Анализи

Тенденции в екологичната архитектура

[gallery link="file" order="DESC" columns="4" orderby="post_date"] През последните десетилетия на ХХ век честата употреба с повод и без повод на термина екологичен го превърна в модна апликация на всякакви човешки действия и продукти и постепенно го изпразни от съдържание и доверие. В началото на ХХI век се наблюдава подобен процес на „изтъркване“ и изпразване от смисъл на термина зелен - „зелени материали“, „зелени сгради“, „зелена техническа инфраструктура“. Смятаме, че на настоящия етап се допуска отново субективен стремеж към използване с рекламна цел на зеления цвят, което ще обезсмисли дълбокото съдържание, което се влага и в понятието зелена архитектура. Екологичната архитектура се обръща към изначалния човешки стремеж за икономия на средства и енергия при строителството и експлоатацията на сградите, както и за създаване на комфорт при обитаването. На преден план се поставя и осъзнатата вече необходимост при урбанизацията да се търсят всички възможности за опазване на природната среда. В крайна сметка екологичната (зелена) архитектура още в първите десетилетия на новия век трябва практически да даде доказателството, че човекът и създадената от него среда могат да живеят в пълна хармония с природата. Според теорията екологичната архитектура трябва да съблюдава прилагането на пет основни принципа:  енергийна ефективност - сградата да намали до минимум зависимостта си от електроенергията за задоволяване на своите основни нужди;  качество на въздуха - в интериора на всяка сграда трябва да има постоянно опресняване на въздуха. Доказано е, че застоялият въздух влияе негативно върху здравословното състояние на обитателите;  използване на нетоксични, възобновяеми и природни строителни материали, за които е дадено общото определение зелени;  изграждане на вътрешни сградни инсталации и съоръжения, които да осигуряват намаляване консумацията на енергия, икономично използване на питейната и оборотно използване на отпадната вода, намаляване и рециклиране на строителните и битовите отпадъци, отопление, охлаждане и опресняване на въздуха в помещенията и т.н.;  прилагане на добри практики при проектиране, които са съобразени с гореизброените и с други принципи на зелената архитектура - удобство при ползване на сградите от деца, възрастни и хора в неравностойно положение, добро функционално разпределение, лесен и евтин ремонт и поддръжка, ниска консумация на енергия. Към тези пет основни принципа на екологичната архитектура е логично да се добави и шести принцип - създаването на озеленена среда с екологична ефективност около сградите и максимално използване на различни форми на фитодизайна като задължителен елемент в архитектурата на сградите - по фасади, покрив и интериор. Още през 60-те и началото на 70-те години на миналия век едни от основателите на философията за екологичната архитектура - американският архитектурен критик и философ Mumford, американският ландшафтен архитект McHarg и британският учен Lovelock, формулирайки екологичните принципи за бъдещото развитие на зеления дизайн, поставят в основите на тези процеси растителността. Според тях начинът, по който растителните организми функционират, като използват и преобразуват слънчевата енергия във всичко необходимо за съществуването им, включително и елиминирането на отпадъците, е ключът за решаването на енергийната криза. Това е пример, който ще трябва да се използва и прилага в бъдещия урбанизъм и архитектура (бионика, метаболизъм). Ненапразно избраният цвят за екологичност е зеленият на растителността. В своята книга „Design with Nature" (1969 г.) McHarg подчертава, че в бъдеще животът неизбежно ще се концентрира в големите градове, но в тях трябва да има и достатъчно присъствие на природни елементи - озеленени площи и растителност, които да осигуряват здравословна среда за обитаване. Озеленените територии в градската среда, когато са с достатъчна площ и плътност на покритие с дървесна и храстова растителност, биха съдействали за решаването на една от основните цели на зелената архитектура - принципа за икономията на енергия при експлоатацията на сградите. В зависимост от подбора и мястото на разполагане на дървесната широколистна, иглолистна и на храстовата растителност този ефект на въздействие може да функционира както през студените месеци, така и през летния сезон. Особено полезно е широкото прилагане на фасадното и покривното озеленяване, които имат доказан топлоизолационен и микроклиматичен ефект. Друго съществено значение на озеленената среда в градските територии е подпомагане на рационалното и нискоенергийното изпълнение на принципа за качеството на въздуха в интериора на сградите. Известна е санитарно-хигиенната роля на озеленените площи и растителността в тях за подобряване качествата на атмосферния въздух - намаляване концентрацията на прах и вредни вещества, поглъщане на въглеродния двуокис, отделяне на кислород, регулиране влажността на въздуха, отделяне на фитонциди с антибактериално действие. Разполагането на сградите сред добре озеленена градска среда ще подпомогне функционирането им и ще намали разхода на енергия за работата на системите за вентилиране и опресняване на въздуха. И в тази насока фасадното и покривното озеленяване също могат да имат съществен санитарно-хигиенен ефект. Цел на екологичната архитектура е да се намалят до минимум отпадъчните продукти от експлоатацията на сградата - оборотно използване на отпадната, така наречена сива вода, оползотворяване на водата от валежите и рециклиране на биологичните отпадъци от тоалетни и кухни. В случая отново озеленените площи в градската среда могат да предоставят възможности за рационалното и екологичното ползване и изпълнение на принципа за изграждане и функциониране на зелени вътрешносградни инсталации и съоръжения. Отпадъчните води от сградите след рециклиране и акумулираните валежни води могат да се използват за напояване на озеленените площи, с което ще се поддържа доброто физиологично състояние на растителността в тях. Разработените системи и съоръжения за преработка на сградните и биологичните отпадъци чрез компостиране и други технологии в органичен тор ще дадат възможност да се подобрява хранителната среда на почвата в озеленените площи. Един от основните подходи в екологичното градоустройство и архитектурата е биоклиматичният подход. Биоклиматичната архитектура, която е една от формите на устойчивата архитектура, се съобразява с обективните климатични и микроклиматични, релефни, хидроложки, растителни и други природни дадености на терена, където ще се изгражда обектът. Целта е тези фактори да се използват умело при архитектурното проектиране с цел да се осигури необходимият микроклимат в сградата чрез естествени, пасивни форми на отопление, вентилация, охлаждане и осветление. Биоклиматичният подход е основен подход и в ландшафтната архитектура, доколкото основният строителен материал - растителността и нейната жизнена дейност е пряко обвързана с екологичните фактори на околната и на градската среда. При проектиране обектите на ландшафтната архитектура, начинът на разполагане, композиране и функционално зониране на озеленените площи задължително се съобразяват с биоклиматичните фактори и фитогеографските особености на района, в който се намират селището или обектът. При това начинът на оформяне на озеленените площи винаги взема предвид и антропогенните фактори на средата - улична мрежа, тип и плътност на застрояване, етажи на сградите, засенчване от тях. Целта е формирането на озеленени площи със средствата на ландшафтната архитектура, които да намалят до минимум негативното екологично въздействие на градоустройствените фактори върху условията за живеене. Философията на биоклиматичната архитектура, за разлика от някои други направления на устойчивата архитектура, е да се отказва от изкуствена херметизация на сградите, която изисква несъобразяване с околната среда и използване на мощни съоръжения за създаване и поддържане на оптимален комфорт на обитаване. Биоклиматичната архитектура признава и използва инструментите и целите на ландшафтната архитектура за вписване на сградите в околната озеленена среда за максимално използване на климатичните условия и естествените природни ресурси в съответния климатичен район. От многобройните съвременни тенденции в устойчивата архитектура най-близо до философията и задачите, които решава ландшафтната архитектура, са еконасочената и екоестетичната архитектура. И двете направления признават решаващото значение на природата за създаване на хармонична среда за сградите и пледират за вкарване на част от нея в жилището със средствата на фитодизайна. Един от показателите, който определя доколко проектираната сграда отговаря на стандартите за устойчива архитектура, е постигането на комфорт на обитаване В това отношение растителността, организирана в озеленени площи, съдейства за качеството на визуалния комфорт. Устойчивата ландшафтна архитектура може да влияе положително както върху функционалния, светлинен и визуален комфорт, така и върху емоционалния и естетическия комфорт в екстериора и интериора на сградите. В заключение ще подчертаем, че въпреки възприетото определение „зелена“ в устойчивата екологична архитектура на ХХI век все още не се използват подобаващо широко възможностите на ландшафтната архитектура и фитодизайна както в градоустройството, така и в архитектурата на сградите и околната им среда. Би трябвало и у нас да започне да се прилага световната практика, а именно в оценката дали една сграда отговаря на критериите за устойчива екологична архитектура да се включва и критерий за устойчивостта на околната й озеленена среда, формирана със средствата на ландшафтната архитектура.   Автор:  Пенчо Добрев, ВСУ „Любен Каравелов”