Архив

Варова шпакловка

Така, както с бай Гаро Баронян се разхождахме из малкото родопско селце и търсехме кръчмата за по едно вино за отскок преди вечеря, попаднахме и на малката кокетна новопостроена църквица. Пропуснах да кажа, че селото е изцяло християнско и протяжните вопли на ходжите от минаретата в околните села тук бяха непознати. Едно спокойствие из побелелите от сняг улички, един право в небесата дим от комините, тук-таме лай на куче... Някаква елинпелинска идилия, привнесена високо тук, в Централните Родопи, където и въздухът, който дишат хората, е друг, и водата, която пият, е различна... Само земята е малко, бедна е, и не стига от нея да се изхранват хората. За сметка на това всички мъже са майстори строители. И ги търсят навсякъде из страната.
Техни си майстори бяха построили и селската църква. И масивния дувар около нея, за да не влизат кравичките на селяните в светия двор. Само че точно днес отецът и няколко от бабите, които се грижат за двора и чистотата вътре, в храма, нещо бяха оклюмали. Оказа се, че и тук, дълбоко в планината, са се появили „графъри”, онези момчетии, дето рисуват със спрейове където им попадне. За ваканцията тук бяха дошли няколко юнаци, внуци на местните хора, и един от тях беше нашарил със своите си графити... дувара на църквата. Грубата мазилка яко беше попила боята и сега отецът търсеше изход.
Изходът пристигна с един изпоцапан с вар стар ЗИЛ самосвал, от кабината на който изскочи як усмихнат бабанко и се отправи към светия отец. „На нашия, на сестрата момчето, дето учи в града за художник, е тая работа. Ама сега ще тегля една хубава здрава варова шпакловка и нищо няма да личи, дядо попе!”, сякаш в скоропоговорка избоботи шофьорът.
„Жив да си, сине! Реши ми проблема, ама гледай шпакловката да е по-равна, по-гладка. Че и ние сме в цивилизацията, да не мъчим после художниците!”
Ние с бай Гаро Баронян се спогледахме с ясното съзнание, че и графитите са угодни Богу работи, щом на младоците им иде отвътре да рисуват. Та дори и на дувара на храма.