Глобалното затопляне и водните ресурси

I. Климатична изменчивост, промени на климата или глобално затопляне? Терминът „климатична промяна” е въведен в България в средата на 90-те години на миналия век. Той е преводен - от английски език (climate change). Съгласно формулировките в Оxford pocket dictionary, дадени за оценка на състоянието на времето, означава variation, т. е. изменчивост, вариабилност или вариация! В българския език думата „промяна” има смисъл на „...възникване на нещо ново, различно от предишното по вид, състояние, качество или същност” (Тълковен речник на българския език), т. е. на ново (крайно) състояние. Може ли у нас да се твърди, че съществуват глобални изменения на климата? Дали трябва твърдо да се отговори с „не“? Като се вземе предвид определението за „климат”, следва, че глобални изменения на климата могат да настъпят само като последица от други глобални изменения. Климатични промени или „климатична изменчивост - вариация” (фиг. 1) главно могат да се предизвикат от следните основни групи причини като ново (крайно) състояние на планетата или на участъци от нея: √ Космически (астрономически) - значителен набор от въздействия върху планетата Земя, които повлияват хода на денудационните процеси, разпределението на веществата върху планетата, нейния температурен режим и т. н. Главни причини за това могат да бъдат промени в слънчевата активност, в конфигурацията на континентите, промени в наклона на земната ос, ролята на фауната, падане на астероиди, комети и др. на Земята. √  Геофизични - промени в конфигурацията на континентите и активност в движението на земната кора (прояви на земетресения и вулкани, значими промени в океанските течения и т. н.). Като цяло тези явления могат да имат и чисто земен произход, но могат да са инициирани и от космически причини. √   Антропогенни - породени от дейността на хората, като увеличаване на излъчваната топлина в резултат от трансформиране на енергия, изхвърляне в атмосферата на различни видове газове с изразен парников ефект (въглероден диоксид, метан, двуазотен оксид и др.). Например за периода от 1750 г. досега тези газове са нараснали двойно и повече в атмосферата. Обемът на тези газове във високите слоеве на атмосферата по своя размер е вече съпоставим с газовете, които изхвърлят вулканите или отделят животинските видове при своето развитие... Всичко, казано по-горе, изисква продължителни и качествени наблюдения, които ангажират всички възможности на обществото. Особена е ролята на научните институти, които на практика реализират мониторинга върху състоянието на планетата. Това изисква планиране и реализация на пакети от проекти и програми с определена насоченост и значимо международно участие - за изясняване развитието на процесите на глобално изменение на температурата на планетата, а в частност и на територията на нашата страна. Това има огромно финансово измерение, от една страна, а от друга, е основа за развитието на обществото, а и на живота като цяло.     II. Причини за ново (крайно) състояние на климата    Наклон на земната ос Наклонът на земната ос определя на практика „изложението” на земната повърхност по отношение на слънчевото греене, а оттам и количеството на получаваната топлина от страна на земната повърхност (фиг. 2). Преместване на континентите Движението на земната кора е една от вероятните (и възможни) хипотези относно изменчивостта на климата. Макар и много бавно, то се проявява вече милиарди години и води до промяна в положението на земната повърхност спрямо наклона на лъчите на слънцето (фиг. 3 и фиг. 2). Температури на въздуха, водата и почвата Макар и под влияние на множество фактори, температурата на въздуха е основният измерител за състоянието на средата, която ни заобикаля. Очевидно е, че след 1900 г. средната температура на въздуха над планетата непрекъснато се повишава. Температурата на водата и сушата обикновено следва температурата на въздуха поради естеството на топлообмена и най-често прекия контакт между тези среди (фиг. 4 и 5). От фиг. 4-7 се вижда, че територията на нашата страна е част от общия глобален процес на затопляне. Този процес особено ясно се проявява след 1980 г. Той има реално измерение в проявяването на наводнения и засушавания, които имат милиардно измерение в националната ни валута (фиг. 6-9). Водните ресурси на РБългария се изменят в границите от 12 до 24 млрд. куб. м вода годишно. Най-често те са около 18-19 млрд. Оттокът на р. Дунав е около 180 млрд. куб. м. Това показва, че България е бедна на вътрешни водни източници. Като резултат от глобалната изменчивост на климата не се очаква съществено изменение на водните ни ресурси, но значително ще се изменят неблагоприятните въздействия, свързани с водите - чести наводнения и засушавания. Валежите в района на Софийското поле през 2005 г. се оценяват с вероятност 1 път на 10 000 години, високата вълна по р. Дунав през 2007 г. е с връх с вероятност 1 път на 100 години, при наводненията в района на гр. Цар Калоян валежът е с вероятност също около 1 път на 10 000 години..., снеговалежът през 2012 г. е с необичайна, поне 60 години ненаблюдавана височина и т. н. Всичко това налага: √  Грижливо отношение към цялата водна инфраструктура - от язовирите до пречиствателните станции √  Засилване на ролята на обществеността в управлението на водните обекти. √  Подобряване в количествено и качествено отношение на снабдеността на обектите от водната инфраструктура със съответните стопански активи - от финансови и материални средства до кадровото покритие. РБългария има множество правилници и норми, в които се отразява вековната практика на нашия народ в областта на водното стопанство.     ЗАКЛЮЧЕНИЕ Можем да твърдим, че има изменение на глобалната температура на планетата, но не можем с достатъчно доказателства да пренесем това твърдение и върху глобалния климат. Засега глобално изменение на климата (вероятно) няма. Има климатични изменения, климатичната изменчивост е присъщо качество на средата, която ни заобикаля, което се преподава в УАСГ от 1964 г. Намаляването на изхвърляните от човека парникови газове във всички случаи е полезно, защото във високи концентрации те така или иначе са вредни за този вид живот на нашата планета. Следват няколко важни извода: √  Вероятно предстоят различни и главно неблагоприятни изменения във валежите за територията на нашата страна, а те си остават главният оттокоформиращ фактор. √  Наложително е водопроводящите системи и съоръжения да се поддържат в добро състояние, да отговарят на изискванията на действащите в страната нормативи. √  Действащите нормативи да бъдат преоценени и актуализирани в светлината на опита, натрупан в България, както и в съседните страни - Румъния, Унгария, Австрия и др. √  Всички промени в пропускателната способност на преливници, коригирани речни течения и др. да се провеждат на основата на задълбочени проучвания, базирани на актуална хидрологична информация. √  Ще бъде безспорно полезно, ако се премине към намаляване на водопотреблението и максимално съхраняване на условията в околната среда. √  Задължително е да се подобри гъстотата на хидрологичната и метеорологичната мрежа, като се осигурят необходимите средства за тяхното поддържане. √ Задължително е да се осигурят необходимите средства за поддържането на водните обекти без изключение! Та от това зависи животът на населението.   Забележка: Настоящият доклад е подготвен на основата на публикуваната в НИМХ брошура „Климатични промени”, но отразява и виждането на автора. Глобалното затопляне е факт, който не може да се оспорва. То не се случва за първи път на планетата. Неговата видима съвременна първа проява в България е „водната криза” през 1994-1995 г., последвана от наводненията през 2005 и 2007 г., а сега и от случката с яз. „Иваново”.   Автор: Доц. д-р инж. Стефан Модев, УАСГ