ДРАГОМАН – оттук започва силна и неделима България

Твърдението, че западният регион на България все още е terra incognita за науката, има привърженици и сред учените, и сред хората по тези земи. Данни за съществуването на цивилизовано население има от III в. пр.н.е. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил. Намират се парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения - светилището на Сабазий на връх Петровски кръст. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве.
Възникването и развитието на Драгоман е свързано с Виа милитарис (Военен път), или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони”, които обозначават разстоянията между отделните градове.
Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман от този период са „Св. св. Петър и Павел” в с. Беренде, „Св. Николай” - с. Калотина, „Св. Георги” - с. Чепърлянци, както и Маломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като съхраняващи монументална живопис от XIII и XIV век, част от живописното наследство на нашия народ.
Самото име на града се свързва с термина „драгоманин”, което означава водач, преводач и дава основание да вярваме на легендите за едно такова тълкувание… Един такъв „драгоманин” се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменица и си построява къщичка. С течение на годините около нея издигат къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат Махалата на драгоманина, Драгоманска махала, а от там и Драгоманско село или село Драгоман.
От този период са и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище от 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски” пък е уникална с каменните си релефи.
Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На 10 ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България.
За днешния ден на тази българска твърдина разказваме в интервюто с кмета на общината Соня Дончева.

Кметът Соня Дончева:
Работа за строителите има и ще има

Соня Дончева е родена в Ямбол през 1968 г. Завършила е ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, специалност „История и география”. Завършва и Техническия университет в София, специалност „Публична администрация”. Работи като преподавател по специалностите от Югозападния университет, била е главен специалист „Образование, здравеопазване и култура” в Драгоман. От ноември 2007 г. е кмет на община Драгоман.

Г-жо Дончева, в това отпускарско време Вашата администрация работи под пълна пара?
А как иначе? Августовското време наистина има ярко изразен ваканционен привкус, но хората и в жегите искат общината активно да работи. Разбира се, и нашите служители излизат в отпуск, има си график, за да не се оголват съответните позиции. Но както е известно на съгражданите ми, програмата за управление на община Драгоман има за цел да развива приоритетите на общинската политика и ние като администрация сме длъжни да я спазваме. Програмата е разработена въз основа на плана за развитие през 2008-2013 г. на оперативните програми, съобразена е и с плана за развитие на селските райони.

Имате запазени традиции, но сигурно и Вас не е отминала миграцията към София и големите градове. Как се справяте с този проблем?
Община Драгоман е жизнена общност, има добре съхранена природа, исторически и културни традиции. За да се постигне дългосрочна икономическа и социална устойчивост, е необходимо да се преодолее миграцията към София, да се подобри инфраструктурата, да се стимулира развитието на местния бизнес. И затова отчитам периода до края на тази година като изключително важен за развитието на общината. За последните четири години ние насочихме усилията си към устойчивото икономическо развитие, към решаването на здравни, социални, професионални, културни и екологични придобивки чрез постигане на европейските стандарти на модерния и технологично ориентиран стил на живот.

Добре казано. А успях­те ли напълно?
Няма да бъде истина, ако кажа сто процента. Защо? Да започнем с основните проблеми на общината, която освен града има на територията си и 33 села, някои от тях хем отдалечени, хем в планината, хем и с петима жители. Основното, което определяше кметската работа през последните години, беше свързано с инфраструктурата. Проблемите идваха от остарялата ВиК мрежа и в града, а и в селата, естествено. Кандидатствахме в МОСВ за техническа помощ за изработване на проект за решаване на водния цикъл на града и района, след което да можем да извършим цялостния ремонт. Към момента спечеленият от нас проект е финализиран като дейности и разплащане, остава само съгласуванията за изграждането на пречиствателната станция за отпадна вода. Оказа се, че е необходим малко по-голям терен за нейния строеж и затова се забавяме - направихме обявления, вървят процедурите по отчуждаванията на имотите и т.н. Това изисква физическо време.
С готовия технически проект общината ще може да кандидатства за средства по някоя от оперативните програми. Цялостната реконструкция на ВиК мрежата ще започне с построяването на пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ). Работа за нашите строители ще има. Ние сме една от малкото общини в Западна България, които през годините успяхме да откриваме строителен фронт.

Вашата община е разположена по протежение на западната граница на България и преди години хората се шегуваха, че от Драгоман на запад започва Европа. Сега май сме по европейци от съседите оттатък границата. Международният път Е-80, свързващ Западна Европа и Близкия изток, сериозни транспортни връзки между различните населени места чрез железопътен и автобусен транспорт, граничният пункт Калотина… Какво бихте казали за артериите на икономиката в общината?
Вие сам сте видели колко е натоварено иначе великолепното трасе към границата от турските гастарбайтери. Затова с нетърпение очакваме този път да стане поредната българска магистрала. А да си град на магистрала, си има своите предимства - и като бързина за придвижване, и като логистика, и като икономически потенциал. Разбирате, че да си кмет на община четири години, е сериозна работа, а и сериозна отговорност. Удовлетворена съм от това, че каквото обещахме като нов екип на община Драгоман, го изпълнихме. За града, за селата, за хората направихме много, и то никак не беше лесно през годините.

Какво бихте отличили?
Ремонтирахме пътищата до селата, които са от четвъртокласната пътна мрежа и бяха в окаяно състояние. Дупките бяха повече от асфалта.
Направихме основен ремонт на гимназията в града, на детската градина и на детската ясла по линия на енергийната ефективност. През последните години грижата за младото поколение беше на първо място - приоритетно обновихме всички сгради, където живеят, обучават се и се отглеждат деца и ученици, навсякъде в общината.
След санирането им получихме и последващ ефект - намалихме разходите за издръжката на тези социални заведения, като икономисахме от отоплението през зимата. Сигурно сте чували какви зими има по нашия край…

Един град и много села - благоустрояването на селищата ли е основен приоритет на кмета?
Вярно. Всеки, като ме срещне по улиците, или дойде при мен в общината, след „добър ден” първата реплика е „кога?” И следват питания за тока, за водата, за комшиите, за селската мера, за бунищата накрай село… Е, моята особена гордост е, че възстановихме уличното осветление във всички села на общината. Това е труден район с 33 населени места, в които населението непрекъснато намалява. Разбираемо е до известна степен - търсят си хората по-добро място за живеене. Столицата е близо… Но в същото време и 5 души да са останали в дадено село, ние сме длъжни да им осигурим нормален бит - и пътя да ремонтираме, и осветлението по улиците да работи, и за сметоизвозването да се грижим. Правя го - отговорно го казвам.
В този ред на мисли трябва да спомена и откриването на спешната помощ, защото ние нямахме такова звено и да не ви обяснявам как се реагира при спешен случай в две от селата едновременно…

На входа на града прави впечатление красивият градски парк и басейнът с олимпийски размери срещу него.
Да, паркът стана любимо място за нашите хора, за майките с детските колички, за възрастните, особено сега, в жегите - един истински природен оазис на 30-ина декара. Виждате центъра, фонтана, градинките. Ето, насочихме усилия и за ремонта на църквата, макар тя да не е общински имот. Но тя е част от нашия бит и култура, една необходимост на съгражданите ни. Басейнът е частна инвестиция.

Екологичните проблеми на региона сигурно ги има. Какъв въздух дишат и каква вода пият в общината?
Драгоман е променен, променени са и селата. Но вие познавате добре района и разбирам за какво питате… На територията на общината съществуват следните предприятия: „Драгоман - ЕЛ” ЕООД -  за производство на електромери, „Балкан-Драгоман” - фабрика за текстил, мина „Бели брег” в с. Габер - за добив на въглища, и „Гумипласт - ЕКО” ООД, пак в село Габер - за преработка на стари автомобилни гуми. Последните две наистина създават определени проблеми с опазването на природата, но отговарят на всички санитарни норми, които действат на територията на България, имат съответните разрешителни от РИОКОЗ и което е особено важно – осигуряват реални работни места. За мен като кмет това е особено важно.
Излезлите от употреба стари автомобилни гуми са си сериозен проблем за екологията в цялата страна. При вас едва ли е по-различно?
Така е. А и тези изгаряния на сметищата, за да се вземе желязната оплетка вътре за вторични суровини, са си направо природно бедствие, но… И мургавите ни събратя искат хляб. Защото и „Гумипласт” е необходим на страната, за мината, бившата „Болшевик” - да не говорим.

Всъщност как решавате проблема със сметосъбирането и сметоизвозването?
В красивия драгомански регион ние практически нямаме нерегламентирани бунища накрай селата, в деретата или пък в коритата на барите. Осигурихме контейнери, закупихме нова сметосъбираща машина, много пари отидоха, но природата заслужава. Затова твърдя, а и нашите изследвания - на общината и на РИОКОЗ, показват, че тук хората дишат един от най-чистия въздух в страната. Това може би се дължи и на факта, че нямаме промишлени замърсители.
В началото на 2005 г. в Драгоман отвори врати „ДФ България” - предприятие за производство и преработка на перфорирана ламарина до комплексни модули и готови за монтаж компоненти. То е 100%-ово дъщерно дружество на Dillinger Fabrik gelochter Bleche GmbH, Германия. Главната цел на предприятието в Драгоман е да предлага на своите клиенти от Източна Европа висококачествени продукти на изгодни цени. Това е като бяла лястовица в икономиката на града и да се надяваме, няма да е последната.

Като репортер от вестника на строителния бранш, не мога да не попитам каква е реализацията на строителни проекти в общината?
В последните години строителите имаха доста работа по рехабилитацията на общинските обекти - като се започне от социалните заведения в града и по селата и се стигне до различните благоустройствени мероприятия: изкърпване на улици, подмяна на тротоари, направа на детски площадки. Всичко това е чрез обществените поръчки, които общината обявява… И основно по Програмата за селските райони, защото общината е под 10 хил. души. Искам да допълня, че имаме разработен проект за основен ремонт на всички пътища в общината. За 33-те села друга връзка със света няма, само пътищата. За настоящата календарна година средства за тази мащабна рехабилитация на пътната мрежа няма, но в близко бъдеще ще се намерят и тогава - заповядайте пак! Ще отидем на гости на някоя баба в най-отдалеченото село. На баница и овче кисело мляко.

За баницата има време… Можете ли да групирате по-интересните за строителния бранш дейности, които сте извършили?
Разбирам, бъдеще има само това, което отговаря на интересите на хората. Споменах обновяването на гимназията и детските заведения в града. Това стана по проекта на МРРБ „Ремонт, внедряване на енергоефективни мерки и оборудване на сградите”. Веднага ще допълня ремонтите на читалищата в селата Габер, Несла и Калотина, както и на клуба на пенсионера в Цацаровци. За малките села това значи много. Възстановихме и чешмите в Чорул, Чуковезер, Прекръсте, Мало Малово. Оборудвахме селищата с общо 288 контейнера за смет тип „бобър”, 150 кофи, 20 контейнера от 4 кубика. Това са сериозни пари… Освен инфраструктурния проект за подобряване на ВиК системата на града, се надявам да завършим и проекта „Архитектурно-благоустройствено оформяне на междублокови пространства в Драгоман”.

Какви са възможно­стите за развитие на алтернативен туризъм? Тук природата е щедра към хората.
Драгоманското блато в западната част на Софийска област е най-голямото карстово блато в България. В него живеят 226 вида птица, 126 от които гнездят тук. Разположено е в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения в подножието на карстовата планина Чепън. Разпростира се на площ около 350 хектара. Обявено е за резерват, част от Раяновските влажни ливади. Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците Via Aristotelis, а благодарение на доброволците от Сдружение за дива природа „Балкани” има изградено опознавателно мостче, водещо до укритие за наблюдение и снимане на птиците, населяващи блатото. Интересна е и пещерата Темната дупка с многобройните си сталактити, сталагмити, езерца и пещерни бисери, както и скалният мост Дупник. Ще спомена още и варовиковото възвишение Чепън, което представлява естествена ботаническа градина на открито. Тук се намира и уникалното находище на урумовото лале, което е балкански ендемит.

Какво би искала кметицата Соня Дончева да се случи в общината?
Искам да предадем на региона европейски облик и младите хора да останат тук. Затова и всичко, което изграждат българските строители в общината, има многопосочно измерение. Желая им здраве и излизане от кризата без проблеми за техните висококвалифицирани екипи!