България все още е нетен донор на ЕС

Доц. Йосиф Аврамов е зам.-председател на управителния съвет на Националната предприемаческа и занаятчийска камара и председател на УС на Консултантски център по европейски програми „Люлин”.

До момента България все още е донор на ЕС, тъй като според справки на Министерството на финансите от януари 2007 г. до август 2010 г. е внесла в бюджета на ЕС 1,9 млрд. лв. Необходимо е да се има предвид, че всяка година вноската ни плавно се покачва. Данните по оперативните програми изглеждат по следния начин: 1,3 млрд. лв. са платени към момента, а по Програмата за развитие на селските райони - 1,135 млрд. лв. От разплатените средства следва да се изключат платените в края на юли 2010 г.
391 млн. лв., или равностойността на 200 млн. евро по инициативата JEREMIE, които не са стигнали до крайния бенефициент – малките и средните предприятия у нас.
Тези пари ще започнат да се харчат от началото на 2011 г.
Тогава ще се възстановят от ЕК на България, като се приспадне нашата вноска от 30 млн. евро.
Състоянието на процеса по оползотворяване на еврофондовете най-пълно се характеризира с думите на ресорния министър Томислав Дончев в един тиражен всекидневник: „Плугчиева спасяваше магистрала „Люлин”, сега ние я спасяваме наново. Спасявам Дунав мост-2, спасявам жп линията Пловдив-Свиленград и какво ли не друго. Ако ме питате какви са ми дългосрочните цели, те са да престана да спасявам.” Той признава също, че
14 общини никога не са печелили европроект.
Успоредно с тях има и малки общини, където европейското финансиране на глава от населението е над 2000 лева, както община Белослав, а с тези, които се изпълняват в момента, те ще достигнат вероятно 2300-2400 лв.
Но какво мислят за темповете на оползотворяване на средствата хилядите бенефициенти, на които проектите изобщо не са разгледани от оценителни комисии (първенство в това отношение държи Програмата за развитие на селските райони, където по мярка 123 има около сто неразгледани проекта, някои от тях подадени във фонд „Земеделие” на 15.ХI.2008 г.?!?), а на други е разплатен само първоначалният аванс. Банките обаче никога не чакат да се наумуват и „натуткат” държавните чиновници и започват процедури по опис и продажба на имуществата на бенефициентите по оперативните програми (ОП), които са прибегнали до банкови инвестиционни кредити, а управляващите органи (УО) на ОП не са им превели междинните и окончателните плащания.
Симеон Дянков, като вицепремиер и по-отдавнашен член на кабинета запази при себе си освен визираната агенция и сертифициращия орган – дирекция „Национален фонд”, което е силен коз в ръцете му. От друга страна, меко казано, е странно едно и също министерство да осъществява едновременно и сертификацията, и контрола на евросредствата, което е за сметка на качеството на одита и не е убягнало от зоркия поглед на еврочиновниците от ЕК и Европейската сметна палата. От тяхна страна
налице са сериозни
препоръки към качеството на одита
върху евросредствата независимо от двойните възнаграждения на одиторите, стигащи почти депутатската заплата (на държавен одитор – 1800 лв. основна месечна заплата). Финансовият ни министър извади още един силен коз в надпреварата в контрола над европарите – той сложи в средата на август за зам.-министър една от най-подготвените експертки по еврофондовете у нас – Боряна Пенчева, която 7 години оглавяваше дирекция „Национален фонд” и е добре позната в ЕК в Брюксел.
Под ръководството на Дончев пък са няколко дирекции с координиращи и информационни функции като: „Програмиране на средствата от ЕС”, „Мониторинг на средствата от ЕС” и „Информация и системи за управление на средствата от ЕС”, която е по-известна като ИСУН, и Централен информационен офис при Министерския съвет. Трудно е някой от бенефициентите по европрограмите да каже какво правят чиновниците от тях?!? Необходимо е пълно завършване и внедряване на всички оперативни модули на ИСУН, в т.ч. и частта за електронно подаване на заявки за участие и отчитане на етапи.
Дянков обаче загуби контрола на управлението
на най-малката Оперативна програма - „Техническа помощ”, която премина под опеката на Дончев и е в щата на МС. Тя, независимо че е едва около от 89 млн. евро, е твърде важна за бъдещата дейност на държавната ни администрация по управлението и оценяването на европроектите. От нея, а и от предвидените средства за техническа помощ в другите ОП, както е тръгнало, най-голям дял ще получат експертите от Световната банка, които предстои да дойдат у нас и да управляват и дори да изготвят европроектите. Това се договори по време на неотдавнашното посещение у нас на президента на Банката Робърт Зелик. Българските консултанти пак ще вършат основната част от работата по изготвянето и управлението им, но те ще бъдат подизпълнители за „жълти стотинки” на консултантите от Световната банка, за които ще е основният дял от средствата. Протести, както обикновено, нямаше.
Налице са и неотложни въпроси за разрешаване
от законодателно естество като:
1. Внасяне и приемане спешно от НС на промени в Закона за обществени поръчки в частта му относно конфликт на интереси при провеждането на търговете и съставянето на заданията за всеки търг. Създаване на единен държавен орган за обявяване на обществени поръчки към МС.
2. Създаване на специфичен механизъм чрез изготвяне на промени за изменения и допълнения на множество закони, които ще позволят по-широк достъп на неправителствените организации и гражданското общество за контрол по изпълнението на спечелените проекти с цел спазването на срокове и обеми на финсирания. Възможно е да се изпълни цялостно обемът на планираната система ИСУН, която най-после в края на октомври частично е достъпна за бенефициенти, и се разшири достъпът до публична информация за осъществяване на контрол.
3. Коригиране на ПМС 121, 55 и 179 в частта им, отнасяща се за сроковете за разплащания, прецизиране на допустими разходи, реципрочност при договаряне между управляващите органи на ОП и бенефициентите, както и налагане на финансови санкции при забавяния в разплащанията и неспазване на договорните изисквания.
4. Изготвяне и приемане от НС на проектозакон за публично-частното партньорство, тъй като засега има само една методика от МФ и всеки кмет я прилага, както му изнася.
Други неотложни мерки, които трябва да се приложат за ускоряване на оползотворяването на еврофондовете, са:
- използване на съществуващите и поддържани регистри по предназначение и премахване на практиката за изискване на документи с мокър печат за субекти, вписани в държавен регистър;
- създаване на държавна консултантска компания с единна тарифа за подпомагане в разработването на кандидатските проекти от общините, малките и средните предприятия, микропредприятията и кооперациите (в Гърция е създадена АЕДА);
- премахване на множеството забрани за повторно участие на спечелили вече веднъж проект бенефициенти за надстройка на спечелилия проект чрез нов, отнасящ се до този, който вече функционира;
- разширяване на работните групи по изработване на проекта за НСРР през следващия планов период, като се включат и представители на браншовите организации, както и представители на гражданското общество с опит по европейските проекти;
- създаване на предпоставки през следващия планов период 2014-2020 г. за децентрализация на оценката и мониторинга на част от проектите от специално създадени оперативни структури в отделните 6 района за планиране, което е част от децентрализирането им, както е в повечето от останалите страни от ЕС;
- аутсорсване на информационните кампании, съпътстващи отварянето на различните предложения за набиране на кандидати, и обученията на спечелилите такива за управлението на проектите им;
- въвеждане на административна и наказателна отговорност за забавени срокове, създаване на умишлени пречки пред бенефициентите, изисквания за многократни дублиращи документи и т.н.;
- преминаване на изцяло външно експертно оценяване на подадените предложения, като държавните експерти си запазват правото на контрол по всяко време на процеса. За тази цел следва да се подменят изцяло комитетите по наблюдение на ОП;
- облекчаване процедурите по изискуемите банкови гаранции и гаранции за съфинансиране от страна на бенефициентите;
- ускоряване на разглеждането и започване на функционирането на забавените проекти за трансгранично сътрудничество със Сърбия, Гърция, Македония, Турция и Румъния, както и на програма „Лидер”, по която създадените местни инициативни групи практически повече от година нищо не правят;
- подсилване на оперативното управление на ПРСР със знаещи и можещи експерти на ДФЗ, където неотдавна бе сменено ръководството му. То повече от 1,5 години не е разгледало над 100 проекта по мярка 123, както и множество общински проекти. Кога ще го стори – още не се знае?!?