Ще се съревноваваме не само с автомобилния, но и с въздушния транспорт

Инж. Милчо Ламбрев е генерален директор на НК „Железопътна инфраструктура” от 20.10. 2009 г. Завършил е ВВТУ „Тодор Каблешков” и притежава магистърски степени по специалностите „Транспортно строителство” и „Икономика на транспортната фирма”.
Член е на Националното сдружение на инженерите по железен път (НСОИЖП) и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).
Роден е на 10 януари 1966 г. Семеен, с дъщеря.

Инж. Ламбрев, как се отрази икономическата криза на НК „Железопътна инфраструктура” ?
Както във всички други сфери в държавата, рецесията оказа своето влияние. За НК „Железопътна инфраструктура” тя повлия най-вече за драстичния спад в превозите, които осъществяват операторите по железопътната инфраструктура. Това от своя страна рефлектира върху инфраструктурните такси, които са основен елемент за финансиране на компанията. Въпреки тези тежки условия ръководството на компанията в новия си мениджърски екип успя да се справи със ситуацията. Намалили сме задълженията си към доставчици и контрагенти с около 30-40%. По този начин към днешна дата от 57 млн. дължим около 27-28 млн. лв. Същевременно заварихме компанията пред стачна готовност. Успяхме обаче да подпишем споразумение със синдикатите и оттогава редовно изплащаме пълните трудови възнаграждения и ваучерите, за които се договорихме. Последните не са малко перо в бюджета ни - около 500-600 хил. лв. месечно. НК „Железопътна инфраструктура” не дължи вече данъци и такси на държавата, дори ще осигурим заплатите на работниците си по-рано заради коледните и новогодишните празници. За нас това е трудно, но хората ни го заслужават, защото са денонощно на работните си места.

Какво е състоянието на жп инфраструктурата у нас? Как я виждате в сравнение с европейската? Строят ли се нови жп пътища?
През последните двайсет години българската железопътна инфраструктура беше на последните места като приоритет, което се отрази зле на основния превозвач - холдинга „БДЖ“ ЕООД. Новото правителство знае какви са проблемите ни. Заради влошеното състояние на железниците то води преговори със Световната банка за заем за холдинг „БДЖ” ЕООД и ДП НКЖИ. Вече е подписан меморандум за сътрудничество с финансовата институция. Очакваме заемът за НКЖИ да бъде около 140 млн. лв., който ще използваме за закупуване на механизация за поддържане на железния път, най-вече по новите отсечки Пловдив-Свиленград и Пловдив-Бургас. Надяваме се този проект, който се финансира по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013, в най-скоро време да стартира и да имаме скорости до 160 км/ч. Планираме с този заем след три години да получим машини за поддържане на железния път, защото изработването на една такава машина отнема около две години, а процедурата за избор на изпълнител трае между 7 и 8 месеца. В същото време очакваме да получим нашите вземания от холдинг „БДЖ” ЕООД, които са около 105 млн. лв.
През тази година основни ремонти се извършваха по трета железопътна линия София-Карлово с пари от държавния бюджет.
По програма ИСПА се работи по отсечките Крумово-Първомай и Първомай-Димитровград. С финансиране по Оперативна програма „Транспорт” се изгражда линията Свиленград-турската граница.

Кога жп транспортът ще стане конкурентен на автомобилния - освен с цената, и с бързината?
Не един път съм казвал, че нашата инфраструктура е нещо сложно и за нея трябват много средства, за да може жп транспортът да бъде конкурентен на автомобилния. Част от средствата на ОП „Транспорт” са насочени към изграждането на магистралите, което е приоритет за държавата и правителството. Но ние също трябва да сме конкурентоспособни и затова работим по скоростния жп път София-Пловдив-Бургас, който ще е готов през 2019 г. Тогава ще можем да се съревноваваме не само с автомобилния, но и с въздушния транспорт.

Икономическата криза увеличи ли броя на кражбите от жп съоръженията? Очаквате ли те да намалеят като следствие от новите промени в законодателната уредба за кражбата на цветни и черни метали?
Искрено се надявам това да стане. Кражбите от наши съоръжения са тежко бреме, което ощетява бюджета ни. Денонощно се извършват посегателства в жп обекти. Загубите ни от началото на годината са в размер на 1 629 628 лв. Хората, които извършват подобни криминални деяния, трябва да разберат, че те могат да предизвикат изключително тежки инциденти и дори да доведат до човешки жертви.

Какви са очакванията ви за 2011 г.?
Следващата година за нас ще бъде доста тежка. Държавната субсидия за НКЖИ е в размер на 127 млн. лв., предвидени за заплати и административни разходи. Предвиждаме недостиг в размер на 90 млн. лв. Финансовата ни политика е насочена към намаляване на всички видове разходи и чрез оптимизация и модернизация, за да се вместим в субсидията, и да изплащаме възнагражденията на служителите си. Същевременно през 2011 г. за нас започва да действа Директива 2001/14 на Европейската комисия. Тя ни задължава инфраструктурните такси, които ще получаваме от превозвачите, да реинвестираме само в железния път и съоръженията към него, което също ще ни затрудни, но смятам, че ще се справим.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител” за коледните и новогодишните празници?
На читателите на в. „Строител”, пожелавам много здраве, щастие и благополучие през Новата 2011 година!