Венеция - градът на водата

Много са прекрасните места по света, които си заслужава да види човек. Има обаче някои уникални, които е абсолютно задължително да бъдат посетени поне веднъж в живота. Венеция - градът на водата, безспорно е едно от тях

Наричат Венеция най-романтичният град в света, град на влюбените, на карнавалите, дори Дисниленд за възрастни. Всъщност градът е уникален, защото е построен буквално върху водата. Разположен е в Североизточна Италия върху множество малки острови, над 100 на брой, в плитка лагуна на Адриатическо море. Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради архитектурата на сградите, но също така и заради основите на града. Венеция е построена върху дървени пилоти, а поради слягането на почвата и основите си е застрашена от постоянни наводнения. След поредните такива през 2004 г. италианското правителство стартира оздравителен проект, с който под водата са инсталирани подвижни бентове. При големи приливи бентовете се изпълват с компресен газ и се издигат. Така могат да издържат на морския прилив с часове.
Според легендите Венеция е възникнала от морската пяна. По-вероятната версия обаче е, че в началото на V век, за да се спасят от постоянните войни в района, рибари се заселват на мястото на днешна Венеция, превръщайки го с времето в голям град. През Средновековието водният град е независима република, управлявана от дожи, и голям търговски център.
Днес Венеция и островите в близост до нея са притегателен център за туристи и влюбени двойки от цял свят. Каналите с романтичните гондоли, многобройните мостове и сградите – архитектурни шедьоври, са магнит, който кара хиляди ценители на красивото да се насладят на това вълшебно място. Островчетата, на които е построен градът, са свързани от 455 моста. В стария център каналите изпълняват функцията на пътища и почти всякакъв вид транспорт е по вода или пеша. Венеция е най-голямата градска зона, свободна от коли. Класическата венецианска лодка – гондолата, сега се използва главно за туристически цели. Любопитен факт е, че по закон гондолиерите трябва да са от венециански произход.
Най-голямата забележителност, сърцето на Венеция безспорно е площад „Сан Марко”. Тук по всяко време на денонощието, включително и през нощта, има хора. Многобройните гълъби са една от атракциите на мястото, макар че в последните години броят им значително е намалял. Около „Сан Марко” са разположени базиликата „Сан Марко“, Часовниковата кула, „Прокурациите“ и Дворецът на дожите.
Бившето седалище на управителя на Венецианската република в днешно време е паметник на архитектурата и музей на изобразителното изкуство. Дворецът е бил официална резиденция на 120 дожи, управлявали Венеция от 697 до 1759 г. Сградата представлява удивителна смесица на византийска, готическа и ренесансова архитектура. Много известни творци и художници са участвали в украсяването на двореца – Тициан, Веронезе, Тинторето, Белини.
Мостът на въздишките свързва Двореца на дожите със стария затвор. Затвореният мост, изработен от бял варовик, с малки прозорци със стоманени решетки, е бил последното, което осъдените са виждали, преди да бъдат затворени. Името на моста, дадено през XIX век от лорд Байрон, идва от предположението, че затворниците са въздишали при своя последен поглед към красивата Венеция през тежките стоманени решетки. В този затвор е бил и най-прочутият любовник – Казанова, който обаче успял да избяга. За Казанова местните легенди разказват, че похапвал основно стриди, след което нямало нито една дама, която да остане недоволна от оказаното й от него внимание.
Риалто е друг емблематичен мост за Венеция. Той преминава над Канале Гранде, който се извива S-образно през центъра на Венеция и я разделя на 6 административни района.
Преминавайки през него, си заслужава да видите църквата „Санта Мария ди Назарет“ (Скалци) - образец на бароковото изкуство от втората половина на XVII век.
Да бъдеш във Венеция и да не се повозиш на гондола, е недопустимо. Въпреки хладното февруарско време разходката с традиционната лодка е много приятна, а гондолиерът – изключително любезен - предлага ни одеяло и дори ни забавлява с традиционна италианска песен. Разходката дава възможност да се види и другото лице на Венеция, не толкова лъскаво и туристическо. Покачването на водата е направило необитаеми първите етажи на сградите, уникални архитектурни орнаменти потъват и скоро ще изчезнат от световното културно наследство.
Обиколката по Канале Гранде и малките улички канали продължава около час, след което гондолиерът ни препоръчва малък ресторант, т.нар. тратория, с типична венецианска кухня, която е съставена главно от морска храна - риба, стриди, скариди, калмари, миди и паста... пак с морски деликатеси. Виното и хлябът са чудесни, а италианското еспресо – няма друго такова.
За ценителите на шопинга Венеция предлага улици с магазини, където са представени всички световни марки. Венецианската маска и всевъзможни предмети и накити от венецианско стъкло са най-традиционните сувенири. Магазините предлагат широк ценови диапазон за всякакви възможности - от изключително висококачествени и скъпи до такива за по няколко евро.
Ако имате повече свободно време, непременно посетете намиращия се на около 20-ина минути път с корабче остров Мурано - мястото, на което се произвежда прочутото муранско стъкло. Или Бурано – царството на венецианската дантела. Скъпите хотели осигуряват за гостите си водно такси до остров Мурано. Всеки ден оттам към различни дестинации в света тръгват стотици пакети, в които са избраните от посетителите на острова изключително ценни лампи, огледала, вази, сервизи, произведени ръчно от венецианските майстори по древна технология, чиято тайна е запазена и предавана през поколенията. За „острова на пламъците” – Мурано, и на дантелата – Бурано, ще ви разкажем обаче в някой от следващите ни броеве.