Шенген е свобода на движение и по-голяма сигурност

С наближаването на новата година темата за присъединяването на България към Шенгенското споразумение става все по-актуална. На 6 декември започва последната проверка за готовността на страната ни. Вече близо месец у нас реално работи и Шенгенската информационна система (ШИС). „България е готова за присъединяване към Шенген и през декември очаква честна и безпристрастна оценка”, заяви зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Очакванията са през пролетта на 2011-а България да стане пълноправен член на шенгенското семейство. Това обаче трябва да бъде подкрепено от всички държави членки. Към момента Белгия и Полша са изразили своята подкрепа. Резерви към готовността ни обаче имат Франция и Холандия. За да се запознаем на място как функционира на практика ШИС, екипът ни посети границите с Турция и Гърция - едната външна, а другата вътрешна за ЕС, както и българската контактна точка в Шенгенската информационна система –бюрото СИРЕНЕ.

Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи:

Цялата нация заслужава през 2011 г. България да стане пълноправен член на Шенгенското пространство

Шенген е малко село в Люксембург, намиращо се близо до границата с Германия и Франция. То придобива известност на 14 юни 1985 г., когато на борда на кораба „Принцеса Мария Астрид“, плаващ по река Мозел, е подписано Шенгенското споразумение за премахване на вътрешните граници между страните членки и за общ контрол по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници. Първоначално споразумението е подписано от 5 страни, а пълното му изпълнение започва през 1995 г. Постепенно в Шенгенското споразумение се включват други страни, включително и извън ЕС, като например Исландия, Норвегия и Швейцария. Кипър, Ирландия и Обединеното кралство пък, въпреки че са членове на ЕС, са решили да останат извън Шенгенската зона. България и Румъния са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане, като датите за прилагане на споразумението са различни за всяка страна. През 2010 г. Европейската комисия прие молбата, отправена от България, за удължаване на крайния срок за пълното прилагане на споразумението до 31 март 2011. Премахването на граничния контрол по вътрешните граници на държавите - членки на ЕС, е въпрос на доверие между тях. Благодарение на процес на щателна партньорска оценка страните членки гарантират, че всяка от тях е в състояние да пази външните граници от името на останалите и да издава визи, валидни за цялото Шенгенско пространство.
Екипът ни установи, че и на Капитан Андреево, и на Златоград служителите на ГКПП са подготвени и в очакване на последната проверка за Шенген от европейските ни партньори. Пунктът на гръцката граница след присъединяването ни най-вероятно ще бъде премахнат, работата на границата с Турция, която става външна на ЕС, обаче значително ще нарасне. Към момента там на практика работи Шенгенската информационна система, която идентифицира за броени минути издирвани лица и такива, за които има данни, че са извършили престъпление, или са свидетели по дела, откраднати автомобили, незаконно придобити оръжия и т.н. На ГКПП Капитан Андреево са монтирани и два портални монитора за радиационен контрол, които отчитат неутронно и гама-лъчение. Мониторите са дарение от САЩ, а информацията и данните от тях отиват в реално време в Агенцията по ядрено регулиране. „Ние сме пазителите на Европа”, е нагласата на служителите на „Гранична полиция”, а очакването им е политическите съмнения към готовността на страната ни да отпаднат и през 2011-а да станем част от шенгенската фамилия.

Г-н Вучков, вие съвсем наскоро се завърнахте от Холандия. Как да си обясним нейната позиция относно нашето присъединяване към Шенген?
Холандия изявява един от най-критичните гласове в последните няколко месеца. Не знам дали е известно, че в Холандия преди шест месеца са проведени парламентарни избори и всъщност се сключва споразумение между две партии, които обаче нямат парламентарно мнозинство. По този повод те опират до подкрепата на една трета, която е изключително националистически настроена партия и тя им подарява един глас. На 13 октомври се създава ново холандско правителство след шестмесечни преговори. Непосредствено след това аз бях на посещение в Хага и в Амстердам, и разбрах, че те специално са обърнали внимание в правителственото споразумение, че много зорко ще следят процеса за присъединяване на Румъния и България към Шенген. Има обаче известен интересен парадокс на актуалното политическо време, защото Холандия по линия на Шенген, чрез програмата „Матра” на холандското външно министерство, ни оказа най-значителната и конкретна помощ. Холандското правителство съвместно с МВР изгради бюрото СИРЕНЕ*. Това е българската контактна точка в Шенгенската информационна система. То беше изградено технически с холандска помощ и от 6 ноември всъщност стартира. От тази дата ние пълноценно ползваме Шенгенската информационна система. Все едно сме членки на Шенген. Аз мисля, че в крайна сметка, независимо от тези политически нюанси, оценката ще бъде такава, каквато е правена за всички кандидатки за Шенген - дали покриваме законовите и техническите критерии.

Каква ще бъде всъщност практическата стойност на приемането в Шенген за България и за българските граждани?
Практическата стойност ще се усети най-вече в аспекта свободно движение на хора. Това е Шенген – свобода на движение. Не знам дали сте пътували по магистралата между Виена и Братислава. Когато човек пътува по тази магистрала между две европейски столици на съседни държави, изведнъж вижда едни контролно-пропускателни пунктове, които ръждясват и са преместени настрана. Ето това ще се случи, например на границата между България и Гърция. Няма да има контролно-пропускателни пунктове или поне не в такъв вид. Една свобода на движение, което е голямо постижение за хората. Това е най-видимият ефект – няма да има граници на практика. Но наред с това има и много други предимства, включително и противодействие на престъпността. Шенгенската информационна система (ШИС) е една огромна система от фондове. Информационен фонд, който няма аналог почти в цяла Европа. Ако се случи така, че на някой гражданин му откраднат моторното превозно средство, всеки полицейски орган по силата на законодателството ще може да въвежда сигнал в Шенгенската информационна система и след три минути цялото Шенгенско пространство ще знае, че този автомобил се издирва. Ще се съгласите, че това е огромно предимство. В момента в Шенгенската информационна система има подадени 33 млн. записа. Чрез ШИС се издирват много обекти. Това са моторни превозни средства, оръжия, много лични документи, които са изгубени или откраднати, дори яхти, представете си. Издирват се, разбира се, и много лица, и то по най-различни поводи, които трябва да бъдат локализирани, които всъщност се издирват за арести, за екстрадиции и т.н. От 6 ноември, откогато стартира ШИС за България чрез бюрото СИРЕНЕ, ние сме въвели за издирване над 200 лица. Шенген, наред със свободата на движение всъщност ще гарантира и по-голяма сигурност.

Чуха се гласове от политици, че приемането ни в Шенген ще бъде една оценка дали правителството се  е справило с престъпността, или не.
Безспорно, че това е тест, но поне по темата Шенген ми се струва, че трябва солидарност от страна на всички политически сили. След като решението ще бъде политическо, трябва да искаме не само от Европейската комисия, от Европейския съюз, но и от българските политици, от българската политическа класа, да оценяват постигнатото честно и обективно. Защото законово и технически България се движи много добре и в правилната посока. Необходими са политически усилия, за да разсеем опасенията на някои европейски политически сили и лидери и да постигнем нещо, което, мисля, че цялата българска нация заслужава - 2011 г., пролетта или есента, България да стане пълноправен член на Шенгенското пространство.

*SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) означава „искане за допълнителна информация от националните звена“