Ас. арх. Елена Динева,
ВСУ „Любен Каравелов”
Въведение
Развитието на обществените пространства, принадлежащи към съвременните бази за конен спорт в България, и изводите за тяхната типология са резултат от нарастващите нужди за планирано свободно време и необходимост от активна почивка на хората в модерния свят. Тези развлекателни центрове се изграждат не само поради функционалните нужди, но и за задоволяване на дълбоката човешка потребност и исторически определената любов към животните. Изследването на връзката между човешката необходимост от контакт с природата, на митологичната връзка с коня и на съвременните изисквания за функционален отдих води до създаване на устойчиви и типологични модели за строителството на нови конюшни и съпътстващите ги сгради и съоръжения. Структурните модели на конните спортни бази се анализират по отношение на рекреационните възможности чрез отделните характерни или начални елементи.
Класификация
По отношение на рекреационните функции базите за конен спорт се разделят на два основни вида:
I вид – конни бази без изградена материална база, съдържаща функционални елементи за рекреация. Почивката и спортуването се осъществяват изцяло сред природата.
II вид – конни бази с изградена материална база, съдържаща функционални елементи за рекреация.
При обекти с тази характеристика се наблюдава голямо разнообразие на функционални рекреационни елементи (единици), обобщени както следва по-долу в 3 модела:
Модел 1 – възможност за хранене, спане, наблюдаване на спортуващите, обслужване посетителите на комплекса.
Модел 2 – съдържа рекреационните елементи на модел 1, но се добавят допълнителни спортни функционални единици – плувни басейни, СПА център и тенис кортове, което обогатява рекреационните възможности на типа.
Модел 3 – съдържа рекреационните възможности на първия вариант, но има допълнение от различни атракционни функционални елементи – етнографски, екологични, отглеждане на други видове животни и атрактивни птици, които обогатяват материалната среда.
Функционални елементи за развитие на обществено рекреационните пространства в архитектурата
Видовете конни бази по отношение на наличие/липса на изградени функционални елементи за рекреация са свързани с броя на боксовете в конюшнята. Открива се следната зависимост. При малък до среден брой коне, а именно 5, 10 до 20 бр. ездитни животни, наблюдаваме липса на материална рекреационна база на обектите. Почивката се осъществява чрез любителска езда в красиви природни местности. Наличие на материална рекреационна база наблюдаваме при обектите с по-голям брой коне/боксове, а именно 30 до 40 и повече от 40 бр.
Развитие на изследването – експеримент, проект за конна база в Съединение, обл. Пловдив, автор арх. Елена Динева
За функциониране на съвременна конна база, която оптимално и пълноценно задоволява рекреационните потребности на обществото, бих определила цялостен структурен модел на конна база, който съдържа следните функционални елементи:
1. Конюшня с 30 до 40 бокса за отглеждане на коне. Към нея да има помещения за дневна дажба на фураж, помещения за персонал със санитарен възел, бокс за ветеринар, за пералня и сушилня, станок за къпане на коне и солариум, склад за инвентар и за амуниция.
2. Покрит манеж – поле с размери 26/60 м, което е подходящо за състезания по обездка и стипъл чейз, както и за тренировъчна работа. За последната е необходимо поле минимум 20/40 м. Препоръчва се малка трибуна или зона за публика.
3. Клубна зона за посетители, която включва приемно фоайе с рецепция, съблекални с WC за посетители/състезатели, клубна администрация, клуб-бюфет с пряка видимост към полето, зона за спане, в която има хотелски стаи/студиа за гости и студио за персонала.
4. Открити площи с пространствени елементи за рекреация на посетителите.
5. Открити съоръжения за състезателна и тренировъчна дейност с трибуни и/или други зони за наблюдение на спортния спектакъл.
6. Съоръжение за тренировка на коне – „въртележка”.
7. Спомагателна стопанска сграда, която включва сеновал и склад за концентриран фураж и подготовка, машинно-тракторен парк с работилница и торище. Комбинирането на всички стопански функции в един сграден обем намалява площта на обслужващите пътища и увеличава многократно устойчивостта на средата. Това е в унисон с добрите възможности за почивка, които се очакват.
Проект за конна база в гр. Съединение, обл. Пловдив, автор арх. Елена Динева
Сградите, обслужващи ездовата конна база, са ситуирани в северозападната част на терена. Местоположението е подходящо поради доброто ослънчаване на конюшнята и също е съобразено с локалната роза на ветровете. Откритите площни обекти – състезателни плацове, тренировъчни плацове и падоци за свободно отглеждане на коне, са разположени в южната част на терена. Тази част е равнинна и оградена от съществуващи земнонасипни диги по североизточната, югоизточната и югозападната граница на мястото. Дигите се запазват, като се моделират в съответствие с проектното решение.
Изводи
Отделните характерни (начални) елементи, които съществуват в контекста на цялото, създават характерна планова схема и характерен образ на конните бази.
Композиционното отражение на технологичните функционални изисквания върху проектното решение на комплекса създава не само структурен, но и типологичен модел на базите за конен спорт.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кюприбашиева, Р. Проект по аграрни сгради. Ръководство за проектиране. УАСГ, С.: 2006.
2. Кюприбашиева, Р. Аграрни сгради. Записки по лекционен курс. УАСГ, С.: 2006.
3. Василев, Д. Земеделски сгради. УАСГ, С.: 2001.
4. Москов, И. Аграрни сгради. С.: 1981.
5. https://horses-bg.net/konni bazi/
6. Наредба №44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, обн., ДВ, бр. 4/19.06.2006; изм., ДВ, бр. 102/2006; бр. 40, 48 и 90/2008; бр. 50/2010; бр. 10/94 от 2012; бр. 69/06.08.2013.
7. Норми за проектиране на генерални планове за животновъдни и птицевъдни комплекси. – БСА, №3, 1986.
8. Норми за проектиране на животновъдни и птицевъдни сгради. – БСА, №3, 1986.
9. Наредба № 7 на МЗГ от 25.12.1992 г. За хигиенните изисквания и здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46/04.1992; изм., ДВ, бр. 20/05.03.1999), 2006.
10. Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжения. КТСУ, С.: 1989.
11. Moneo, R. On Typology. V. 13, 1978.
