Д-р инж. Стефка Кантурска, ВСУ  „Ч. Храбър” Прилагането на устойчив подход в строителството гарантира разрешаване на проблемите, свързани с т. нар. „магически” триъгълник, определен от точките  „екологично равновесие”, „икономическа сигурност” и „социална справедливост”  (фиг. 1). Това означава, чe построяването и експлоатацията на всяка една сграда трябва да причинява минимални щети на околната среда, да е икономически целесъобразна и да осигурява удобство и комфорт за хората, които живеят или работят в нея.

Устойчивата архитектура предполага съзнателнo сериозно oтношение към източниците на енергията; екологичното й използване и съхранение в дизайна на архитектурната среда. Устойчивото развитие на градската среда е средство за справяне с проблемите - постигане на екологична ефективност, икономическа конкурентоспособност и гарантиране на добро качеството на живот. Стремежът е да се сведе до минимум отрицателното въздействие чрез ефективна и целесъобразна употреба на материали, енергия и пространство за развитие.  Повече от  80% от населението на Европа  живеят в урбанизирани територии и консумират огромни  количества ресурси. Около 75% от общото потребление на енергия се дължат именно на тях. В процеса на извършване на различни строителни работи се отделят отпадъци, които представляват около 25% от всички в Европа. Чрез оценка на жизнения цикъл  на всяка сграда могат да се анализират екологични, икономически и социални последствия, които могат да настъпят вследствие дългогодишна експлоатация, а така също да се предскажат евентуални повреди, да се предвидят действия по поддръжката, ремонтните дейности, санирането  и дори модернизацията на постройката.

Понятието „устойчиво строителство” (Sustainable Building) много често се свързва с понятието „зелено строителство” (Green Building). При втория тип се формулират строги изисквания, които се свързват преди всичко с грижата за опазване на околната среда. Въпреки че са взаимно обусловени, двете понятия не трябва да се отъждествяват. Най-добрите примери на устойчиви сгради са построените преди техническата революция. Съвременните „зелени” се опитват да се назоват „устойчиви”, но по отношение на качеството на материалите и технологията все още не са толкова прецизни и  убедителни.

За да се оценят екологичните и енергийни показатели на строежите, се налага да се приложи методът на сертифицирането на всяка сграда - т.е. оценяване на характеристиките й по някои основни показатели. Сертифицирането е съществена процедура за насърчаване на устойчивото изграждане. Чрез него се оценяват  усилията и мерките, предприети от строителите и инвеститорите за създаването на устойчива среда.

Още преди 20 години – последното десетилетие на ХХ век,  настъпи сериозна необходимост от  коренни промени в класическите методи на индустрията по света и се постави началото за прилагане на принципите на устойчиво строителство. Тази необходимост се наложи от всеобщата мисия за спасяване на планетата от екокатастрофа и запазване на енергийните ресурси. Още през 1999 г. в Калифорния (САЩ) бе учреден Световен съвет за „зелено строителство” с участието на организации от 8 държави: САЩ, Великобритания, Испания, Русия, Австралия, Япония, ОАЕ и Канада.  Създадени бяха различни системи за сертифициране на устойчивото строителство, някои от които станаха приложими в световен мащаб. Изготвяните сертификати са построени приблизително на една и съща основа - критериите за оценка са базови: енергийна ефективност, устойчиво планиране и управление на терена, материали и ресурси, ефективно управление на водните ресурси, безопасна и комфортна  вътрешна среда и др.

Независимата британска организация BRЕ (Building Research), която извършва наблюдение и контрол на строителните дейности, е създадена от през 1921 г. във връзка с въвеждането на нови методи в изграждането на сгради след Първата световна война. Представителите на BRЕ са участвали в подготовката и изготвянето на национални и международни стандарти и норми в строителството, включително и на Правилника за строителни дейности във Великобритания. Понастоящем компанията BRЕ Trust включва няколко независими инспекционни организации, включително и BRE Global.

BRE Global е класификационна организация, предлагаща научно обслужване на строителството, обучение на кадри за бранша  и сертифициране на строителни продукти и услуги като  защита от пожар, безопасност  и устойчивост на сградите. От 2006 г. нейните услуги са вече признати в световен мащаб, а всички документи за екологичното сертифициране, включително BREEAM (Building Research Establishment Environmental Assessment Method), са разработени  под марката BRE Global. Всъщност BREEAM е най-разпространената, най-дългогодишната система за eкостроителство, създадена във Великобритания през 1990 г. Тя  послужила като основа за направата на по-модерните по света. Чрез BREEAM за първи път се въвежда нов подход за екологично атестиране на сградите, т.е. започва да се оценява  въздействието на постройките върху околната среда или се въвежда т. нар. метод за устойчиво строителство.

  Приложението на различните   версии на BREEAM, разработени специално за Великобритания, позволяват да бъдат оценявани всички основни типове сгради - офиси, складове, търговски центрове, училища, болници, съдилища и жилищни. Съществува и специално разработената за Европа схема BREEAM Europe, прилагана от края на 2008 г., която включва BREEAM Europe Retail (за търговски центрове, разработена съвместно с International Consortium of Shopping Centers), BREEAM Europe Offices (за офис сгради, разработена с AIG Lincoln) и BREEAM Europe Industrial (за промишлени). Методологията на BREEAM включва изчисляване на рейтинга на устойчивото строителство чрез възлагане на кредити (оценки), които показват доколко са изпълнени критериите за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда на постройката и увеличаване на нейната екологична ефективност. Всеки критерий за даден екологичен проблем  се оценява с различни по стойност кредити.

Например намаляването на емисиите на CO₂ се определя  с различна стойност на кредита. (Сграда с нулева емисия на въглероден диоксид получава 15 кредита.) Възможно е да се въведат и т. нар. „тегловни коефициенти”, които отчитат отговорността на всяка от категориите при оценяване на състоянието на дадения екологичен проблем. Критериите са групирани в следните категории според Таблица 3 .

Всяка една от тези категории за екологичен проблем се претегля чрез т. нар. „тегловни коефициенти” според възприеманото значение и отговорност към околната среда. След като се съберат стойностите, се получава общият резултат и по съответния рейтинг BREEAM се присъжда даден тип сертификат. (Таблица 1.)

Препоръчва се оценката за сертифициране (освидетелстване) на сградите по BREEAM да се извършва на няколко етапа – на проектно ниво; при съгласуване с инвеститорите; при строителство на сградата и при пускане в експлоатация. Прилагат се софтуерни продукти за количествено пресмятане на кредитите на отделните категории. Процедурата на сертифициране може да продължи и след въвеждане на постройката в експлоатация с цел прогнозиране на целия жизнен цикъл на обекта. За последните 20 години системата BREEAM се превърна в успешен инструмент за оценка, измерване и обмен на знания за архитектурната среда. Има над 40 000 регистрирани проекта за сертификация по BREEAM, което се равнява на над 1 милион сгради. През последните пет години системата предлага ценни  услуги и  за международни клиенти. В  отделните страни се прилагат различни схеми за оценка на екологичните показатели на сградите и се получават различни степени на тяхната екоустойчивост, въпреки че критериите са почти едни и същи. Още през 2010 г. специалистите на BRE Global направиха първата стъпка за създаване на обща рамка за екологичната оценка на архитектурната среда. Тя ще се основава на общи стандарти и местни закони и ще бъде достатъчно разширена, за да позволи сравняването на методиките на останалите системи с оценките на BREEAM във всички етапи от жизнения цикъл на сградите и на инфраструктурата. Предлага се в съответствие с критериите на BREEAM да се създаде нов общ Кодекс (Правилник) за устойчиво застроената среда с международен обхват. (Фиг. 2.)

През октомври 2013 г. складът към пивоварната  в Стара Загора получи сертификат Excellent за модерно устойчиво строителство, освидетелствано от системата  BREEAM.  Обектът е снабден с компютърна система – BMS, която контролира и управлява осветлението, вентилацията, противопожарната и охранителна сигнализация на сградата при минимална енергийна консумация, като в същото време осигурява оптимални условия на работа. При изграждането са приложени редица иновативни решения: изолация на стените чрез термопанели с дебелина 15 см, изолация на пода, нетипична за конвенционални помещения от такъв тип, бързи врати с термоизолация и скорост на движение от 2 м/сек, още - топлинни завеси, които заедно с бързите врати предотвратяват охлаждането и затоплянето на обема на склада в различните сезони.

С помощта на специални капандури с автоматично отваряне на покрива системата BMS осигурява нощно охлаждане. За максимално използване на естествена дневна светлина зеленият склад е конструиран така, че вътрешните помещения без прозорци се осветяват чрез иновативната система Solar Tube, която „пренася“ дневната светлина до тези помещения. Източниците на изкуствена светлина в помещенията са базирани на LED технология. Компютърно базираната система (BMS) контролира и разхода на енергия в офисните помещения чрез: соларни панели за топла вода, разположени на покрива на сградата, и датчици на прозорците, които при отваряне спират климатизацията. Извършва се индивидуален контрол на температурата в помещенията в диапазон от +/- 3 градуса спрямо зададеното ниво от 22 ОС.

Освен всички тези иновации, в склада е интегрирана система за събиране и оползотворяване на дъждовна вода, която се използва в сервизните помещения. Около помещенията са засадени „зелени стени“ от растение вид „птиче грозде“ за улавяне на прах.

Сертификати на BREEAM имат вече Търговският център „СТРАНД” - Бургас; Търговски комплекс City Tower на пл. „Македония” в София.

През 1998 г. Американският съвет за устойчиво развитие - US Green Building Council (US-GBC), създава система за сертифициране LEED (Leadership in Energy and Environmental Design), която да осъществи лидерство по окачествяване на енергийния и екологичен дизайн в света. Понастоящем са сертифицирани над 14 000 сгради в 30 държави, като системата е водеща в САЩ и Канада и е предпочитана в Индия и Близкия изток. В Канада, Куба, Италия процедурите по издаване на сертификати LEED се съчетават с действията на националните съвети за устойчиво развитие. Като цяло обаче системата не се адаптира. Десет години по-късно се създаде Институтът за сертифициране на устойчивото развитие - Green Building Certification Institute (GBCI), с цел да администрира присъждането на LEED сертификатите. GBCI координира действията на глобална  мрежа от оторизирани представители за провеждане на експертизи при прилагането на международните стандарти. Проверява съответствието според LEED сгради с изискванията на ISO стандартите. Сертифицирането се прилага през целия жизнен цикъл на сградите – при проектиране, строителство и експлоатация.

Критериите за присъждане на сертификатите LEED се групират в пет основни направления на устойчиво развитие: проектиране, вътрешно устройство, управление и поддръжка, жилищно строителство и градоустройство. Тези критерии за освидетелстване на постройките се обединяват в следните групи показатели: екосъобразност на избраното месторазположение, водни запаси, енергия и атмосферна среда, материали и ресурси, качества на интериора, разположение и инфраструктурни връзки, образователно въздействие, иновативност на дизайна и регионално значение. Първите седем показателя сформират общ сбор от 100 точки, а последните два носят съответно допълнителни 4 и 6 точки над тези 100, формирайки максимална оценка от 110.

Сертифицираните с платинен статус сгради в световен мащаб са над 140. В България LEED сертифицирани са единствено сградата на Американското посолство в София (LEED Certified) и бизнес сградa A.02 в Sofia Airport Center (LEED - Silver).

По думите на създателите (2009 г.) и ползвателите  на системата  DGNB (Deutsche Gessellschaft fur Nachhaltiges Bauen) тя е една  модерна система с най-голямо отчитане на принципите на устойчивост на обектите. Отличителна нейна особеност е фактът, че тя е гъвкава, осигуряваща възможност да бъде адаптирана към различни видове сгради, но също така плавно да се регулира и видоизменя с отчитане на бъдещите технически и социални условия. На тази основа могат да бъдат сертифицирани проекти от различни държави и да се намерят общи критерии, като се създадат предпоставки за успешната интернационализация на DGNB.

Показателите за устойчивост са разпределени в 6 области, с 49 критерия. С помощта на софтуерна програма се постига  прецизно оптимизиране на показателите за оценяване на качеството на сградите. Определени са целеви стойности и тегловни коефициенти за всеки критерий. За достигане на определена целева спецификация се присъждат до 10 точки.

В зависимост от схемата, някои критерии се претеглят по различен начин. Общата оценка за цялостния проект се изчислява от пет секции за качество въз основа на тяхната тежест чрез т. нар. PERFORMANCE  INDEX или  индекс на ефективност.

Определя се базово ниво; т.е. минималната стойност на индекса на ефективността трябва да бъде постигната във всички секции за качество и едва тогава е уместно да се получи съответният сертификат.

Адаптирането на немската система DGNB за България се осъществява от Български съвет за устойчиво развитие (BGBC) по силата на международен договор с Немския съвет за устойчиво строителство (DGNB). Създадена е Българската система за сертифициране DGNB Bulgaria. Съгласно споразумението той има право да прилага, адаптира и доразвива систематиката за устойчивост, разработена съвместно с експерти на Германското министерство на транспорта, строителството и благоустройството. Родните специалисти считат, че екологичните изисквания за „зелено строителство” трябва да бъдат  равнопоставени с икономическите и социални предпоставки. Българският вариант ще надгражда системата и може да се определи като второ поколение на DGNB, което оценява цялостния жизнен цикъл на обекта. Предвижда се освен съществуващите 49 критерия за устойчивост да се добавят още 12 нови критерия.

След внимателна оценка на показателите на сградата  се присъждат следните степени на сертифициране - съответно:

DGNB Bronze – 50%; DGNB Silver – 65%; и DGNB Gold – 80% от максималния възможен брой точки.

В края на 2011 г. Sopharma Business Towers (фиг. 3) с инвеститор „Софарма имоти“ АДСИЦ получи „Златен сертификат за устойчиво строителство DGNB Bulgaria”.

Намерението на BGBC е да влияе върху развитието и внедряването на устойчиви технологии и практики, чрез популяризиране на постиженията в тази област сред архитекти, инвеститори и всички участници в регионалното развитие и благоустройството на местно и общодържавно ниво. Сертифицирането на обектите по различните системи в света има следните предимства: от една страна, служи като доказателство за високото качество на сградата пред собствениците и ползвателите, като повишава шансовете за продажба и наемане на пазара за недвижими имоти, а от друга страна, дава сигурност на инвеститора, че заложените цели в етапа на проектиране ще се реализират при изпълнението.

Получаването на сертификатите се базира на принципа за жизнения цикъл на постройката, който е задължителен за проекти на публично-частния сектор. Лицензирането е за имидж и признание за авторитета на строителните компании, израз на висока корпоративна отговорност и е доказателство за реалните характеристики на сградите, което повишава тяхната пазарна стойност. Затова с право се счита, че сертификатите за устойчиво строителство са обективна необходимост на бъдещето.