Малкото градче между Панагюрище и Копривщица
Стрелча е разположен в южното подножие на същинска Средна гора в долината на р. Стрелчанска Луда Яна. Градът е отдалечен само на 60 км от най-близкото летище в Пловдив и на около 100 км от София.
В района са оставили свой отпечатък различни епохи. Има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи. Откритите исторически паметници все още напомнят за традициите, начина на живот и съдбините на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.
Едни от най-ранните следи са от тракийското племе беси, които присъстват в гръцките хроники. В тях бесите са описани като смели и свободолюбиви воини, почитащи Дионис. За няколкото века, в които са господствали в земите край Стрелча, те са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци. Уникалният тракийски култов комплекс „Жаба Могила”, съставен от гробница мавзолей и светилище храм, е от този период. Според местна легенда пък именно в гробницата известно време е престояло и култовото златно Панагюрско съкровище. Бесите окончателно загубили своето могъщество през 45 г. сл.Хр., когато римляните ги покорили и тракийските земи влезли в новообразуваната провинция Тракия.
През IХ в. районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до ХIV век. Разположена е на десния бряг на Стрелчанска Луда Яна и със своите 8-метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието й е процъфтявал град Стрельч или Стрелец град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на селището.
По време на османското владичество Стрелча се развива като стопанско и книжовно средище, чиито поборници за свобода участват в Априлското въстание. Жителите му впоследствие са жестоко наказани и прогонени от региона и едва след Освобождението се завръщат по родните си места. Автентични възрожденски постройки тук липсват, защото след Априлското въстание всички къщи са опожарени от еничарите. По това време е построен храм-памет-никът „Св. архангел Михаил“.
На 23 август 1969 г. Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение. Климатът в района е съчетание на планински и умереноконтинентален, а меките зими и прохладното лято заедно с уникалните почвени характеристики създават изключително благоприятни условия за отглеждане на маслодайна роза и производство на най-качественото розово масло в България. Те благоприятстват и развитието на целогодишен туризъм, който е приоритетна задача за общината. Жителите на града се гордеят най-вече с минералните извори. Водата в тях е гореща, слабо минерализирана и с ниска водна твърдост. Лечебните й свойства привличат както ентусиастите, така и любопитните песимисти.
Със своите уникални историко-географски характеристики, природни и исторически забележителности, минерални извори и розови насаждения Стрелча е райско кътче за българските и чуждестранните туристи. Транспортната инфраструктура е добре развита, с удобни пътища, които я свързват със София, Копривщица, Панагюрище, Пловдив, Пазарджик, Хисаря и Карлово.
Повече за това как една малка община с население едва над 5 хил. души се справя с живота в дни на икономическа криза ще научите от интервюто с кмета Ильо Ильов.
Ильо Ильов, кмет на община Стрелча:
Превръщаме се в привлекателна дестинация за туризъм
Ильо Ильов е роден през 1951 г.
в Стрелча. Средното си образование получава в родния град. След завършване на висше военно училище през 1974 г. е офицер от Българската армия. Специализирал е във Военната академия „Георги Сава Раковски” и Русия. До 2004 г. е заемал различни ръководни длъжности в армията
Г-н Ильов, кои са силните и слабите страни на Стрелча?
Общината се намира в Централна България и към нея има още четири села - Дюлево, Блатница, Смилец и Свобода. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на населението, отрицателен естествен прираст и увеличаване броя на застаряващите хора в района. Стрелча е слабо икономически развит край, предимно аграрен. Земите в региона благоприятстват розопроизводството, на територията на общината се произвежда най-качественото розово масло в България. Ние сме един от най-големите производители в страната. Допреди миналата година имахме над 4 хил. дка, но сега са под три и причината е в ниската изкупвателна цена на розовия цвят. Ако продължава тази тенденция, розата като символ на България може да изчезне. А и производството на розовото масло, което е сериозно перо в износната ни листа. В последните години нашите хора успешно отглеждат лавандула, от която се извлича първокласно етерично масло.
Като силна страна на общината може да се определят различните възможности за развитие на туризма. Природните дадености на района - климатът и минералните води, са предпоставка за това. В китната долина на територията на общината и през самия град се вие живописната р. Стрелчанска Луда Яна, а на север и североизток от града, сред вековна гора, се издигат причудливите форми на природния феномен Стрелчански скални образувания. За съжаление обаче не мога да се похваля, че общината е добре развита като туристическа дестинация в момента. Но ние работим в тази насока. Опитваме се да търсим инвестиции за района, защото при нас идват не само хора от България, но и от чужбина, а трябва да им осигурим необходимите условия, за да си почиват, да се лекуват и да се развличат, естествено.
Известно е, че в древността римските войски, охранявали р. Дунав, са се лекували при минералните извори на Стрелча. Днес балнеоложкият туризъм придобива все по-голяма популярност. Ще ни разкажете ли нещо повече...
Общината разполага с шест минерални извора с температура от 23 до 56 градуса с доказани балнеоложки качества. Водата е слабоминерализирана, хипертермална, сулфитно-хидрокарбонатно-натриева, флуорна и радиоактивна. Без цвят и мирис, с приятен вкус, тя е средство за лечение на редица болести. На територията на града има балнеоложка почивна станция, която е към Националния осигурителен институт, и почивна станция на Министерството на вътрешните работи. Но за да стигнем развитите подобни курорти в страната, се нуждаем от допълнителни средства и най-вече от добра инфраструктурата. Надявам се в следващите години да станем привлекателна балнеоложка дестинация.
Но вие имате още една даденост. Споменахме за римските войски, но тук има следи от траки и други древни племена. Как използвате това наследство?
Наистина Стрелча е събирателно място за историята на българските земи. В момента работим по проект за „Жаба могила”. Този уникален тракийски култов комплекс, съставен от гробница мавзолей и светилище храм, ни предоставя възможност за развитието на културно-историческия туризъм в района. Сега подготвяме документите за кандидатстване пред Министерството на културата за обявяване на паметника за обект с национално значение. Това, което сме направили досега по него, не е много и е с налични средства на общината. Обезопасили сме самата гробница, за да няма случаен достъп на хора и животни. Същевременно сме организирали и туристически център. Но има доста работа, особено по инфраструктурата. Дотам може да се стигне пеш, но въпросът е да осигурим необходимия път с указателни табели и места за отмора за всички, които искат да я посетят. В момента група учени от Благоевградския университет работят по откриването на цял комплекс тракийски светилища. Установи се, че те са изградени в скалите и са разположени на площ повече от 30 кв. км.
Във време на икономическа криза свежите пари, които могат да получат общините, са по европейските програми. Кои са основните програми, по които вие работите?
Откакто се появи тази възможност за общините, ние успяхме да кандидатстваме с над 20 проекта. Основно те са по Програмата за развитие на селските райони. По мярка 321 от нея имаме два проекта. Единият е за 2 млн. и 800 хил. лв. и е за изграждане на помпената станция, отвеждащ водопровод и подмяна на съществуващ в с. Свобода. Проектът е спечелен. В момента се намираме в процедура за избор на консултант. Другият проект по тази мярка е за ремонт и оборудване на младежки център на стойност около 350 хил. лв. Избрали сме строители и консултант, а от февруари 2011 г.
ще започне и самото строителство. По мярка 322 кандидатстваме за изграждане на централната градска част и още на дванайсет улици с обща дължина 2 км и половина за 1 млн. и 700 хил. лв. Надявам се скоро да получим одобрение, тъй като сме спазили всички изисквания. Имаме разработен и внесен проект и по мярка 313 - за изграждане на спортна площадка в града на стойност около 400 хил. лв., където също чакаме положителен резултат. Същевременно реализирахме проект за благоустрояване на ул. „Н. Сапунджиев” и ул. „Продан Граматик” в града на стойност 99 382 лв. Извършихме пълна реконструкция на пътното платно, монтирахме тротоари и бордюри, както и възстановихме асфалтовата настилка на втората улица.
За съжаление не ни одобриха за някои важни обекти за града. Става дума за изграждането на комплексен ВиК цикъл - изграждане и подмяна на водопровод, на пречиствателни станции - за питейни и отпадни води. Ние кандидатствахме пред Министерството на околната среда и водите за него, стойността му е за около 53 млн. лв. През лятото на 2009 г., след парламентарните избори, ни върнаха проекта не заради някаква неточност в документите, а поради промяна в политиката на новите управляващи в този сектор. Изграждането на такива комплексни проекти за ВиК е приоритетно за населени места за над 10 хил. жители, а тези с по-малко, каквато е нашата община, ще трябва да изчакаме до 2012-14 г. Но чакането ще е трудно с наличната инфраструктура заради силното амортизиране на водопроводите от етернитови тръби, които непрекъснато аварират.
Какво е състоянието на училищната инфраструктура в района?
Изготвихме проект и кандидатствахме за подмяна на отоплителните средства в целодневната детска градина и началното училище „Паисий Хилендарски”. След време получихме писмо, че сме одобрени, но поради липса на финансови средства не може да започне работата по обектите. Трудно ми е да преценя, че едни пари, определени за програмата, ги няма и трябва да изчакаме. Сигурно са отишли някъде другаде. За училищната инфраструктура сме кандидатствали и по фонд „Козлодуй”. Проектът ни там е за подмяна на дограма, на покрив и саниране на сграда на стойност 400 000 лв. В момента тече избор на строител от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Имате ли необходимия административен капацитет, за да подготвяте проекти по европейските програми?
Екипът на общината е добър и се стремим да разработим колкото е възможно повече проекти.
На какво ниво е връзката община, бизнес и образование в района?
Взаимодействието в Стрелча е на необходимото равнище. Стараем се по никакъв начин да не пречим за развитието на образованието и бизнеса. Опитваме се да направим училището по-привлекателно за децата и те да останат да си учат тук, а не да ходят в Панагюрище или някъде другаде. Това означава да създадем още по-добри условия и за ученици, и за учители, да се подобри програмата. По този начин тук ще дойдат със семействата си хора и от други населени места. Същевременно в общината няма силно развит бизнес. Препитанието на хората идва главно от земеделието, в някаква степен и от хотелиерство и ресторантьорство. За отбелязване е, че продуктът, който те предлагат, е качествен. Известно е, че панагюрци идват в петък и събота при нас хем на разходка, хем да празнуват, като не забравят и пазара. С представителите на местния бизнес провеждаме често срещи. Търся помощ за различни проекти. Две поредни години правим събор през юни във връзка с развитието на туризма и по обща идея направихме един туристически заслон, който се намира на границата между Стрелча и Копривщица. Оттам се вижда и цялото Пловдивско поле.
Как върви работата ви със строителите в района?
За съжаление не се извършва голямо капитално строителство в общината. Инвестициите намаляха през последните години. В момента вървят преговори за построяването на три балнеохотела. Това означава нови работни места, но тази година все още нищо не се случва.
В последно време се говори за публично-частното партньорство. Има ли то почва в малката община Стрелча?
ПЧП е една възможност за развитие, която трябва да се използва. В нея интересът е взаимен. Както общината, така и бизнесът работят коректно и ще спомогнат за общото развитие. През 2011 г. ще се обърнем към инвеститорите и желаещите за участие в ПЧП. По решение на Общинския съвет ще търсим партньори за спортния комплекс. Ако изборът е сполучлив, ще кандидатстваме за публично-частно партньорство и за минералната баня.
Опишете един ваш работен ден.
Проблемите, с които се сблъсквам всеки ден, със сигурност не са непознати на моите колеги кметове. Имам си мои неща, които съм длъжен да върша всеки ден. Често имаме несъгласие с Общинския съвет, но заедно търсим градивния елемент и правилното решаване на проблема.
Същевременно се мъчим да заинтересоваме младото поколение да се включва в обществени задачи. Да не останат затворени в техните си „черупки”. През последните две години наблюдаваме повишаване на интереса в тази област. Очакваме инвестиции. Това, което е възможно, ние го правим, кандидатстваме по европейските програми, но хората на по-високото стъпало ги чакаме да си свършат работата, за да могат да вървят нещата по правилния път.
Какво ще пожелаете на вашите колеги и мениджърите на строителните фирми за предстоящите празници?
Да са живи и здрави, да се надяваме, че законодателната власт ще предприеме някои действия за подобрение на законовата основа за увеличаване правата на кметовете, за по-голяма самостоятелност и свобода на действията им, съответно и на отговорностите.