Автор Светослав Загорски

Екзотичните животни и легендите за несметни пиратски богатства са превърнали остров Мадагаскар в една от най-вълнуващите туристически дестинации през последните десетилетия. Голяма роля за популярността на острова изигра и едноименният анимационен филм, който стана хит преди няколко години.
Четвъртият по големина остров в света годишно се посещава от близо половин милион туристи. Най-доброто време за почивка там е от юни до ноември. Температурата в столицата Антананариво спада до нулата. Вечерите в планините е прохладно и трябва да имате яке. Подходяща за пътуване е и есента - септември и октомври. В този сезон разцъфтяват орхидеите, а в небето пърхат пеперуди с невъобразими цветове и форми. От февруари до април на острова господстват циклони и урагани, жега, дъждове, комари, малария, кални пътища, мокри момичета и повалени стълбове. Но затова пък е много евтино.
До това райско кътче може де се стигне единствено със самолет. У нас има фирми, които организират екскурзии до Мадагаскар, като цената за няколко години падна наполовина и стига около
3200 лева за две седмици
В тази цена влиза и самолетният билет, като стойността му зависи в голяма степен от големината на групата. Можете и сами да си организирате експедиция. За Мадагаскар летят самолети от Париж, Милано, Найроби, Йоханесбург, както и от Банкок. В ниския сезон самолетен билет от Париж, Милано и Банкок на Air Madagascar може да се намери за 550 евро. Международният билет на Air Madagascar има предимството, че дава 50% отстъпка при вътрешните полети. Така билетът от столицата Антананариво до Тулиара, Форт Дофин или Диего Суареш излиза около 120 евро в едната посока.
Мадагаскар е разположен на кръстопътя между Африка и Азия в западната част на Индийския океан, на около 400 км източно от Мозамбик. Страната е с площ 587 000 кв. км заедно с прилежащите острови Нуси Бе, Нуси Бураха (Сент Мари), а бреговата й ивица е с дължина 5080 км.
Легендите
за живота тук са много, но безспорно най-интересната е свързана с пиратите и е твърде близо до истината. През XVII век пиратите създават на Мадагаскар Страната на Свободата - Либерталия (не трябва да се бърка с африканската Либерия). Остров Сент Мари (Нуси Бураха) е Ямайка на Индийския океан. Либерталия била държава, основана на социалистически принцип, плавно преминаващ в комунистически. Пиратите активно си сътрудничели с местното население, а потомците им станали основатели на няколко местни династии. Тези джентълмени на късмета са оставили в земите на Мадагаскар купища заровени съкровища, които и до ден днешен гъделичкат интереса на авантюристите.
За любителите на красивите места безспорно най-пленяващото кътче на острова е
столицата Антананариво,
или Тананарив, както е френското има на града. Името му в превод означава „град на хиляда”. Разположен е в централната част на острова. Антананариво е основан около 1625 г. и се е прострял на 12 хълма около езерото Ануси. Туристът ще бъде очарован от самобитната архитектура, тесните улички, куполите на катедралите и куличките на къщи, приличащи на приказни замъци, всичко това обвито в аромата на рози, хортензии, орхидеи. Интерес за гостите на града представляват булевардът на Независимостта и едноименният площад, останките от двореца на кралица Рова, Ботаническата градина и зоопаркът, където са съб­рани всички видове растения и животни на острова. В Музея на Малагасийската академия се организират зоологически и етнически изложби, разказващи за племената, традициите и обичаите на малагасийците.
Заслужава си да се види Амбухиманга –
бившата кралска резиденция,
която е разположена на един от 12-те Свещени хълма на областта Имерина, която става ядро на мадагаскарската държавност. Главна забележителност е дворецът Рува, в който се ражда крал Андрианампуйнимерин. Около двореца са разпръснати къщички от черен палисандър – комплекс, използван за приеми и заседения на държавния съвет на последващите владетели на Мадагаскар. Украшението на трапезарията се свежда до огледало от венецианско стъкло, подарено от кралица Виктория. Стените са украсени с портрети на владетелите Радам I и Ранавалун II. В двореца може да се види и спалнята на Ранавалун III.
Спускайки се от двореца към града, ще срещнете друга забележителна постройка -
Андафиаваратра, двореца на премиер-министъра. В него е представена експозиция, разказваща за историята на монарсите на Имерина. Портрети, мебели, това е, което ще видите.
От хълма на Горния град
се открива гледка към Долния град, езерото Ануси във формата на сърце и към стадиона. От гарата на Антананариво тръгва широкото Авеню на Независимостта. Ако сте решили да се отдадете на шопинг, това е мястото.
Най-много туристи обаче са привлечени от уникалната природа на острова и от животни и растения, които може да се срещнат само тук. На Мадагаскар 80% от представителите на местната фауна и флора са ендемити, или с други думи казано, животни и растения, които могат да бъдат видени единствено тук. Такива са
лемурите, баобабите, пеперудите
От 60 вида хамелеони, обитаващи острова, половината се срещат единствено на Мадагаскар. Ако в Африка има само един вид баобаб, то на острова са цели седем. За лемурите няма какво да се каже - всичките 30 вида маки (малагасийското название на тези животни) са родом от Мадагаскар. Пеперудите също поразяват със своята уникалност.
Ако искате да узнаете повече за фауната на острова, а не разполагате с време да посетите националните резервати, то може да разгледате зоологическата градина „Цимбазаза” в столицата Антананариво. Разбира се, за тези, чиято цел е да видят резерватите, разходката из зоопарка ще послужи като въведение в природата на Мадагаскар. Важното е зоологическата градина да е преди парковете, за да не останете разочаровани. Лемурите в клетките не изглеждат много живописно, но затова пък ще се запознаете с видове, които, за да видите, трябва да обиколите острова.
В зоопарка има няколко езера,
около които са направени къщички за лемурите, популярни с раираните си опашки.
Самата зоологическа градина не е голяма и може да бъде обиколена за около час.
Тук има клетки с птици, неголям терариум, но най-интересното е музеят, в който могат да се видят вкаменелости и скелети на изкопаеми гигантски лемури и птицата епиорнис, наречена още слонска птица. Тя е живяла единствено на остров Мадагаскар, тежала е над 450 кг, а височината й била 3 метра. Предполага се, че епиорнисът е послужил за първообраз на птицата Рух в разказите за Синбад Мореплавателя. Арабите добре познавали и посещавали острова, наричали го Ал Комор. На Мадагаскар е живял и аналогът на епиорниса - птицата Додо, която също е изчезнала.
Ако разполагате с повече време, може да посетите
резервата „Перинет”
Той лежи на средата на пътя от Антананариво до Туамасина, а пътуването отнема около 4 часа. Туамасина е важно пристанище на Мадагаскар на източното крайбрежие. В Перинет може да се види най-големият лемур на острова - индри. Индри е един от най-редките, най-големите и свободолюбиви лемури, затова и не може да се види в зоопарк.
Пътят минава покрай частния зоопарк Madagascar Exotic. Ако го посетите, може да не обръщате внимание на спящите крокодили. Най-интересното е в клетките - грамадни хамелеони с най-немислимите разцвет­ки, дребни хамелеончета, гекони и гекончета, доматени жаби, мадагаскарски питони, пеперуди и палмата равенал, известна като „дървото на пътешествениците”. И всичко това може да се докосне и подържи в ръце, ако, разбира се, имате желание.

Призрачните ритуали

Мадагаскар пази своите обреди, обичаи и магии. Много интересен е ритуалът фамадихана (famadihana) - отравяне и ново погребване на умрелите. Обредът е малагасийски и днес се провежда от племената мерина и бецилеу. Самият ритуал може да се опише като общуване на живи членове на семейството с погребаните предци.
Фамадихана се провежда няколко години след смъртта, когато тялото е изсъхнало. Денят на „есхумацията” се назначава от знахар или астролог (мпанандру). Това обикновено се пада сряда. Близките изваждат покойника от гробницата, изнасят го на двора, слагат го на дървен подиум в североизточния ъгъл на двора. За церемонията се наемат музиканти и актьори от традиционния малагасийски театър - хира гаси (hira gasy). Не се плаче, всички ласкаво и весело разговарят с предците си. Устройва се угощение за всички роднини и познати.
Тялото се увива в нов саван (ламбамена) от домашно тъкана коприна, украсена с отвара от дървото нато (nato) (такава ламбамена не гние в земята). Парченце от чаршафа, с който е носен покойникът, носи щастие. Затова при свършване на процесията върху чаршафа се нахвърля тълпа, която иска да вземе късче щастие.
В резултат от първата фамадихана мъртвецът преминава от „нечистия” свят на мъртвите в свещения свят на предците и се превръща в могъщ и божествен. Фамадиханът се провежда веднъж на няколко години, въпреки че за него се похарчва минимум 1/3 от средния годишен доход.