Обновяване на промишлени сгради - паралели между световната и българската практика

Качеството на урбанистичната среда зависи повече от стандарта на поддръжката на съществуващия сграден фонд, отколкото от стандарта на новопостроените сгради. Историческата среда има голям принос към успешното обновяване. Наследството е същината на туристическата индустрия, a на хората им харесва да живеят на места с история, която може да се разкаже. Повторното използване на историческите сгради намалява експлоатацията на ресурси, а средствата за поддръжка са по-малко. Индустриалното наследство е част от националното историческо наследство. То се появява със зараждането на технологичното производство.     Историческо развитие на традиционните промишлени сгради Развитието на промишлените сгради исторически се дели на три основни етапа. 1.1. Първа индустриална революция Промишлените сгради се появяват в края на XVIII век след първата индустриална революция. Тя донася парната енергия и железниците и дава възможност манифактурното производство да замени занаятчийското. 1.2. Втора индустриална революция Тласък в развитието на индустриалните сгради дава втората индустриална революция в началото на XX век. Тя донася електрификацията и рационализацията, както и появата на нови строителни материали - стоманата и стоманобетона. Строят се големи промишлени комбинати, комплекси и зони. Това е „висок индустриален период” с връх 50-те и 60-те години на XX век. С развитието си промишлените сгради се превръщат в основен градообразувателен фактор. Около тях се развиват градове от работнически квартали със своя социална и транспортна инфраструктура. Ярък пример е град Креспи д’Адда, Италия с изградени жилищни квартали, църква, болница, училище, хотел, спортен център, гробище. Фабриката в града престава да функционира през 1930 г. През 1995 г. тя и заобикалящият я град са обявени от ЮНЕСКО за световно наследство и са съхранени в състоянието, в което са били последно. Аналогични примери има и в българската индустрия, която в този период настига в развитието си световната. Машиностроенето е фактор за развитието на Казанлък, Габрово, Троян, Ботевград, Правец, Панагюрище и др. Цветната металургия дава тласък в развитието на Кърджали, Мадан, Рудозем, Златица, Пирдоп и др. Черната металургия е основен фактор за развитието на София и Перник, а химията - за Девня, Бургас, Разград, Враца, Стара Загора и др. Строителната промишленост допринася за развитието на Батановци и Димитровград, а въгледобивът дава тласък в развитието на Гълъбово, Перник, Раднево и др. Електропроизводството е основен фактор за развитието на Козлодуй, Бобов дол и др. 1.3. Трета индустриална революция Третата индустриална революция - през 70-те години на XX век, е свързана със структурната криза и е под знака на гъвкава специализация и глобални пазари. Формата на производство от този период е наречена „мрежова фабрика”. Традиционното производство запада. Промишлените сгради биват изоставяни като неактуални, икономически неефективни и с инфраструктура, която не отговаря на новите изисквания. В резултат видът на традиционния град се променя. В центъра се оформят западащи гета, а в покрайнините израстват модерни уредени квартали. 2. Обновяване на традиционните промишлени сгради Опознаването на потенциала на промишлените сгради с прилежащата им околност и предизвикателството за тяхното възстановяване постепенно намират своето място в плановете на управляващата власт и общественото мнение. Първите проекти за „рециклиране” на промишлени сгради и зони датират от средата на XX век. Процесът навлиза в нов етап през 70-те години след кризата с горивото. На промишлените сгради започва да се гледа като на средство за подобряване на урбанистичната среда и като ново идейно решение в градоустройствен аспект. По този начин трудът, средствата и материалите, вложени за тяхното изграждане, се съхраняват и придобиват ново значение. 2.1. Мотивации за обновяване - предимство на съществуващите промишлени сгради (ПС) ● Индустриалното наследство е част от националното историческо наследство - свидетелство на най-новия период от историята. То дава чувство за пространствена приемственост и идентичност, както и за уникалност на околната среда. ● Обновяването допринася за градоустройственото развитие и подобряване на централните градски зони. ● Екология - вътрешноградските промишлени зони са решение на жилищния въпрос без ощетяване на природата. ● Функционалност - процентът на сградите за ревитализация е по-голям от процента новостроящи се сгради. Промишлените рециклиращи се сгради могат да бъдат преобразувани за целите на практически всякаква нова функция. ● Енергоефекивност - старите промишлени сгради са по-енергоефективни, имат по-малки прозоречни отвори и по-дебели стени. ● Икономичност - ПС са инвестиция на труд и средства с потенциал за бъдеща реализация. Много от западналите и неизползваеми индустриални сгради са строени по най-високи критерии за времето си и до днес са в добро състояние и имат изградена инфраструктура. ● Потребителски план - наемите в реконструираните промишлени сгради са по-ниски, което ги прави изгодни за еднолични фирми, които започват дейността си, както и за фирми, които сменят местоположението си или разширяват района си на действие. За някои се прилага система от данъчни и финансови облекчения. 2.2. Участници в процеса на обновяване на ПС Местната общественост често е инициатор на началото на процеса. Тя има желание за промяна и визия каква да бъде тази промяна. Хората са инициатори на създаването на неправителствени местни организации, които се занимават със сформиране на необходимите екипи от специалисти, с придвижването на документацията и развитието на обектите. Две са основните причини за тези обществени изяви: ● икономиката на местната общност отново се развива; ● хората обичат да живеят на място с история, която може да се разказва. Затова участието на обществеността и установяване на интересите на хората са ключов фактор при проекти за обновяване на ПС. Бизнес секторът е основният двигател на процеса на обновяване. Частният сектор е адаптирал много изоставени промишлени сгради за нови дейности, дори в случаи, които са смятани за невъзможни. Бизнесът е и най-активният участник при разработване, експлоатиране и доразвиване на конкретния обект. Гъвкавостта му с цел бързо адаптиране към постоянните промени в обществото, пазарите и технологиите е основен източник на икономическа жизненост на обнове­- ната ПС. Интересът на управляващите власти към тези сгради, подлежащи на ревитализиране, се появява вследствие на интереса и дейността на обществеността и бизнес сектора. С установените им от закона права те имат за задача да осигурят необходимите реставрационни и консервационни дейности. Ролята на националните и местните власти в процеса на обновяване е главно регулираща. Техни основни задачи и дейности са: ● включване на западналите ПС в програмите за регионално развитие; ● създаване на нормативни и финансови облекчения за стимулиране интереса към съживяване на ПС; ● създаване на национални организации, подпомагащи и популяризиращи тези тенденции; ● създаване на програми и фондове за допълнително финансиране на проектите за обновяване; ● създаване на центрове за информация и връзка със специалисти; вписване на исторически по-важните ПС в списък на историческото наследство и списък с рискови сгради и поставянето им под защита; ● преразглеждане на статута на ПС с акцент върху тематичното проучване (видове сгради според производството, за което са строени). Специалистите консултанти са основните участници в процесите на проектиране, реализиране и мониторинг на обновяване на сградите. Част от тях формират основното и постоянно ядро на отговорния екип или неправителствената организация, като екипът задължително включва разнородни специалисти - архитекти, строителни инженери, икономисти, прависти, брокери. По време на различните етапи на процеса на обновяване и разработване на ПС според спецификата се привличат и допълнителни експерти за временно участие и/или еднократни консултации. Основните задачи пред екипа са следните: ● анализ на планировката на формираната територия; ● оценка на състоянието и стойността на сградите; ● създаване на предложение за цялостно обновяване; ● разработка на дизайна на обновяването; ● изготвяне на предложения за подобряване на територията; ● разработване на стратегия за развитие чрез издигане на нови обекти в структурата на формираната територия.       Автор: Арх. Иванка Маринова Архитектурен  факултет, ВСУ „Л. Каравелов", София