ПРОФЕСИЯ „РАЗРУШИТЕЛ”

Има такава строителна професия и бай Насо най-добре знае това. В началото на 90-те години в Пернишкия металургичен комбинат се извършиха радикални изменения в технологичната структура. Идеята беше да се подобри общата икономическа ефективност и екологичната обстановка в региона. Тогава, в условията на прехода от планова към пазарна икономика, държавническите решения сякаш се вземаха от раз, без много мисъл. Под натиска на улицата. Държавата разкъсваше оковите на командно-административната система и погреба ТКЗС-тата.

А в ДМЗ „Ленин” (така се наричаше тогава металургичният гигант…) се наложи спиране от експлоатация на агломерационната фабрика, на седемте мартенови и на двете доменни пещи.

Над Перник след 40 години работа на първото родно металургично предприятие в новата история на страната изгря слънце. Перничани видяха, че небето е синьо.

Бай Насо, потомствен металург, остана без работа. Съкратиха го, както и още около 1000 като него. Той беше майстор-смяна на една от спрените доменни пещи.

Дългата почивка от години неизползвана отпуска свърши и ръцете на металурга не можеха повече да бездействат.

И той отново заработи на своята втора доменна. Преквалифицира се. Стана строител разрушител. Взривове, канго – всичко имаха подръка новите майстори-строители-разрушители. Трябваше да разчистят терена.

И един ден втора доменна се предаде. Рухна.

„Успяхме!”, крещяха младоците от бригадата. Това беше най-нелепият успех на бай Насо. В прах и мръсотия той се раздели със своята младост. Вечерта покани момчетата на по чашка.

И преди обичайния първи тост за здраве бай Насо отля малко от огнената течност на земята. За Бог да прости Втора доменна.