Как ще постъпите, ако любимият ви човек бъде арестуван и обвинен в убийство? Какво бихте направили, ако единственият ви шанс да съберете семейството си е да извършите престъпление, което има почти нулев шанс да завърши с успех? И дори да успеете, как ще живеете след това?
Тези въпроси са болезнено реални в трилъра на режисьора и сценарист Пол Хагис „Следващите три дни”. Канадецът е прочут със своите психологически и морално ангажирани драми. Носител е на „Оскар” за най-добър филм и оригинален сценарий за „Сблъсъци”, а освен това е сценарист на „Момиче за милиони” на легендарния Клинт Истууд.
„Винаги съм искал да заснема трилър, особено такъв, в който историята да играе централна роля, а не ефектите – разказва Хагис. – Сюжетът е като класика на Хичкок – обикновен човек, който се озовава в необикновена ситуация. Той не може да гледа как жена му и синът му страдат от раздялата, но когато разбира какво е необходимо, за да я измъкне от затвора, трябва да си зададе трудния въпрос: „Би ли спасил жената, която обичаш, ако трябва да направиш нещо, заради което тя вероятно ще спре да те обича?” Подобни неща ме привличат към един проект – въпрос, на който не мога да отговоря. Когато открия въпроса, знам, че съм открил филма.” По думите му сюжетът изследва природата и силата на доверието – какво означава да вярваш на някого безусловно, когато никой друг не му вярва и всички доказателства са срещу него, когато самият той (или тя) вече не си вярва.
Още докато пише сценария, Хагис смята, че носителят на „Оскар” Ръсел Кроу е най-подходящ за ролята на Джон Бренън. Той черпи впечатленията си от безупречното актьорско майсторство на Кроу в разнообразни филми като „Гладиатор”, „Красив ум” и „Вътрешен човек”.
„Ръсел е един от най-добрите актьори на нашето време – категоричен е той. – Подходящ е за почти всеки проект, но за този беше направо идеален, защото голяма част от общуването във филма се извършва без думи. Едно обръщане на главата или трепване на клепачите казва много за намеренията и решенията на Джон Бренън. Ръсел е от актьорите, които позволяват на зрителя да надникне в душата му – в най-мрачните кътчета от нея.”