Архив

Проблемът за контрола на качеството е сериозен

Доц. д-р инж. Радан Иванов завършва „Строително инженерство” в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), по-късно специализира „Сеизмично инженерство” в Япония и защитава докторска степен. След това е научен сътрудник в Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство към БАН, където участва в проектирането и реализирането на Националната система за регистрация на силни земни движения и определянето на динамичните характеристики на сгради чрез анализ на микротрептения. Работи като инженер-проектант в „Енергопроект” и изработва техническия проект на склад за съхранение на отработено ядрено гориво. Участва също в проектирането на усилване на конструкцията на деаераторите в АЕЦ „Козлодуй”. От 2006 г. е преподавател във ВСУ „Любен Каравелов”.

„Занимавам се със строителна механика и земетръсно инженерство. Това е важна област за България, защото сме страна със завишен риск от трусове”, обяснява доц. д-р инж. Радан Иванов от Висшето строително училище „Любен Каравелов”. Съответно всички сгради и съоръжения трябва да бъдат проектирани, отчитайки този риск. В последните години инж.  Иванов работи върху тема за поведението на едропанелните сгради при земетръс.
„Въпросът е изследван преди години, но сега с по-нови средства могат да се извлекат допълнителни данни и ценна информация, за да преценим годни ли са за обитаване тези постройки и имат ли нужда от усилване”, коментира той. Все пак между 30 и 40% от българите живеят в тези жилища. Проблемът при тях е неизвестността на състоянието им. Не се знае дали действително са това, което са проектирани да бъдат. Те са изградени от сглобяеми елементи. Не се знае със сигурност какво се случва в мястото на сглобката и то трябва да се изследва.
„За да гарантираме сигурност на живеещите в тях, можем да се справим чрез обследване на няколко поколения сгради, строени преди 20, 30, 40 години, за да се придобие общ поглед върху тяхното състояние”, предлага преподавателят. След това трябва да се направи проект за типово усилване, ако то се налага. Не би трябвало това да е скъпо за изпълнение.
„По моя лична преценка сградите в България, като изключим районите, които традиционно се засягат от земетресенията във Вранча – Свищов и региона, можем да кажем, че са сигурни. Няма да има катастрофални последици, ще има дребни щети, но не и нещо страшно”, обяснява той. „Никой не може да отговори до каква степен са сигурни постройките”, допълва преподавателят. Сградите, строени от 1960 до 1989 г., според него са с изключително занижен контрол на качеството по време на строителството. Затова не може да се каже дали зданието е построено във вида, в който е проектирано. Сградите преди 1960 г., макар и с по-добро качество като изпълнение, са строени с доста занижени критерии на сеизмичната устойчивост, които не съответстват на съвременните разбирания и стандарти. Новото строителство до 1998 г. е също с неясно качество, въпреки че е проектирано по новите стандарти за осигуряване и би трябвало сградите да са сигурни. „Наблюдавам, че от 2000 г. насам все повече фирми започват да използват качествени кофражи. Това води до по-добро изпълнение на стоманобетонните конструкции, които са основни за България. Проблемът с контрола на качеството си остава сериозен, но поне нормативната база е в голяма степен добре решена”, заявява той.
„Преподавам специалността „Съпротивление на материалите” във висшето училище”, обяснява преподавателят. Тя е основна за всеки инженер-конструктор, т.е. на всеки, на когото му предстои да проектира нещо. „Обучавам студентите на това какви усилия се пораждат в конструкциите, как да определят размерите на конструкцията така, че тя да не се разруши или деформира”, изяснява той темата.
„От четири години преподавам, използвайки мултимедия – демонстрирам малки модели на конструкции, с които онагледявам какво реално искам да кажа на студентите. Опитвам се да ги науча да проявяват творчество и ги стимулирам да опитат да решат с компютър курсовите задачи. За някои това е по-лесно, за други - по-трудно”, допълва той.

Историята на земетръса у нас

Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е. Според сведенията на древните автори Страбон, Помпоний Мела и Плиний трусът е разкъсал Чиракманското плато и е погребал в Черно море античния град Бизоне (Каварна).
Първото документирано силно земетресение в София е от 4 април 1818 г. Според сведенията, представени в „Земетресения в България през ХIХ век”,              „...насред Баня баши (при турската баня) извряла жежка вода”.
През 1904 г. в Югозападна България (в района на с. Крупник и с. Кресна) е усетено земетресение с магнитут 7,8. Това е най-силното известно земетресения в България и едно от най-силните плитки земетресение в Европа. Предшествано е от по-слаб трус. Силно засегнати са Крупник, Брежани, Симитли, Кресна и много други селища. Според очевидци в  София са наблюдавани вълни по земната повърхност. Повърхностните разкъсвания, причинени от земетресението през 1904 г., са все още видими в Кресненското дефиле.
През XX век най-силното земетресение, реализирано в непосредствена близост до столицата, е от 18.10.1917 г. с магнитуд 5,2. То е нанесло значителни повреди върху сградите в града - от съборени стени и комини до пукнатини в зидарията и мазилката.
През 1928 г., по долината на р. Марица, се реализира поредица от три разрушителни земетресения. Най-силно е второто - с магнитуд 7. Земетресенията предизвикват значителни разрушения в Пловдив, Чирпан и Първомай. Напълно разрушени са 74 000 сгради, загиват около 150 човека и над 1000 са ранени. В резултат от земетресенията се образуват две повърхностни пукнатини, всяка с дължина от няколко десетки километра. С тези земетресения се свързва и началото на застраховането от земетресения у нас.
Територията на страната е силно засегната от земетресението от 04.03.1977 г. в района на Вранча (Румъния). На територията на България размерите на последствията са: 8470 частично до напълно разрушени сгради. Загиват 125 човека.

Сеизмично осигуряване на сградите и съоръженията в България

От 1957 г. е първият действащ Правилник за проектиране и строеж на сгради и инженерни съоръжения в сеизмичните райони, основан на сеизмостатистическа карта на райониране, отразяваща наблюдаваните интензивности (степени) от документираните дотогава земетресения.
В периода 1961 – 1964 г. картата е преоценена, като са занижени площите на зоните от VII, VIII и IX степен.
През 1977 г. след земетресението във Вранча са добавени нови площи от VII и VIII степен в придунавската част на Северна България.
От 1987 г. е въведен нов правилник, основан на сеизмичното райониране на България.
В момента се работи върху нов правилник, в съот­ветствие с евронормите (ЕС8).