Ще разплатим 30 милиона от ПУДООС до края на юли

Уважаема г-жо Манева,ние сме издание на Камарата на строителите в България и логично е да насочим разговора ни към онова, което е свързано със строителство във вашето министерство. Разкажете повече за превантивната дейност на МОСВ. Струва ми се, че вашата отговорност за въздуха, който дишаме, за водата, която пием, за земята, която ни храни, е толкова голяма, че е трудно да се възприеме...
Истина е, че опазването на околната среда е изключително многопосочна дейност. Трябва да успеем да предпазим всички, които живеят в България, включително и строителите, от увредена околна среда. Процедурата, която регламентира тази профилактика, е именно оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС). Особено важна е и оценката за съвместимост, с която се преценява дали съответните дейности, включително и строителните работи, са съвместими с режимите за опазване на защитените територии и зони от мрежата „Натура 2000”.
Въпреки че вие сте специализиран вестник, няма да е излишно да опишем смисъла на една процедура по ОВОС. Всеки инвестиционен проект се подлага на такава оценка и специалистите трябва да преценят многостранното въздействие на един такъв бъдещ проект и рисковете, които той би могъл да има за околната среда. Експертите са длъжни абсолютно обективно да съобщят рисковете и да препоръчат мерки за отстраняването им. Следващата крачка е произнасянето на експертния съвет и на база на неговото становище решението се подписва от министъра.
Една от наказателните процедури, които има България, е за това, че в десетина района на България са изграждани съоръжения, базирани на възобновяеми източници, съоръжения за получаване на електрическа енергия, без за тях да е извършена оценка за въздействието върху околната среда.

Да започнем с управлението на битовите, строителните, производствените и опасните отпадъци. Наскоро се върнах от командировка в Димитровград, където останах приятно изненадан от мерките по ликвидиране на щетите от стари замърсявания на територията на най-големия торов производител в страната - „Неохим”, и изграждането на депото за опасни отпадъци.
В случая с „Неохим”, за който вие знаете, министерството ни се намеси в процеса на реализация на новото депо там, защото при приватизацията на предприятията от тежката химия са допуснати пропуски.
По отношение на битовите отпадъци има Национална програма, която предвижда този проблем да се решава чрез изграждането на 56 регионални депа. За съжаление са изградени само 27 и 6 от тях вече са с изчерпан капацитет. Взехме мерки и с бюджетни средства ще се изградят нови клетки. На различен етап на изграждане са останалите 23, които се финансират с европейски средства. За съжаление вследствие на административни пропуски и лоша подготовка на инвестиционния процес в общините - липса на проекти, непроведени търгове за изпълнители, некачествено строителство, на отделни места този процес се бави. Ние имахме предложение в средата на 2009 г. да бъдат изградени всичките 56 регионални депа, т.е. строителството на тези 23, за които става дума, трябваше да бъде приключено. И мога да кажа, че полагаме огромни усилия да успеем да накараме общините да се сдружават. Трябва много добре да се знае от всички кметове на общините, че едно съвременно съоръжение е абсолютно непосилно за отделно взета община. С такива проблеми могат да се справят само големи общини като София, Варна, Пловдив. Имаме много сериозни проблеми със строителните отпадъци. България все още не е намерила ефективно решение за оползотворяване им, а те никак не са малко. По цял свят са намерени различни способи и методи за оползотворяването на тези отпадъци, има специални стандарти, които регламентират изискванията за използване на преработени строителни отпадъци. В това отношение ние сме длъжници, включително и на строителния бранш, защото, ако имаме такива технологии и нормални стандарти, бихме могли тези преработени отпадъци да използваме повторно, особено в пътното строителство.

Вероятно чувствителните сензори на министерството улавят емисии, които рефлектират върху качеството на атмосферния въздух. В столицата автомобилното движение постоянно нараства, но пък „Кремиковци” престана да сее Менделеевата таблица над софийското поле. Какво дишаме?
След спирането на „Кремиковци” основание да смятаме, че в София палитрата от замърсители на атмосферния въздух е по-малка. За столицата остава водещо замърсяването на въздуха от транспорта. Вторият източник е мръсотията по улиците, запрашеността и всъщност неподдържането на улиците, замърсяванията с пръст и други материали. Имаме доста често превишаване на нормите за фини прахови частици. Актуална е и подмяната на някои от остарелите автобуси.

Не е тайна, че има проблеми с нерегламентирано навлизане с нечисти помисли или с икономически очаквания в защитените територии или в такива, които попадат в „Натура 2000”. Има и наказателни процедури от ЕК срещу България.
Имаме наказателни процедури, и то няколко във връзка с допускане на отклонения в защитените територии. Едната е за грубо пренебрегване на режимите на защита на определени природни богатства и биологично разнообразие. Другата е специално за ветроенергийните паркове в Калиакра, които са построени на пътя на птиците Виа понтика. През последните години бяха извършени абсолютно незаконни строежи край морето, в защитени територии, в различни курортни райони, където има територии, подлежащи на защита, и всичко това създава рискове за екологичното равновесие и няма как да не стане достояние на ЕК, а ние сме се ангажирали да пазим нашата природа не само заради самите нас, а заради цялата световна общественост. Наказателните процедури към България в тази област не са самоцелни. България е сред първите пет европейски страни с най-голямо биоразнообразие.

Какви ще бъдат основните задачи на МОСВ в близко бъдеще? Нашите строители биха се радвали на повече и повече обществени поръчки за изграждане на пречиствателни станции и депа за отпадъци.
Строителството на пречиствателни съоръжения и на депа за отпадъци се финансира по два начина – единият са европейските пари, там има доста голям ресурс, другият са - националните средства. Тази година няма да можем да отделим нови средства, защото през мандата на предишното правителство са били сключени договори, които не са били обезпечени и сега ни се налага да разплащаме тези договори. Строили са се канализации в много малки населени места, като в същото време са били занемарени големи строителни обекти. Надявам се, че с корекциите в бюджета ще можем да се разплатим със строителите за извършените от тях дейности и вече през следващата година ще можем да започнем финансиране на нови обекти, така че ще има работа в тази област. Говоря за обекти, които бяха финансирани от ПУДООС. Мога да кажа смело, че някъде до средата на юли ние ще се разплатим за всички досега извършени дейности. От ПУДООС, където строителите чакат парите си и отдавна настояват за това. Ние взехме заем от Министерството на финансите в началото на годината и разплатихме доста дейности, но въп-реки всичко над 30 млн. са дълговете ни в момента. Имаме обещанието от Министерството на финансите, че ще ни бъде дадена тази сума.

На запознатите фак-тът, че България ще бъде изключена от търговията с вредни емисии от 30 юни, след като орган на ООН стартира процедура по отмяна по анулиране на акредитацията според Протокола от Киото, подейства като студен душ. Как ще коментирате тази ситуация?
Това е изключително неприятно. За съжаление пак трябва да кажа, че и това е лошо наследство. За да бъде допусната България като равностоен участник в търговията с емисии, тя е длъжна ежегодно да дава информация за размера на емисиите на въглероден диоксид. През последните три години има много сериозни забележки към докладите, които България представя, и към системата на разработването на тези доклади и на контрола на достоверността на информация. Ние тъкмо сме влезли в министерството и заварваме отсъствие на специалисти, които да работят по тази тема, няма специализирана дирекция, няма ред в разработването на тези инвентаризации. Много бързо създадохме дирекция в Министерството, създадохме екип в Агенцията по околна среда, подписахме договори с различните министерства, които имат отношение към проблема, защото това не е задача само на МОСВ, има и министерство на земеделието, статистиката, транспортното ведомство.

Вие сте един от реалните привърженици за чиста природа не само в служебен план. Как ви изглежда природен парк „Витоша” от позицията на човек, който се стреми всяка свободна минута да е в планината? А другите природни паркове?
С голямо огорчение трябва да кажа, че състоянието на Природен парк „Витоша” е под всякаква критика. Това е парк, в който собственост имат няколко общини. Той се управлява от МЗ през Агенцията по горите, но само в частта на държавните гори. Пътищата и пътеките са неподдържани. Зная, че ръководството на общината разработва нов модел за управление. Предстои да бъдат поканени кметовете на другите общини, които имат отношение към планината, и да се надяваме, че най-накрая ще бъде подобрено управлението и осигурен необходимият ресурс, за да се поддържа планината.

Какво още бихте споделили за българските строители, за тези, които изграждат и пречиствателни станции за питейна и отпадъчна вода, строят сметищата, стопанисват и ползват кариерите с различните полезни изкопаеми?
Мога да кажа, че българските строители имат авторитет. Те са добри специалисти и бих им пожелала с отговорност да строят, защото колкото по-качествено са направени сградите и съоръженията, толкова по-малко ще ни струва тяхната експлоатация.