Само на 80 км от София, в Сапарева баня, живописно разгъната в полите на Рила, не просто извира, а изригва най-горещата минерална вода. Според едни - на Балканите, според други - в целия свят. Няколко километра по-високо са уникалните Рилски езера, резерватът „Скакавица” и планинският курорт Паничище. Като завършек на всичко в просторното Горно поле под града има бивше военно летище, идеално за чартърни полети. Така малката община с население около 8000 души и само четири прикрепени села, е чудесно място за инвестиции и развитие на туризъм. Местните залагат големи надежди, че туризмът ще ги направи богати, ще се случи. Но и са доволни, че не ги е застигнало бурното разрастване на Банско и морските ни курорти.
Всъщност това е съзнателният избор на местната власт, която твърдо е решена, че ще пусне онези, които искат да строят хотели, едва след като изгради инфраструктурата, и работи по въпроса вече 8 години. Защото хората тук са здраво свързани с миналото си и с природата, и въпреки целия вой на еколозите срещу проектите за развитие на ски зоната, знаят как сами да пазят планината.
Историята на града е свързана с минералните извори, край които е възникнал. През неолита (5500 г. пр.н.е.) тук е процъфтявало селището Кременик. Разкопки от 70-те години на XX век откриват оръдия на труда, хромел, домакинска покъщнина. Останки от римски град са разкрити по време на строителството на санаториум през 50-те години на XX век. Днес те са запазени в парка и в градината на средновековната църква „Св. Никола”, която се намира в центъра. Друг уникален храм е първата възрожденска черква „Св. Георги” в кв. Гюргево Това е най-интересната черква в района. Потънала е на около 1,10 м в земята. Отвътре е със самобитна дървена архитектура. Подът е постлан с римски тухли от руините на древния град Германея. Тракийското название се свързва с названието Герма, което на санскрит означава „топъл”.
През 1947 г. в западната термална зала започват изкопни работи при стария римски каптаж. По време на обедната почивка работници пускат няколко яйца в разкрития каптаж, за да ги сварят, но после е трудно да се извадят с ръка заради горещата вода. При едно по-дълбоко загребване в пръстта под яйцата е извадена голяма златна монета. После са открити и други ценности - много златни монети, оброчни плочки на божествата лечители. Намерен е и интересен златен пръстен - с изобразени на него мъж и жена, хванати за ръка, символ на съпружеската вярност. В знак на благодарност към „живата вода”, която лекувала, болните дарявали на божествата най-скъпоценното, което имали.
През 1957 г. сондата на хидролозите стига до пукнатина между котловината и планината и дава ход на намиращата се под високо налягане гореща вода – появява се гейзерът. Дълбочината е 73 м. Водата тук е една от най-горещите в света – 103 °С, с няколко градуса по-висока от италианските Софиони, Джурджитела и Липарските острови. Изригва периодично (на 20 сек), като изтласква горещи водни пари и вода на
18 м височина. Преди няколко години гейзерът е превърнат в истинска атракция. Вечер картината е неподражаема, а ефектът от цветните светлини в основата му е замайващ. Съставът на минералната вода е серен, със значителни равнища на желязо, калций и манган. Тя лекува успешно заболявания на горните дихателни пътища, на периферната нервна система, на костите, ставите и кожата.
Местните се гордеят с екопътека до Овчарченския водопад в местността Соколов изглед. Маршрутът е кръгов и тръгва от село Овчарци. Оттук е и най-късият път до Седемте рилски езера. Гордеят се и с уникалния резерват „Скакавица”, където е природният феномен - водопад Скакавица. Той е с пад 70 м, на 1750 м надморска височина, което го определя като един от най-високо разположените водопади в България.

Кметът Сашо Иванов:

Избрали сме трудния път – първо инфраструктура, после хотели

Сашо Иванов е кмет на община Сапарева баня от 2003 г. В мандата 1999-2003 г. е бил зам.-кмет по строителството. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане”. Работил е като елконструктор в ЗММ-Сапарева баня и като началник на Енерго-механичен отдел „Хидрострой” - Дупница.

Г-н Иванов, имате минерална вода, летище, планина, близо сте до столицата. Това е рай за инвестиции.
Да, това са плюсове на Сапарева баня, и в същото време една голяма пречка, защото много хора се обединяват срещу това, което искаме да направим. Така е, за съжаление. Лифта от хижа „Пионерска” до Седемте рилски езера, който е седалков, го чакахме години, защото ни правиха всевъзможни проверки, пращаха ни в прокуратурата, все едно сме престъпници. Но не се оплаквам, знаем какво правим, защо и как го правим, и не бързаме.

По какви европейски проекти работи в момента общината?
Имаме в действие 5 проекта по Програмата за развитие на селските райони. Те са на обща стойност 10 млн. лв. Единият е за основна реконструкция на читалището и изграждане на картинна галерия. Имаме проект за реконструкция на 2 основни улици в Сапарева баня с нов мост на река Валявица. За основна реконструкция на зона „Гейзер” е една улица, която ще бъде изградена към местността Парилото. Петият проект е за канализацията на с. Ресилово. За него в момента тече процедурата за избор на изпълнител. Проектите са още от
2009 г., но много мудно се действа и не е наша вината за забавянето. 4 месеца ни забавиха заради указанията, които трябваше да бъдат дадени за подготовка на тръжни процедури, след това изгубихме още 4, докато чакаме отговори кои търгове ще бъдат проверявани, кои не. Така че изпуснахме времето, когато можеше да се строи. После имаше и обжалвания, което също забави срока за подписване на договорите, и годината мина. И сега се надявам от пролетта четирите проекта да стартират. Дано няма обжалване и за петия, но при ситуацията в държавата, когато фирмите са без работа, е нормално да има и сме подготвени да изчакаме процедурата да премине и през КЗК.
2008 г. имахме готовност за 50 млн. лв. по работни проекти - канализация и водопровод за Паничище, канализация и водопровод на трите нови квартала в Сапарева баня, водопровод и канал в новия квартал на Сапарево, за улична мрежа в града... Но с промените в Програмата за развитие на селските райони при спечелен проект по мярка 322, по която се реализират проекти за инфраструктура, не можеш да кандидатстваш, докато няма искане за финално плащане. Тоест трябва да реализираш единия, за да внесеш друг. За мен това е голяма недомислица и ще бъде причина да не бъдат усвоени много пари от ЕС. Ние имахме 11 проекта, одобриха ни 5, чакаме още 2, което ще бъде около
17 млн. лв.

Преди няколко години тук се направиха прекрасни входни пътища. С какви средства?
Имаме 12 км асфалтирани нови улици вътре в общината. Направихме и подхода към общинския център от Е-62 към Сапарева баня, който е четвъртокласна пътна мрежа и вече е модерен четирилентов път. Още през 2005 г. ремонтирахме най-трудния и опасен участък от пътя Сапарева баня-Паничище в района на Скалите. Реконструирахме и пътя Паничище–хижа Пионерска.

Там имахте много упреци от екоорганизации.
Да, но който е видял този път, е разбрал, че те са били неоснователни. Получи се много хубав, безопасен път. През 2009 г. успяхме да пуснем лифта и ако го нямаше това шосе, просто не ми се мисли как щеше да се осигурява движението най-вече от гледна точка на сигурността. Сега чакаме нормално развитие за отсечката от Скалите до Сапарева баня, където в Програмата за развитие на селските райони сме кандидатствали с 2 проекта. Те са на стойност около 6 млн. лв., надяваме се до месец да има разрешение по тях.
Отказахте ли се от проекта за курорта Паничище, популярен като „Супер Паничище”?
Не сме си помисляли да се откажем. Проектът е „Туристически и ски център Паничище–Езерата–Кабул”. Сигурно знаете, че имахме много проблеми с еколозите. Направихме обществено обсъждане, на което беше приет т.нар. втори вариант, в който сме се съобразили с всички предложения на защитните организации. Така например предвиждахме изграждане на писта до хижа Отовица, от която се отказахме, защото навлиза в територията на НП „Рила”. Променихме и трасето на самата кабинка, която се предвиждаше от Сапарева баня до Паничище, така че да дублира трасето на електропровода, който да се направи кабелно, за да има минимално въздействие върху околната среда. Имаше още една писта около резерват „Скакавица”, която също отпадна. Така проектът, по който се работи, е изключително съобразен с околната среда, а резерватът „Скакавица” и зоната за ограничено въздействие са напълно изключени от обхвата му. Затова всичко, което се изговори, че влиза в района на езерата, е абсурдно и невярно. Засягаме част от общинските гори и част от територията на парка, но само пасища, където не се предвижда никакво изрязване на гори. Консултант ни е фирмата „Екосайнд”, която прави и проекта на Сочи. Специалистите са категорични, че нашият е уникален и щадящ природата. Той е изключително важен не само за Сапарева баня, но и за целия регион. Всички общини от бившата Дупнишка околия са гласували в своите общински съвети становища в наша подкрепа.  
В момента не се работи, тъй като планът за управление на парка изтече миналата година и трябваше до края на 2010 да има нов, с който да се съобразим. Но такъв все още не е приет и сме в застой. След като планът за управление влезе в сила, ще започнем работа по оценката за съвместимост.

Имате ли стратегически инвеститор?
Да, това е „Рила спорт” АД, което финансира всички мероприятия до момента. То има подкрепата на населението в общината, което е силно заинтересовано нещата да се случат. Какво ли не се изговори: че природата е разрушена с лифта, но истината е, че именно строителството му я опазва от всички онези джипове, които бълваха бензин доскоро към Седемте езера. Лифтът е най-екологичното съоръжение. Неслучайно в Австрия и Швейцария има много. И това дава поминък на хората, а значителна част от брутния вътрешен продукт там идва от туризма. Аз искрено се надявам, че държавата ще обърне внимание на даденостите в България и на перспективите за развитие на туризма.

Сапарева баня има и друго богатство – минералната вода.
И съчетанието между планината, водата и близостта до столицата са идеална перспектива, но именно заради това има и външни фактори, които нямат интерес ние да се развиваме. И затова всичко, което постигаме, го правим с големи усилия. Проверяват ни отвсякъде и за всичко. Надявам се, че с последните промени в Закона за водите, които са от края на 2010 г., ще можем още по-пълноценно да използваме и минералната вода. Ще получим свободния ресурс от 9,7 литра в сек.

Какви са плановете ви за минералната вода?
Ние имаме проект от 2005 г., който е със средства от Световната банка за изграждане на геотермална централа. При нас водата е уникална по отношение на температурата – 103 градуса, което, от друга страна е проблем, защото се налага да я охлаждаме до 40 градуса, през централата, след което да стига до ползвателите.
До 2003 г. беше направено геотермално отопление на общината, детската градина, училището. След това - отопление и на читалището и новата административна сграда. Сега имаме и закрит басейн в училището, който също се отоплява с минерална вода.

Разкажете за други проекти в образователната инфраструктура.
Основно реконструирахме детската градина. Миналата година направихме плувен басейн в училището. По програма на СИФ реконструирахме и училището. Успяхме да завършим и пристройката към училището в с. Овчарци, която е за детска градина. Със собствени средства обновихме и детската градина в с. Ресилово. Там не ни стигнаха пари за външна изолация, но при първа възможност ще я направим.

Какво става във ВиК сектора?
От 2004 г. подмененихме 46 км водопроводи със средства от собствени приходи, над 36 км канализация с финансиране от ПУДООС -  една част с наши средства, както и от спечелен проект по САПАРД - за канализация. Имаме готов проект за пречиствателната станция, също така ще кандидатстваме и с интегриран воден проект в с. Паничище. Изградихме 4000 кубика нов водоем, който е с 2 клетки по 2000 кубика. В момента 500 кубика са достатъчни за Паничище и мисля, че едната   спокойно може да се използва като резерв за Сапарева баня.

А в областта на екологията?
Преди години по ФАР направихме екопътека с 2 заслона и барбекю до местността Валявица. Част от нея се използва като трасе на европейското първенство по планинско бягане, което донесе добра реклама за гр. Сапарева баня. Готвим и проект за биооразнообразие, който е в работна фаза.

Привличате ли инвестиции под формата на публично-частни партньорства (ПЧП)?
Да, с такова партньорство ще изграждаме мини- вецове по протежението на река Валявица. Общината има 34 процента участие, като постигна договореност инвеститорът да изгради нов водопровод от Сапарева баня до Скакавица, който ще бъде с по-голямо сечение. Имаме уверение от партньорите, че пролетта ще започне реконструкцията. Това ще подобри и водоснабдяването на града. А в бъдеще общината ще печели и от енергията, която ще произвеждат минивецоовете.
Направихме и концесия за общинската баня. Тя е публична общинска собственост и изтърпяхме много упреци от хора, които трудно приемат новите неща, но господ ни е дарил с минералната вода и беше престъпление да не я използваме. Това ще даде възможност всички желаещи да се лекуват тук, да се настаняват по квартири, по хотелите, и местните хора да са доволни. В момента до самата баня се изграждат два басейна, които ще бъдат готови до края на месец май.

Има ли интерес за строителство на хотели?
Това, което правим от 2004 г., е работа върху проекти, които да дадат гаранция за нормално развитие на общината. Аз съм много щастлив, че 2006-а, 2007-а, когато имаше бум в строителството, удържахме ситуацията благодарение на това, че след като 2004 г. спечелихме Паничище и го актувахме като село към общината, имахме процедури по направа на нов регулационен план, нов застроителен план, който влезе в сила през 2009 г. Ние много държахме да създадем условия, които ще ни дадат гаранции, че в бъдеще нещата ще се развиват така, както са планирани.
В местността Св. Богородица в гр. Сапарева баня също първо приехме устройствените схеми и в момента водим процедура по парцелиране. Парцелите стигнаха 100 евро за земеделска земя, при положение че преди това тези в регулация се продаваха за 10 лв.
Поне в България не са много общините, които първо работят за развитие на инфраструктурата, после пускат частните инвестиции. Но така даваме гаранции, че районът няма да се развива безразборно. За нас е важно не само колко пари ще влязат в общината, но и какво ще се направи с тях. Затова избрахме трудния път за развитие – актуализация на кадастралния план, нов регулационен план, нов застроителен план, които да дадат гаранция, че ще се развиваме нормално. В самия застроителен план в Паничище заложихме изключително ниски параметри на застрояване. Със застроителния план е определена 60% зелена зона, което е прието с решение на ОбС. Също така сме дали прилежащи терени на всички съществуващи бази, така че не са много терените, които ще се застрояват, защото търсим ниска степен на застрояване, с цел развитие на строителството в общинския център. В Паничище руски инвеститори спечелиха изграждането на спортния комплекс на Сухото езеро, което е с формата на естествен стадион. На нас ни беше много лесно да го дадем за хотел, но преценихме, че искаме там да има спортен терен.

Руски ли са основните инвестиции в курорта?
Частни собственици от Русия закупиха над 200 дка в местността Св. Богородица. На Паничище те бяха закупили хижите на бившата „Фармация”. Единственият построен нов хотел на Паничище - „Магнолия”, също е с руски капитали. Сега е направен още един малък с около 60 места, който се довършва. Испански инвеститори закупиха бившите оранжерии до санаториума. Сега върви преотреждане на терена, който е земеделска земя. Ще се строи хотелски комплекс, но истината е, че и там плановете се отложиха заради кризата.

А какво става с летището?
Летището аз го слагам наравно с минералната вода като ценност за общината. Ние положихме много усилия да го придобием преди години. Дупница не успя да се справи и точно по време на кампанията за местите избори Министерството на отбраната го продаде.

Да, и наскоро излезе информация, че е обявено за публична продан.
И аз чух такова нещо. Но който и да е бъдещият собственик, сегашния никога не съм го виждал, ние сме готови да обсъдим съвместен проект за строителството на летище. Имало е интерес и от испански инвеститори, и от руски... Актували сме го като публична общинска собственост, за да не може да се продава земята. Пистата е с обща дължина
2,5 км и това е много силен коз за едно бъдещо развитие.

Държавата обещава нов ЗОП до 6 месеца. От гледна точка на един кмет какво не му е наред на сегашния закон?
За мен големият проблем е възможността за обжалване, която по-принцип е нормална процедура. Тя обаче много пречи, и особено в условията на криза. Убеден съм, че с обжалванията се злоупотребява. Това води до загуба на европейски пари, което е недопустимо. За съжаление не се прие предложението обжалванията да не спират строителството и ще бъдем свидетели на това как се връщат пари. Поради обжалвания.

Има стотици закони, а няма закон за туризма. Нужен ли ни е според вас?
Разбира се. България има изключителни дадености. При една нормална политика туризмът ще помага значително за повишаване на брутния вътрешен продукт. Голям напредък беше волята на държавата за промяна в Закона за водите. Проблемът с минералните води стоеше с години. Те са на териториите на общините, които дори бяха длъжни да плащат на държавата, ако ги използват, което си е абсурд. Ако се намери воля и за генерална стратегия за развитие на туризма, всички ще спечелим. Знаете ли, че България сама блокира много неща със зоните по „Натура 2000”, които у нас са повече отвсякъде. Спряха се дори инфраструктурни проекти. Аз знам, че са много важни и буболечките, и растенията, но съм убеден, че най-важни са хората. Защото в момента хората напускат страната. В нашата община затворихме 3 училища, вместо да ги обновим. Когато кажа на чужденец, че нашите граждани бягат, защото нямат поминък, той ни мисли за ненормални. Всичко е в ръцете на държавата.