Архив

За трийсет лева

Както показвах на новобранеца как е най-добре да изтегли външната стена с тухлите четворки на 5-ия етаж в квартала под Витоша и си мечтаех за предстоящите четири почивни дни, иззвъня джиесемът ми. Погледнах, познат номер. Странно познат, звънеше веднъж на 5 години. Не вярвате?
С Илийчо сме познати още от строителния техникум. Работихме година-две заедно след казармата, той беше добър с гипсовата шпакловка, аз отбирах повече от арматурата, от кофражите, а слабост ми бяха електрическите инсталации. Така ни учеха едно време. Дялани камъни. После станах бригадир, технически ръководител, а той продължи на частно с шпакловките. Докато един ден, след години, ме намери на поредния строеж и ми поиска 30 лв. назаем, че нещо бил го закъсал. Дадох му ги, разбира се, нали сме колеги, а и той обеща след седмица-две да ми ги върне. „Лихва - една бира”, подхвърлих на раздяла.
Илийчо изчезна от хоризонта. След пет години ми звънна, за да ме успокои, че не е забравил дълга си към мен и вече две бири като лихва, но сега бил в провинцията, имал много работа и… След още пет пак позвъни, за да ме информира, че има второ дете от втората си жена, след още пет – че голямата дъщеря е републикански шампион по фигурно пързаляне. След още пет пак се чухме, какво говорихме вече не си спомням.
И сега звъни точно преди четирите дни почивка, през които смятах да заведа семейството на язовира, хем на тишина и спокойствие, хем да похапнат повечко риба на скара. Забравих да кажа, че моето хоби е рибарлъкът. Та звъни Илийчо и иска да се видим. Обещах, разбира се.
На другия ден в уговорения час в кафенето до строежа пристигна той, приятелят ми от ученическите години, колегата от строителните обекти. Поповяхнал от ЕГН-ето, но чист и спретнат, с неотразим глас, с който навремето изкарваше парички като водещ на сватбени тържества. С прекаран инфаркт, с трепанация на черепа след инсулт и със 173 лв. инвалидна пенсия. Първата му работа беше да извади трийсетте лева. След точно двайсет години време.
Лихвата, по едно малко „шуменско”, по общо съгласие, остана за моя сметка.

От тухларната -  Георги Сотиров