Архив

Белене и България като енергиен център на Балканите

„Проектът АЕЦ „Белене” и европейската енергийна сигурност: българските дилеми" бе темата на кръгла маса, която организираха евродепутатът Надежда Нейнски (ЕНП) и Българската асоциация за външна политика с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер”. Форумът си постави за цел да представи максимално широк кръг от гледни точки за стратегическите измерения на проекта, неговата икономическа ефективност, както и геополитическото му влияние в контек-ста на общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.
Както е известно, проектът АЕЦ „Белене” е пряко свързан с европейската енергийна сигурност, която е сред приоритетите на ЕС. Строежът на централата в момента предизвиква една от най-горещите дискусии в България. В събитието взеха участие редица евродепутати, политици, посланици, експерти и представители на неправителствени организации. В дискусиите се включиха посланиците на САЩ, Великобритания, Испания и Италия, Техни Превъзходителства Джеймс Уорлик, Стив Уилямс, Хорхе Фуентес, Стефано Бенацо, както и зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова, евродепутатът и докладчик в ЕП за напредъка на България Джефри ван Орден и други.


Джефри ван Орден:

Проектът е важен за целия Европейски съюз

Проектът е много важен не само за енергийната сигурност на България, но и за тази на Англия и Европа. Предварителното затваряне на двата реактора в АЕЦ „Козлодуй” бе ненужно и прибързано решение, довело до увеличаване на използването на вредните лигнитни въглища, намалило е енергийния износ на страната ви и е повишило цената на тока. Трябва да се търси най-доброто решение по отношение на правилния начин за обезвреждане на ядрените отпадъци. 860 млн. евро ще струва извеждането от експлоатация на двата блока на АЕЦ „Козлодуй”. До 2013 г. България може да стане енергиен център на Балканите.


Мартин Димитров:

Трябва да се намери стратегически инвеститор

Прозрачна и отчетна дискусия за АЕЦ-а така и не се състоя. Проектът трябва да бъде спрян, докато не се изготви цялостна схема за финансиране и не се намери стратегически инвеститор. Той се движеше от едно чекмедже в друго, без открита обществена дискусия. Докато няма приета цялостна енергийна стратегия, проектът не може да продължава, трябва да бъде потърсена отговорност за изхарчените пари до момента без проект, каза той. Димитров добави, че енергийната стратегия на България няма нужда от новата АЕЦ. Вместо това той апелира към спестяване на енергия и удължаване срока на пети и шести реактор на АЕЦ „Козлодуй”, вместо да се строй АЕЦ „Белене”.


Зам.-министърът на МИЕТ Мая Христова:

Търсим не руско, а европейско участие

Върху предишния инвеститор не е оказван натиск да се откаже, а липсата на яснота по отношение на рамката в правов, технически и финансов аспект е довела до отказа му. Трябва да дойде консултант по проекта и да даде отговори на въпросите ще има ли пазар за енергията, която ще се произвежда; да създаде икономическа и правна рамка, за да имаме визия. Без прозрачност този проект няма да продължи. Държавата е единствен собственик на проекта АЕЦ „Белене” и не е предлагала дялове на Руската федерация и не смята да го прави. Тук се каза, че с България е обсъждано дяловото участие на Русия. Факт е, че при преговорите България не е приела тази помощ. В момента не търсим руско финансиране, а европейско участие в проекта АЕЦ „Белене”. България няма как да осигури, нито да гарантира финансирането на подобен проект.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е предприело ревизия на това, което ще бъде и което е било похарчено, и е поръчало пазарно проучване. По отношение на енергийната ефективност е направено изключително малко до момента, не е наложена мярка за намаление на емисиите и действията трябва да бъдат стартирани на минутата.


Н.Пр. Джеймс Уорлик:

Най-важна е сигурността

Кръглата маса се провежда на 24-тата годишнина от чернобилската катастрофа. В този смисъл трябва да говорим за нуждата от сигурност. Решенията, които се вземат от България, ще имат отпечатък върху световната енергийна сигурност. Тези решения ще имат финансови последствия, които поколения българи ще плащат. Действия трябва да се предприемат на база на икономическата и енергийната сигурност, като се осигурява пълна прозрачност. Така България ще знае какво да очаква за в бъдеще.


Георги Ганев, програмен директор на Център за либерални стратегии:

Площадката не е подходяща

По оценка на БАН площадката в Белене не е подходяща за изграждането на атомна централа. Така не само че се увеличават разходите за строителство и изграждане на съпътстващата инфраструктура, но се появява и риск от ядрена катастрофа. Има риск и за физическото здраве на хората. Къде ще се съхраняват ра-диоактивните отпадъци, които са огромни като обем? Защо трябва да правим АЕЦ „Белене”, след като едва 30% от средствата отиват за български подизпълнители, като те могат да отидат за проекти, които ще са 100% български?


Н.Пр. Хорхе Фуентес:

ЕС няма ясна стратегия

Ядрената политика на България трябва да бъде съгласувана с изискванията на ЕС. Европейският съюз няма определена стратегия за развитие на атомната енергетика, има две групи страни, такива, които твърдят, че тя е екологично чиста и евтина, и такива, които смятат, че трябва да се залага на развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Нито Испания, нито ЕС като цяло ще се месят пряко в решенията на България, но ще следят внимателно как се развива темата.


Георги Касчиев, експерт:

Съмнителни са решенията

Умишлено фалшифицирани са оценките, които твърдят, че към края на тази година България ще има недостиг от 1300 мегавата електроенергия. Те са направени, за да бъде наложен проектът за АЕЦ „Белене” по времето на правителството на Сакскобургготски. Защо, след като има перспектива, нито един голям потребител на елект-роенергия не се е включил в проекта. Нито една съседна страна и съседна банка не са пожелали да финансират начинанието. Извън МИЕТ всеки друг смята, че проектът не си заслужава. Няма друга АЕЦ в света, която да се намира в такава сеизмична зона. Този проект е основан на съмнителни незаконосъобразни и незаконни решения.