Архив
Строителството е основата на икономическия растеж
Георги Прохаски е роден през 1956 г. в София. Завършва международни икономически отношения в УНСС, след което е направил докторат в Московския институт за световна икономика и международни отношения. Преподавал е в УНСС, а от 1990 до 1997 г. е изпълнителен директор на фондация „Отворено общество”. Бил е съветник на вицепремиера Александър Божков и шеф на борда на директорите на БРИБанк и на Софийската фондова борса. В момента е председател на Центъра за икономическо развитие.
„Икономическият растеж се генерира основно от сделките с недвижими имоти и строителството. Без тези сектори икономиката ни ще расте с много бавни темпове. Голям процент от чуждестранните инвестиции у нас е насочен именно към тези икономически пера и държавата трябва да създаде условия, с които да бъдат привлечени инвеститорите, тъй като нивото на инвестиционните средства е притеснително ниско.“ Това са част от изводите на доклада на Центъра за икономическо развитие „Икономиката на България, април 2010”, представен от съпредседателя Георги Прохаски.
От доклада става ясно още, че от началото на годината строителният сектор е забавил спада си в сравнение с края на 2009 г., когато той е започнал да се задълбочава. За лекото нормализиране свидетелстват по-високите показатели при бизнес климата и повишеното доверие в строителството през първото тримесечие на 2010 г. България си връща интереса на чуждестранните инвеститори поради по-добрите възможности за възвръщаемост в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа.
Имотният пазар реализира малки обеми, но със стабилни цени
През първото тримесечие се повишава търсенето и се увеличава броят на сключените сделки, но само при имотите на атрактивни цени. Очаква се и второ ценово спадане на жилищата в столицата. Най-голям спад ще има при тези обекти, които се намират на места с лоша локация, неразвита инфраструктура, панелни жилища или такива за основен ремонт. Зимните ваканционни имоти са най-засегнати от кризата, като интересът към тях е три пъти по-слаб за сезон 2009/2010, отколкото за предния. Ако обектите не бъдат достроени, ще станат причина за фалита на редица предприемачи. Динамично развиващият се сегмент са търговските центрове. България е на пето място по строителство на молове в Европа. През тази година се очаква да бъдат завършени още 446 хил. кв. м нова отдаваема площ в търговските центрове, което е два пъти повече от съществуващите. Рекорден е размерът и на завършената офисна площ в София – 188 хил. кв. м, което ще държи предлагането високо в следващите една-две години. Причината е набраната инерция заради по-дългите периоди на строителство на сградите. Лек ръст отбелязват логистичният и индустриалният сегмент, което се дължи на продължаващия спад в икономическата активност.
Туризмът изисква държавно регулиране и подкрепа
Имаме нужда от по-агресивна иновационна политика, която да стимулира туризма. Необходимо е държавата да има политика по този проблем. През 2009 г. страната ни е посетена от 5,738 млн. туристи, което е 0,7% спад в сравнение с 2008 г. Въпреки намаления брой на посетителите приходите от международен туризъм възлизат на 2,559 млрд. евро, което е с 0,9% по-високо в сравнение с 2008 г. Според експерти тези данни свидетелстват за това, че в криза туристическият сектор е сравнително устойчив. Кризата и тук се отразява най-силно на строителството на нови туристически обекти, което е намаляло драстично в сравнение с обемите от 2008 г. Крайната прогноза на експертите е, че въпреки че 2010 г. ще бъде трудна за туризма, заради силната конкуренция на регионалния пазар и кризата, не се очакват спадове в приходите. Като основен проблем на бранша се очертава презастрояването на националните ни курорти. Перспективата е разработването и приемането на нов закон, който да го ограничава. Необходимо е да се създаде и национална туристическа организация, която да се занимава с рекламата и ПР-а на предлаганите услуги. През тази година основен акцент ще бъде поставен върху създаването на стратегия за развитие на еко- и селски туризъм, както и върху утвърждаването на стандартите за качество при балнео- и СПА туризма.
В областта на енергетиката държавата трябва да подкрепя проектите и да търси инвеститори. Нужни са и корпоративни гаранции. Необходимо е по-добро усвояване на еврофондовете.
България ще излезе от цикличната икономическа криза
Растежът обаче ще бъде слаб заради структурната криза. Растеж от 2 или 3% не е достатъчен, за да се справи държавата с проблемите. Ако ДДС бъде увеличен, както е планувано,
данните в този доклад ще трябва да бъдат ревизирани. Това ще се отрази върху инфлацията, която ще се повиши с 1–1,5%, ще окаже допълнителен натиск върху бизнеса и ще възпрепятства растежа. Сега е най-неподходящият момент за вдигане на ДДС. Увеличаването на данъците в състояние на криза не е решение на проблемите. Трябва да се въведе еврото и с него и по-ниските лихвени проценти.
Въпреки че докладът съдържа по-скоро положителни данни, работата далеч не е свършила. Трябва да се вземат решения по тези и други проблеми, така че България да бъде конкурентоспособна и да има динамична икономика.
7 проблема, на които трябва да се обърне внимание
Привличането на вътрешни и чужди инвестиции Подобряване на бизнес средата Развитие на инфраструктурата, образованието и здравеопазването Агресивна иновационна политика във всички сектори, като се използват възможностите на българската наука По-активна държавна подкрепа и регулиране развитието на туризма Ясна ядрена енергийна политика Мерки за стимулиране на селското стопанство