В сърцето на Балкана,

Има само една планина у нас, завоювала си правото да носи гордо името Балкана. Има само един връх, чиято слава се носи „от урва на урва и от век на век!”. И няма нищо случайно във факта, че именно връх Шипка са избрали руските войници и българските опълченци, за да дадат отпор на трийсет и пет хилядната армия на Сюлейман паша. Там е сърцето на Балкана, попило кръвта на хиляди мъже. Ако искате да усетите пулса му, тръгнете с нас по стъпките на историята.
Пътят от София до Габрово ще ви отнеме не повече от 2 часа. Оттук нататък можете да продължите пеша. Тръгнете по планинското било на най-дългата планина в България, и пред вас бавно ще се разкрие паметникът Шипка. И с доближаването му ще се усилва вълнението от досега с нещо толкова значимо.
И след като сте изкачили почти 900 стъпала, най-накрая сте пред величавия мемориал от камък.
Символът на удържаната победа и саможертвата на българския народ е открит през 1934 г.
Над входа му ви посреща огромна бронзова статуя на лъв. На останалите 3 страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – на бойните полета. В приземния етаж на паметника, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите в битката герои. В останалите 7 етажа може да разгледате експозиция, която разказва за героизма на руските воини и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие.
Разбира се, най-невероятно е усещането от върха на крепостта, където пред очите ви ще се разкрие спираща дъха панорама. На надморска височина от близо 1400 м при спокойно и слънчево време гледката е неописуема и човек не може да не застине в няколкоминутно мълчание.
Когато, попили красотата на природата, тръгнете обратно по горските пътеки, не подминавайте указателна табела, която ви насочва към
Етнографския музей „Етъра”. Това е първият музей на открито в България, намира се на 8 км южно от Габрово и е създаден през 1964 г.
Идеята за Архитек-турно-етнографския музей „Етър” е на Лазар Донков, който е самоук художник. През 50-те години той обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения.
„Исках да създам действащ музей на открито, за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство”, казвал Донков. Под неговото ръководство Етъра се превръща в умален вариант на някогашното възрожденско Габрово.
Тук си дават среща талпената къща, сглобена от българина, дошъл отнякъде, с двукатия кокетен дом на замогналия се вече габровец, започнал от нищото.
В музея са разположени 50 технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение.
Тук се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода, която съдържа 10 обекта и е от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината водното колело да се превърне в емблема на музея.
Днес 22-те действащи работилници съхраняват традиционни балканджийски занаяти като ножарство, грънчарство, бакърджийство, куюмджийство.
В Етъра занаятчията сам произвежда и сам продава изделията си. Така вие ще можете да наблюдавате технологията и оригиналните инструменти, да разговаряте с майсторите и да отнесете със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина. В събота можете дори сами да изработите нещо - да боядисате прежда с естествени багрила, да заточите нож на точилото, да издълбаете гаванка.
Оттук нататък маршрутът ви може да продължи към още едно архитектурно селище в региона. Няколко часа преход в спокойните горски местности на габровския Балкан, и ще се озовете на калдъръмена улица, но този път в село Боженци. Обявено през 1964 г. за архитек-турно-исторически резерват, село
Боженци става част от културните паметници на ЮНЕСКО.
Селото е сгушено в живописните поли на Централна Стара планина на 16 км източно от Габрово. То е едно от малкото селища в България, запазило изцяло автентичния си старинен вид от епохата на Българското възраждане. За създаването на Боженци съществува легенда, предавана от поколение на поколение до наши дни. Тя ни отнася към трагичната за българския народ 1393 г., когато столицата на Втората българска държава - Търново, пада под турско робство. Според преданието овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище и щом стигнала до мястото на днешното село Боженци, тя го избрала за дом за нея и своите деца. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците. Разположеното в близост до стар римски път Боженци е било част от големия свят. Местните хора векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Франция… В днешно време части от стария римски път може да се видят в единия край на селото, където започва малка горска пътека, водеща към още едно приказно място в района, а именно град Трявна (за него ще стане въпрос в някой от следващите броеве). С неголям брой къщи и около петстотин жители, в края на XIX век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. В днешни дни, сред спокойствие и тишина, село Боженци създава илюзията, че животът е спрял.
Докато се разхождате по калдъръмените му улици, вниманието ви ще привлече стара църква, образец на възрожденската архитектура.
Храмът – трикорабна базилика, се казва „Пророк Илия“.
В него могат да се видят куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г., а след известно време влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария - нещо строго забранено по времето на османското иго. В долната част на църковния двор е имало килийно училище.
И така, след като сте се докоснали до толкова много неща от красивата ни природа, уникални традиции и славна история, може спокойно да потеглите обратно към местата, където се пише новата история.