Строителството на Балканите

Хубаво е да поглеждаме в двора на съседите и да видим как стоят нещата при тях, за да се поучим и от техните добри практики, и от грешките, които допускат. От тази мисъл са се водили строителните и работодателските организации на няколко балкански страни - България, Словения, Хърватия и Македония, изготвили анализ за състоянието на бранша в тях. Идеята е да се развият индустриалните отношения в строителния сектор в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на национално, регионално и фирмено ниво и да се овладее промяната и преструктурирането по време на икономическата криза. Строителната промишленост е един от най-големите промишлени сектори в ЕС, която беше силно засегната от текущата глобална рецесия. Фирмите реагираха с намаление на заплащането и съкращаване на работното време, както и на персонала.
Предизвикателството за преструктуриране на този сектор, което беше необходимо и преди това, стана неизбежно по време на икономическия спад. Ето каква е моментната картина в другите страни на Балканския полуостров.

Словения, част от Балканите, но и от ЕС
Рецесията се отрази силно на малката република. През последното тримесечие на 2008 г. и цялата 2009 г. отрицателното влияние на икономическата и финансова криза беше явно. Като резултат от намалелия износ на стоки и услуги и местни инвестиции, БВП в Словения спадна със 7,8% за 2009 г. Това е най-сериозното слизане на БВП в Словения от 1991 г.
Равнището на инвестиции ще намалява и през 2011 г., въпреки че се очакват повече частни икономически и публични инфраструктурни вложения.
През последните седем години беше наблюдаван бърз растеж в строителния сектор, но през 2009 г.
той претърпя огромен спад. Затова говорят отрицателните резултати във всичките три основни сегмента на строителната дейност.
Цялостната строителна дейност през 2009 г.
намаля с 20%, строителството на нежилищни сгради - с почти 25%, жилищното - с 20%, а работата на строителните обекти - с 18%. През 2009 г.
делът на строително-инженерните обекти беше приблизително 50%, на жилищните сгради- около 16,5%, а на нежилищните - около 33,5%.
С 20% беше намалението на строителството на нови обекти за 2009 г., дължащо се и на спада в търсенето. 2010 се предвиждаше да завърши с още около 16% намаление. Единственият положителен резултат е за сегментна реконструкция на жилищни сгради с цел повече енергийна ефективност, приблизително 7%. Националните стимули в тази област ще допринесат за този резултат.
Най-големите „жертви” на икономическата криза се оказаха нежилищните сгради. Те бяха засегнати заради по-ниските бюджетни средства.
Словения подписа своя 15-годишна магистрална програма (Словенски кръстопът), но нови програми, като железопътни, енергийни и екологични, все още не са готови да стартират или не са достатъчни ресурсно обезпечени. През 2010 г. се предвиждаше спад от допълнителни 15% от обема за железопътна и шосейната реконструкция.
В периода на растеж строителният сектор даваше работа на близо 20 хил. нови работници, от които повечето идваха от Югоизточна Европа. Но кризата през 2009 г. намали със 7000 работните места, сравнено с края на 2008 г.
Малък е и броят на работниците, назначени на договори с фиксиран срок. Основният проблем на словенския строителен бранш е огромната ниска ликвидност, причинена от липсата на нови инвестиции, непродадени жилища и недвижими имоти.
Сериозен проблем в Словения представлява строенето без разрешение за строеж или по-често разделението между разрешенията и проектната документация.
Строителство на западния бряг на Адриатическо море
Хърватия също е сериозно засегната от икономическата рецесия. БВП  е спаднал с 5,8% през 2009 г., а ситуацията за 2010 г. също е отрицателна. За да се справи с кризата, правителството въведе т.нар. кризисен данък върху заплатите, заедно с увеличение на ДДС до 23%. Въпреки това размерът на безработицата през август 2010 г. беше 16,4% според държавната статистическа служба.
Строителният сектор беше един от най-силните сектори преди кризата и в тази балканска държава. Но през 2009 г. рязко намаля с 10,4% спрямо предходната година, като стойността на новите поръчки се свиха с 13,6%.
Юли 2010 г. беше шестнайсетият поред месец с отрицателен резултат в този сектор. Данните сочат, че за първите шест месеца на изминалата година има 53% по-малко нови поръчки спрямо предходната година.
През 2009 г. бяха издадени 11 736 разрешения за строителство на жилищни сгради, което е намаление с 4,4% в сравнение с 2008 г. Освен това предприятията имаха 52% по-малко незавършени апартаменти спрямо същия период.
През периода от януари до юни 2010 г. строителните фирми с над 20 души персонал завършиха 1900 жилища, което беше с 54,2% по-малко от същия период на 2009 г. В края на юни 2010 г. те работеха по 6022 жилища (незавършени обекти), 35,2% по-малко от същия период на 2009 г.
Общият брой на издадените строителни разрешения през периода от януари до юни 2010 г. е с 14,2% по-малък в сравнение със същия период на 2009 г.
Нежилищното строителство преживява значителен спад в търсенето и инвестирането. През последното десетилетие Хърватия инвестира значителни средства в строителството на магистрални пътища. През 2009 г.
планираната стойност на строително-монтажните работи спадна с 17,8% в сравнение с 2008 г. На 31 декември 2009 г. в процес на строеж бяха 79,8 км магистрални пътища, бяха направени съществени подобрения на 94,9 км от съществуващите магистрали и бяха изградени 7,1 км кръстопътни възли.
Правителството одобри решение за финансова инвестиция в инфраструктурни проекти за хърватските железници и приоритетни проекти за хърватските водни трасета чрез кредит с държавни гаранции.
Значението на хърватския строителен сектор и неговият дял в националния БВП донякъде са пренебрегнати. Тук не съществува отделно министерство за този сектор, както и няма държавен институт по технологиите. Управляващите не са изградили надеждна държавна стратегия за жилищното строителство въпреки промените във всекидневната политика и политическите влияния. Междувременно младите нямат желание да получават образование за строителни професии, а секторът като цяло има лош имидж.
Търсещата пътя
Македония
През четвъртото тримесечие на 2009 г. се наблюдаваха съвсем краткотрайни положителни резултати в някои сектори, но през следващите месеци тенденцията стана отрицателна. Въпреки това строителството успя да осигури ръст на БВП от 7,7%.
Управителите на фирми от строителния сектор оценяват икономическата ситуация през четвъртото тримесечие на 2009 г. като най-неблагоприятната досега. Нарастването на активността в строителните дейности се ограничава от спада на търсенето от 25,1%, намаляването на оборудването с 13,5%, увеличаването на финансовите разходи с 12,8% и на конкуренцията в сектора - 10,6%.
Средно между 5000-5500 нови апартамента бяха построени през 2009 г., а около 10 000 жилища са необходими, за да се задоволят жилищните нужди.
Най-големият инвеститор в нежилищни сгради е правителството. През последните години се изградиха зданията на някои държавни предприятия и министерства. Фирмите обаче се оплакват от закъснели плащания и постоянна липса на частни инвестиции.
Същевременно има голяма нужда от инвестиции в инфраструктурни проекти. Строителният бранш се надява управляващите да се съсредоточат върху строежа на магистрала до Гърция, железопътна линия до България и ремонт на съществуващата инфраструктура в страната.
В строителния сектор в Македония са заети около 40 000 души, което е 7% от заетите в страната. Повечето строителни фирми имат под 9 души работници, като едва 10% са с повече от този брой. От гледна точка на образованието 10% са хора с инженерна квалификация, а останалите са квалифицирани и неквалифицирани работници, като половината от тях са заети с краткосрочни трудови договори.
Един от основните проблеми на бранша е хармонизирането с международните стандарти, поради това че Македония е кандидат-член за ЕС. Същевременно рецесията е причина и за липсата на финансиране и инвестиции в сектора. Много от строителите няма да могат да продължат работа без капитал, тъй като банките са изключително предпазливи при отпускането на кредити.
Липсата на образователна и квалифицирана работна ръка също намалява конкурентоспособността на Македония на международните строителни пазари.
Съществува необходимост от подписване на колективни трудови договори, което ще регулира политиката на заетост в строителния бранш.
Процедурата за закупуване на парцел за строителство в страната е изключително сложен, а процедурата за получаване на разрешително за строеж е бавна. Един от най-големите проблеми, пред които е изправен секторът по време на криза, е липсата на инвестиции и парични потоци.
Повечето от строително-монтажните фирми бяха преструктурирани изключително лошо и много от предприятията не оцеляха в процеса на преход. Обикновено основното предприятие влиза в дълг заради дъщерните си дружества. По време на процеса на обявяване в несъстоятелност активите на основните фирми са прехвърлени на дъщерните дружества. Тази практика доведе до затваряне на фирмите и остави хиляди хора безработни. В резултат водещата сила в региона, македонската строителна индустрия, се превърна в източник на безработица и социални проблеми.