Архив

Градът с най-активно строителство

Бургас е най-големият град в Югоизточна България и четвъртият по големина в страната с население 230 457 жители за 2009 г. Нарежда се на второ място сред българските административни области по промишлен потенциал. Тук са регистрирани над 16 000 компании, а общината е на второ място по най-ниска безработица в страната - 4,8%. Бургас е важен индустриален, търговски, транспортен и туристически център. Градът има изключително благоприятно геостратегическо положение и предлага на инвеститорите уникални възможности за комуникация. Тук се намира най-голямото товарно пристанище в страната. Международно летище - Бургас, на което предстои разширяване, обслужва
2 милиона пътници годишно.
През Бургас минава Общоевропейският транспортен коридор №8, чрез който се осъществява най-кратката сухоземна връзка между Адриатическото и Черноморското крайбрежие. Бургаското пристанище е най-голямото в страната, с единствения нефтен терминал на юг от Балкана и с добре развита железопътна и шосейна мрежа. Летището се гордее с най-добрите атмосферни условия на Балканския полуостров и е единственото, приспособено да приема свръхзвукови самолети. От 1989 г. действа Свободна безмитна зона - Бургас.
Бургас е туристически център, но и отправна точка за курорта Слънчев бряг, ваканционните селища „Елените“ и „Дюни“, градовете музеи Несебър и Созопол, резервата Ропотамо и природния парк Странджа.
Община Бургас разработва и осъществява широкомащабни проекти, насочени към изграждането на иновативна икономическа, социална и техническа инфраструктура
В последните две години Бургас променя визията си динамично, модернизира инфраструктурата си, в града се строят модерни сгради. Как се постига това в условията на криза и как Бургас се превърна в шампиона по усвояване на европейски средства, разговаряме с кмета Димитър Николов.

Кметът  Димитър Николов:
Искам след четири години Бургас да бъде най-модерният град в България
Г-н Николов, в навечерието сме на предстоящите избори. Каква е равносметката на една от водещите общини в страната, какво успяхте да свършите и за какво не ви стигна времето?
Голяма част от ангажиментите, които поехме в началото на мандата, вече са факт; останаха и други теми, които предстоят или са в процедура на завършване. Градът вече има приет общ устройствен план, някои от основните пътни артерии вече са реконструирани и са в целия си нов блясък с изградена достъпна среда. Обновени са главната пешеходна улица „Александровска”, Морската градина, изградихме пет нови детски градини. Успяхме да разширим съществуващите стари детски градини, с което увеличих­ме доста осезателно местата в тях. По този начин решихме проблема отпреди четири години с над 700 чакащи деца. С европейски средства ремонтирахме няколко училища и знакови сгради, като например Морското казино, Младежкия културен център. Успяхме да стегнем съществуващата спортна база, като същевременно изградихме нов спортен комплекс „Меден рудник”, нов плувен комплекс в Морската градина, нов спортен комплекс в жк „Изгрев”, в момента сме на финала на изграждането на още по-голям комплекс в жк „Славейков”. Успяхме да изградим нова пречиствателна станция в „Меден рудник” и канализация на няколко от съставните селища и квартали, направихме основна реконструкция на цялостния водопровод и канализация в комплекс „Меден рудник”. Преди броени дни ни съобщиха от Министерство на регионалното развитие, че вече сме спечелили и проекта за възстановяване и реконструкция на мостика пред Морското казино и за реставрация и създаване на нов туристически продукт на остров Света Анас-
тасия.
Най-големият проект, който ни предстои сега и вече е подписан, е проектът за интегриран градски транспорт в размер на 67 милиона евро, който включва доставка на 67 нови автобуса за градския транспорт, нова автогара, цялостна мрежа от велоалеи, нов съвременен начин на управление на градския транспорт с електронна билетна система, видеона­блю­дение и абсолютно цялостен контрол върху градския трафик с изграждането и на буферни безплатни паркинги, където опцията ще е водачите на превозни средства да си закупуват билети за градския транспорт, за да получат възможността за безплатно паркиране.

Каква е идеята за остров Света Анастасия и какви средства ще бъдат вложени там?
Общо проектът е за 5,5 милиона и включва нов туристически маршрут, който започва буквално от центъра на града през улица „Богориди” и музеите на Бургас и минава покрай Морското казино. Оттам ще изградим наново предмостовото пространство, ще възстановим мостика на Морската градина с достъпна среда, ново осветление и ново укрепване на дефектните части, ще изградим нов пристан на остров Света Анастасия, нов музей. В старата съществуваща манастирска част ще извършим пълна реставрация на църквата, предстои изграждане на малък бутиков ресторант, пекарна – реплика отпреди 100 години с художествено осветление. В центъра на острова ще изградим и малка естрада, където ще се провеждат културни мероприятия, концерти, ще има възможност да се извършват и бракосъчетания; въобще цялата тази територия ще бъде възстановена и представена по нов, уникален начин.

Спомням си преди четири години първата среща, която проведохте, беше с Клуб - Журналисти срещу корупцията тук в общината. Тогава ни запознахте доста проблеми, които заварихте. Какво се промени?
Доста усилия положих­ме. Успяхме да внедрим система за финансово управление и контрол. Благодарение на тази система вече имаме много по-строго следене на разходваните средства и с нея знаем конкретно кой служител какво прави и кой носи отговорност. През 2010-2011 г. ние спечелихме две награди за най-прозрачно управление, които се връчват в България. Те се присъждат от две напълно независими организации – Фондация прозрачни регламенти и програма Достъп до информацията. От тази година пуснахме през нашия сайт и пряко излъчване на различните процедури по Закона за обществените поръчки, така че всички участници имат възможност директно онлайн да наблюдават как върви процедурата по отваряне на документите и десетки очи контролират самата комисия в нейната безпристрастност.

В друга община има ли подобно нещо?

Не съм чувал, но откакто го обявихме, всички участници и други, които работят в браншовете, в зависимост от конкретните поръчки, вече ни следят онлайн. Ние обявяваме всеки ден на сайта поръчките, кога се отварят, и всяка комисия работи под окото на камерите. Директно излъчваме в реално време, в самата комисия, как се отварят пакетите пред камерата, за да няма някакви съмнения в прозрачността. Така най-добрата оферта, с най-кратките срокове, с най-ниската цена винаги печели, независимо каква е компанията. По този начин успяха доста западни компании да влязат в Бургас – Щрабаг, гръцки компании, швейцарска компания влезе с паркингавтоматите. Станахме по-прозрачни и получихме и одобрение от посланиците на държавите.

Като че ли най-голямото предизвикателство пред общините сега е усвояването на евросредствата, и то именно по прозрачен начин. Бургас е сред отличниците, но има много Ваши колеги, които нямат такава голяма успеваемост по отношение на фондовете, какво бихте им препоръчали?
Много от колегите започнаха да се дезинтересират от европейските проекти, защото са необходими големи оборотни ресурси за изпълнението им. На голяма част от проектите се налагат сериозни финансови корекции, особено на общини с по-малки бюджети. Това влияе пагубно върху самия бюджет на общината. Ако се работи с по-прозрачни регламенти, с по-голяма смелост и ползване на специалисти, които да гарантират максимално ефективно управление на администрирането на проектите, мисля, че ще им е по-лесно. Хубаво е да се ползват повече експерти, компетентни хора, с опит по оперативните програми. Доста голям ресурс в това отношение е техническата помощ, която обикновено включва както разработката на самите проекти, така и подаването на апликационните форми.

Има ли необходимост от законодателни промени в нормативните актове, свързани с местното самоуправление, които да помогнат на общините да се справят по-добре с тръжните процедури и по отношение на средства, които не им достигат?
Най-голямото напрежение при общините идва от сферата на обжалването. По-голяма част от общините са блокирани, особено по значимите им проекти - една или две фирми винаги обжалват процедурите, които после влизат в съда. Това забавя с месеци, а някъде и с години реализирането на тези проекти. Ако може да се направят нови регламенти, с които да се избегне масовото обжалване в страната, така, според мен, ще се увеличи и интензивността на усвояването на фондовете.

Има ли много случаи, при които се правят анекси към договорите по обществените поръчки?
Не, това са много редки случаи, и то най-вече по вина на неприятно стечение на обстоятелствата. Особено там, където имаме свлачищни зони, се наложи допълнително да разширим обхвата на проекта, защото динамиката на свлачището предполагаше разширяване на обема на работата.

Подготвят се промени в системата за управление на фондовете за следващия програмен период. Обсъжда се централизация и създаване на единна структура, която да координира отделните програми.
Това е едно реформаторско отношение. Аз допускам, че основната задача е била да се вкарат под една „шапка” програмите и да има по-строг контрол, единно управление и централизиране на тези процеси. Ако се запазят и голяма част от ръководителите на тези оперативни програми, защото те придобиха една рутина и успяха да преодолеят кризисния момент в отношенията с ЕК и Генералната дирекция, мисля, че с тази реформа скоростта на усвояване и ефективността значително ще се подобрят.

Какво предстои в сферата на строителството, какви проекти, касаещи строителния бранш, подготвяте?
Приоритетите са обходите на Бургас, 20 километра нови велоалеи, довършване на пътен възел „Юг”, нови канализации в „Меден рудник” , квартал „Горно Езерово”, Банево, пробива на ул. „Струга” към „Янко Андонов”, строителство на нови детски градини, реконструкция на осветлението на Бургас.

Кой е най-големият проект, по който работите?
Това е проектът „Интегриран градски транспорт”, който включва цялостна нова визия и промяна на обществения транспорт. Освен това включва изграждането на нови трасета и реконструкция на съществуващите, изграждане на нова автогара, реконструкция на депото на автобусните превози.

Има ли някаква статистика на каква стойност са проектите, които сте спечелили, в сравнение с бюджета на общината?
Вече са повече от 180 милиона лева, а бюджетът е 140 милиона лева.

Бихте ли казали какви обществени поръчки предстоят да бъдат обявени?
Предстои сериозната и отговорна работа по осъществяване на големия и изключително важен за града проект за „Интегриран градски транспорт”. За осъществяването му вече са подготвени 18 обществени поръчки, които включват: избор на звено за управление на проекта, доставка на нови автобуси, проектиране и изграждане на трасе за бърза автобусна линия, реконструкция на съществуващото депо и изграждане на изцяло нова автогара и др. За тази година основните поръчки, които са по изграждане на инфраструктурата и подобряване на градската среда, образователната инфраструктура са в ход, като предстои поръчката за енергоефективно саниране на няколко детски градини и училища. Казах, че имаме приет Общ устройствен план, което значи, че много по-лесно се получават справки за възможности за развитие на дадени зони и дадени конкретни терени, което съкращава и процедурата до издаване на разрешение за строеж. Цялостната процедура по устройствения план на града мина, той беше съгласуван с министерствата, приет от общинския съвет, имаше обществено обсъждане във всички населени места - в селата, в центъра на града, в районите. Имаше доста жалби – над 400-500, но с около 90% от тях ние се съобразихме и одобрихме исканията на жителите и на фирмите. Сериозни усилия вложихме в развитието на социалната инфраструктура и предстои обществена поръчка за проектиране и изграждане на пет центъра за социални жилища от семеен тип.

Какво предвиждате да правите с проблемната пречиствателна станция на Слънчев бряг?
Вече самата община Несебър трябва да съдейства на Министерство на околната среда, за да може по-успешно да се постигне разширяване на капацитета. В Бургас по посока на пречистване ние сме си решили проблемите, защото реконструирахме с тристепенна очистка голямата пречиствателна станция, изградихме нова пречиствателна станция в „Меден рудник”, на която сега ще й правим разширение, и започваме да правим малки локални пречиствателни станции в периферията - там, където няма качествено пречистване на водата.
Вече подписахме договора за играждане на регионалното депо за смет. (Вж. стр. 3.) То ще се намира в близост до старото депо край село Братово, на около 15 км от Бургас. Нямаме драма с местните хора, защото в успоредно съществуващото депо вече има доста високо ниво на търпимост у хората. Пък и изграждането на новото депо ще даде възможност изцяло да се реконструират и модернизират трасетата до там, което ще е от полза и на жителите на околните населени места.

Как работите с областното представителство на КСБ в Бургас, използвате ли експертна помощ на Камарата, например при изготвянето на някои от документите в оценителните комисии?
В активен диалог сме, понякога се допитваме за някои детайли във връзка с процедурите и използваме тяхната експертна помощ, така че мнението на действащите фирми и експертите към Камарата за нас е важно.

Вие сте и в управлението на Националната асоциация на общините. Как работи сдружението с централната власт?
Ние имаме ежемесечни срещи в Министерски съвет между Националното сдружение на общините и ръководството на управляващите органи на оперативните програми. За тези работни теми и напрежението, които идват при нас от страна на общините, се комуникира директно с министрите и заместник-министрите. Това вече е изчистено. Но основният проблем сега, който виси над бенефициентите, според мен, това са финансовите корекции. Почти няма община, която да работи с оперативни програми и да няма такива и може би ще трябва да се създаде някакъв фонд към държавата. Това е наложително, особено за по-малките общини, които не могат да поемат такива корекции. Те ще се отразят пагубно на бюджетите им, за което трябва да имат някакво временно компенсиране.

А ако общината е виновна, ако наистина е изпълнен некачествено един проект, пак ли държавата трябва да поеме корекциите?
Може би трябва да има фонд, докато се коригират тези слабости. Трябва да се мисли, нямаме в момента готова формула. Това е тема, която стои на дневен ред на национално ниво.

Какви ще бъдат местните избори през Вашия поглед?
Няма да са по-различни от предходните местни избори. Акцентът на тези местни избори, според мен, ще бъде усвояване на повече средства от европейските фондове и европроектите, защото в условията на криза като че ли това остана единственият източник на финансиране на общините.

Каква е рецептата на успеха на един кмет?
Много труд и обединяване на усилията на голяма група хора в името на една кауза.

Какво искате да свършите през следващия си мандат, как виждате Бургас след още четири години?
Най-малкото ще се постарая да запазя темпото на усвояване на европейски средства и уникалния шанс Бургас да изпревари останалите градове. След четири години бих искал Бургас да бъде най-модерният и динамично развит град в страната.

По-развит и по-модерен от София?
Това е целта ни. Трябва да имаме високи цели. Морето ще бъде конкуренция на столицата.

Инвестиционните проекти

Проект „Супер Бургас" - първият в България интермодален транспортен проект, който включва реорганизация на съществуващите пространства в Пристанище Бургас, обединява три вида транспорт: железопътен, автобусен и морски и предвижда отваряне на града към Бургаския залив. Ще бъдат изградени автомобилни и пешеходни зони, надземни и подземни паркинги, административни сгради, международен пътнически терминал, логистичен транспортен център, яхтено пристанище с 300 места и др. Стойността на инвестицията е 70 млн. евро.

Проект „Черноморец Арена" - многофункционален спортен комплекс, който включва стадион с 35 000 покрити седящи места, многофункционална спортна зала с 3500 седящи места, шопинг-център, офис сгради и спортни магазини, спортен хотел, 60 зали за различни видове спорт, рехабилитационен център и др. Планираните инвестиции са в размер на 1,5 млрд евро.

Проект „Интегриран градски транспорт на Бургас" - пилотен проект за България. Проектът е елемент на програма за цялостна модернизация на обществения транспорт с финансовата подкрепа на финансов механизъм „Джаспърс” на обща стойност 67 млн. евро.