Мария Давчева, БАН
Съвременните търговските центрове, реализирани през последното десетилетие в България, предизвикаха тревожна чувствителност и противоречиви мнения по въпроса за своята значимост, целесъобразност и социокултурно значение. Едновременно продукти и отпечатък на новите потребности на днешното консуматорско общество, те се превърнаха във водещ архитектурен, социален и икономически казус на нашето съвремие.
Типичната забързаност днес във всички жизнени процеси определя както динамично развитие, така и подчертан недостиг на време, което диктува желанието на повечето потребители да търсят всички услуги под един покрив. Това невинаги е повод за проблем, но винаги има риск от несъвместимост и незрелост в решенията, особено когато липсват опит и традиции, какъвто е случаят с първите големи търговски структури в България (както в проектирането, така и в реализирането и развитието).
Дефиниране на понятието
По дефиниция, прилагана от ICSC2 (Internatinal Council of Shopping Centers), „търговски център в Европа е група от търговски помещения в една или повече сгради, които са планирани, развити и управлявани като един имот с един собственик, имат минимум 5000 кв. м брутна отдаваема площ (БОП) и собствен паркинг”. Той е не само важна част от структурата на града, но и социално средище, знакова сграда, културен отпечатък на конкретен исторически период, интеграл в сложното уравнение, в което участват не само преките създатели и потребители, но и гости, туристи и минувачи. Развитието на търговската сграда в България в периода 1990 – 2013 г. може да бъде разделено на етапите, показани на фиг. 1:
Децентрализацията на търговията и на повечето обслужващи функции доведе до намаляване и дисперсно разпръсване на съответните сгради и пространства, които ги поемат. Това може да бъде посочено като един от най-характерните процеси в България след икономическите и политическите промени след 1989 г.
Showroom сградите и пространства маркират следващ период в развитието на търговията и производството в България в периода 1995 – 2000 г. Частните производители и вносители на автомобили, керамика, мебели и др. създават търговско-презентативни пространства за своите продукти. Типичното за този вид здания е, че са малки по обем и площ (200 – 1000 кв. м), но с подчертано желание за интересна и луксозна визия. Това поставя в лабораторни условия архитектурата на търговските сгради и резултатите в повечето случаи са положителни.
Прилагането на чужди модели след 2000 г. стартира присъствието на международни търговски брандове и това измества акцента от архитектурни разработки към адаптиране на нов продукт. Промяната не би могла да даде градивни резултати по отношение на естетика и локална обвързаност, но това е важен период в развитието на зданията като обслужване, комуникационно-информационно решение и първи стъпки към нов стандарт в сферата на услугите.
Първите търговски центрове в България са реализирани през 2006 г. Следващите 5 години са наситени с много на брой проекти в цялата страна. Могат да бъдат отбелязани няколко повторяеми фактора, които са част от неуспеха във възходящото развитие на модела в този период. Повечето центрове (за краткост наричани молове) са позиционирани в централната градска част, което води до преуплътняване на предвидения парцел, висока себестойност на съоръжението, проблеми с комуникации и ползване и в повечето случаи трудно вписване в заобикалящата среда. Към този факт можем да прибавим липсата на опит и време, придружени от бум в реализирането на молове. Това неминуемо доведе до шаблонно използване на една и съща композиционна схема, а именно покрити атриумно-галерийни пространства и аналогични решения както в интериорите, така и в екстериорите (фиг. 2).
Новото поколение е вече факт. Като резултат на вътрешните и външните преструктурирания на политика, икономика, международни взаимоотношения, информация и комуникации, мода, култура, експерименти и не на последно място развитие на социалната среда всъщност архитектурният образ и материалният еквивалент на търговската дейност претърпяха пълна метаморфоза, а за някои търговски сгради може да бъде отбелязан генезис в рамките на българската действителност. Нови модели, които вече започнаха своето развитие, са retail park, open air, life style center, мегакомплексите с кули небостъргачи с РЗП над 80 000 кв. м. Новите молове (след 2011 г.) потърсиха „площада“ и „старата търговска улица“ във функционалното си решение.
Присъствието на много зеленина, вода и въздух е част от концепциите за зелена и различна архитектура. Това е заложено и вече получи положителни отзиви от широката общественост в последните два търговски центъра (Paradise Сenter и Bulgaria Мall в София) и на най-големия до момента за България (Ring Мall, София).
Използването на нова композиционна схема в интериора (общ атриум в Bulgaria Мall), отварянето на търговските пасажи (буквално под открито небе в Тhe Strand – Бургас, или насочване на големите витрини към околната природа в Paradise Сenter) и интерактивните екстериори белязаха началото на търговски центрове от ново поколение у нас. Надживяването на общоприетата и общоприлагана композиционна схема прави тези примери едновременно новатори и маркер в развитието на модела, но същевременно са рефрен отпреди 60 години. „Бащата“ на съвременния търговски център – арх. Виктор Груен, създава първите молове в следвоенна и индустриализирана Америка, тръгвайки от „мултифункционалния център, обслужващ периферния град“, но залагайки на визия, носеща посланието на „стара романтична европейска търговска улица”.
Елементи на съвременния търговски център
Същността на всеки търговски център може да бъде представена в основните градивни елементи (фиг. 3).
Търговски единици
Основният градивен елемент във всеки център е самата търговска единица. Всички те са ситуирани около общо пространство и са обвързани в единна циркулационна система, разгърната в хоризонтална плоскост (по етажите) и пресечена от вертикалните комуникации. Според обема си тези градивни търговски единици са:
– малки търговски обекти (бутици и острови) с квадратура от 25 до 50 кв. м;
– средни търговски обекти (магазини) с квадратура от 100 до 300 кв. м;
– средно големи търговски обекти – с квадратура от 300 до 1000 кв. м;
– големи търговски обекти (анкери) – с квадратура от 1000 до 3000 кв. м;
– специални търговски обекти – супермаркети, фууд корнер, боулинг, кинозали, салони за красота, фитнес, СПА центрове, ледени пързалки, аквариуми и т.н.
Обществено достъпни пространства са всички галерии, атриуми, пасажи, коридори и фоайета в една сграда. Галериите, коридорите и пасажите, които оформят гръбнака за организирането на търговските структури, обикновено са линейни пространства (желателно поне 8 – 12 м ширина, за да осигурят добра видимост към търговските витрини). Атриумът е сърцето на всяка подобна сграда от самото начало на съществуване на тази архитектурна форма до днес. Той обикновено е акцент, вертикален композиционен елемент и пространството, кодирало индивидуалността на зданието. Често атриумните пространства са концентричен умален контур на очертанията на прилежащия парцел.
Административната част във всеки голям търговски център е компонент, който има своята автономност, ненарушаваща циркулацията в търговската зона и същевременно обвързана с подходи, паркинг и комуникации. Обикновено архитектурното решение на тази част е в самостоятелен обем, с отделен вход, но общ паркинг.
Комуникациите и обслужващите площи са една голяма част от територията на всеки търговски център, които не носят чисти приходи и не са атрактивни от естетическа гледна точка. Това са евакуационните коридори и стълбища, асансьорите, складовете, дебаркадерите, санитарно-битовите помещения за персонала, тоалетните за посетители, помещенията за съхранение на почистващите машини, депата за отпадъци и т.н.
Паркингите са сложна система с голямо значение за доброто
функциониране на всяка обществена сграда, не само на търговските центрове. Според местоположението си в комплекса паркингите са:
– Подземни – изцяло под нивото на прилежащия тротоар. Решени са с изкуствено осветление и принудителна вентилация.
– Наземни – в непосредствена близост до сградата, на нивото на основните й входове. Те са над нивото на прилежащия терен. Обикновено са част от етажа на самата сграда и осигуряват по-равномерно разпределение на паркоместата и по-къса връзка с отделните търговски зони.
Комбинираните паркинги са най-често използваните при решаването на последните търговски центрове. В тях най-добре е прецизирано разпределението на паркоместа, т.е. посетители и зоните, към които са насочени. Това от своя страна прави паркингите по-компактни и регулира тяхната висока себестойност като съоръжения.
В заключение ще отбележа, че началото на XXI в. архитектурните обстоятелства (не само свързани с развитието на съвременните търговски центрове) бяха подложени на изпитание в процес, чиято интензивност може да бъде сравнявана само с европеизирането на страната ни след Освобождението. В ежедневната конфронтация с различните ценности на новия стил на живот колегията ни бе поставена в условия „да произвежда новата архитектура”, без да има време за осмисляне на социалните явления, архитектурното наследство и чуждия опит. За финал ще използвам думите на проф. д-р арх. Константин Бояджиев (5):
„Способността да се възприеме „другото” като част от „своето”, съзнанието, че безпрецедентният сблъсък на култури в сегашната „гранична ситуация” съдържа продуктивно „ново начало” и възможност за иновации, ни дават основание да очакваме новата еманципация на българската архитектура.”
ЛИТЕРАТУРА
1. Нанов, П. Търговски центрове – тип молове. Дисертационен труд, юли 2012, УАСГ.
2. International Council of Shopping Centers (ICSC); A Brief History of Shopping Centers; 06/2000; https: /www.icsc.org
3. Семерджиева, И. Пространствени търговски структури, модели и пулсации. Научен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научната специалност 02.17.01., защитен 24.9.2012.
4. Baldauf, A. Shopping Towns USA: Victor Gruen, the cold WAR and the shopping Mall>https://www.eurozine.com> (30.01.2008).
5. Бояджиев, К. Съвременната българска архитектура в „постситуация”. Доклад от архитектурни четения, 2008. ЦА – БАН, 2008.
