Жилищният сграден фонд - необходимост от обновяване на съвременно техническо равнище

Повечето от етажните многофамилни сгради в България са построени в първата половина на XX век по монолитната скелетно-гредова система с тухлени фасадни и вътрешни стени. Основни строителни системи през втората половина на века бяха едропанелната, едроплощният кофраж, пълзящият кофраж и пакетно-повдиганите плочи. През отделните периоди на строителство са се променяли нормативните изисквания за земетръс в отделните райони по отношение на топло- и хидроизолацията, за ВиК и електроинсталациите, за сервизните помещения. Променяни са изискванията към строителните материали, дограмите и настилките. В процеса на експлоатация отделните системи на сградите стареят различно. Това се отнася за покривите, фасадите, инсталациите, дограмата и самата конструкция. Нерегламентираните преустройства през годините обаче създават реална опасност за тежки строителни аварии. Ясна е обективната необходимост за обновяване (саниране) на жилищните сгради, за да съответстват те на съвременните изисквания. За новото строителство има задължителни държавни нормативи за всички етапи на инвестиционния процес - на градоустройство, проектиране, строителство, както и има оторизирани институции, които контролират спазването им. За съществуващите многоетажни жилищни сгради има само задължения в ЗУТ, свързани с това, че собствениците отговарят за състоянието им. Тази отговорност е конкретно неадресирана, не е регламентирано коя държавна институция я контролира, как се обследва състоянието на сградите и как те трябва да се санират, за да отговарят на съвременните нормативи и изисквания. МРРБ подготви инструкция за задължително изработване на паспорт за всяка многоетажна жилищна сграда. Впоследствие към нея бе прибавен и раздел за енергийна ефективност. Инструкцията сработи, но само за новопостроените сгради. За съществуващия жилищен фонд това не е направено, защото: √ Няма техническа документация, по която са построени сградите. Дори за едропанелните сгради, които са проектирани в институтите ИТИС, „Главпроект” и „Софпроект”, не са запазени конструктивните разчети и проекти. Панелите се произвеждаха в 30 домостроителни комбината в бившите окръжни градове и в столицата, които няколко пъти сменяха номенклатурата на сградите. √ Сложна и скъпа е оценката за състоянието на сградите в процеса на експлоатация. √ Последващото заплащане на строително-монтажните работи за санирането предвид финансовите възможности на възрастните вече собственици е много трудно. √ Липсва нагласа в администрацията за управление на този процес, който е много важен за превантивна дейност при евентуални земетръси. Решението на МРРБ да се използват средства от европейски програми за саниране на едропанелните жилищни сгради е в правилната посока. В построените 18 000 жилищни сгради със 720 000 апартамента живеят 25% от българите, а за София този процент е 40. В момента изпълняваната програма за обновление е за 200 сгради за 2 години. С тези темпове по 100 сгради годишно ще са ни необходими…180 години. Ще отбележа, че в програмите не се засяга въпросът за сеизмичната устойчивост, а това е особено важно, независимо че едропанелните сгради понесоха без никакви последствия земетресенията от 1977 и 2012 г. Пренебрегва се фактът, че фасадните стени на едроплощния кофраж (ЕК) и пакетно-повдиганите плочи (ППП) са като на едропанелните сгради (ЕПЖС) и те се нуждаят в същата степен от подобряване на енергийната ефективност. Същото се отнася и за сградите, построени по другите системи. В последно време се появиха критики към едропанелното строителство, главно по отношение на неговата дълговечност. Като дългогодишен специалист в тази област твърдя, че недостатъчно професионално и компетентно се оценява самата система. Тя е модерна европейска строителна система, създадена през втората половина на миналия век във фирмата „Ларсен-Нилсен” (Дания), развита във Франция - фирмата „Коание,” и масово прилагана в Германия, Швеция, Съветския съюз и страните от Източна Европа. Това е типово строителство за хора със средни доходи. Голямото й предимство е, че конструктивните елементи се произвеждат в заводи и след монтажа им на обектите се създава възможност за довършването им и през зимния сезон. Едропанелното строителство у нас изцяло е дело на български архитекти и инженери в условията на тежки сеизмични изисквания - 9-а степен на земетръс, и затова допустимата височина на сградите е девет етажа. Неоснователни са опасенията за сигурността и дълговечността на сградите заради металните дюбелни връзки между панелите. Те са защитени (поцинковани), заварките са с антикорозионно покритие и залети с цименто-пясъчен разтвор. От половинвековното едропанелно строителство у нас няма метална връзка между панели с намалено сечение от корозия. Най-сериозният проблем в едропанелното строителство е нерегламентираното преустройство на панелните апартаменти. За разлика от скелетно-гредовите системи, където тухлените стени са неносещи, в панелните сгради носещи са вътрешните стени - в тях няма греди и колони. Недопустимо е дори избиване на врата между две стаи, а още повече премахване на стени, с което се застрашава от срутване цяла секция дори при по-слаб земетръс. Проблемите с обновяването (санирането) на съществуващите многофамилни сгради са много и трудни за решаване. Изискват отговор на сложни технически въпроси, както и финансиране на дейностите от страна на собствениците на апартаментите. Решението според мен трябва да се търси в тяхното дефиниране, организиране, координиране и контролиране на държавно и общинско равнище. Логично е към МРРБ да се създаде национална програма и държавна агенция за обновяване (саниране) на съществуващите жилищни сгради.   Автор: Ст. н. с. инж. Богомил Николов,  председател на Националния  професионален клуб „Строител”