Архив

Първомай – сърцето на Тракия

Първомай е разположен в сърцето на плодородната Тракийска низина до река Марица в източната част на Пловдивска област. Първомайци имат традиции в областта на земеделието, промишлеността, културата и спорта. Запазена марка в района са зеленчуците от стотиците декари стъклени и полиетиленови оранжерии, първомайската лютеница с хорцето, международният турнир по бадминтон за купата на града и не на последно място - празникът на тракийската народна музика, който събира всеки септември хиляди музиканти и почитатели от цялата страна.
Край Първомай се намира една от четирите лонгозни гори в България. Тя е обявена за защитена природна зона. В нея виреят редица уникални видове, а находището на рядко срещащото се блатно кокиче е най-голямото в страната. Ценна даденост са термичните минерални извори в Драгойново, Бяла река и Леново.
Преди милиони години районът на Първомай е бил морско дъно. Свидетелство за това твърдение могат да бъдат вкаменелости от раковини и миди, които се намират в изобилие по брега на днешния язовир „Езерово”. Пак там е открит уникален скелет на динотериум, живял преди 10 милиона години.
В периода V – I в. пр. Хр. в района е съществувал значителен тракийски център около връх Драгойна. Преки доказателства за това са откритият през 1912 г. край Езерово златен пръстен и гробницата край Татарево. На върха археолозите откриват и древно тракийско селище, а край с. Драгойново продължават разкопките на средновековна крепост.
Първите сведения в официални документи за Първомай датират от 1576 г., където градът е споменат под името Елиаслу. До Освобождението той носи името Хаджи Елес. През 1872 г. край селището преминава трасето на строящата се барон-Хиршова железница, която ще свърже Европа с Мала Азия. Това дава сериозен тласък на икономическото и културното развитие на района.
На 31 януари 1894 г. селището е преименувано на Борисовград. Сегашното си име Първомай градът приема на 5 януари 1946 г.

Кметът Ангел Папазов:

Скоростната жп линия Пловдив–Свиленград е пред финала

Ангел Папазов е роден на 30 юни 1964 г. в Първомай. Там е получил и средното си образование. Завършил е Висшия селскостопански институт в Пловдив и първата му специалност е агроном в областта на лозаро-градинарството.
Започва да работи в село Бяла река като агроном, през 1994 г. прави земеделската кооперация в Първомай и 10 години е неин председател. Два мандата
е кмет на общината, а сега е основният претендент за трети пореден път.

Как живеят днес хората в центъра на Тракийската низина и по поречието на Марица? Кой е основният фактор, който движи живота в община Първомай, г-н Папазов?
Основният фактор, който движи района и дава препитание на хората от поречието на Марица, е земеделието. И археологическите разкопки в Тракия показват, че земеделие е имало преди хиляди години. Днес плодородната земя покрай Марица и тучните ливади в подножието на Източните Родопи са фактор за развитие на растениевъдството, овощарството, лозарството, както и на животновъдството. Въпреки трудностите хората умеят да работят и да изкарват добиви.

Не на шега, но българинът, като чуе за Първомай, веднага се сеща за първомайската лютеница с хорцето на етикета. Това е нещо като визитна картичка на града. Ето, докато правим интервюто, тук е пълно с музиканти и гости на общината. Права ли съм?
Напълно. Първомайската лютеница е продукт още от създаването на фабриката „Витекс” тук преди 1940 г. Тя основно се е занимавала с изкупуването на червен пипер – от него се е произвеждал млян пипер за хранително-вкусовата промишленост. Точно това дава възможност за развитие на пиперопроизводството и съвсем резонно се появява прочутото днес хорце от първомайската лютеница – емблемата на града ни.

Дават се много средства за подновяване на инфраструктурата, което е и сред приоритетите на сегашното управление. Какви са инвестициите в публичната инфраструктура тук?
Инфраструктурата е много важен за решаване проблем. Но за съжаление, като навсякъде в България, е строена преди повече от 40-50 години и е амортизирана. Преди 8 години, когато за първи път станах кмет, първата задача на моя екип бе да види на какво ниво е тя - какво е състоянието на пътищата, водопроводните мрежи, канализационните системи, какво е нивото на проектиране. Така придобихме реална представа за нещата, които трябва да правим. След като разработихме план и стратегия за развитие, беше много по-лесно. От няколко години имаме възможност да ползваме европейските средства.

Какво успяхте да направите, за какво използвахте средствата?
Подменихме километри водопроводи, направихме километри канализационни системи в цялата община. Освен това ремонтирахме пътя между селата Брягово и Искра, който беше в много тежко състояние.    

По кои европейски програми работи общината?
Община Първомай е бенефициент както по програма „Регионално развитие” за инфраструктура, така и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Кандидатстваме и по другите – „Развитие на човешките ресурси”, „Административен капацитет”, „Околна среда”. По нея направихме две технически помощи, които вече са финализирани – едната е за проект за канализация и воден цикъл в Първомай. Вече сме на финала - една част от парите са преведени, чакам и останалите. Другият проект, който реализирахме, е техническа помощ - по воден цикъл за село Градина. Той също приключи, сумата е около 600 хил. лв.

Хората как посрещат завършените проекти?
Ще разкажа само едно, а вие направете извод. По програма „Регионално развитие” първият проект, който приключихме, е „Общообразователна инфраструктура”. Шест сгради - три училища и три детски градини, вече са като нови. Достатъчно е само мнението на децата. Учителките разказват как малчуганите им казвали често: „Госпожо, ние не искаме да си тръгваме, защото у нас е по-зле”. Искат да са постоянно в училищата и детските градини. Пак по „Регионално развитие” мина проектът за градската среда – по него ще ремонтираме 16 улици в Първомай плюс три детски и две спортни площадки. Участваха 18 фирми, но в момента, за съжаление, не можем да започнем, защото нещата са в ръцете на КЗК - поръчката беше обжалвана от три фирми.

Обжалванията след решение за спечелени проекти са честа практика в цялата страна. Как може това да не се превръща в проблем?
Много пъти сме повдигали този въпрос пред министъра по управлението на средствата от еврофондовете Томислав Дончев и имаме неговото разбиране. А и той като бивш кмет е разработвал и провеждал процедури по ЗОП. Надяваме се на решение на въпроса. Предложението на много кметове е дори и да има обжалване по проект, по-добре е да започнем да работим по него. Самата процедура по обжалването е последващ факт, но да се спира цялото строителство, е грешка.

И какъв е отговорът на държавата, няма ли да ви помогне да се справите с тръжните процедури?
Ние наистина сме безсилни. Според мен или държавата трябва да разработи тези процедури, или тя да ги прави. Защото хората сега казват: „Кметът се похвали, развял е байрака, но не прави нищо.” Процедурата по обжалването е доста дълга и ни връзва тотално ръцете. Така общините са блокирани.

Реализацията на какви проекти ви предстои?
По програма „Регионално развитие” в момента вървят процедурите по проект за превенция при наводнения – той е за 1 милион лв. и беше спечелен наскоро. Ще направим корекция на коритото на река Тополовска. В село Дълбок извор преди 5 години имаше много страшно наводнение, десетки домове бяха залети. Проектът ще стартира може би в началото на следващата година. По ПРСР също направихме проекти – 4 от тях са утвърдени, единият е за Бяла река, по който върви процедурата, а другите три са за селата Крушево, Езерово и Искра. Вероятно ще се осъществят в следващата година, като минат процедурите. В областта на проектите за човешки ресурси кандидатстваме по всички програми. В момента от Бюрото по труда към социалното министерство сме наели 187 безработни. Те се трудят към общината като пътни кантонери, строителни работници, озеленители, персонал, отговарящ за чистотата в града. Освен това има бройки и на стадиона, технически сътрудници в администрацията. Всичко това е прекрасна възможност сега в кризата хората да намерят работа.

Има ли затворени предприятия в Първомай, инвеститори идват ли и къде се насочват?
Няма затворени предприятия на територията на град Първомай, но обемите на работещите в тях са свити. Да, доста хора останаха без работа. Но пък се радвам, че има нови инвеститори. Сега се строи голяма фотоволтаична централа в първомайския квартал Дебър. Тя ще има мощност 13 мегавата, в момента там има около 50 работника. До дни ще започне строителството на друга фотоволтаична централа в село Караджалово – тя е с американски инвеститори. Там 1000 дка ще станат фотоволтаично поле, ще се произвеждат 50 мегавата електричество, което е достатъчно да захрани 2 общини – Първомай и Чирпан.

В района ви има много лозя, не инвестират ли в тях?
Разбира се, инвестиции в областта на винопроизводството има - преди години заработиха две винарни. В момента продължава инвеститорският интерес, вървят сделки. От Общинския съвет се продават общински лозя, които вече са в амортизирано състояние. Инвеститорите искат да ги изкоренят и да направят лозови насаждения, съответно винарни, както и други предприятия за обработка на плодове. Интересът към земеделието и земята е актуален. Консервната промишленост е другият отрасъл, който развиваме много добре. Едновремешната консервна фабрика вече я няма, но на нейно място има пет по-малки фабрики. Те са по-мобилни и в момента активно изкупуват домати, пипер, корнишони и запълват нишата, с която първомайци се гордеят – производство на консерви от всякакви зеленчуци.

Как осъществявате контрола върху качеството в общината?
В община Първомай има фирми, които правят непрекъснато одит на качеството. Дотук сме одитирани два пъти, получили сме съответния стандарт, имаме разработена система и служители, които непрекъснато се занимават с качеството на услугите в общината.

Сега се готви промяна в системата за управление на еврофондовете за следващия планов период. Обсъжда се централизация и единна структура – смятате ли, че това ще помогне?
Когато става дума за милиони левове при големите инфраструктурни проекти, смятам, че е по-добре да има централизация и съответно държавата да разработи механизъм, с който да помага на всички общини. Но за малките проекти, свързани с човешки ресурси, с административен капацитет - при тях е по-добре те да са децентрализирани. За да може и неправителствени организации, и общини да кандидатстват, да печелят проекти и средства за развитие на своите фирми.

Какво предстои в общината в сферата на строителството, как работите със строителния бранш на местно ниво?
Въпреки кризата в община Първомай се изпълняват няколко големи инфраструктурни проекта, които носят своите проблеми, но и позитиви за фирмите, и най-вече за съгражданите. На финала сме на изграждането на скоростната жп линия Пловдив - Свиленград. В Първомай се събират два лота - на гръцката фирма „Терна”, която изпълнява отсечката от Крумово до Първомай, и на италианската „Асталди”, която пък изпълнява маршрута от Първомай до Димитровград. Покрай тези инфраструктурни проекти се изградиха много нови съоръжения и комуникации. Местните власти трябва да могат да партнират със строителите и инвеститорите, за да защитят интереса на жителите си. В момента тече обсъждане на ПУП-а на автомагистрала Марица, която скоро ще започне да се строи в северната част на общината. Това е огромен проект, големи фирми ще дойдат да работят, но пък малките, които произвеждат бетон и консумативи, се радват, че ще могат да участват като подизпълнители. Общината трябва да следи и да помага.

Как работите с областната структура на КСБ, ползвате ли техни услуги, експерти, комуникацията ви с тях добра ли е?
Създали сме вече доста добри партньорства, защото за всички обществени поръчки ние каним специалисти, строители. А хората от Камарата са в голяма помощ на специалистите от общината. Имаме и консултантски фирми, с които вече няколко години сме в партньорски взаимоотношения – те ни помагат при изготвянето на документи за кандидатстване, за процедурите по съответните търгове. Специалисти не ни достигат и търсим.

В общината имате ли пречиствателна станция, депо за отпадъци?
Големият проект „Воден цикъл” е вече в МОСВ, там вървят процедури по съгласуване, правят се нужните забележки и се надявам скоро да тръгне. Пет общини - Асеновград, Садово, Първомай, Куклен и Лъки, направихме по новото законодателство сдружение за общо депониране на отпадъците. Имаме избрана площадка с ОВОС в Асеновград. В момента имаме строително разрешение, изиграна процедура за изпълнител, но и тя, за съжаление, е обжалвана в КЗК. Кметът на Асеновград, който е председател на това сдружение, успя да издейства 2 млн. лева от републиканския бюджет за старта на депото и се надявам в най-скоро време да го започнем.

В района на общината ви има много археологически разкопки, някои от тях са с национално значение. Туризмът какво място заема?
От години се работи в тази област. С трите археологически екипа на Пловдивския, Софийския и Шуменския университет работим заедно от няколко години. Открити са тракийско светилище, тракийско село, тракийски театър, издялан на връх Малка Драгойна. Всичко това е потенциал, който в близките години ще ни даде възможност за развитие на археологическия, винения, екологичния и културния туризъм. До всички обекти ще бъдат изградени и екопътеки.

Два мандата сте кмет на община Първомай. Кое ви дава самочувствие да се кандидатирате за трети?
Много са нещата, с които се гордея. Най-вече това са европейските инвестиционни проекти, които екипът ми спечели. Второ, работата с хората в областта на социалната сфера и реализацията на работни места, и на трето място – работата с културните институции и културните мероприятия. Не на последно място поставям и работата със спортните дружества за развитие на спорта в общината, който наистина е на ниво. Всяка идея е добре дошла. Последният създаден спортен клуб е в село Караджалово. Само преди дни там подготвихме игрището, фирма „Асталди” ни помогна то да бъде подравнено, а спонсор ни даде пари за футболни екипи. Ето как общината, бизнесът и местната инициатива реализират интересни и атрактивни мероприятия. Подкрепата на хората я чувствам всеки ден - на улицата, в администрацията, в читалището, на стадиона. Фактът, че ми благодарят и за най-малките неща, които се правят, и то на фона на всички проблеми, ме радва. Това ми даде основания да се кандидатирам отново за кмет.