ВСУ „Черноризец Храбър” работи по превенция на свлачищата във Варна

Проф. д-р Веселин Пейчев,

доц. д-р Генчо Паничаров,

доц. д-р Анета Георгиева

ВСУ „Черноризец Храбър”

Архитектурният факултет на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ бе организатор на 6-ата международна научна конференция „Архитектура, строителство - съвременност“, която се проведе в периода 30 май - 1 юни 2013 г. Научният форум е традиционен за Архитектурния факултет. Основната му цел е обмяна на опит и знания в областта на перспективните направления в сферата на архитектурата и строителното инженерство. В конференцията взеха участие студенти, докторанти и учени от България, Италия, Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, Испания, Германия, Словакия, Чехия, Турция, Румъния, Тайланд. Акцент в нея бяха докладите, обхващащи изследвания на свлачищните процеси в крайбрежната зона на Варна.

 

Свлачища в района на Варна - кк „Златни пясъци“ - Кранево. История и развитие.

 

Един от най-важните проблеми на крайбрежната зона на Варна, както подчерта еврокомисар Кристалина Георгиева на последната среща с ръководството на общината, е този със свлачищата. Основни причини за активизирането на свлачищните процеси са увеличеният гео­ложки товар поради несъобразеното със сложните инженерно-геоложки условия застрояване, рязкото повишаване на нивото на подпочвените води - вследствие инфилтрацията на битови води при липса на канализация, течовете от водопроводи, количеството валежи. Неблагоприятни фактори са и генералният наклон на земните пластове към Черноморската падина, земетресенията, тектонските нарушения, наличието на древни свлачища, бреговата абразия.

 

Свлачищни участъци

 

Целият черноморски склон на север от Варна и северният склон на Варненската долина, до ръба на Франгенското плато, е засегнат от свлачищни процеси. В сравнение с тях на юг от морската столица (от местността Карантината до Паша дере) също има свлачищни процеси, но в по-ограничени мащаби. В таксономично отношение, по териториален и геоморфоложки признак варненските свлачища се групират в 5 нива. По териториален признак са обособени в два района. Вътре в тях по морфоложки белег се разграничават осем зони. На следващо ниво - по белег съвременна активност, се разграничават и териториално обособяват активирани свлачищни участъци, подучастъци и (или) свлачищни тела в тях.

В бреговата зона между Варна и Кранево свлачищата, които периодично се активизират и застрашават сигурността на курортните комплекси, сградите, инфраструктурата, пътя Варна - Златни пясъци - Кранево, могат да се разделят условно на пет комплекса (циркуса):

 

I. Свлачищен комплекс „Дългия яр“

 

По-голяма част от него е в района на община Аксаково. В южния край дължината му, по посока движението на земните маси, достига до 1000-1200 м. Крайбрежната част от територията на община Аксаково е част от древен свлачищен масив, започващ на юг от Кранево до кк „Златни пясъци“.

Характерни за този участък от морския бряг са негативните понижения на релефа, блоковите издигания, локалните заблатявания и плитките подземни води. На фона на древния относително стабилизиран свлачищен масив са проявени отделни локални активни свлачищни участъци - спирките „Кипарис“, „Обзор“, „Фар Екрене“, „Панорама“ и „Рибарско селище“.

На 8 октомври 2012 г. в 3.30 часа огромно свлачище се активизира в района на сп. „Фар Екрене“. Ивицата, обхваната от него, е близо 2 км, като най-засегнато е рибарското селище на брега на морето. Пътят, слизащ към морето, е напълно разрушен, има затрупани рибарски фургони, които се намират на плажа. Свлекли са се няколко десетки хиляди кубика земни маси. Свлачището разрушава напълно 100-годишния фар. Буната се издига с 15 м.

Застрашен е от пропадане пътят кк „Златни пясъци“ - Кранево. На 15 октомври 2012 г. специална комисия от инженеригеолози установява причините за активиране на свлачището. Процесът започва още от февруари 2012 г., когато са поставени табели за опасност от свличане на земни маси и са спрени водата и токът към съседните вили. Причините: незаконно насипване на строителни земни маси при изкопни работи в Кранево, рязко повишаване на нивото на подпочвените води - вследствие голямото количество валежи през есента на 2012 г.

Укрепителната схема за стабилизация на района на обекта включва:



силови укрепителни съоръжения: три пилотни конструкции, три пилотно-анкерни конструкции и три анкерни конструкции с обща дължина 592 м. Изпълнение на 229 броя пилоти ф600 (обща дължина 2811 м) и 114 броя пилоти ф800 (обща дължина 2186 м), както и 240 броя анкери 60 т и 80 т;



отводнителни мероприятия: дренажи пред силовите укрепителни съоръжения, открити водоотвеждащи канавки, закрити водоотвеждащи канали, хоризонтални сондажни дренажи 3 броя по 100, 80 и 90 м и 4 броя по 50, 70 и 80 м (общата дължина на хоризонталните строителни дренажи е 1500 м);



вертикална планировка: включва откосиране и терасиране на терена между силовите конструкции в общ обем 16 524 м.

 

II. Свлачищен комплекс „Златни пясъци“

 

Участъкът в свлачищен комплекс „Златни пясъци“ представлява древно условно стабилизирано свлачище, обхващащо крайбрежния склон до кота  250. В долната му част е изграден кк „Златни пясъци“. Обхваща територия с площ 5500 дка.

През март 1996 г. се активизират свлачищни процеси на крайбрежния склон над яхтеното пристанище на кк „Златни пясъци“. Активизирането на това свлачище става на фона на древните относително стабилизирани свлачища. Целият склон от морето до платото има типично свлачищна морфология. Древната хлъзгателна повърхнина е дълбока и излиза на кота 0.

 

III. Свлачищен комплекс „Аладжа манастир“

 

Свлачищният комплекс „Аладжа манастир“ е предната част на древна свлачищна ивица от Варна до Кранево. Тази ивица в геоморфоложко отношение е формирана от няколко свлачищни циркуса със стъпаловиден характер на терена. Свлачищният участък е част от т.нар. свлачищен циркус „Скален манастир“ (Аладжа манастир) с дължина 2500 м, ширина 1500 м и височина на древния свлачищен от­стъп 40-50 м.

Свлачищният комплекс е древно условно стабилизирано свлачище, чийто горен ръб достига до кота   280. Обхваща територия с площ 8750 дка. В челната му част е изграден кк „Чайка”. През последните години в очертанията му са активизирани локални свлачища с големи поражения за цялата инженерна инфраструктура.

В инженерно-геоложко отношение този свлачищен циркус не е изучен. Циркусът може да се класифицира като относително стабилизиран, което означава, че при определени условия може да бъде изведен от равновесие.

Свлачищният участък от „Спортпалас“ до ресторант „Трифон Зарезан“ засяга територия с площ около 20 дка. Районът обхваща крайбрежната ивица между ресторант „Трифон Зарезан“ и спирка „Спортпалас“ с дължина около 300 м и ширина около 60 м.

Свлачището се активизира през 2005 г. поради презастрояване, изключително големия наклон към морето и рязкото повишаване на нивото на подпочвените води - вследствие инфилтрацията на битови води поради липса на канализация. То е най-опасното в България. Съгласно проведените през юни 2012 г. инженерно-геоложки проучвания свлачището се придвижва със скорост до 10 мм за денонощие. Различните участъци се движат с различна скорост, като понякога се наблюдава леко затихване.

В момента свлачището в района „Кабакум” обхваща около 4-5 дка, има дължина около 50 м и ширина около 100-120 м. От 7 февруари 2013 г. е въведена временна организация на движението в района и се спира преминаването на автомобили до почивна станция „Хидромелиорации“. Околопътната канавка е пропаднала напълно и асфалтовата настилка се държи само на носещите пилони (снимка 7).

Към 10 юни 2013 г. пътят от „Дървения мост“ към плаж „Кабакум“ активно се укрепва - подменят се стари носещи пилони с нови, подпътното платно и канавката се изграждат отново (снимка 8).

 

IV. Свлачищен комплекс „Виница“

 

По източния склон на Франгенското плато от Варна до Кранево е оформен най-обширният свлачищен масив по Черноморското крайбрежие – Винишки свлачищен циркус. Древно условно стабилизирано свлачище, чийто горен ръб достига до кота 280-300. Обхваща територия с площ 11 100 дка. Територията на кк „Слънчев ден“ и пътят Варна - кк „Златни пясъци“ се намират в най-ниското стъпало на древни условно стабилизирани свлачища. На техния фон под въздействието на различни фактори са възникнали локални активни свлачища.

Свлачищният участък „Траката“ обхваща крайбрежния склон от път 1-9 почти до морето и засяга пътните платна при спирката в участък с дължина около 200 м. На 9 март 2009 г. в резултат на активизиране на свлачището се срутва таванът на подлеза на сп. „Траката“, след което е забранено движението на тежкотоварни автомобили по пътя Варна - Златни пясъци. Провеждат се незабавни строително-ремонтни възстановителни дейности по укрепването му.

 

V. Свлачищен комплекс „Варна“

 

представлява древен масив с площ 600 дка, обхващащ крайбрежния склон от дере „Горчивата чешма” до пътя за с. Каменар. Той е условно стабилизиран, което означава, че при наличие­то на негативни фактори е възможно неговото активизиране. От проведените изследвания и обобщените фондови материали до този момент могат да се направят следните изводи:

В участъка на бреговата зона от Варна до Кранево периодично се активизират 26 свлачища.

Основните причини за свлачищните процеси са:



Генералният наклон на земните пластове към Черноморската падина;

Тектонските нарушения;

Земетресенията;

Увеличеният геоложки товар вследствие прекомерно застрояване и незаконно насипване на строителни земни маси;

Инфилтрацията на битови, валежни и води от скъсани водопроводи;

Наличието на древни свлачища;

Бреговата абразия.

Засилената антропогенна дейност в участъка налага провеждането на постоянен мониторинг върху компонентите на природната среда и особено отношение на пространствените деформации на свлачищата.

Използването на кон­трафорсни и други строителни съоръжения в сложната в инженерно-геоложко отношение крайбрежна зона значително оскъпява укрепващите дейности.

Необходимо е използване на иновативни методи за изследване поведението на свлачищните процеси и за укрепване на земните маси (склонове).

За тяхното приложение следва да се обединят опи­тът и идеите на български и чуждестранни учени с международен авторитет чрез създаването на университетски изследователски център за превенция на свлачищата, ерозията, брегоукрепването и сеизмичните въздействия, какъвто предстои да бъде учреден към Архитектурния факултет на ВСУ „Черноризец Храбър”. Като партньори ще бъдат поканени специалисти от Холандия, Русия, Швейцария, Украйна, Турция, Грузия и други страни, с които университетът поддържа дългогодишни взаимоотношения. Дейността на университетския център ще допринесе за реализиране на целите за устойчиво развитие на района, отговарящи на съвременните тенденции в строителството и архитектурата.