Анализи

Сеизмичната устойчивост на сградите, проектирани преди 1 март 1987 г.

Във връзка със сложния технически проблем, предмет на този анализ, и безрезултатността за решението му в предходни периоди намираме за необходимо да изложим в кратък, но достатъчно ясен вид своето становище. Най-вече в този момент, когато на 22 т.м. природата в градовете Перник, София, Благоевград и др. отново напомни за себе си. От дългогодишната ни практика, в т.ч активно участие в отстраняване последствията от земетресенията в Свищов, Стражица и Велинград, намираме за иключително актуална дискусията по проблема. България е разположена в активна земетръсна област. След обстоен анализ на последствията от земетресенията през миналия век (основно Свищов – 1977 г., Стражица и Велинград – 1986 г.) се приеха нови Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, утвърдени със Заповед № РД-02-14-9/15.01.1987 г. на бившия КТСУ и № I-94/14.01.1987 г. на БАН, с които бе отменен действащият към момента Правилник за строителство в земетръсни райони от 1964 г., както и допълненията от 1977 г. От 2007 г. е значително подобрената Наредба № 07/2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. През март 2012 г. влезе в сила Наредба № РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, съобразена в значителна степен с изискванията на ЕС 8 („Сеизмични въздействия”). Сеизмичното райониране на страната е много различно през годините. През 1964 г. едва 14% от територията е била сеизмично активна, от 1977 г. сеизмичната територия нараства на 39%, а след 1987 г. тя става 98%. Това означава, че сградите и съоръженията, проектирани и изпълнени преди 1987 г., които са попадали в несеизмични райони, сега са особено рискови. Например сградите в София едва от 1987 г. трябва да се осигуряват за интензивност от IX степен по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник. Проектираните и построени преди 1987 г. са осигурявани за по-ниска интензивност и при евентуален сериозен трус ще настъпят крайно неблагоприятни последици – недопустими деформации, разрушения и човешки жертви. В книгата на Стоян Авдев „Разрушителните исторически земетресения в София” от 2007 г. има достатъчна информация за катаклизмите в Софийското поле от 1450 г. до днес. Приравнени към интензивност от VIII - IX степен са земетресенията от следните години: 1450 г., 1553 г., 1578 г., 1704 г., 1759 г., 1818 г., 1858 г., 1917 г. През този период от пет века общият брой на земетресенията (макар и с по-ниска интензивност) е повече от 120. Необходимостта от създаване на технически паспорти на сградите и съоръженията е неоспорима. Но има някои нормативни въпроси, които следва да се преразгледат. Такъв е текстът на чл. 6 (2) от 2012 г.: Предписанието, че „оценката на сеизмичната осигуреност на строежа е положителна, ако строежът съответства на изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация...”, се опровергава от практиката. Разрушените сгради в гр. Свищов през 1977 г., въпреки че вероятно са имали положителна оценка за сеизмичната им устойчивост в съответствие с изискванията на действащите към момента (1977 г.) нормативи, доведоха до много човешки жертви. Явно е, че текстът на чл. 6 (2) от се нуждае от преработка въпреки заложените в него сериозни нормативни изисквания за неизменяемост, носеща способност, коравина и дуктилност на конструкцията. За информация на строителната общественост Н. Начович е препечатал в списание „Природа” (кн. 5 от 1897 г.) описанието на Сава Филаретов на земетресението в София през 1858 г., публикувано тогава в Цариградски вестник. Поводът е бил голямата уплаха в града след сравнително слабо земетресение през 1897 г. Н. Начович пише: „От година на година се правят нови и големи здания. Стопаните им сякаш се надпреварват да ги правят все по-високи... Дали някога в миналото София е претърпяла земетресение, подобно на това от 1858 г., не зная. Не е зле обаче нашите граждани и архитекти да имат предвид гореказаното. Не дай Боже едно подобно на горното земетресение и нашата млада столица със своите нови и гиздави държавни и частни постройки би се обърнала на куп от развалини.” От гореизложеното се изяснява, че дискутираният сложен проблем от техническа и най-вече от финансова гледна точка би следвало да предизвика съответните управленски решения. Имаме предвид: 1. За всички значими обществени сгради, строени в периода преди 1987 г. - училища, детски градини, болници, кина и др., да се направят задълбочени проучвания по отношене на тяхната конструктивна сигурност и да се изготвят работни проекти за съответното конструктивно усилване. Обследването на сградите представлява важен елемент от разработения технически паспорт. 2. За останалия сграден фонд, строен преди 1987 г., да се изясни в подробности на съответните собственици съществуващата потенциална опасност от последиците при възникване на земетръсни въздействия в приетите оразмерителни стойности и да се търси начин за финансиране обследването на сградите и изготвянето на съответните проекти за усилване. 3. Да се осигури етапното финансиране за сградния фонд, разгледан в т. 1, и да се премине към изпълнение на съответните строително-монтажни работи. Да се потърсят възможности за финансиране и изпълнение усилванията на сградите, упоменати в т. 2. 4. След цялостно изпълнение на посоченото в т. 1, 2 и 3 би могло да се премине към осъществяване на мероприятията, посочени в приетия Закон за енергийната ефективност. Широко популяризираната тема за осигуряване на по-ефективна топлоизолация на сградния фонд, строен преди 1987 г., според нас следва да отстъпи на по-заден план. Обезсмисля се изпълнението на предвидените мероприятия, целящи повишение на енергийната ефективност за сгради, в случаите когато конструктивната им сигурност при земетръс (в съответствие с действащата нормативна уредба) е недостатъчна да гарантира живота на обитателите им.   Автор: Инж. Александър Георгиев, управител на „Стройконсулт-ГН 99” ЕООД, бивш ген. директор на „Промишлено строителство”, член на УС на НПК „Строител” Инж. Васил Пенчев, управител на „ВИПроджект” ООД, бивш зам. гл. директор на „Главпроект”