Анализи

Опазването на културното наследство

в международни документи и практики

  Не трябва да забравяме кои сме, откъде идваме и каква е била нашата съдба. За нашата идентичност свидетелство e културното ни наследство. Опазването му е високоотговорна дейност, която непрекъснато се развива. В миналото се отделяше внимание основно на значителните и големите паметници на културата чрез консервиране и реставриране главно като експонати или за нуждите на музейната мрежа. Съвременното понятие за културно наследство (КН) се свързва с развитието на цялата застроена среда и съобразно последните документи на международните институции, оправомощени да следят за опазването на световното наследство, се приема, че то е резултат от процес, свързан с цялостното развитие на съвременното общество, с неговите изисквания и изявата на културните ценности. Поради многообразието на културното наследство, обхващащо всички дейности на човешкото материално и духовно развитие, проблематиката за опазването му е сложна и многопосочна. В това изложение ще се спрем главно на материалното недвижимо културно наследство, което включва всички архитектурни, археологически и ландшафтни обекти и структури със статут на паметници на културата, както и забележителните места. По действащия в момента Закон за културното наследство (ЗКН) те са наречени културни ценности. Тук за нуждите на изложението ще използваме понятието паметник на културата (ПК). Всеки паметник на културата е неразривно свързан със средата, в която е създаден, включва всички човешки стойности, свързани с неговия социален и икономически контекст. След 80-те години на миналия век все повече се отчита взаимовръзката между ПК и неговата изкуствена и естествена обкръжаваща го среда, като в международните документи се приема понятието културен пейзаж, визиращ интеграцията между обекта - ПК и неговата природна среда и традиционна рамка. Въпросът за защитата на културните пейзажи напоследък се издига по значимост в много страни като част от КН, където модерното развитие често игнорира ценностите на съществуващия екологичен или традиционен културен контекст и нуждата да се запази съществуващата му обвързаност с ПК. Разбирането за неразривното обвързване на ПК със средата, в която е създаден и просъществувал, е задълбоченото професионално отношение към него, както и интегритетът при експонирането му заедно със средата. В миналото се съхраняваха не само единични обекти с дворовете им, но цели селища като архитектурните резервати - Копривщица, Жеравна, Котел, Арбанаси, Банско, Созопол и Несебър. Независимо че няма дефинирани критерии за обявяване на културни пейзажи, необходимо е при опазва­нето на паметниците или ансамблите (групи от сгради), да се заложат с предписания за специални грижи и да се предвидят инструменти за съхраняване на традиционната им среда при управлението и балансираната разработка на техния по-широк контекст. Всеки ПК следва да се разглежда освен като ресурс на културата, също и като икономически ресурс. Неговото опазване и представяне пред обществото следва да отразява всички значими периоди на неговото историческо развитие, всички специфики на културните, социалните, икономическите и политическите условия, в които е еволюирал. Тоест да се изяви неговата автентичност като документ на времето за стила, материалите, майсторската изработка и автентичността на средата - всички изброени категории са културни ценности. Друга културна ценност, притежавана от обектите на Национално културно наследство (НКН), е научната и познавателната стойност, която имат, и тя е неоценима. Освен тях ПК притежава съвременни социално-икономически ценности. Икономическата ценност и функционалната ценност се свързват със съвременното използване на ПК и неговата икономическа стойност. Обикновено обектите на КН най-добре се реализират в съвременния живот с туристически и културни дейности и социализирането им за широк обществен достъп. Всички дейности по опазване на ПК изискват непрекъснат надзор и намеса, както и контрол на изпълнението. За качественото опазване и съхранение на ПК процесите на планиране, програмиране и финансиране изискват редовна поддръжка, преразглеждане и подобряване на субстанцията на обекта на КН. Ето защо за всеки значителен ПК е необходимо постоянно наблюдение и намеса от интердисциплинарен екип от професионалисти на високо експертно ниво. Изработването на планове за опазване и управление на обектите на световното НКН са задължителни. Често обектите на КН са в пряка връзка с обекти на природното наследство В България такива случаи са Рилският манастир и парк Рила, Мелник с околните мелове, Белоградчишките скали и Белоградчишката крепост, Банско и Пирин и други, около които природната рамка притежава качества, без да е призната за природно наследство. Изведеното понятие културен ландшафт, което отразява традиционната среда около обекта на наследството и тяхната взаимосвързаност пространствено и във времето, са свидетелства за миналите и сегашните взаимодействия на човека със заобикалящата го среда. Развитието на техниката, както и настъпилите промени в областта на градоустройството, транспорта, инфраструктурата, туризма и дейностите за отдиха водят до бърза промяна на европейските културни ландшафти, което може да доведе до влошаване на тяхното качество. Това се отнася не само до ландшафтите с голяма природна стойност, но и до всички други категории природни ландшафти, както и тези в градската среда. Опазването на КН изисква значителен финансов ресурс. В миналото в България при централизираната икономика и управление обществените фондове даваха възможност за отделяне на значителни средства за това. Значението му за туризма беше основание за развиване на националната система за опазването му и преобразуването му в продукт на туризма. В днешните условия при недостига на публични финанси за покриване на нуждите на обществото и по-точно тези в областта на КН и неговото опазване, експониране и социализиране на преден план излиза значимостта на частните инвестиции в областта на осъществяването на целите на опазването на наследството като част от териториалното развитие. В този контекст е необходимо да се търсят възможности за партньорство между обществения и частния сектор, което трябва да се развива в сфери, които в миналото бяха само за обществени дейности. Тук става дума за всички видове дейности, които следва да се развият, за да допринесат за превръщането на КН в завършен социален продукт в областта на местното развитие. Идентифицирането и изработването на общи концепции за съхраняването, реставрацията и използването на културните ценности могат да бъдат задача както на Програмата за големите културни маршрути, така и за по-малки обекти в рамките на едно селище. Друг аспект от съвременното устойчиво развитие е появата на информационното общество, част от което е и културното наследство като носител на познание. Това познание е необходимо и за бъдещето, познанието носи оценка и остойностяване, както и духовно съпреживяване. В тази връзка следва системата на образованието да запознава подрастващите поколения със съдържанието и проблематиката на опазване на културното наследство от ранно детство. Това познание ще провокира интерес и адекватно отношение при опазването му в бъдеще. С познанието е свързано и опазването на биологичните видове и ландшафтното разнообразие. Териториалното устройство трябва да бъде насочено към интегрираното използване на възможностите за развитие, произтичащи от симбиозата между туризма, КН и ПН, като това развитие е още по-важно в случаите на проблемните райони. При изработване на плановете за опазване и управление на културното наследство следва да се прилага интеграционният подход, така наречената интегрирана консервация за опазването на ПК с неговия прилежащ ландшафт, за управлението и устройването им чрез съответни мерки и чрез по-добро взаимодействие на различните секторни политики относно пространственото им въздействие. Плановете за опазване и управление (ПОУ) са замислени като инструмент за провеждане на интегрирана консервация на значимите ПК в контекста на цялата териториалноустройствена рамка с всички нейни подсистеми - комуникации, транспорт, инфраструктура. ПОУ са замислени да събират всички материали от проучвания, изследвания, устройствени и инвестиционни проекти, цялата библиография, документиране като възможност за проследяване на всички проучвания, анализи и ревизия на всички намеси по субстанцията на ПК и неговата околна среда. ПОУ включват в себе си всички видове защита - юридическа и териториалноустройствена, както и физическа.   Автор:  Валентина Едрева, ВСУ „Любен Каравелов”