Камен Горанов, експерт в КСБ Продължение от миналия брой

Анализът на екокръговрата представлява цялостна оценка на влиянието върху природата на действията, свързани с добиването на строителни суровини, преработването им в определени продукти, тяхното използване, превръщането им в отпадъци и възможност за рециклиране или тяхното депониране. Цялостната оценка на този цикъл представлява екоанализът на строителните отпадъци (СО), значението на определени действия за тяхното ограничаване или стимулиране на тяхното рециклиране. Всичко това е заложено в новата Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Тя е приета в изпълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), Националния стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на България за периода 2011-2020 г. и др.

Отношението и дейността към строителните отпадъци се подчиняват на определен приоритетен ред. В чл. 6, ал. 1 на Закона за управление на отпадъците този ред намира приложение за всички видове отпадъци. Наредбата в чл. 10 възпроизвежда и доразвива приоритетите, които следва да се спазват при осъществяване на строителната дейност. Лицата, при чиято дейност се образуват СО, прилагат следния „йерархичен ред” според наредбата за третиране на отпадъците:

1. Предотвратяване.

2. Подготовка за повторна употреба.

3. Рециклиране на СО, които не могат да се използват повторно.

4. Оползотворяване в обратни насипи.

5. Оползотворяване за получаване на енергия от СО, които не могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени.

6. Обезвреждане на СО, които не могат да бъдат повторно употребени, оползотворени и/или рециклирани по начините, упоменати в т. 1-5.

В наредбата подробно и съдържателно са разработени приоритетите при третирането на отпадъците, като се започне от ограничаване създаването на строителни отпадъци и се премине през повторна употреба, рециклиране и енергийно използване. В приоритетите на закона не се включва използване на СО в обратни насипи. В Наредбата обаче те са включени като част от йерархичния ред като „оползотворяване в обратни насипи” или самостоятелна дейност с отпадъците. Това само показва колко широко е приложението сега и в бъдеще на строителните отпадъци пряко или след тяхното селектиране в обратни насипи. В т. 6 на & 1 на наредбата за управление на строителните отпадъци е дадено определение на израза „оползотворяване в обратен насип”, което означава „дейност по оползотворяване, при която инертни отпадъци се използват за възстановяване на терени и изкопни зони и/или за инженерни приложения при ландшафтно оформление в случаите, когато строителни отпадъци се използват като заместители на неотпадъчни материали”.

В наредбата в чл. 16, ал. 1 се казва, че за използване на СО в обратни насипи могат да се използват СО при спазване на изискването „лицето, което извършва материално оползотворяване чрез влагане на СО в обратни насипи, да притежава документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци с код R10”. Този заложен принципен текст в закона не беше коригиран въпреки забележките на Камарата на строителите. Очевидно в ПУСО ще бъде отбелязан редът за използване на СО в съответствие със закона, но не трябва да се изисква разрешение по чл. 35 от ЗУО от лицето, което е в структурата на фирмата за строеж или премахване на сгради и използване на СО за обратни насипи за новостроящата се сграда.

Камарата на строителите в България извършва регистриране на строителни фирми - изпълнители на обекти, и гарантира безопасност в строителната дейност на лицензираните фирми. Регистрацията се осъществява чрез категоризацията им. Ето защо обратни насипи следва да осъществяват само регистрирани компании, но без да е необходимо да притежават разрешение по чл. 35 от ЗУО за работа със СО, тъй като невинаги обратните насипи се състоят от отпадъци и се въвежда бюрократичен ред на тяхното установяване.

Регламентацията също така налага използването на инертни СО в обратни насипи, но след допълнителна обработка. Това може да стане само при рециклиране на СО на мястото на рушене или на определената площадка. Те предвиждат при съмнение да се извършва проверка чрез „задължителни изпитвания”.

Съгласно чл. 2, б. „д” на Директива 1999/31/ЕО от 26 април 1999 г. „инертни отпадъци” са „отпадъците, които не претърпяват никакви важни физични, химични или биологични преобразувания, не се разграждат, не горят и не участват в други физични или химични реакции, не са биоразграждащи се или с неблагоприятни въздействия върху други вещества, с които са в контакт, по начин, който води до увеличаване замърсяването на околната среда или увреждане на човешкото здраве. Налага се да се извърши известна преработка, която ще създаде допълнителни качества на продукта.

Неслучайно в чл. 6, ал. 3 на ЗУО е отразено, че при прилагане йерархията на приоритетите се вземат предвид общите „принципи за опазване на околната среда като предпазни мерки - устойчивост, техническа осъществимост и икономическа приложимост, опазване на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото”. Тогава може да се постигне икономическа заинтересованост на строителните фирми и фирмите за премахване на сгради от страна на собствениците на бившата сграда, които са мотивирани за обезпечаване на разделното събиране.

Рециклирането на СО ще създаде възможности за влагане във всякакви сгради и ще подпомогне създаването на развит пазар, който да диктува скоростта и начина на рушене и рециклиране.

В новата наредба е доразвит този въпрос, като в чл. 14 е записано, че „дейностите по събиране, транспортиране, подготовка преди оползотворяване и/или обезвреждане, материално оползотворяване, както и по обезвреждане на СО се извършват от лица, които притежават документ по чл. 35 от ЗУО.” Тук се проявява и разрешителният режим от РИОСВ, заради който може да се отлага разрешението за строеж и впоследствие издаването на Акт 16 за неговото завършване. В практиката изпълнителят, който е извършил изкопите за строежа, след това завършва обекта и извършва също обратния насип. Но чистата изкопна земя не е отпадък съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗУО и задължителните клаузи за нея по чл. 35 не се прилагат.

Обратните насипи са приоритетно направление при третирането на СО и част от цялостния строителен план и не следва само заради тях да се получава разрешение по чл. 35 от ЗУО. Обратните насипи се извършват с техниката на строителя по обекта и представляват основна операция при пътното строителство и финализираща операция при останалите обекти. Рециклиране на 70% от строителните отпадъци до 2020 г. в съответствие с Директива 2008/98/ЕО изисква внимателно проследяване на структурата на потока от СО и налагане на норми за отделните видове отпадъчни продукти. В чл. 32 от ЗУО е отразено изключването от отпадъците на „незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние”. Това означава, че при отчитане на оползотворяването на СО чистата земна маса трябва да се изключи. Определянето на точни проценти за реализация за отделните видове СО изисква прилагане на точни методи на тяхното изчисляване. Това е направено в чл. 12 от наредбата, където е записано, че процентите представляват отношение между материално оползотворените и общото количество на образуваните строителни отпадъци за съответния строеж.

Главният извод е, че общото количество образувани или създадени отпадъци ще трябва да бъде прогнозирано реално за съответния вид строеж. От тези количества ще се изчисляват процентите на оползотворени СО. Това предполага установяване на определени норми за видовете строежи при тяхното изграждане или рушене. Прогнозирането на количеството на съответния вид отпадък, което трябва да се постигне, не може да се установи и фиксира за различните видове строежи поради тяхното конструктивно различие и амортизиране.

Изразът в чл. 12, ал. 1 в наредбата „общото количество образувани СО (в тонове) за съответния строеж” няма реално практическо приложение. Измерване на теглото на СО може да се извършва след рушене, товарене, при приемането за депониране. На строежа може да се установи теглото само ако има третиране или разделно събиране, сортиране и рециклиране, а оттам и претегляне на кантар за пазарна реализация на отделните строителни сегменти. Това се отнася само при продажба на СО на обекта.

В чл. 11 наредбата развива подробно задължителните количества за селективно разделяне и материално оползотворяване, за видовете строителна дейност и за видовете отпадъци по кодово обозначение. При строителството на пътища е необходимо да се реализира 80% материално оползотворяване на генерираните отпадъци.

За останалото строителство или разрушаване на стари обекти задължителните проценти се разпределят по видовете материали, обозначени по кодове на отпадъците, съгласно Наредба №3 от 1.04.2004 г. на министъра на околната среда и водите и на министъра на здравеопазването. Съгласно § 16 от ЗУО целите следва да се постигнат поетапно до 2020 г. В закона е отделено специално внимание на сроковете за строителните отпадъци и е предвидено да се оползотворява или рециклира до 1.01.2016 г. най-малко 35% от общото тегло на СО.

Разработена е таблица за количествени цели за материално оползотворяване по видове строителни отпадъци. Така например за дървения материал като СО се предвижда за 2014 г. реализация от 60%, а за 2020 г. - 80%, за стъкло за 2014 г. 27%, а за 2020 г. - 80%. В същото време от началото на 2014 до 2020 г. за всички видове черни и цветни метали като СО е задължително тяхното оползотворяване от 90%.

Какво означава това? При рушене на бетонна сграда трябва да се извърши дребно натрошаване на бетона на място и да се извлече най-малко 90% от желязната конструкция. Ще се осъществят селективното събиране, отчитането на ПУСО и минималните законови изисквания за отделните отпадъци. Изпълнението на законните минимални количества ще се извърши при товаренето за преработвателния комбинат и претеглянето им при приемането.

Ако едри късове от тази железобетонна конструкция се транспортират до депо наред с останалите СО за разделно сортиране, всякакви по-нататъшни данни за оползотворяване на отпадъците желязо и бетон, размесени с останалите, ще бъдат неточни. Претеглянето им ще става единствено на входа на депото, но с размесени отпадъци от други обекти.

Прогнозиране на теглото на бъдещия отпадък при строителство и при рушене ще затруднява строителните фирми. Същото се отнася, когато подготвят и отчитат изпълнението на ПУСО. Те трябва да отделят екип, който да получи лиценз за третиране на СО по чл. 35 от ЗУО.

Фирмите за събиране и рециклиране на отпадъка, които имат лиценз за неговата преработка от РИОСВ, ще работят паралелно със строителните фирми, но при тях липсва компетентност за прогнозиране на СО. Подготовката и отчетът за изпълнението на ПУСО трябва да се извършват съвместно със строителните фирми. Това предполага да се изискват експертни заключения по строителната документация за ПУСО и да се използва оборудване при разделно събиране и отчитане. Всичко това увеличава разходите на строителния сектор.

Необходимо е отново да подчертаем нашето несъгласие с чл. 9 от ЗУО, където се забранява въвеждането в експлоатация на строежи без наличие на разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците. Чл. 35 разглежда подробно всички случаи на издаване на разрешение за третиране на отпадъци. За изпълнение на горното разпореждане се направи и изменение в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това, което засяга пряко строителната дейност, е промяната в чл. 178, ал. 3 на ЗУТ, където е записано, че строежите не се въвеждат в експлоатация, когато „не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват”. Ако планът за управление на строителните отпадъци се изпълнява от строителната фирма заедно със СМР, тя трябва допълнително да получи разрешение на част от инженерния й състав от РИОСВ за провеждане на финализиращите операции по обратен насип според инвестиционния план.

В Приложение №10 към наредбата са дадени цифри в таблица за поетапно изпълнение до 2020 г.

1. За строителство на сгради - 2% от общото количество вложени строителни продукти.

2. За строителство на пътища - 10% от общото количество вложени строителни продукти.

3. За рехабилитация и ремонт на пътища - 3% от общото количество вложени строителни продукти.

4. За строителство, основен ремонт и други строежи от техническата инфраструктура - 8% от общото количество вложени строителни продукти.

5. За оползотворяване на предварително третирани СО в обратни насипи - 10% от общото количество вложени строителни продукти.

Съществува разлика между записа в чл. 13 в наредбата и Приложение №10 към нея. В последната т. 5 в наредбата се посочва видът на строителната дейност като „оползотворяване на предварително третирани СО”, а в Приложение №10 се говори за „оползотворяване в обратни насипи”. Заложените данни в наредбата са 10%, а в приложението - 12%.

Задължение за поетапно изпълнение и създаване на СО в цифри влиза в действие от 2013 г. Поради това се налага бърза поправка в наредбата на допуснатата грешка. Трябва да се знае, че няма определение „рециклирани материали”, а строителни „материали от рециклирани отпадъци”.

Има разлика в понятията „рециклирани строителни материали”, използвано в наредбата, и „материали от рециклирани строителни отпадъци”. Основно в закона и наредбата се говори за процент на рециклиране и неговото повишаване и отчитане. В чл. 13 на наредбата се говори за процент на използвани строителни материали след влагане в тях на строителни отпадъци или съответно след тяхната преработка. Тук следва да се отбележи, че контролът на влагане на отпадъци или след тяхната преработка се извършва документално от кантарни бележки преди преработка или от сертификати за получени продукти след процент на влагане на СО.

Законодателите и експертите на МОСВ заложиха в чл. 13, ал. 3 задължение при обявяване на обществени поръчки за изпълнение на СМР да се фиксират необходими количества на строителни материали с вложени в тях СО съобразени с изискванията за съответните строежи. Определянето на точни проценти за реализация за отделните видове СО изисква прилагане на точни методи на тяхното изчисляване. Това е направено в чл. 12 от наредбата, където е записано, че процентите представляват отношение между материално оползотворените и общото количество на образуваните строителни отпадъци за съответния строеж. На практика претеглянето на съответните отпадъци ще бъде измерено при тяхното предаване за оползотворяване.

Главният извод е, че за отчитане на количеството третирани строителни отпадъци е необходимо общогенерираните отпадъчни продукти да бъдат прогнозирани реално за съответния вид строеж, по възможност претеглени. От тези количества ще се измерват и отчитат процентите за оползотворени СО. Това предполага установяване на определени норми за видовете строежи при тяхното изграждане или разрушаване. Количеството на съответния вид отпадък, който трябва да се постигне, е в съответствие със заложените проценти в чл. 11 на наредбата.

Следващият важен въпрос е отразен в ал. 6 на чл. 10 на закона. В него се казва, че възложителят на обществени поръчки включва в условията за избор на изпълнител „влагане на рециклирани строителни материали”.

Възложителите на обществени поръчки са задължени да предвидят в строежите материали от рециклирани строителни отпадъци. Изразът в наредбата „рециклирани строителни материали” следва да се замени с „рециклирани СО” или РСО. Възложителите са задължени да спазват горната схема, но проблемите идват оттам, че тези проценти трудно могат да се съблюдават поради:

1. Необходимо е да се постави горна или долна граница, като се отрази „най-малко” или „най-много”, защото фиксирането на определени проценти не звучи коректно.

2. Използването на доставен бетон, замазки или други материали със смески от рециклирани отпадъци от друг обект също трудно се поръчва, определя и доказва.

3. Поставяне на условие при оценка за качество на офертата на проекта, свързано с влагане на рециклирани СО, може да повлияе на нейната конкурентоспособност. В практиката това условие не е основно при общата оценка на оферирания проект и може да подпомогне известни корупционни схеми. Тази бележка не е случайна, защото при оценка на проекти по обществени поръчки в някои случаи се прилагат като първостепенни някои допълнителни условия. Това спомага за отстраняване на строители от първостепенни категории, които предлагат високо качество и по-ниска стойност на проекта.

Камарата на строителите в България е натоварена именно със задачата да следи за прилагане на конкурентоспособни условия и да спомага за отстраняване на такива некоректни крайни оценки по обществените поръчки. Тя осъществява надзор, следи и защитава интересите на представителите на строителния бранш, гарантира качественото изпълнение на СМР и спазване на всички законови и технически изисквания в процеса на строителство.

На последно място не би трябвало задължително определени проценти за влагане на рециклирани СО да стимулират третирането на отпадъците. Само и единствено финансовата заинтересованост може реално да стимулира и изгради използването на строителни суровини от рециклираните СО. Ако изброим само някои от мерките, използвани в европейските страни, може да посочим: поетапно увеличение на отчисленията за депониране, предимства при общинско сътрудничество, поддържане на по-ниска цена (до 30%) на рециклирани строителни материали спрямо природните материали, увеличение на концесионната такса върху природните строителни материали (кариерни материали), облекчения по ДДС за рециклираните строителни материали или други данъчни преференции при тяхното използване, както и по-добри условия за кредитиране от банки на строителни проекти, в които се използват рециклирани материали.

Както вече установихме в Закона за управление на отпадъците и приетата в изпълнение на чл. 43, ал. 4 от него наредба основно се предвижда оползотворяване на строителните отпадъци в обратни насипи. Извън това е записано според таблицата на Приложение №12 използване на отпадъците за рециклиране, изгаряне и депониране. Самата таблица е схематична и не показва движението на отпадъка в съответната площадка по дати. По-правилно е таблицата да бъде подробна и описателна и да проследява измененията на отпадъка от неговото постъпване в депото.

Съгласно ал. 12 на въвеждащите клаузи на Директива 89/106/ЕС държавите членки в изискванията към строежите по отношение на съществените характеристики на строителни продукти следва да използват методи, които са в съответствие с хармонизирани технически спецификации на ЕС.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от наредбата самото рециклиране на отпадъка се извършва по изискванията на чл. 17 от Регламент ЕС/305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на строителни продукти. С цел използване на строителните продукти на вътрешния пазар в страните - членки на ЕС, действаше Директива 89/106/ЕС. Всички строителни продукти, включени в нея, трябваше да отговарят на съответните основни изисквания за безопасност, дефинирани в анекс към нея, като: механична устойчивост и стабилност; пожаробезопасност; хигиена, защита здравето на хората и околната среда; безопасност при употреба; шумозащита; енергоикономичност.

На 24.04.2011 г. действащата директива е изменена от Регламент ЕС/305/2011. Известни корекции са направени и от Директива 2008/98/ЕС.

Сега действат Закон за техническите изисквания към продуктите и наредби за неговото приложение като „Наредба за маркировка за съответствие”. Когато нанасят маркировката „СE” върху строителния продукт, производителите показват съответствие на този продукт с декларираните за него експлоатационни показатели. Нотифициращият орган издава сертификат за съответствие. Спазва се процедурата на европейския документ за оценяване.

Формите и методите за оценка на качеството на строителния продукт за съответствие следва да се прилагат и за рециклираните строителни продукти. Най-напред в наредбата следваше да се подчертае формата на спазване на строителните стандарти сега, да се обявят оценяващите органи и след това да се посочи съобразяването им с европейските стандарти, които са изложени в директивата. Едва след такава преработка и проверка на съответствие рециклираният отпадък може да намери приложение за повторна употреба. „СЕ” маркировката е условие за свободно движение на стоките в ЕС. Това означава, че продуктът съответства и е хармонизиран с Европейския стандарт (HEN) или с Европейското техническо одобрение (ЕТА).

Съгласно Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИСОССП) министърът на регионалното развитие и благоустройството издава разрешение за съответствие и одобрение на строителния продукт.

Регламент ЕС/305/2011 отмени действащата Директива 89/106/ЕС с цел да се подобри функционалността, ефективността и прозрачността на новите стандарти. Постоянният Комитет по строителството и Европейският Комитет по стандартизация (CEN) са признати за компетентните организации за прилагането на хармонизираните стандарти.

Налага се усвояване на добрата европейска практика и разработване на ръководство за влагане на рециклирани строителни материали за строителни цели. Усвояването на по-широките възможни приложения на рециклираните материали и техните строителни технически спецификации следва да се извършва в съответствие с хармонизираните условия на Регламент ЕС/305/2011 на ЕС. Преди две години беше приет Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на България до 2020 г. Въз основа на анализа на видовете, количествата и прогнозата за нарастване на генерираните отпадъци от строителство и разрушаване и потенциала им за рециклиране се разглеждат като целеви групи за рециклиране следните отпадъци:

 Бетон и стоманобетон.

 Асфалтобетон.

 Строителна керамика.

 Натрошени скални материали.

 Смесени минерални отпадъци.

Те представляват 80-85% от общото количество генерирани отпадъци от строителство и разрушаване.

Както вече подчертахме, тази дейност може да се извършва от мобилни деконструктивни компании при самостоятелно обособени строителни обекти. Заложено е в Националния стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на Република България за периода до 2020 г. поддържане на регистър за обекти, които търсят рециклирани строителни материали, и регистър за налични рециклирани материали. Изграждане на такъв регистър предполага отлична комуникация на такова звено със строителните и рециклиращите фирми. Това изисква привличане на браншовите организации и използване на техните връзки с различните държавни и местни органи на управление. Камарата на строителите в България има свои областни представителства и контакти със строителните фирми в цялата страна, които са нейни членове. За развитие на този процес е необходимо да се създаде интензивна връзка с централните органи. Съвместната работа на кметствата и техните новооткрити строителни депа с браншовата организация ще активизира схемата на работа и ефективността на процеса на рециклиране и пряко приложение на строителните отпадъци.

Държавите - членки на ЕС, въведоха разпоредби, включващи изисквания не само по отношение безопасността на сградите, но и тяхното разрушаване и рециклиране на строителните отпадъци и влагането им в новото строителство. Тези нови разпоредби се отнасят също до здравето, дълготрайността, икономията на енергия, опазването на околната среда, икономическата страна и други важни аспекти от обществен интерес. Законовите, подзаконовите или административните разпоредби или съдебната практика, установени на равнището на ЕС или на равнището на държавите членки по отношение на строежите, се отразяват на изискванията за строителните отпадъци и влагането им в нови продукти.

Новото европейско и национално правно регулиране на процеса на рециклиране на СО ще развие и стимулира създаването на нови икономически ефективни строителни продукти.