Традиционните промишлени сгради и новите функции при тяхното ревитализиране

Промишлените сгради (ПС) се появяват в края на XVIII в. в отговор на нарастващите нужди на все по-бързо развиващата се технология на манифактурното производство. С развитието си те се обособяват като отделен тип сгради със своя специфика и изисквания и бързо се превръщат в съществен фактор за множество аспекти на живота. Стимулират зараждането и развитието на разнообразни урбанистични, социални и икономически процеси. Постепенно в икономическата обстановка настъпват промени. Последните десетилетия се наблюдава процес, при който икономиката преминава през етап, когато услугите са основен фактор, и се трансформира в икономика на новите технологии, базирана на знанията и на интелектуален капитал. Тази нова икономика заедно с новите технологии, за които е необходимо по-малко място, поставя изисквания за съвсем друг тип материална база. Вследствие на промяна в икономическата обстановка и научно-технологичното развитие традиционното производство запада и ПС престават да функционират. Промишлените сгради биват изоставяни като неактуални, икономически неефективни и с инфраструктура, която не отговаря на новите изисквания, но продължават да присъстват в урбанистичния организъм и да оказват влияние върху околните зони и формации. В резултат видът на традиционния град се променя. В центъра се оформят западащи гета, а в покрайнините израстват модерни уредени квартали. Неизползваните промишлени сгради бързо придобиват аура на упадък. Особено проблемни са тези, които в резултат на радиалното разрастване на градовете са се оказали в централните градски части, заобиколени от жилищни квартали и с ограничен достъп поради по-стара пътна инфраструктура. Дълго време както обществото, така и специалистите ги възприемат като ненужни и ги обявяват за източник на упадък за съседните територии. Разчистването им се приема като единствено решение на проблема, което често е трудно осъществимо поради необходимите значителни капиталовложения. През последните няколко десетилетия се появява интерес към обновяване на нефункциониращите традиционни промишлени сгради, който търпи развитие и промяна. Основна цел на обновяването е икономическата ефективност, допълнена впоследствие с отчитането на урбанистично-архитектурното и социално-историческото значение на тези сгради за местната общественост и качеството на околната среда. Затова процесът на обновяване започва с основаване на необходимостта от реконструкция в икономически аспект. Подобряването на пазарната обстановка и създаването на условия за установяване и развитие на нов тип бизнес е задача както на местната власт, така и на частната инициатива.     ПРОУЧВАНЕ   - Регионален пазар. Установява се необходимост от какви стоки и услуги има на локално и регионално ниво и каква е връзката с глобалния пазар. - Дейности. Подбират се най-подходящи за района дейности и максимално ефективна комбинация от тях. -Ситуация и подходи. Проучват се успешни проекти в подобна ситуация, подходящи стратегии, общественото мнение, съпричастността на властите с цел да се намали рискът от провал на начинанието и да се формира основата на детайлното проектиране. - Сграден фонд. Проучва се какъв е наличният сграден фонд, какво е състоянието му, режимът на стопанисване и доколко отговаря на нуждите на търсенето. - Избор на сграда, в която да се подслонят новите функции. - Подбор на подходящи функции. Конкретизират се съответните дейности, които с минимални усилия ще се адаптират към избраната сграда. - Определянето на степента на реконструкция се базира на направените проучвания и анализи на сградата и инфраструктурата, на избраните дейности и на наличните финанси. - Организацията на процеса на реконструкция се ръководи от група специалисти, които са свързващото звено между обществеността, административните инстанции и проектантите и консултантите. -Мониторингът и мениджмънтът на проекта включват наблюдение, оценка, развитие и управление. (Фиг. 1.)   Промишлените сгради и зони могат да бъдат класифицирани според разположението спрямо населеното място:   - Градски – характерна е близостта на транспорт, квалифицирана работна ръка, суровини и пазари; подходящи са за най-широк кръг нови функции. - Крайградски – имат предимствата на градските зони, но отдалечеността им от центъра предполага по-малко културни и обществени дейности. - Извънградски (провинциални) – по-трудно достъпни, изолираността им ги прави подходящи за производства със специален режим на хигиена, които не изискват активен транспорт. Анализ на предимствата и недостатъците на всяко едно разположение е даден в табл. 1. Примери за успешно ревитализирани извънградски, крайградски и вътрешноградски ПС са показани на фиг. 2, 3 и 4.     Фиг. 2. Ярък пример за обновяване на извънградски ПС е стоманолеярният завод „Волклингер”, Германия, функционирал основно през Втората световна война до 60-те години на XX век. Днес зоната е превърната в извънградски атракционен парк „Дуисбург-норд“. Пещта за стомана е главната атракция в парка, производственото хале е реконструирано в концертна зала. Резервоарът за газ е превърнат в басейн и в него се провеждат тренировки по гмуркане. Бункерите за руда с минимални допълнения се ползват като стени за катерене       Фиг. 3. Пример за обновена крайградска зона е промишленият комплекс „Темпере”, Финландия. Предишните му дейности са свързани най-вече с леката и хранително-вкусовата промишленост. Днес той е изцяло реконструиран, като много от бившите ПС са превърнати в музеи, между които Музей на индустрията, на съвременните технологии и на шпионажа                         Фиг. 4. Пример за ревитализиране на комплекс от вътрешноградски промишлени сгради е „Малката Венеция” в Лондон. Разположените в нея складове за въглища, както и текстилните фабрики и мелници, са реконструирани и адаптирани за обществени и жилищни функции с организирани места за рекреация             Изводи   Световната практика от няколко десетилетия доказва, че обновяването на ПС има значителен икономически, технологичен и архитектурен аспект. Основните цели за създаване на условия за работа и бизнес, за развитие на местната икономика, за привличане на финанси и подобрение вида на околността са напълно достижими и осигуряват икономическа стабилност на региона. Процесът на реконструкция трябва да е приоритет на дълготрайни проекти, да има добра икономическа основа и широкообхватни стратегии, да създава възможност за партньорство между обществения и частния сектор, с публично участие още от най-ранен етап, да постига баланс между подходящи основни и допълващи функции, които да са конкурентоспособни и устойчиви, да оказва укрепващ ефект върху градската структура, да вдъхновява и въвлича в участие, да осигурява дълготрайна заетост. Основното предизвикателство е да се постигне баланс между защита и промяна. Възобновяването трябва да е базирано на широките принципи на консервация, включващи запазване и увеличаване на ресурси - сгради, пейзаж, хора.   Автор: Иванка Маринова, ВСУ „Л. Каравелов“, София