Анализирайки правната уредба на дейността със строителните отпадъци, е необходимо да разгледаме новия Закон за управление на отпадъците (ЗУО), предмет на предишния анализ, публикуван във вестника. В допълнение на правното регулиране МОСВ подготви проект на Наредба за управление на строителните отпадъци. Такова изискване беше заложено в чл. 43, ал. 4 от закона. Проект на такава наредба се подготвя от две години без наше участие и се пуска за съгласуване в много кратък срок. Наредбата очаква приемане през август. За строителния сектор е необходимо да се запознае подробно с основните положения на новия закон за отпадъците и след това с текстовете и правилата на наредбата, която доразвива закона. Изпълнявайки тези нормативни документи, строителите следва да планират и изпълняват своите обекти.   В новия закон се въвежда подготовката на план за управление на строителните отпадъци (ПУСО). Планът за третиране на отпадъците се включва в обхвата на инвестиционния проект, когато такъв се изисква по Закона за устройство на територията. За строителните обекти, за които не се изисква такъв одобрен проект, планът се изготвя и одобрява от компетентния орган и се прилага самостоятелно. Изискванията към съдържанието на плана ще бъдат по-подробно отразени в наредбата по приложението на закона. Тук е мястото да се отбележи доколко оправдани или излишно подробни ще бъдат изискванията към ПУСО и доколко възможно ще се отразяват в него отделните видове отпадъци по процентен дял, отмерен по тегло. Залагането на минимални количества на преработка на отделните отпадъци представлява примерно фиксирани нива, които едва ли могат да се спазват и отчитат при обработката на отпадъците. Много важен въпрос е да се погледне в бъдеще прагматично на процеса на съставяне и изпълнение на плана за управление на отпадъците. В закона се предвижда задължение за лицата, при чиято дейност се пораждат отпадъци, или притежателите на отпадъци да ги третират самостоятелно или да ги предоставят на лица, получили разрешение за това. По принцип строителите и сега планират третирането на отпадъците при изпълнение на обектите. Тяхното оперативно обработване представлява част от обвързания строителен процес. Въпросът е дали строителните отпадъци трябва да се сепарират самостоятелно и да се натрупват в периода на строежа. Ако се води отчет за отделното събиране и транспортиране до площадките за рециклиране, това ще представлява отделен ангажимент на строителната фирма, който ще се подлага на постоянен отчет. Това в още по-големи размери ще се отнася за разрушителните операции. Дейността по сепариране на отделните части при деконструирането ще представлява по-голяма част от работата на обекта. Кой ще покрива тези по-големи разходи за сепариране? В случай че рециклирането се извършва от строителя на обекта и отделните готови количества се предлагат на установения пазар, вероятно ще се намира икономическа изгода. Ако обаче по силата на правните документи строителят извършва това мобилно сепариране и след това възниква и задължение за транспортиране по части до площадките за сепариране, нововъзникналите разходи ще бъдат неоправдани за него. Именно поради това се търси друго прагматично решение с включване на заинтересована лицензирана фирма в процеса на мобилно сепариране. Точно този подход ще бъде общовъзприемчив за отделните членове в строителния процес и фирмите по третирането на отпадъците. В ПУСО ще се предвиждат взаимните задължения и сключените договори в цялостния процес на строителство и извеждането на отпадъците. Всичко това ще се регламентира в наредбата по изпълнение на чл. 43, ал. 4 от закона. Новата практика ще потърси и наложи рационалния подход. Как практически ще се извършва експертното проучване на съответствието на отпадъците или рециклираните материали с действащите стандарти? Дали чрез техническото досие на материалите ще се установява приложимостта на нормите на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИСОССП), за да бъдат използвани в предстоящите обекти? За съблюдаване на стандартите отговаря Държавната агенция за метрологичен и технически контрол. Ще се очаква по-широка практика за приложимостта на рециклираните строителни отпадъци и получените от тях материали. Преработените отпадъци в строителен ресурс ще намерят своето истинско приложение, когато се създаде и заработи пазарният механизъм на рециклирани материали. Едва тогава ще могат да се планират рециклирани количества в новите проекти и обекти. Как ще се изпълнява ПУСО в централната част на големи градове, където разделното събиране на отпадъците ще бъде затруднено поради липсата на площ? Рециклирането на сепарираните отпадъци, или мобилното рециклиране, също ще бъде трудно в тези части на града въпреки икономическата рентабилност. Заедно с това разделното събиране на отпадъците на обекти във вътрешността на страната и тяхното транспортиране до площадки за третиране поставят под съмнение тяхната икономическа изгода. По новите правила ПУСО се нуждае от предварително одобрение за обекти, за които се изисква инвестиционен проект от компетентния орган. За обекти, за които се изисква санкция от кмета на общината или от оправомощено лице, одобрението на плана се извършва с оглед оценяване на съответствието му с целите на закона и с неговите приоритети, които са заложени в чл. 6 на закона. Одобрението на плана се подчинява на административното производство. Неодобрението се обжалва съгласно Административно-процесуалния кодекс. Средствата за подготвянето и изпълнението на плана за управление на отпадъците ще бъдат за сметка на възложителя, но неговото реално изпълнение ще бъде от строителите. Поради това следва внимателно да се преценят възможните противоречия, които могат да възникнат между тях при трудната оценка на обема, съдържанието и провеждането на дейността по отпадъците. Изпълнението на ПУСО се контролира от органа, който осъществява строителен надзор. Окончателната констатация се извършва с крайния доклад по Закона за устройство на територията за изпълнение на обекта. Важно е да се знае, че както останалите дейности изискват компетентни лица, така също и отпадъците е необходимо да се транспортират и обработват от оправомощени компании съгласно ЗУО. В закона изрично е посочено, че дейността по отпадъците трябва да се оформи документално и счетоводно, включително при влагане в строежа на рециклирани материали. В случаите на отчет до кмета на общината възложителят или изпълнителят подробно посочва изпълнението на целите за преработване на отпадъците и повторното им използване в строителството. Очаква се неговото одобрение на дейността с отпадъците и изпълнението на обекта. Документите за одобрението и изпълнението на плана за управление на строителните отпадъци се представят на Регионалната инспекция за околната среда и водите (РИОСВ). С това се осигурява паралелен контрол на дейността за третирането на строителните отпадъци на съответния обект. Разпоредбите на чл. 12 от закона касаят частично и строителния бранш. Там е предвидено, че собствениците на пътища отговарят за почистването от отпадъци на пътя и принадлежащите към него съоръжения и осигуряване на съдове за тяхното събиране. Съгласно договорите за изпълнение на инфраструктурни обекти строителите следва да почистят напълно пространството около обекта от строителни отпадъци до пълна рекултивация. Те осигуряват неговото оползотворяване или депониране. Съществен и важен момент от закона е, че кметът на общината, на която се извършва строителството, организира управлението на битовите и строителните отпадъци. Кметът организира събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност на домакинствата, почистване на отпадъци от общинските пътища, предотвратява изхвърляне на отпадъци на незаконни сметища и отговаря за тяхното обезвреждане и рекултивация. Новият ЗУО в чл. 21 посочва действията, които предприема кметът за изграждане на депа или други съоръжения за рециклиране. За строителния сектор построяването на депа за строителни отпадъци е важно, защото ги улеснява в тяхната дейност. Съгласно закона депата се построяват върху имоти, публична или частна държавна собственост. Искането за учредяване на строително депо трябва да се подаде до министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано до министъра на околната среда и водите. След решение на Министерския съвет областният управител сключва договор за изграждане на депото. Това, което трябва да се знае в съответствие с чл. 22 от закона, е, че собствеността на депото е на общината, когато е собственик на терена и има учредено право на строеж. Депото може да бъде съсобственост между финансиращия частен партньор и общината, собственик на терена. Строителните фирми, които искат да организират преработка и оползотворяване на строителни отпадъци в съответните региони, следва да започнат преговори с общините за съвместни депа и организиране на центрове за депониране и рециклиране на строителните отпадъци. Срещу техни инвестиции за оборудване и отчисления за рекултивация след изчерпване на депото те няма да плащат такси за депониране и ще предлагат рециклиран строителен материал в региона. Такива решения следва да се вземат в кратък срок след подробна и професионална оценка на икономическата възвращаемост на инвестицията. Въвеждането на подробно регулиране на дейността със строителните отпадъци е огледало на европейските практики и няма да бъде пренебрегнато или подценено. Друга форма на участие на строителите в обработката на отпадъците, които те ще осигуряват от браншовите колеги, е договорката с общината за предоставяне на площ на концесия и организиране на депониране и рециклиране. В този случай само преработващите машини ще останат собствено оборудване. Организирането на депо във всички случаи ще премине през тежката процедура на одобрение от изпълнителните органи. Тези решения трябва да се вземат преди настаняването в бранша на фирми, които нямат нищо общо със строителството и рециклирането на строителни отпадъци. Освен това за дейност, свързана с третиране на строителни отпадъци, следва да се получи съответно разрешение от компетентния орган, който ще завери и специалните отчетни книги за движението на отпадъците. В новия закон е заложено задължение на министъра на околната среда и водите за разработване на национален план за управление на отпадъците. Това не касае строителния сектор, тъй като през 2011 г. беше разработен и приет от МОСВ Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на България за периода от 2011 до 2020 г. Новото в закона е задължението на министъра да внася на всеки три години отчет пред Министерския съвет за постигането на плана за рециклиране и оползотворяване на материали от строителни отпадъци. В случай на непостигане на тези цели в него се посочват и причините за неизпълнение с оглед преодоляването им за бъдещо изпълнение. Трябва да се посочи, че както до момента Камарата на строителите в България не участва в съставянето му, така също не е привлечена за анализ на изпълнението досега въпреки задължението на чл. 51, ал. 2 от закона. Отчитането на постигнатите резултати от третирането на строителните отпадъци ще се извърши само с участието на професионалните строителни кръгове. В отделен раздел III в ЗУО подробно са разработени източниците на финансиране на дейността с отпадъците. Това са разходите за изпълнение на закона като събиране, съхраняване, транспортиране, депониране и рекултивиране на депа и други обекти, свързани с отпадъците. Общият принцип е, че разходите са за сметка на причинителя или държателя на отпадъците. Когато причинителят на отпадъците е неизвестен, разходите за възстановяването на околната среда се поемат от държателя на отпадъчните материали. При строителството и съгласно чл. 10 от закона възложителят отговаря за изпълнението на целите за рециклиране на отпадъците. Разходите се разпределят между възложителя и изпълнителя в съответствие с подписания договор между тях. При ПЧП с общината разходите се поемат от публичната единица. Нови моменти са залегнали в чл. 60 и следващите от закона относно депата за отпадъци. Изисква се предварително финансиране на бъдещо закриване на площадката на депото. Отчисленията за строителни отпадъци ще се определят в бъдещата наредба по чл. 43, ал. 4 от закона. Акцентът при тях е постигане в максимална степен на рециклиране и оползотворяване. С отчисленията се цели да се осигурят и съхранят средства за следексплоатационни грижи и пълна екологична рекултивация на мястото на депото. Тези отчисления се определят на база тон оставен отпадък в депото. Средствата ще бъдат налице при вземане на решения за закриване на депото. Законът позволява и откриване на неотменяема банкова гаранция в полза на РИОСВ. Откриването на банкова гаранция от собственика на депото в обслужващата банка може да позволи по-ефективно използване на неговите средства за този неопределено дълъг период. Акумулираните средства могат да бъдат използвани от общините за разширяване и модернизиране на оборудването за преработка на строителните отпадъци. Суми от невнесени отчисления ще се установяват с акт за публично държавно вземане и ще се събират принудително от НАП по Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Тези законови разпоредби не се отнасят до проекти за отпадъци, включени в програмите на ЕС за отстраняване на екологични щети. Натрупването на отчисления е нов модел за акумулиране на средства за развитие на дейността с отпадъците. Те не само ще възстановяват екологичната среда около и на мястото на депата за отпадъчни материали, но и ще стимулират организацията на рециклиране от общините. Организирането на рециклиращи центрове от общините, но и от частния сектор ще бъде една бъдеща настоятелна дейност, основа за създаване на конкурентен пазар за рециклирани строителни материали. Колкото по-бързо се създадат тези центрове, толкова по-икономически изгодно ще бъде преработването на отпадъчни строителни материали. Трябва да бъде ясно обаче, че депониращите такси, покриващи отчисленията от депото, е необходимо да бъдат съобразени с действителните разходи и да не ощетяват строителните фирми в техния производствен процес. Съвсем накратко трябва да се отбележи, че режимът за издаване на разрешения за дейност с отпадъци е значително по-строг в сравнение с предишния закон. Трябва да се подават повече и по-подробно попълнени документи като приложение на заявлението за разрешение. В чл. 35, ал. 2, в която са описани изключенията за разрешения, не са разработени ясно случаите, допускащи дейност без разрешение. Подробно са развити и текстовете, които се отнасят и до молба за регистрацията на дейност с отпадъци, когато не се изисква горното разрешение. По-подробно трябва да се спрем на контрола по управлението на отпадъците, което има значение за строителния сектор. На първо ниво кметът на общината осъществява контрол на дейностите по образуване, разделно събиране, съхраняване, транспортиране и третиране на строителните отпадъци. Той наблюдава тяхното депониране в специалните площадки и събирането на черни и цветни метали. Това изрично е посочено, за да се предотврати паразитната практика на кражби, събиране и разпространение на металните отпадъци. Кметът също организира и наблюдава рекултивирането на съществуващите депа. На по-високо ниво директорът на РИОСВ наблюдава всички извършвани дейности с отпадъци, тяхното рециклиране и състоянието на рециклиращите центрове. Той има правомощията да контролира организацията на работата на кметовете и тяхната отчетност с отпадъците. Чрез свое упълномощено лице контролира дейността на депата за строителни отпадъци, събираните такси и откриваните гаранции за възстановяване. В ЗУО специално е отразена и функцията на министъра на околната среда и водите да извършва постоянен контрол над цялостната дейност с отпадъците, включително издаването на разрешения от РИОСВ и спазването на закона. Записано е, че всички контролни органи проверяват законосъобразността на извършваната дейност за черни и цветни метали и при констатирани нарушения съставят административни актове. Освен това законът осигурява на контролните органи пълен достъп до цялата документация на органите, които събират и третират отпадъци. Разписано е и тяхно задължение поне веднъж в годината да правят цялостен преглед и одит на дейността и документацията по отпадъците. В раздела за административни нарушения и наказания е предвидена система от подробни и сериозни наказания, като се започне от административни санкции за физическите лица, които изхвърлят отпадъци не на указаните места или предават тези отпадъци на лица без съответни разрешителни, и се стигне до неспазване на разделното събиране и грешно попълване на декларация за произход на отпадъците. По-нататък са обхванати фирмени нарушения на техническите изисквания при съхранението, тяхното смесване, непредприемане действия за обезвреждане и оползотворяване на отпадъците и незаконосъобразно водене на отчетност. Още по-големи са санкциите за собствениците и управляващите депото в неговата ежедневна отчетност и финансови нарушения за откриване на гаранциите за рекултивация. Размерът на имуществените санкции за административните нарушения варира от 300 до 100 000 лв. Административнонаказателните разпоредби са подробно разработени и описани в последния раздел на закона и дават завършен вид на правната регламентация. В Преходните и заключителните разпоредби на новия ЗУО са въведени много допълнения и промени в действащи закони с оглед усъвършенстване на общия режим на третиране на отпадъците. Като финално допълнение към анализа на Закона за управление на отпадъците може да се посочи и обстоятелството, че паралелно с него са внесени изменения в Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки и др. Това още веднъж потвърждава значението, което се отдава на ЗУО, за бъдещото регулиране на сектора за отпадъци.   Автор: Камен Горанов, експерт в КСБ