларирани, като се счита, че този проблем е особено остър в строителството. Проблем за много български строителни предприятия ще бъде покриването на стандартите за опазване на околната среда, за качество и безопасност на продук­тите. В периода на криза пред строителните фирми стоят нови изисквания и предизвикателства. На първо място това е да успеят да съхранят своя капацитет и кадрови потенциал. Максимално използване предоставените финансови средства от държавния бюджет, вътрешни и външни инвеститори и средства по програми на ЕС. √ Друга важна цел е възстановяването и разширяването на българското присъствие на международните строителни пазари на Европа, Русия, Близкия и Среден изток и Африка. На строителния пазар присъстват около 21 000 предприятия, осъществяващи дейност в областта на строителството, проектирането, производството и търговията със строителни материали. Нарастват фирмите, сертифицирани по ISO, като процесът по сертифициране се разширява. Над 97 % от фирмите са с частен капитал, останалите – държавни, общински и смесени. През изминалата 2011 г. България е усвоила едва 8% от всички европейски средства, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). √ В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение, като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24%, и че половината от програмния период вече измина.   Автор: Таня Бъчварова, гл. експерт  „Анализи и прогнози“ в КСБ