Какво? Швеция ли?

Тук си позволяваме малко да перифразираме заглавието на пътепис на Алеко Константинов, но не за да съпреживяваме хубостите на нашата татковина. Ще ви разкажем за Швеция, и по-специално за Гьотеборг, за втория по големина град на северната държава с най-големия по брой университети и студенти. В някои отношения той е предпочитан от туристите заради по-приветливата си атмосфера от столицата Стокхолм.
Ще издадем малка тайна, като признаем, че пристигнахме с ферибот от Дания. Със същите тези грамадни бели повелители на северните морета, където години наред наши музиканти веселяха студенокръвните шведи. А избрахме този маршрут, защото Гьотеборг е първото пристанище на шведска територия и се намира на почти еднакво разстояние от трите скандинавски столици Стокхолм, Осло и Копенхаген, за които постепенно ще ви разказваме

Но така или иначе – избрахме да акостираме на голямото гьотеборгско пристанище. Неговата транспортна инфраструктура му дава правото да се определя като портал към целия свят. Няма да ни повярвате, но като фенове на двете прочути марки шведски автомобили, започнахме нашата обиколка от музея на „Волво”, най-голямата автомобилна компания в Скандинавия, утвърдила се като световен лидер в производството на тежки товарни камиони, автобуси, двигателни системи за флота и индустриата производство, както и на самолетни мотори. В продължение на повече от 7 десетилетия производството на автомобилите „Волво” - модернизирано, усъвършенствано като технологии, дизайн и организация, защищава своя девиз: „Сигурност, качество и грижа за околната среда”. Разбира се, нашите читатели знаят всичко за прочутите камиони на шведите, дори и това, че за марката се говори като за „тигър”, след като мощна китайска корпорация купи бранда. „Тигърът принадлежи на гората, той не може да бъде затворен в зоологическа градина, в една съвсем малка клетка. Трябва да освободим този тигър”, заявява китайски бизнесмен, имайки вероятно предвид, че производството под тяхно менажиране ще нарасне в пъти и ще завладее пазарите… Както впрочем и самите шведи са станали владетели на света в далечните исторически години…
Името Гьотеборг (произнасяно на шведски Йотебори) идва от названието на племето, населявало западното крайбрежие на Скандинавия - йоти, които наред със свеите от източното крайбрежие около столицата Стокхолм, участвали във викингските походи по далечни морета и реки. Говорим за времето от VIII до XI век… И понеже все още не можем да излезем от морската тематика, добре е да посетим и Музея на световната култура, най-големия плаващ музей в света, разположен върху територията на 19 кораба. Тук научаваме, че по море държавата граничи с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. А с Дания я свързва мостът Йоресунд - най-големият мост в Европа между Малмьо и Копенхаген. И още малко информация от беглия историко-географски преглед за туристи авантюристи…
Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на XIX век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия. До края на XX век Швеция се превръща в развита държава, заемаща предни позиции сред най-богатите страни. Високият жизнен стандарт личи навсякъде, опазването на околната среда, съхранението на животинските и растителните видове, както и ефективното използване на енергията са приоритети в политиката и са с широка обществена подкрепа.
Днешният Гьотеборг е основан с кралски указ през 1624 г. от големия шведски крал Густав II Адолф, с което била осъществена една стара шведска мечта за стратегическо укрепване на това място, където минавала границата между воюващите Швеция и Дания. За нашите читатели ще бъде любопитно да научат, че изграждането на новия Гьотеборг - дело на младия Густав II Адолф, трябвало да покаже на съседна Дания и на света не само силата и мощта на Швеция, но и нов архитектурен стил, и изкусно строителство. Най-вероятният прототип е Амстердам, след като не само работници и строители, но и много от инженерите били холандци. За разлика от предишната епоха, когато с градоустройството се занимавали землемери и експерти по военни укрепления, по времето на Густав II Адолф това се извършва от архитекти с опит в художественото оформление.
Духът на този северен град е лесно уловим… Северни нрави, но световна култура и изисканост може да откриете по широките му булеварди. Не говоря за магазините по тях, все пак разликата в стандартите ни е огромна и повече от два-три сувенира обикновен нашенец трудно ще си позволи… Някои от булевардите ми напомнят за „Шан-з-Елизе” в Париж и организацията на движението около Триумфалната арка. Други – за широкия Невски проспект в Санкт Петербург, където в средата има специална лента за ВИП кортежи и няма ограничение на скоростта. Най-голямата и представителна улица в Гьотеборг – „Кунгспортсавеню”, или Авенюто, свързва стария град с Йотаплац - центъра на културния живот на града. Тук е прочутият фонтан „Посейдон” на известния шведски скулптор Карл Милес (1875-1955). Неговото творчество оставя неповторима оригинална следа с усещането за сливането на скулптурата и природата като едно цяло. Пропуснахме да кажем, че в красивия парк „Ваза” се намира Гьотеборгският университет, където се развива вторият след университета в Упсала център на шведската славистика и българистика. Но все пак колкото и да е модерен, Гьотеборг свято тачи и пази историята си. Затова нашите домакини бързат да ни покажат и квартала Хага с историческите дървени къщи от XIX век.
Като утвърдени почитатели на северната кухня, в едно от малките ресторантчета там не пропускаме редкия за българина шанс да научи повече за традиционната шведска кухня. Оказа се, че тя е калорична и практична. Поради географското положение използването на зеленчуци е по-ограничено в сравнение с месните продукти. Основен зеленчук е картофът, следван от зелето и ряпата. Но рибата е най-важният продукт в шведската кухня, като най-разпространени са херингата, сьомгата и пъстървата. Разнообразието от морски дарове видяхме и на закрития рибен пазар, който е една от атракциите за туристите. За аперитив? Разбира се, шведска водка!
Впрочем силно преувеличени ми се струват фантасмагориите на нашенци, работещи като камериерки и сервитьорки на фериботите, че северните народи само чакали да „набарат” евтин твърд алкохол… В Русия например. Сигурно има и такива граждани. Но сега отвън, по авенюто, независимо от бръснещия есенен вятър, е пълно с младежи и девойки, а и с попораснали господа с непромокаеми наметала, които карат неуморно своите велосипеди. Някакво особено северноевропейско очарование на мъдрост и отлична физика... И навсякъде говорят отличен, перфектен английски. Ако трябва да гласувам за нова европейска столица, 100 процента бих избрал Гьотеборг, града на достолепните северни викинги.