Пресечени са опити за над 500 млн. лв. злоупотреби с бюджета. Това отчете директорът на НАП Красимир Стефанов на семинар в Боровец, посветен на параметрите на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. През последните 6-7 месеца звеното на Националната агенция по приходите (НАП) за борба с данъчните измами, съвместно с МВР, ДАНС и прокуратурата са успели да върнат тези средства в икономиката ни. НАП е единствената агенция, която само в резултат от вътрешни разследвания е уволнила 35 служители, които са предадени на прокуратурата, съобщиха на форума.
В момента НАП подготвя нов пакет от мерки, чрез които да бъдат ограничени злоупотребите със средства от бюджета. Една от тях предвижда намаляване на разплащанията в брой, за което вече има и подготвен проект на закон. Идеята на агенцията е да не се допускат разплащания в брой над 5000 лв. Според експерти по този начин над 90% от укриваните в икономиката обороти ще излязат „на светло”.

За планираните промени и рисковете в условията на криза разговаряме с директора на НАП Красимир Стефанов.

Г-н Стефанов, в Боровец коментирахте, че е вероятно дори силно коригираните надолу приходи, залегнали в настоящата актуализация на държавния бюджет, да не бъдат изпълнени. Какви ще са последствията от евентуално неизпълнение?
Както казахме и на Боровец, в условията на криза е много трудно да се прогнозират приходите до края на годината. Кризата затова е криза, защото се свива потреблението, намалява заетостта и безработицата. Появяват се проблеми в ликвидността, кредитирането. Кризата означава проблеми за бизнеса, а проблемите за бизнеса означават липса на приходи. По предварителни данни на НАП до края на май постъпленията от данъци и осигурителни вноски са общо 4,8 млрд. лв. Прогнозата ни до края на годината е, че ще съберем общо 11,7 млрд. Това е с около 11% по-малко от първоначално планираните приходи, но след като правителството внесе корекцията в бюджета, мисля, че няма да имаме трудности да изпълним вече коригираните показатели.

Какво включва пакетът от мерки, който подготвя НАП за ограничаване на злоупотребите с бюджетните средства?
И друг път съм казвал, лесно е да мобилизираме целия апарат на НАП и да започнем да събираме принудително всяка стотинка, да запорираме и продаваме имуществото и за месец-два да предизвикаме верига от фалити. Само че това няма да ни доведе доникъде, тъй като следващата година вече няма да има кой да плаща данъци. От друга страна, кризата е удобен повод доскоро коректни към фиска дружества да се изкушават от измами. Ето ви няколко числа. Допреди три години само в около 10% от проверките и ревизиите за възстановяване на ДДС се откриваха опити за източване. Сега всяка четвърта ревизия води до частично или пълно отказване на поискания данъчен кредит. В кризисно време апетитът за измами нараства.
Затова по време на криза вместо да фалираме фирми, правим единственото възможно и разумно нещо. Насочваме вниманието си към измамите, към хората, които стоят зад тях, и преимуществено към злоупотребите с ДДС. Една от най-добрите антикризисни мерки е пресичането на схемите за източване на пари от бюджета. Това се стремим да правим съвместно с МВР, ДАНС и прокуратурата. Създадохме специален ресор за борба с измамите и само от началото на годината до момента те са предотвратили данъчни измами за над 500 млн. лв.
В последната година започнахме множество проверки и ревизии – на собственици на скъпи имоти над 500 000 лв., на бентли и други луксозни автомобили, на футболисти, поп и фолк изпълнители. В момента текат ревизии на търговците на злато и сребро, преди седмица направихме проверки в заложните къщи и видяхме, че във всяка трета се продава немаркирано злато, има доста сигнали за продажба на крадени вещи. Това са браншовете, които дисциплинираме в момента. За последните 12 месеца сме направили и около 1900 ревизии на физически лица – най-различни категории, но най-общо за несъответствие на имущество с официално обявените доходи. От тези ревизии в хазната са влезли близо 60 млн. лв. Започнахме и проверки на 470 футболни съдии.

Според вас дали навременното им използване ще успее да компенсира 500 млн. лв. неизпълнение и така да бъде избегната нова принудителна актуализация на бюджета?
Както вече ви казах, в период на криза е трудно да се прогнозират приходите. Вижте как се развиват нещата в съседна Гърция например. Надявам се с общи усилия на служителите на НАП да се справим. Най-добрата антикризисна мярка според мен е общите действия на всички институции, които са ангажирани в борбата срещу сивата икономика. От години не е имало толкова ползотворно и успешно сътрудничество на НАП с МВР, ДАНС, прокуратурата.

Смятате ли, че с томболи с касовите бонове ще се насърчи декларирането на оборотите?
С тази томбола целим две неща. На първо място граждански контрол. В страната има над 500 000 търговски обекта. Не си правим илюзии, че можем да осигурим данъчен до всеки касов апарат. Затова търсим помощта на всеки гражданин. Когато хората са стимулирани да изискват своята касова бележка, това ще ни помогне и за втората ни цел - борбата срещу укритите обороти.
Тази томбола ще ни даде още един контролен механизъм. Ще ви дам пример. Търговският обект, от който е издадена касовата бележка, която спечели томболата, ще подлежи на проверка. Това означава, че някой от нас ще отиде на място и ще провери по контролната лента на касовия апарат дали покупката е съхранена в паметта. Ако не е, това е доказателство, че собственикът манипулира устройството и укрива обороти. Тогава ще му се наложи да си плати глобата от 5000 лв., да изтърпи присъствието на данъчни служители по време на работа за известен период, както и пълна ревизия на дейността си. По този начин много търговци ще се замислят дали разходите по укриване на оборотите няма да им излязат по-скъпо от плащането на дължимите данъци.

Според вас до какво би довела евентуална повторна актуализация на бюджета, имайки предвид силно изтънелия фискален резерв и кризата?
Това не ни е от компетентността.