Арх. Йордан Любенов, докторант във ВСУ„Черноризец Храбър“
Въведение
в историческата
хронология на процесите
Пристанищните съоръжения по Българското черноморско крайбрежие от Античността до края на XIX в. са представлявали паянтови незащитени дървени конструктивни системи – скели, често разрушавани от морската стихия. В края на XIX в. тези съоръжения са били важен градоустройствен символ за Варна и Бургас.
Върху тях се извършвали обществени събития, чествали се празници – те имали своето характерно социално присъствие в центъра на градовете, които се формирали около тях. Пристанищните скели били емблема на просперитет и градско развитие, формирали градската идентичност непосредствено след възстановяването на Третата българска държава през 1878 г. За това свидетелстват множество доказателства от края на XIX в., на които скелите неизменно присъстват в крайбрежните панорами (фиг. 1).
За да бъде изяснено напълно историческото развитие на пристанищата в двата ни най-големи морски града, следва да се обърне внимание на процесите, провокирали тяхното изграждане. Пристанищните скели обаче били опасни и много неудобни за акостиране на плавателните съдове, като пряката претоварна дейност можела да се извършва само при подходящи климатични условия, и то с лодки мауни (2). В лоши атмосферни условия корабите излизали в открито море и хвърляли котва при входа на залива, като чакали времето да се оправи и да продължат работата си. При по-големи бури скелите се повреждали, а лодките и мауните били изхвърляни на брега. Изключително примитивният и също толкова опасен метод на ръчно товарене и разтоварване в мауните от хамалите (3) допълнително влошавал и забавял работния процес. Това била технологията на обработка на товарите в заливите, като устройството на определени спомагателни функции на брега все още било в съвсем начална фаза.
Монолитно изграждане
и формиране
на прилежаща среда
Проектирането и изграждането на пристанищата и оформянето на техните околни зони със специфични за товаро-разтоварното дело функции протича в периода след Освобождението – до 1903 г. за Бургас и до 1906 г. за Варна. Графичното проследяване на развитието на двата града показва колко мащабни и важни за времето си са тези съоръжения и как те променят устройствено градовете (фиг. 2).
Самият процес на строителство също представлява научен интерес заради уникалните дейности, неизвършвани в българската история до момента.
Във Варна например конструкцията на кейовите стени представлява пълнеж от дребни ломени камъни и едри скални блокове от близка кариера, които били изсипвани на място. Кейовите стени се оформяли от изкуствените блокове от камък, споен с хидравличен разтвор и се оставяли да се втвърдят. След това те се потапяли върху предварително обработената повърхност на дъното на залива. Това завършвало пристанищната конструктивна система и оформяло окончателния вид на съоръжението.
В Бургас строителството протича по подобен начин, като отново предварително на брега се отливат изкуствените блокове за направа на кейовите стени. С железопътна линия блоковете били пренасяни до строителната площадка на брега и се спускали във водата със специален кораб с подемен механизъм (фиг. 3 и 4).
Така изградените пристанища се оформят като градоустройствен акцент, който предполага характерни сгради, свързани с неговата специфична дейност – складове или т.нар. пристанищни магазии. Те са изключително характерни сгради, свързани много силно с пристанищната история, носители на нейния „генетичен код”. Това е важно да се знае, защото именно те оформят силуетите още от тяхното създаване като съвременни монолитни съоръжения в разглеждания период. Разпознаваемите едри форми се възприемат лесно от морската панорама и формират пространствената композиция на пристанищата. Сградите, тясно свързани с дейността на товаро-разтоварното дело, също са важен символ на новото прогресивно бъдеще. Тези сгради се изпълняват през целия разглеждан период и оставят своя силен отпечатък в градоустройствената планировка на крайбрежията.
В случая специфичните складове магазии представляват едноетажни сгради с метална носеща конструкция и правоъгълна форма в план, голяма височина, както и няколко портални врати по надлъжните фасади, правещи ги удобни за складиране на най-различни товари (фиг. 5 и 6).
С изграждането на кейовите стени и останалите хидротехнически съоръжения (вълноломи, фарове и пр.) се формира градоустройствената среда. Допълването с емблематичните складови сгради на магазиите затваря пристанищните зони. Тук следва да се споменат и разположените в близост и построени също в разглеждания период сгради на железопътните гари на Варна и Бургас, както и митническите такива. Изпълнени в характерния за епохата сецисион, те допълват архитектурно-художествената композиция и осъществяват социална връзка с градските пространства зад тях (фиг. 7). Ключовото място между морето и центровете на двата града вече се заело от пристанищата, които заедно с изградената около тях среда са се превърнали в най-важния силуетен кадър на градовете откъм морето. Така се формира архитектурно-градоустройствената визия по морските крайбрежия на младата българска държава в началото на миналия век.
Заключение
Формирането и развитието на пространствата на пристанищните зони на Варна и Бургас е изключително важен и интересен период от архитектурно- градоустройствената ни история. От една страна, той е първата подобна инженерна реализация у нас, а от друга – представлява уникална градоустройствена планировка, развита по крайбрежията на двата ни морски града. Обзорът и илюстрацията на основни моменти от началото на вълнуващия процес на създаване на тези две пристанища и тяхната прилежаща среда цели да покаже колко важно е това историческо събитие.
ЛИТЕРАТУРА
1. 100 години пристанище Варна. Юбилейно изд. Състав. Т. Божанов. Варна, 2006, с. 46, 60, 62, 89.
2. Албум „110 години пристанище Бургас”. Състав. К. Корудерлиева-Стоянова. 2013, с. 8, 14, 27, 36, 51.
3. Архив на Военноморския музей – Варна.
4. Архив на Историческия музей – Бургас.
5. Архив на Регионалния държавен архив – Бургас.
6. Архив на Регионалния държавен архив – Варна.
Речник
Маун – голяма несамоходна дървена лодка за товари, използвана в пристанища с недостатъчна дълбочина за газене на корабите, които се намират навътре в открито море при входа на залива.
Магазия – пристанищен склад.
