Архив

Изпит

Налагаше ми се да иззидам една малка стена за гаража. Съвсем малка - един метър широка, два висока. Беше срамота да викам майстор. Колкото и да бях от клуб „Пречат ми ръцете", все щях да се справя. Дали?! Не бях много убеден.
През живота си само веднъж бях зидал, ако въобще това се броеше за зидане. Бях дете и подавах отегчено тухлите на баща ми, мислейки как да се измъкна от трудовата повинност, която той ми налагаше през лятната ваканция. Децата ме викаха да играем на улицата и на мен въобще не ми беше до редене на тухли. Отговарях му механично „Да, да, да!", докато ми обясняваше тънкостите.
”Да, да, да", ама не! Нищо не схванах. И сега се явявах неподготвен за този малък „изпит" на живота. Всъщност той само изглеждаше малък, но беше голям. Защото се оказа, че да иззидаш една малка стена, си е голяма работа. Като тръгнах да зидам, ми се разтрепериха ръцете. Ами ако ми тръгнеше накриво? Щеше да падне стената върху предния капак на колата в гаража. Със свито сърце си представих целия ужас на тази апокалиптична картина - как тухлите се сриват с гръм и трясък върху ламарината.
Това разколеба и последните ми остатъци от решителност, затова се върнах да си „доучвам". Издирих в интернет всички клипове, в които е заснето как се зидат тухли. Гледах дълго и умно. И почти се бях отказал, когато видях по улицата да минава една майка със своето току-що прохождащо дете. То правеше своите първи, малки стъпки в живота. Стъпваше несигурно и колебливо, залитайки и падайки. Беше му трудно, но не се отказваше - ставаше и продължаваше. Това ме накара да се замисля за моята малка стена. Не беше ли и тя просто една първа, малка стъпка, която трябваше да направя. Не просто изпитът на зидането, а на съзиданието. Което тухла по тухла гради човекът, гради куражът му да се изправя пред всякакви стени...


За „Тухла четворка” -
Петър Донкин