Архив

Клисура – под връх Вежен

Първото, което виждате след завоите на подбалканския път към гр. Клисура, под старопланинския връх Вежен и средногорския Богдан, е един огромен, страховит паметник. Пред вас в цялата си юнашка сила на българин исполин се изправя славният Иван Танков Боримечката, героят от Априлското въстание и командир на черешовата артилерия. Защото Клисура е известна най-вече с героичното си участие в Априлското въстание

Малкото колибарско селище някога е възникнало покрай хребета Козница, който свързва Средна гора и Стара планина. Жителите му, преди да се впишат в пантеона на българската история, се прехранват като дервенджии – пазители на прохода. Развиват скотовъдството и свързаното с него абаджийство. Около 1780 г. от анадолските земи е пренесена маслодайната роза. Клисурското розово масло печели признание с високото си качество.
През 1856 г. клисурчанинът Христо Данов заменя примитивното килийно обучение с взаимоучителния метод. Той е инициаторът за построяването на ново училище, като разходите за обучението се поемат от градската управа. Данов поставя основите и на читалищната дейност още през дълбокия мрак на 1854 г. Това е далечната история, и не е случайно, че именно образованите хора на подбалканския град ще свържат името си с най-героичните страници от нашата история.
Разположен на живописно място, в най-западната част на Розовата долина - точно където се сключва Стара планина със Средна гора, сред гъсти букови гори и тучни поляни, Клисура сякаш и географски предопределя историята си.
Но преди да ви разкажем за подготовката на въстанието и неговите героични дни, нека да слезем от колата и да погледнем наоколо с любопитни очи... Кафето в екокомплекс „Клисура”, което е съвсем наблизо, е отлично, а напълно самостоятелните 16 къщички, някои с по две легла, а други със спални, предполагат тук човек да прекара няколко дни, откъснат от всекидневието, в тишината и уюта, който стопаните са създали. Ястията са традиционни, напитките – също. Все пак някои от нас се връщат при класиците и си спомнят с умиление, че нашите деди по тези места са пийвали по икиндия и прочутата гюлова ракия...
Клисура е история. Не само с експонатите в Историческия музей... Духът на града е история. И днес. Защото всички все още съхраняват родовата си памет и българския дух. И се гордеят с жертвоготовността, с която градът се включва в Априлското въстание. Началото е на 15 януари 1876 г., когато апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски учредяват първия за IV революционен окръг комитет. От този ден започва трескава подготовка за въоръжен бунт. Леят се куршуми, увиват се фишеци, а църквата „Св. Никола” служи и за оръжеен склад. Клисурчанинът Никола Караджов преподписва прочутото Кърваво писмо на Тодор Каблешков до Бенковски. На 20 април звънът на църковната камбана оповестява на света, че Клисура желае свободата си... След шест дни свобода двете училища, църквата, около 830 къщи са превърнати в пепелище от пълчищата на Тосун бей. След по-малко от две години в Клисура пристигат руските освободители.
И ако искаме някак по-плавно да преминем към днешния ден на този град, то трябва първо да посетим старата църква „Св. Никола”. Нейната камбанария известява за началото на бунта и е предпочитаното място за гостите на града. В двора на църквата се намира и параклисът костница
„Св. архангел Михаил", където се съхраняват костите на загиналите във въстанието клисурци. Гостите, посетили града, се връщат по тези места отново и отново и твърдят, че Клисура и регионът са сред най-прекрасните туристически дестинации на България. Най-голямо признание за това е отредено на Историческия музей. Музейната експозиция представя културно-историческото наследство на града.
И разбира се, всеки от гостите на града задължително посещава Павурджиевата къща, в която на 15 януари 1876 г. Волов и Бенковски основават първия революционен комитет в IV революционен окръг. Прави впечатление и възстановена „домашна розоварна”. В Козинаровата къща - дома на Цана Козинарова, свеждаме глави пред величието на българския дух. В деня на потушаването на въстанието, в съдбовните минути преди османлиите да нахлуят в двора, Цана се хвърля в кладенеца заедно с четирите си деца, за да избегне поруганието и жестоката смърт. А в Червенаковата къща са посрещнати руските освободители...
На изпроводяк отново влизаме в старата църква. Камбанният звън, който е възвестил началото на въстанието в града, кънти в душите ни.

Една свещ за героите...

Използвани са материали от www.klisura.bg