Икономиката на България ще се преструктурира към сектори с висока добавена стойност. Това каза зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) Евгени Ангелов по време на семинар, посветен на националната политика в областта на иновациите. „Нашите анализи сочат, че икономиката на България е твърде зависима от евтина работна ръка и сектори, свързани със суровини. Ето защо основен приоритет в икономическата политика на нашето министерство, а и на правителството като цяло, е да преструктурира икономиката към сектори, които създават висока добавена стойност”, категоричен е Евгени Ангелов. Основно място в тези усилия заема подкрепата ни за иновациите. Във форума участваха и представители на Световната банка, Министерството на образованието, младежта и науката и учени от БАН.
Стана ясно, че българският бизнес сектор е на последно място в ЕС по влагане на средства за научни изследвания. В същото време е доказано, че компаниите, които инвестират в научни изследвания, имат по-голям дял в износа. Основните обсъждани алтернативи по време на дискусиите бяха дали държавата трябва да бъде неутрален арбитър на иновационните проекти или да определи сектори, които целево да подкрепя.
Според експертите от Световната банка за България е подходящо да бъдат определени широки приоритети за подкрепа – например здравеопазване, околната среда, енергетиката и други. Това са и основните сектори, идентифицирани от изследване на МИЕТ, които могат да осигурят конкурентна икономика и стабилен растеж, базирани на висока добавена стойност.
Националният иновационен фонд и Националният фонд за научни изследвания са сред основните инструменти за подкрепа на иновациите в допълнение на мерките, предвидени за тази дейност по ОП „Конкурентоспособност".

Националният иновационен фонд финансира два вида проекти:

1. Научноприложни изследователски проекти. Това са проекти, които са съсредоточени върху технологичното развитие на нови продукти, процеси и услуги или върху съществено усъвършенстване на налични продукти, процеси или услуги. При тях максималният размер на безвъзмездната помощ е 500 000 лв. Срокът за изпълнение на проекта е от 12 до 36 месеца.
2. Технико-икономически/предпроектни проучвания. Те изследват възможността да бъде реализиран даден научноприложен проект. Максималният размер на безвъзмездната помощ е 50 000 лв. Срокът за изпълнение на проекта е от 6 до 12 месеца.
До момента успешно приключените договори са 222. Предвидените субсидии, които са одобрени и предстои да бъдат изплатени, са на стойност 3, 676 558 лв.