Създаване на лайфстайл архитектура

Д-р арх. Ина Семерджиева,

ВСУ „Любен Каравелов“

Повечето от нас приемат за даденост въздействието, което архитектурата оказва върху човешката жизнена среда и начина ни на живот. Тя има силата неосъзнато да влияе върху емоционалния и физическия ни свят, до голяма степен определя здравето, щастието и състоянието на духа ни и всичко това е пряко свързано с начина ни на живот. Ето защо терминът лайфстайл архитектура все по-често се среща като дефиниция при процеса на проектиране.

Това проучване изследва дълбокото въздействие, което той оказва върху всеки аспект от ежедневието ни, начина ни на живот, моделите на нашия ден, взаимоотношенията с хората около нас, успеха и удовлетворението на работното място. Всички те са оформени в значителна степен от физическата среда, която обитаваме. В ежедневието си ние постоянно сме заобиколени от сгради и тези градски пространства влияят на това как се чувстваме. Например тъмното пространство предизвиква усещане за студ и потиска настроението. Мащабът и локацията също могат да влияят на изпълнението на ежедневните ни задачи. От друга страна, една светла и просторна стая предизвиква положителна емоция и усещане за радост.

Как се случва така, че сградите и градската среда оказват такъв ефект върху нас?

Ние до голяма степен възприемаме заобикалящия ни свят визуално. На съзнателно и подсъзнателно ниво сме програмирани винаги да преценяваме дали средата, в която се намираме, представлява заплаха за нас. Нашето оцеляване зависи от това в много по-голяма степен, когато сме били примитивни същества, живеещи в дивата природа. Еволюирайки от пещерата до градската среда, ние по-скоро преценяваме ефекта, който заобикалящото ни пространство оказва върху настроението ни, отколкото да търсим заплаха. Например, когато за първи път влизаме в офиса на фирма, първо анализираме обстановката. Преди да сме започнали каквито и да е преговори, първите ни впечатления и чувства за това, какво можем да очакваме, започват мигновено, тъй като пространството комуникира с нас. Ако офисът е с модерен дизайн, чист, подреден и светъл, веднага ще си помислим, че евентуалните ни партньори са професионалисти, на които може да се вярва, но определено ще се притесним за банковите си баланси. От друга страна, ако той е с остарели и изтъркани мебели, неподреден и мрачен, ще се замислим дали искаме да си партнираме.

В настоящия доклад ще бъдат разгледани различни аспекти на влияние на архитектурното пространство и градската среда върху човешкото поведение и възприятие.

Разпределение на отделните елементи на дизайна и влиянието им върху човешкото поведение

Повечето архитектурни модели за въздействие на поведението включват по един или друг начин физическото подреждане на строителните елементи и тези на градския дизайн както в интериора, така и в екстериори или промяна в характеристиките на използваните материали. Във всички случаи съществува възможност да се повлияе на човешкото възприятие.

Физическата подредба на елементите може да бъде разделена на няколко аспекта на позициониране и оформление. Поставянето на конкретен предмет в дадена среда може да насърчи взаимодействието на пешеходеца с него, например да има чешма в близост до пешеходна алея в парка. За да се предотврати достъп до конкретна зона, могат да се поставят от двете страни на човекопотока парапети, перила и др. и по този начин да се насочи движението, примерно перголи, тунели, безистени и др. С други елементи могат да се скрият примерно шахти, вентилационни отвори и др. Този вид организация се прилага много често в архитектурните практики. Правилната подредба на пространствата може да доведе до успешно функциониране на сграда или изцяло да намали функционалната й стойност, а оттам – и икономическата.

През 1957 г. лекар на име Хъмфри Озмонд започва наблюдения върху това, как средата влияе на човешкото поведение. Скоро след това той въвежда два термина – sociofugal space (пространство, което не предразполага хората да комуникират и взаимодействат помежду си) и sociopetal space (с противоположно значение).

Едуард Т. Хол – американски антрополог, казва в книгата си „Скритите измерения“, че летищата са проектирани така, че да изолират хората, както и повечето библиотеки, супермаркети и класни стаи. Този ефект се постига най-вече заради фиксираните, ориентирани в една посока места за сядане, стерилен интериор, дългите изолирани коридори, които обезсърчават човешкия контакт. Ефектът на дългото, стерилно и тъмно пространство може много лесно да бъде обърнат, ако води до голямо, светло и просторно помещение. Преминаването през коридора само ще засили ефекта на възприятие на откритото пространство.

Влияние на архитектурата върху социалното взаимодействие между хората

Физическата среда може да повлияе социалните и работните взаимоотношения между хората. Тя също така може да въздейства и върху качеството и честотата на взаимодействие. Има няколко основни правила, които биха могли да подобрят или съответно влошат социалното взаимодействие между хората.

Съществуването на прозорци (или обратното – липсата на такива) в едно помещение засилва желанието за социален контакт – колкото е по-голям (от под до таван), толкова по-добре. Дали прозорецът подобрява работоспособността, остава спорен въпрос, въпреки че настроението и положителните емоции могат да се повишат с естествена светлина.

Обзавеждането също може да повлияе на социалните контакти. При разпределение на мебелите така, че да се премахнат визуалните бариери между присъстващите, се наблюдава по-добра комуникация (например подреждане на столове в кръг). Най-неблагоприятната конфигурация за офис е два срещуположни стола с поставено бюро между тях.

С някои изключения диваните са по-неформални, но тяхното предимство може да бъде намалено, ако групата от хора не се познава. Ергономичните съображения също са важни, ако работата или целта на срещата изисква по-дълъг период от време.

Как посетителите или обитаващите дадена стая са облечени, също взаимодейства с обзавеждането на дадено пространство. Например сядането на земята върху голям килим не е удобно за жени в къси поли и др.

Конфигурацията на предметите, която позволява разговор лице в лице с всеки един от групата, също подобрява общуването.

В подкрепа на индивидуалната дейност в личното офис пространство те трябва да са организирани около среда, която предполага социални контакти, за да се осигури ефективна работа в рамките на екипа и координация помежду им. Доброто сътрудничество между колеги може да бъде положително повлияно от добре организираната среда.

Посредством предвидената конфигурация и проектирано пространство човешкото поведение и взаимодействие не просто може да бъде повлияно, но и насочено и контролирано.

Влияние на средата върху

човешкото здраве

Доказано е, че немалка част от решенията за планиране, дизайн и градска среда оказват голямо влияние върху човешкото здраве. Фактори като гъстота на населението, наличието и големината на зелени площи и паркове, височина и размер на жилищните структури, локация на магазини за хранителни стоки, разположението на пътища и алеи – всичко това влияе на физическото и психическото състояние на хората. Оказва се, че здравето ни и познанията за него са изключително важен фактор при проектирането.

Изследвания, направени от д-р Нанси Уелс – психолог във Факултета по дизайн и анализ на градска среда в университета „Корнел”, САЩ, сочат, че достъпът до естествената природа подобрява когнитивните функции, като и по-бързото възстановяване на пациенти след сърдечни операции. Хора, които живеят в близост до паркове и зелени площи, са по-активни физически и живеят по-дълго. Градините подобряват социалните връзки и общуването.

Градското планиране би могло да намали замърсяването на почвата и водата, интензивността на трафика, а оттам – и замърсяването на въздуха. Доказано е, че шумът оказва ефект върху способността за четене при децата, повишава кръвното налягане и увеличава стреса.

Градоустройствените решения, които засягат разположението на супермаркети, места за бързо хранене, фермерски пазари и магазини оказват голямо влияние върху здравословното хранене на хората и тяхното здраве. Хората, които живеят в близост до супермаркети, има по-голяма вероятност да си набавят необходимите количества плодове и зеленчуци. В по-бедните квартали концентрацията на заведения за бързо хранене е по-голяма, което предполага по-голям процент на затлъстяване сред населението.

Характеристиките и качеството на жилището пряко засягат физическото и психическото здраве на обитателите. Височината и големината на жилището например е свързано с психологически стрес, особено сред майки с малки деца. След направено изследване е доказано, че малчугани, живели в 14-етажна обществена жилищна сграда, имат по-големи поведенчески проблеми, отколкото такива в 3-етажни. Социалната изолация може да бъде една от причините за това, защото родителите са по-малко склонни да пуснат децата си да играят навън, ако те са във високо здание.

Някои основни насоки в градското планиране биха повлияли положително човешкото здраве:

 Да се планират повече зелени площи и паркове в близост до жилищни райони.

 Жилищните сгради да се строят с по-малка височина.

 Детски градини, училища, болници, домове за възрастни хора да се строят в среда, близка до природната.

 При планирането на нови жилищни квартали да се предвиждат повече пешеходни площи, алеи и тротоари.

Изводи

 Пространственият дизайн и градската среда оказват голямо влияние върху поведението на хората и това понякога може да бъде умишлено търсен ефект поради икономически или политически причини.

 Повечето модели включват или разпределение и позициониране на определени елементи от дизайна и строителството, или подбор на определени материали и текстури. Тези похвати влияят върху представата на хората за това, какво поведение е възможно или подходящо, както и предизвикват или възпират определен тип поведение.

 На практика модели могат да се прилагат в комбинация, за да се създадат различни видове пространство с различни ефекти върху поведението.

 Засягайки толкова дълбоко начина на живот на хората, политическото и икономическото влияние върху градското планиране може да бъде спорно.

 Някои понятия, свързани с въздействие върху поведението в архитектурната среда, може да се приложат към други проектирани системи и контексти.

 Социалното взаимодействие и комуникация между хората силно се влияе от средата.

 Жизнената среда, която обитаваме, оказва голямо влияние върху здравето ни.

ЛИТЕРАТУРА

1. Dr. Wells, N. How natural and built environment impact human health, research for

Cornell University USA, https://www.human.cornell.edu/outreach/index.cfm

2 Hall, T. E. The Hidden Dimension. Anchor Books Edition, 1990

3. Moore, G., R. Marans. Advances in Environment, Behavior, and Design: Toward the Integration of Theory, Methods, Research and Utilization. Springer, 1997.