Архив

Белово - магията на три планини и две реки

Интересно е да посетиш гр. Белово, особено сега, през зимата… Долу, в центъра, където тече река Марица, е тихо и спокойно. Усещането е за пролет, може би защото оттук започва Горнотракийската низина. Усещането за зима само 20-ина километра нагоре, към Юндола, където Малък Сечко е в правата си. Впрочем за радост на трениращите там и на „Белмекен” ски бегачи, биатлонисти и други претенденти за спортната слава на страната снегът си стои, белотата по-скоро има синкав оттенък, а въздухът… Въздухът на тази пресечна точка на три планини – Рила, Родопите и Средна гора, е кристален. Кристална и с неповторими вкусови качества е и природната здравница от един от най-големите по дебит в страната минерални извори „Топлата вода”.
Това са даденостите от Бога.
Останалото е дело на самите беловци. На техния труд през годините. Само ще споменем, че в с. Голямо Белово 80 процента от къщите са изградени през епохата на Възраждането, със запазен и до днес, характерен за XIX век архитектурен стил. Над 50 къщи са обявени за паметници на културата. През XVIII век благодарение на родолюбиви българи тук се откриват няколко килийни училища, както и – особената гордост на хората! – първото за страната килийно училище. В далечната 1806 г. в двора на църквата „Св. Георги” е създадено и обединено училище.
И ако се пренесем два века напред във времето, ще видим другите измерения на това място на три планини, две реки и една низина. На територията на община Белово са изградени и функционират ВЕЦ/ПАВЕЦ „Белмекен” - най-голямата водноелектрическа централа в България, ПАВЕЦ „Чаира”, ВЕЦ „Сестримо”, ВЕЦ „Момина клисура”, изгражда се язовир „Яденица” и ПАВЕЦ „Яденица”. Хидроенергийният комплекс „Белмекен-Сестримо-Чаира” е най-големият на територията на страната и след окончателното му завършване ще достигне годишно производство на електроенергия от 2515 GWh.
Останалото за Белово и региона в интервюто с кмета Маринков…

Кметът Кузман Маринков:

Ние сме граждани на Европа

Кузман Маринков е роден през 1956 г. в гр. Белово. Живее и учи в с. Момина клисура. Завършва индустриална химия в Пазарджик. Активно се занимава със спорт. След завършване на редовната военна служба заминава на работа в Либия, а по-късно - в Италия като мениджър. В Италия създава сериозни делови контакти, които му помагат да основе българо- италианската фондация „Онлус пер Ветрен”. С помощта на съмишленици банкери от гр. Удине в гр. Ветрен е възстановен Домът за деца сираци от 1- до 4-годишна възраст на стойност около 1 млн. евро. Това е най-модерният детски дом на Балканите, създаден по инициатива на Кузман Маринков като вицепрезидент на фондацията. Меценат, помагащ за развитието на различните видове спорт, на културата и образованието. Женен, със син и дъщеря, има и внучка.

Здравейте, г-н Маринков! Виждам на бюрото ви и в. „Строител” наред с останалата национална преса. Как преминава един работен ден на кмет на община като Белово, която е интересна и като география, и като история, а и като пазеща дълголетни традиции на предците?
Ако кажа, че кметовете нямат работно време, ще ми повярвате ли? Защото аз съм на разположение на хората 24 часа в денонощието поради липса на… повече часове в него. Но нека да започнем с традициите, те са нещо много хубаво. От всички общини в страната нашата, беловската, винаги първа чества своя празник. Всяка година на 14 януари с големи културни тържества се отбелязват годишнините от Освобождението на общината от турско робство. По традиция в центъра на града се пали голям огън, около който се извиват български хора и както е било едно време, още от 1878 г., черпим хората с около половин тон греяно вино. Хляб, сол, сирене, вино… Има и за танцьорите, и за зрителите, а и за многобройните гости на тържествата. За доброто настроение на съгражданите ни тази година се погрижиха детският танцов състав „Беловче” и естрадният певец Веселин Маринов. За отбелязване е, че детският състав тази година завоюва множество наши и международни награди на различни фестивали.
Възродихме и една хубава наша традиция и тази година връчихме наградата „Почетен гражданин” на община Белово на известната наша лекарка проф. д-р Теменуга Донова, доскоро завеждащ кардиологичната клиника на Правителствената болница, а сега - шеф на кардиологията на Александровската болница. Гордеем се и с това, че тя е трета дъщеря на бай Иван Донов, 104-годишния ни съгражданин, който живее в центъра на града.

Да е жив и здрав бай Иван още дълги години! Феноменът „дълголетие” явно ще свържем с въздуха, който дишат хората тук, планинския въздух на три планини – Рила, Родопите и Средна гора.
Не само… Белово има и чуден природен дар - минералният извор, т.нар Топлата вода, която по показатели е близка до прочутата френска вода „Евиан”. Правени са изследвания във Франция и Германия и по своите качества и лечебни свойства тя не отстъпва на френската. Сега минералната вода е дадена на концесия за 30 години на местен бизнесмен, който вложи там над 1 млн. собствени средства и вече имаме много хубав развлекателен комплекс. Капацитетът е доста голям – може да обслужва до 2500 души през лятото, разполага с модерна база. Предстои разширяване и построяването на хотел, за да можем там да посрещаме туристи и спортисти от цялата страна и от чужбина, за да могат да тренират, да спортуват, да извършват необходимите рехабилитационни и балнеоложки процедури. Тук искам да кажа добри думи и за хората, които са националната гордост, хора, които са се родили и работили в общината. Искам да откроя проф. Христо Вакарелски, изтъкнатия български етнограф, Евстатий Пелагонийски, който е бил епископ в Сърбия (Ниш) и след Освобождението – в Турция (Одрин). Гробът му се поддържа и от спомоществователи от Белово, а в момента се прави един 500-килограмов кръст, който чрез Министерството на външните работи ще бъде поставен на лобното място на нашия съгражданин. Имаме и много изтъкнати спортисти, печелили републикански, европейски и световни титли.

Топлата вода е предпоставка за развитие и на туризма?
Вярно е. По отношение на туризма имаме една амбициозна задача – да развием културно-историческия туризъм. Разполагаме с местности и туристически дадености, които впечатляват не само българските граждани, но и гостите ни от чужбина. Искам да отбележа само две от емблемите на община Белово. Едната е базиликата „Св. Спас”, която се намира на 5 км от с. Голямо Белово. Тя е строене през IV-V в. сл.Хр. на основата на крепостта „Левке”, което означава „белота”. Разкопките, които са направени през 1968 г., доказаха, че това е една от най-оригиналните базилики в България наред с тази в Несебър. За развитие на опознавателния туризъм, свързан с базиликата, трябват все пак няколко милиона лева. Другата емблема на общината е църквата „Св. Георги” в с. Голямо Белово, която навърши 206 г. Тя има уникална дърворезба и икони, които се съхраняват в трезорите на банката, защото имат изключителна стойност. Те са правени от зографи от Самоковската иконописна школа. Трябва да отбележим, че в тази църква за първи път в България е изографисан дяволът в неговите превъплъщения. В момента там тече сериозна реставраторска работа, като с помощта на НЕК сме усвоили близо 500 000 лв. за възстановяване на стенописите и покривната конструкция на църквата. Имаме уверението на реставраторския екип, че в близките една-две години църквата ще бъде отворена за вярващите християни и за гостите на общината. За да стане притегателен център за църковен и културно-исторически туризъм. Ще опитаме да развием и конния туризъм, защото природата ни е впечатляваща – прекрасни поляни в местността Юндола (което в превод означава „конска поляна”), отлични места има около язовир „Белмекен”. Имаме и амбициозна програма за развитие на ски туризма на Юндола в посока „Белмекен”.

За да има туристи, трябва да има и добре развита инфраструктура. Вие се намирате и на кръстопътно място.
Позволете ми да направя една ретроспекция. През 2005 г., когато бяха големите наводнение, потопът мина и през нашата община. Разрушена беше голяма част от прилежащата инфраструктура. Унищожени бяха над 20 км пътища от републиканската пътна мрежа, съборени и отнесени бяха 7 моста, скъпа строителна техника… Наложи се от 2005 до 2011 г. да възстановяваме язвите по поречието на р. Марица и р. Яденица. В с. Голямо Белово бяха построени два нови моста, единият по френски проект, коригирано беше поречието на р. Яденица и бяха изградени най-необходимите подпорни стени. Пътят Белово-Голямо Белово-Юндола с помощта на държавата беше построен наново, като инвестициите за 20-те километра шосе бяха за над 8 млн. лв. Мостът над Марица, който свързва общинския център със селата Мененкьово и Аканджиево, също беше разрушен от стихията. Защо всичко, свързано с инфраструктурата, е важно за нас? Защото нашата община е център, който се намира на 30 км от областния град Пазарджик, на 70 от Пловдив, на 90 от София. В южна посока от нас е най-прекият път за Гърция - през Юндола, Якоруда и гр. Гоце Делчев. Това е най-краткият път, по който и сега се движат големите ТИР-ове със стоки за Гърция или оттам за вътрешността на България.

Във време на криза европейското финансиране дава определени възможности за общините… [caption id="attachment_15151" align="alignleft" width="320" caption="Възстановената стара жп гара"][/caption]
Любимата ми тема. Първо искам да спомена, че по време на мандат 2007-2011 г.
допълнително осигурихме средства над 7 млн. лв., които са спечелени с проекти по оперативните програми. Политиката ни по европейските проекти е сериозна и делова. Така например за предотвратяване на наводненията в градската агломерация и ограничаване на последствията за живота и имуществото на хората от общината, както и на едно от най-сериозно работещите предприятия в региона, имаме проект за укрепване на коритото и брега на
р. Марица. Това е особено важно, защото ще подпомогне развитието на устойчиви, свързани, достъпни градски центрове, ще повиши и конкурентоспособността на региона. Кандидатстваме и за „Техническа помощ за подготовка на пълен инвестиционен проект за изграждане на канализация, колектор и ПСОВ”. Ще поясня, че този проект бе изготвен самостоятелно от общинската администрация. Идеята ни е в капацитета на бъдещата ПСОВ да бъдат включени отпадните води на още пет села и така тя да стане за над 10 000 жители. Разработихме интересен модел за мултиетническа училищна среда като пример за интеграционна политика и равнопоставеност на учещите се от малцинствените групи, като обновихме сградите, тоалетните и спортните площадки.

Община на три планини, две реки и една низина. Това предполага доста добро поведение на общинската администрация, а и на хората, в областта на екологията.
Регионът е прекрасен, но общината разполага със скромни възможности. Ще направя малко отклонение, преди да се спра на екологията. При бюджет от 6 млн. лв., след Закона за изменение на държавния бюджет, нещата опряха до около 5 млн. лв. на година. Средствата се усвояват по предназначение. Със собствени средства си позволяваме да дофинансираме четирите училища в общината и да издържаме четирите детски градини, защото това е свързано с нашата социална политика. Средното ни училище има най-модерната база в цялата Пазарджишка област. През миналата година чествахме 30 години от създаването на ОДЗ „Щурче”. То е с алтернативни енергийни източници, със слънчеви батерии в отговор именно на приоритетите ни в областта на околната среда. От декември 2010 г. газифицирахме града, като приоритетно свързахме с това екологично гориво детската градина „Щурче”, сградата на общинската администрация и гимназията и разходите паднаха с близо 50%. През 2011 г. смятаме да газифицираме сградата на полицията, медицинския център, сградата на противопожарната безопасност. Съществен проблем за Пазарджишка област обаче е Заводът за преработка на битовите отпадъци. В землището на с. Дъбравите се намира сметището на нашата община, което освен че събира всичките битови отпадъци, прибира и промишлените отпадъци на Завода за хартия – Белово. В момента в Пазарджишка област е направено сдружение и Белово е предложено като алтернативно второ място за депо за събиране на отпадъци, основното е до едно пазарджишко село. Проблемите на екологията ще се решат генерално, ако се приеме идеята за изграждане на Завод за преработка на отпадъците на територията на областта. Другото е свързано с работата на трите общински дружества. Едното тях - БКС, носеше щети на общината и бяха натрупани загуби в размер на 320 хил. лв. През миналата година то беше ликвидирано и дейността му беше прехвърлена към Общинското дружество ВиК. Наложи се дейността да се лицензира и разшири. Освен с водоснабдяване и канализация дружеството се занимава и със сметопочистване, сметосъбиране, опесъчаване и снегопочистване. Екипът разполага с техника и специализирани кадри и има финансова устойчивост и стабилност. Големият проблем пред нас е изграждането на пречиствателна станция за отпадни води на общината. Преди малко стана дума за нея, но искам да поясня още нещо. На базата на това изграждане ние искаме да започне подмяната на водопроводната и водопреносната мрежа. За да стане всичко това, трябва гаранция, че ПСОВ ще бъде изградена. Направен е проект и в момента в МОСВ се мисли дали капацитетът на станцията трябва да е разчетен за население до 10 хил. души или от 10 до 50 хил. души, защото инвестицията при втория случай е много по-голяма и по-продължителна. Добре е да се знае, че ние и сега сме община с над 10 000 души, с малко, но сме отгоре. А тенденцията показва, че прирастът на населението ни е постоянен, миграцията е ограничена, а социалната ни политика е такава, че не предполага хората да бягат към големите полиси. Техническото задание е изпълнено и само чакаме становището на екологичното министерство в коя посока да развием станцията. Тук ще допълня, че най-голямото ни предприятие, Заводът за хартия, има собствена пречиствателна станция. И независимо че от време на време РИОКОЗ ги санкционира, те сериозно се отнасят към опазване на природата и на водите на Марица в частност.

Разкажете за опазването на горския фонд. Вие сте община, надарена от Бога с гори.
Наистина е така. Белово е една от малкото общини в България, която разполага с общински гори - 186 хил. дка. В момента тече съдебен спор с Регионалното управление на горите – Пазарджик, и с НУГ. Изчакваме решението на Върховния съд по казуса. НУГ твърди, че горите са държавни, а ние доказваме с документи още от турско робство, че въпросните гори са общински.

В тези трудни времена младите хора ще останат в общината само ако имат работа, а за децата им детски градини и училища.

Амбициите ни са да работим непрекъснато за повече и по-добри условия за младите семейства, за да създават и отглеждат тук децата си, но да осигурим и добри условия за достойни старини на възрастните хора. Същевременно разбираме, че основният проблем е осигуряване на работа за хората. В тази връзка ще се стремим да откриваме малки цехове в селата – с по 10-15 работници, основно преработка на дървесина, добив на дърва за огрев, пунктове за събиране, сушене и пакетиране на диворастящи гъби и билки, за разфасовка на тоалетна хартия, на други стоки. Това ще създава поминък и по този начин хората ще останат в населените места, където живеят, регио-нът няма да се обезлюди. В с. Сестримо например беше учредена неправителствна организация „Десислава”, в която, колкото и учудващо да звучи, членуват 360 млади хора. Основната цел на това сдружение е да съхрани българските фолклорни традиции, имат три певчески формации и печелят награди от фестивалите.
Искам да отбележа и някои от особените ни успехи, свързани с подрастващото поколение. На училищата сме делегирали самостоятелни бюджети и при наличието на способни директори мениджъри парите стигат, а и има възможност за премиране на добре представящите се педагози. Ние сме втората от малките общини в страната, която тази седмица ще пусне в експлоатация географско-информационна система, която ще подпомогне хората от крайните села на общината да не пътуват по 20 км до центъра, за да бъдат обслужени на едно гише, а ще могат в кметствата, с помощта на компютърните връзки, да вадят визи, скици и каквото им е необходимо.

Любопитна е и историята на железниците, свързана с Белово.
Не само любопитна. Белово се явява интересен транспортен център. Казахме за връзката София–Пазарджик–Пловдив, магистрала „Тракия” през гр. Ветрен, и Гърция, през Юндола. През центъра на града преминава международният път Е-79 (старото Цариградско шосе) и жп линията Цариград-Белово-София. Неслучайно тук вмъквам, и то в средата нашия град! Искам специално да отбележа, че втората жп линия в историята на България, преди 137 години, е Цариград-Белово и преди две годни с грандиозни тържества отбелязахме това събитие. Изцяло възстановихме старата гара Белово, чийто началник е бил изтъкнатият революционер Тодор Каблешков – френски възпитаник на лицея в Одрин, и задгаровото пространство около новата сграда. Наред със спомените за тази втора българска жп линия в момента има амбициозна държавна програма за модернизация на сложното железопътно трасе София–Ихтиман–Костенец–Белово, което е най-трудно за изпълнение предвид вакарелските възвишения, острите криви в планините и прочее. Следващият етап е от нас до Пловдив и по-нататък към Чирпан и до морето. Целта на този проект, който трябва да приключи до 2017 г., е ускоряване движението на бързите влакове до Бургас и намаляване времето на пътуването. Предвижда се от София до морето да се стига за 3 часа и половина, вместо за пет и отгоре, както е сега.

В Белово се строи. Нямам предвид само корекциите и инфраструктурата вследствие на тежките наводнения преди няколко години. Много хубави сгради, великолепно санирани и обновени училища, детски градини, а и църквата в града изглежда като от картинка.

Работи се здраво. Поддържаме добри отношения с Областното представителство на Камарата на строителите в Пазарджик, в Пловдив, а и с централата в София. Големите строителни обекти в общината – изграждането на мостове, на подпорни стени, частично възстановяване на улици, различни основни ремонти, след съответните търгове, се поемат от фирми, които имат доказан опит и съответна техника. Това върви по линия на обществените поръчки например. Мощна софийска фирма съумя да извърши в разумни срокове строително-монтажните работи, но поради забавяне на плащанията от страна на държавата общината не е разплатила до момента извършените дейности. Става въпрос за сума от милион и половина лева и общината е длъжник на строителите. Макар и изтеклата година да беше година на икономическа и финансова криза, виждаме, че жилавият български народ оцелява. Нашите строители постепенно тръгват с новите си обекти напред и нагоре. Надявам се, че браншът ще продължи да строи и да превръща България, нейните села и градове в притегателен център за хората от цял свят. Защото и ние вече сме граждани на Европа и на света.

Благодаря за интервюто. До срещи през лятото, на Топлата вода
Благодаря и аз. Всеки петък денят ми започва с в. „Строител”.